Глава 7
Третият ден от процеса изведе последния заподозрян – демонична девойка на име Старла. Тя беше дребничка, с очи на лани и дълга златиста коса. Освен това беше нов демон, който навярно е паднал наскоро. Явно е била ангел от по-нисък ранг в дните преди Ада, защото сега беше сравнително слаба, що се отнася до силата. Толкова слаба, че нямаше абсолютно никакъв начин да издуха Антъни.
С напредването на разпита обаче стана ясно, че тя може да го е свалила по друг начин.
– Имали сте романтична връзка с Антъни? – Попита Марго. Тя каза „връзка“, сякаш беше мръсна дума. Вероятно не беше правила секс от векове и честно казано, ако имаше някой, когото някога бях срещала, който да има нужда от секс, то това беше тя.
Старла изглеждаше крехка, но си беше демон, слаб или не. А дори слаб демон все още беше сила, с която трябва да се съобразяваш, особено за досаден по-малък безсмъртен като Марго.
– Да – каза Старла, гласът ѝ беше спокоен.
– Тогава защо го направи? Ревност? Любовна кавга?
– Не съм го направила.
– Винаги го правят тези, които са най-близо до жертвата – продължи Марго, като погледна към нас, съдебните заседатели. – Това не би трябвало да е изненада.
– Аз не съм го направила – изръмжа Старла.
– Може би се страхуваше да не го загубиш? Нещо като „Ако аз не мога да го имам, никой не може да го има“?
– Не съм го направила – повтори демоничната жена. – Не бих могла да го направя. Знаеш това.
– Лесно можеше да накараш някой друг да го направи – отвърна Марго. – И макар че бихме искали да намерим и да накажем и този човек, няма съмнение, че ти си мозъка.
– Само че не съм.
Марго отново извади идиотския си клипборд.
– Разбирам, че Ноел е казала на двама ви да прекратите… връзката си. Смятала е, че това пречи на работата ви.
В очите на Старла проблесна гняв, докато тя поглеждаше за кратко към своята архидемоница.
– Не беше така.
Импът сви рамене.
– Така казваш ти. Но от друга страна, това със сигурност би подкрепило теорията „Ако не мога да го имам…“, а? Човек като Антъни не би останал дълго самотен… Със сигурност е имало и други пристанища, където е можел да акостира с кораба си. Но вие? Коя сте вие? Някакъв незначителен, борещ се малък антисоциален демон… толкова току-що излязъл от ангелско достойнство, че може би все още носиш ореол. Не заслужаваш ничие внимание, освен ако не е някой, който иска да те пречупи. Антъни беше първият ти, нали?
– Това няма значение – каза Старла твърдо.
Но очевидно имаше, защото оживи колегите ми съдебни заседатели. Те я засипаха с въпроси, изкопчвайки колкото се може повече лични подробности. Виждах как гнева на Луис нараства, но Ноел беше тази, която прекъсна нещата.
– Не е нужно да чуваме повече лични подробности – отсече тя, като проследи журито с тюркоазените си очи. Те излъчваха ярост.
– Съгласен съм – каза Луис. – Ако не можете да попитате нищо полезно, тогава не казвайте нищо.
Не е изненадващо, че останалите съдебни заседатели замълчаха. Аз вдигнах ръка. Старла ме изгледа предпазливо.
– Имаш ли… имаш ли други приятели? Освен Антъни?
Тя изглеждаше изненадана от въпроса.
– Имам колеги.
– Има ли такива, които са ти близки?
– Не.
Марго се усмихна широко.
– Още едно доказателство защо имаш такава психотична реакция на раздялата с Антъни.
Старла ме погледна така, сякаш нарочно съм я подгонила. Но това не беше така. По-рано Марго беше нарекла Старла антисоциална, а самата Старла призна, че няма близки приятели или колеги. Предполагах, че може да лъже, но не ми се струваше така. Това с липсата на приятели само я правеше да изглежда още по-отчаяна, не би продължила умишлено този имидж, като си признае. А ако беше без приятели, тогава се зачудих кого би могла да накара да убие Антъни. Възможно беше да е сключила бизнес споразумение с някого. Може би имаше какво да предложи, но се съмнявах в това.
