НОВА
Пътуването обратно към клуба беше тихо – спокойно. И ми даде време да помисля какво ще правя с тази част от наследството си.
И това ми хрумна в момента, в който съзрях Уокър.
Исках да открия приют за други жени като мен – жени, които бягат от насилници, приятели, жени, които са били жертви на трафик на хора с цел сексуална експлоатация и се нуждаят от сигурно място.
И исках подкрепата на клуба за защита. Исках тези жени да се чувстват в безопасност в моето заведение, докато се възстановят, прегрупират и подредят живота си.
– Изглеждаш така, сякаш имаш нещо на ум – каза Уокър, когато се приближих до мястото, където седеше, все още на същия стол, на който беше, когато тръгнах, за да вечерям с Алехандро.
– Винс още ли е в гаража? – Попитах го.
Уокър се намръщи и кимна.
– Искаш ли да му кажа да си докара задника до клуба?
Кимнах. Той хвана ръката ми и натисна целувка върху дланта ми.
– Качвай се в апартамента. Аз ще се свържа с Винс.
– Благодаря – прошепнах аз.
Тръгнах нагоре по стълбите и щом се озовах в стаята ни, поставих дебелия плик на нощното шкафче, преди да падна на леглото. Знаех какво искам, но ако не можех да получа подкрепата на клуба, това означаваше, че трябва да получа подкрепата на Алехандро, което означаваше, че той ще трябва да настани за постоянно хора тук. А имах чувството, че това би означавало да стъпя на краката на MC. Не мислех, че ще приемат с добро част от екипа на Алехандро да се настани за постоянно тук, в града.
Но аз исках да го направя. Всъщност една част от мен се нуждаеше от това. Имах сигурност, след като бях спасен заради Уокър и неговата привързаност към клуба. Колко жени имаше навън, които не разполагаха със същия лукс, какъвто ми беше предоставен?
Десет минути по-късно Уокър и Винсънт влязоха заедно в стаята. Винс беше намазал ръцете си със смазка, а по бузата му имаше петно от нея. И все пак, въпреки че беше мръсен и миришеше на мазно, все още исках да ме чука по десет начина до неделя.
Отърсих се от тези глупости и взех плика от нощното шкафче.
– Оставиха ми голямо наследство – започнах, като подадох плика на Уокър. Той разтвори документите. – Това е само първата ми част, а в сметката има един милион.
Уокър и Винсънт ме гледаха в очакване да разберат докъде ще стигна с това. Нервно завъртях пръсти в скута си.
– Искам да отворя приют за жени като мен – казах тихо, а очите ми се стрелкаха напред-назад между двамата. На лицата им не се виждаше нищо. Нервно облизах устните си. – Намерих сигурност с вас двамата и в този клуб, но други жени може да нямат нещо подобно и…
– Дишай – нареди Уокър, като зае място до мен. Вдишах рязко въздух. Дори не бях осъзнала, че бълнувам и задържам дъха си наведнъж. – Бейби, в момента, в който каза, че искаш да отвориш приют, ние вече бяхме на борда.
Очите ми се разшириха от изненада; обърнах се, за да погледна Винсънт. Той ми кимна, преди да хване долната част на тениската си и да я издърпа над главата, пускайки я в кошчето до вратата на банята.
– Утре ще те вземем, за да започнеш да се занимаваш с лицензиране – каза ми той.
Не можех да помогна на усмивката, която се отскубна от устните ми. Пръстите на Уокър се плъзнаха между моите.
– Това лесно ли е? – Попитах.
– Много лесно – увери ме Уокър.
– Но има още нещо – казах аз. И двамата отново ми обърнаха внимание, макар че започваше да ми става трудно да се концентрирам, когато Винсънт стоеше там без никаква проклета блуза. – Искам защитата на клуба. Тези жени ще имат нужда от помощ. Те ще бягат от насилници и ще трябва да се чувстват в безопасност.
Винсънт се приближи и плъзна устни по моите. Нежно изстенах в целувката, а ръцете ми се вдигнаха, за да докоснат потните му страни.