Въпреки това тя ме намери след това, точно както бяха направили Клайд и Антъни.
– Богатство – каза ми тя, като стоеше с мен в коридора до стаята ми. – Пари.
– Да – казах аз. – Това обикновено е определението за богатство.
Тя скръсти ръце на гърдите си.
– Тук ти предлагам нещо страхотно. Искам да кажа, не като купища злато или нещо подобно, но говорим за сериозни пари. Инвестиции. Сметки на Кайманите. Такива неща.
Повдигнах рамене.
– Не вярвам в подкупите. А дори и да вярвах, парите не ми трябват. Имам си собствени запаси. Освен това, не е като да не мога да намеря някой, който да ми ги даде, ако искам. – Точно това беше казал Клайд.
Тогава очаквах да се разгневи, да се нахвърли. Това, което не очаквах обаче, беше тя изведнъж да започне да плаче. Бях виждала демони да правят много неща през вековете. Мъчения. Унищожение. Предателство. Никога, никога не бях виждала демон да плаче. Дори не знаех, че те могат да го правят.
Започнах да посягам към нея в някакъв нелеп опит за утеха, но се замислих.
– Виж – казах неловко. – Сигурна съм, че има и други съдебни заседатели, които ще приемат подкупа.
Тя подсмръкна и поклати глава, като прокара ръка по мокрите си очи.
– Не. Не и от мен. Нямам какво да дам – не и като Клайд и Къртис. Всички в журито са по-силни от мен. Няма нищо, което мога да предложа и което те вече да не могат да си набавят сами.
– Ами… Искам да кажа, че не знам. Предполагам, че просто трябва да изчакаш правосъдието да си свърши работата.
Рязък смях прекъсна едно от риданията ѝ.
– Правосъдие? Тук? В тази група няма справедливост. Дори ти не можеш да си толкова наивна.
Не отговорих. Знаех, че тя е права.
Старла издиша тежко и се облегна на стената, като наклони глава назад.
– Доколкото знам, Ноел раздава подкупи, за да гласуват за мен.
– Ноел иска да накаже човека, който го е направил – посочих аз.
– Те никога няма да разберат това. Има както достатъчно, така и недостатъчно доказателства и за трима ни. Няма ясно решение. В такъв случай тя просто ще си го изкара на мен. Тя ме мрази. Мрази Антъни… – Тя се отдръпна и бях сигурна, че е била на ръба да каже „любов“. Още нещо, което не очаквах от един демон. – … че Антъни и аз сме замесени. Когато тя му каза да прекрати връзката ни, той се противопостави. Искаше да се прехвърли, а тя щеше да се опита да го блокира затова беше толкова ядосан в деня, в който Клайд го видя. Не можете да си представите колко ревнива е била от това – че Антъни ще се застъпи за мен. Така че, ако не може да разбере кой го е направил, ще се задоволи да ме види наказана. Ще го направи от злоба.
– Сигурна съм, че не би… – Но аз се зачудих. Демоните правеха такива неща. И бях видяла лицето на Ноел, когато говореше за Антъни. Смъртта му я беше наранила. Когато хората са наранени, те са склонни да се нахвърлят, за да се почувстват по-добре. Измъчването на романтичен съперник е също толкова добър начин.
Подобно на Ноел, Старла нямаше нужда да използва никакви сили, за да разбере какво мисля.
– Знаеш ли – каза ми тя. – Знаеш, че тя може да го направи. И сигурно знаеш какво е… да те мразят другите жени.
Изминаха няколко мига на мълчание, след което демоничната жена си пое дълбоко дъх. Тя отвори уста, преглътна, после каза с голямо усилие:
– Моля те.
Загледах се. Умът ми не можеше да понесе повече демонични открития. – Моля – не беше в речника на един демон. Бях почти сигурна, че те се самозапалват, ако тази дума премине през устните им. Може би това се беше случило с Антъни.
– Моля – повтори тя с широко отворени сини очи. – Моля те, помогни ми с това. Може би не мога да ти предложа нищо сега… но някой ден бих могла да ти направя услуга. Моля те. Просто гласувай за някой от другите.
Болката ѝ накара собствените ми гърди да се разранят.
– Искам… но трябва да съм сигурна… да съм сигурна, че правя правилния избор…
– Не съм била аз – каза тя, втренчила очи в моите. – Не ме интересува какви идиотщини е бълнувала Марго. Тази реплика „Ако не мога да го имам…“ е абсурдна. Аз обичах Антъни. Защо бих го наранила?
Исках да ѝ повярвам. Исках да повярвам в любовта и всички благородни идеали, които тя включваше. Поклатих глава.
– Хората правят глупости от любов. Особено ако се страхуват да не загубят тези, които обичат.
Старла ме гледаше още няколко секунди, въздъхна и изчезна.
* * *
Сет се появи по-късно същата вечер, изглеждайки доста доволен от себе си. Лежах на леглото и гледах едно риалити шоу за запознанства. Разговорът със Старла ме накара да се замисля.
– Имаш ли много работа? – Попитах го.
– Много.
Той постави лаптопа на бюрото и легна до мен. Ръката му намери моята и той я стисна доволно.
Известно време гледахме онези бедни, жалки души по телевизията, но скоро не можах да издържа повече. С големи усилия запазих гласа си възможно най-равномерен.
– Къде работи днес?
Очите на Сет бяха насочени към екрана, където някакво момиче разказваше как приятеля ѝ е спал с майка ѝ. По-голямата част от тирадата ѝ беше изтръгната.
– Хм? – Попита той. Миг по-късно се зае с въпроса. – Пак онази закусвалня.
Шибаната закусвалня. Фантастично.
– Ах – казах аз. – Сигурно ти харесва това място.
– Имат добър тиквен пай.
И добра компания, помислих си аз. В главата ми се появиха милото лице на Бет и нейната весела конска опашка. Беше глупаво. Нямаше за какво да съм несигурна. Тя не беше нищо в голямата схема на нещата. Сет нямаше да избяга с нея. Дори и да искаше да направи нещо физическо с нея, това щеше да е нищо. Евтин, безсмислен секс.
Изведнъж Къртис сякаш се наведе над мен със засмяното си лице.
„Щеше да те убие, ако той преспи с някоя друга.“
Стискайки зъби, посегнах към дистанционното и изключих телевизора. Сет ме погледна изненадано. Преместих се на колене, пропълзях над него и го разпънах.
– Какво е това? – Попита той, а в гласа му се долавяше забавление.
– Омръзна ми да гледам любовния живот на други хора.
Издърпах ризата си над главата и отметнах косата си назад. Сет, все още с полуусмивка, ме наблюдаваше. Очите му се спуснаха надолу, където черен кадифен сутиен придържаше гърдите ми. Сладка златна закопчалка се откопча отпред. Имах по-хубави гърди от онази проститутка сервитьорка, в това бях сигурна. По-добра форма, по-добър размер. Хванах ръцете му и бавно ги плъзнах нагоре по корема си, като внимавах да избегна самите гърди. Това винаги беше деликатен баланс, това псевдоизкушение. Прекалено много и щяхме да си навлечем опасност.
Кожата ми изтръпна, когато върховете на пръстите ми се плъзнаха по нея. Доведох ръцете му до закопчалката и той сръчно я разкопча. Внимателно я отлепи и аз я смъкнах от ръцете си. Ръцете му веднага се отдръпнаха, без да се доближават. Равновесие, равновесие. Винаги баланс.
Измъкнах се от него. Застанала до леглото, бавно и съзнателно смъкнах полата си надолу по краката. Днес не носех чорапи, а само подходящи черни кадифени стрингове. Това беше мое собствено творение. От известно време бях търсила такива нависоко и ниско. Без успех, затова използвах собствените си средства. Промяната на формата беше като безкрайно пазаруване.
Куфарът ми стоеше до леглото и аз го претърсих, като се навеждах, за да му покажа изцяло дупето си. Сет, отдавна бях открила, че не е мъж на гърдите, на дупето или нещо подобно. Той не правеше разлика. Оценяваше всичко.