– Нека си взема душ и ще отидем да издирим Купър, за да поговорим с него. Почти съм сигурен обаче, че той ще се съгласи. Той има слабост към малтретираните жени.
Умът ми се пренесе към Пени. Дали и Пени беше преживяла нещо ужасно?
– Добре – прошепнах аз.
Винсънт ме целуна отново, преди да отиде в банята, като вече разкопчаваше дънките си. Уокър хвана брадичката ми и обърна главата ми към него. Устните му нежно се допряха до моите, докато говореше.
– Гордея се с теб – каза той тихо.
– За какво? – Попитах, а сърдечният ми ритъм се ускори от гордостта в гласа му.
– За това, че правиш нещо, което означава много за теб, за това, че искаш да помогнеш на други жени, които също преминават през лоши неща. Изисква се специален вид душа, за да наследиш такъв куп пари и да направиш нещо безкористно с тях, момиченце.
Усмихнах му се.
– Ти ме спаси, Уокър – признах тихо. Очите му омекнаха и той прокара върховете на пръстите си по челюстта ми. – Искам да спасявам хора така, както ти спаси мен.
Той не каза нищо. Вместо това просто плъзна устните си по моите, а целувката му предаде всичко, което не можеше да се каже с думи.
Купър дръпна вратата на параклиса и ме покани да вляза пред него. Пени ме последва малко след това, а после влязоха Винс и Уокър. Двамата ми мъже заеха места от двете ми страни, а Пени се просна в скута на Купър, след като той седна.
– Добре, за какво искаш да говориш с мен? – Попита Купър.
Поех си дълбоко дъх и свързах пръсти в скута си.
– Искам да отворя приют за жени в града – казах му.
В очите му светна някакво уважение.
– Имаш нужда от заем?
Поклатих глава.
– Родителите ми очевидно са ми оставили купища пари. Току-що наследих първата част от тях – обясних. – Искам само защитата на клуба. Тези жени трябва да се чувстват в безопасност… – започнах да обяснявам.
Той вдигна ръка, за да ме накара да замълча. Преглътнах силно.
– Не казвай повече – каза ми той. Очите ми се разшириха невярващо. Винсънт ми беше казал, че смята, че Купър ще се съгласи, но предполагам, че част от мен все още не го беше очаквала. – Имаш нашата защита. Ще се обадя на Грим и ще го накарам да се включи и той.
– Грим е президент на Тексаската харта – обясни Пени на объркания ми поглед.
Прокарах пръсти през косата си.
– Това ми се струва твърде лесно – признах. Наистина беше така. Очаквах, че ще трябва да направя бизнес план, да им покажа, че съм сериозна – нещо такова.
Пени ми се усмихна меко и разбиращо.
– Ние с теб, Нова, сме сродни души. Знам болката, през която си преминала. – Сърцето ми шибано плачеше за нея, плачеше за тъгата, която се обаждаше в очите ѝ. Купър се втренчи във врата ѝ, а тя си пое дълбоко дъх. – Имах късмета да имам Тексаската харта, преди да срещна Купър.
Точно тогава разбрах защо Купър веднага се е включила в идеята ми. Старата му дама беше преживяла собствена травма.
– Благодаря ти – казах тихо. И двамата ми мъже плъзнаха ръце по бедрата ми, като нежно ги притискаха.
– Подкрепям семейството – каза Купър – но дори и да не бяхте семейство, в момента, в който каза приют за жени, щяхте да ме включите. Ти си специална душа – каза ми той, повтаряйки думите на Уокър от по-рано. – Сигурен съм, че щом отвориш мястото, ще спечелиш и много спонсори.
Пени прочисти гърлото си.
– Считай ни за спонсори – каза ми тя.
Примигнах, за да отхвърля сълзите си.
– Благодаря ви.
Тя кимна. Винсънт ме издърпа в скута си, а Уокър ме хвана за ръцете, докато аз се разплаквах, поразена от подкрепата, която получавах.
Всичко това ми се струваше твърде хубаво, за да е истина, но щях да приема всяка частица от подкрепата, която ми се оказваше.
Назад към част 14 Напред към част 16