Скоро намерих това, което исках: шишенце с аромат на розмарин, което бях взела със себе си. Обърнах се обратно към него, излях малко от течността върху ръцете си и ги разтрих, докато не станаха гладки и лъскави. Поставих шишенцето на земята и приближих ръцете си към гърдите си, като ги галех с мъчително бавно темпо – не по-различно от начина, по който Клайд беше разпространил жизнената енергия върху мен. Споменът ме накара да потреперя. Пикантният аромат на розмарин се носеше около мен, докато небрежно втривах маслото в кожата си. Гърдите ми придобиха влажния, блестящ вид, който имаха ръцете ми.
След няколко живота с безброй любовници винаги ме изненадваше, че мога да се възбудя, като правя това със себе си. Мисля обаче, че това не беше толкова свързано с уменията ми, колкото с факта, че бях със Сет.
Той все още изглеждаше леко развеселен, скръстил ръце на корема си, докато ме наблюдаваше. Срещнах погледа му изцяло, знаейки, че моя е опушен и изпълнен със секс. Неговият беше внимателен и заинтересован, макар че не можех да разчета почти нищо отвъд това.
Когато гърдите и коремът ми най-накрая бяха намазани с масло, преместих едната си ръка надолу, като я вкарах в предната част на стринга. От устните ми се откъсна вик, който не беше симулиран. Бях топла и хлъзгава между бедрата си, едва ли имах нужда от масло. Пръстите ми ме погалиха бавно, след което намериха пътя си в мен. Навътре и навън ги движех, опитвайки се да утоля желанието си за него, което всъщност никога нямаше да бъде задоволено по подходящ начин. Стоновете ми идваха тихи и слаби, докато се измъчвах, а съзнанието ми пламтеше от образите на тялото на Сет, което се движеше срещу моето.
Не осъзнавах, че очите ми са затворени, докато не се наложи да ги отворя. Все още докосвайки се, го изгледах с любопитство.
– Как искаш да свърша? – Попитах със задъхан глас. – Да продължа да стоя? Да легна?
Очите му се спуснаха надолу, наблюдавайки сръчната ми ръка. Понякога той се докосваше, когато правех това, понякога изчакваше до края. Тъй като ръцете му все още бяха сгънати, предположих, че ще е второто.
– Всъщност… – започна той, като в думите му се долавяше колебание. Полуусмивката беше изчезнала. – Няма нужда.
Ръката ми замръзна, забравила за възмущението на останалата част от тялото ми.
– Аз… какво?
Той сви рамене.
– Имам предвид, че си красива. Както винаги. Секси. Наистина секси. Но, добре… Тази вечер не ми се занимава с това.
Загледах се, без да мога да говоря. Кой човек не е влюбен в сукуба, който мастурбира пред него?
– Но ако искаш, можеш да свършиш за себе си – добави той набързо, услужливо.
Мозъкът ми отново започна да работи и аз издърпах ръката си.
– Не… – Казах бавно. – Всичко е наред.
Отместих кадифето и маслото с променена форма. Дънките и тениската заеха мястото им. Върнах се на леглото и се настаних до Сет. Този път не се докоснахме.
– Наистина съжалявам – каза той. – Аз съм някак… уморен.
– Всичко е наред – повторих аз. Посегнах към дистанционното и отново включих телевизора.
Нито един от двамата не повдигна въпроса отново, но аз се бях омотала. Току-що бях отхвърлена. Никога досега не се беше случвало това с нас. И какво ставаше с уморената реплика? Това беше най-неубедителното извинение в цялата книга.
Бет, помислих си аз. Трябваше да е онази проклета сервитьорка. Но как точно? Дали я беше чукал в банята на закусвалнята? Това ми се стори малко вероятно. Прекалено нехигиенично. Може би тя просто е била в ума му. Може би образа на работещо момиче го възбуждаше сега, дотолкова, че опитите ми за съблазняване бяха толкова ефективни, колкото и студения душ.
Не, помислих си. Всичко си беше наред с мен. Нямах причина да се чувствам несигурна, не и когато ставаше дума за неща като тези. Нямаше как да не съм му симпатична.
Сет обърна глава, за да ме погледне. Сигурно лицето ми беше смутено. Той леко докосна бузата ми.
– Уморен съм, Тетида. Наистина.
– Всичко е наред – казах аз.
Назад към част 7 Напред към част 9