Джулиана стоеше до мен, докато слагах малкото ѝ оскъдни вещи в багажника на колата. След закуската я бях закарал до клуба, за да вземе нещата от стаята си там. Тя нямаше много неща – предимно само бельо. Имаше около шест-седем блузи, няколко чифта дънки, чифт къси панталони и една рокля, но това беше краят на гардероба ѝ.
Това означаваше, че трябва да я заведа на шопинг.
Това обаче щеше да почака, защото след около трийсет минути трябваше да се срещнем с адвоката в един ресторант, който се намираше точно на улицата зад клуба. Исках да се поразходя, да подишам малко свеж въздух, а и знаех, че движението няма да е лошо за Джулиана.
Доказано беше, че движението помага при депресия и тревожност. Надявах се, че ще успея да я накарам да иска да тренира с мен сутрин, за да и помогна да се справи с всичко, което се случваше в главата и. Но никога нямаше да я принудя.
Просто толкова силно исках да помогна на тази жена. Знаех, че от нея може да стане нещо страхотно. Просто имаше нужда от помощ, за да стигне до този момент.
Това, че не знаех какво се случва с нея, вече започваше да ме изнервя. Чувствах се така, сякаш я провалям като неин господар – като неин мъж.
– Хайде да вървим – казах, като хванах ръката ѝ в моята.
Тя свърза пръстите ни и притисна тялото си до мен. Повдигнах ръката си с все още свързаните ни ръце и я обгърнах, придържайки я към себе си с ръка, кръстосана на гърдите ѝ.
Не пропуснах малката усмивка, която наклони устните ѝ. Тя за миг изкара дъха от дробовете ми и целият ми свят се завъртя около оста си.
Исках повече от тези красиви усмивки.
И исках да са насочени към мен.
Погледнах нагоре и бързо спрях на място, когато някой излезе от алеята. Смътно си го спомнях от затвора, но не помнех много други неща за него. Беше мълчалив, докато беше там; не говореше много на никого.
– Трябва да си поговорим – изсмя ми се той.
Стиснах ръката си около Джулиана, когато усетих, че тя трепери до мен. Мълчаливо, като не свалях очи от мъжа пред себе си, пристъпих в алеята, като внимателно повлякох Джулиана със себе си. Тя беше в по-голяма безопасност с мен, отколкото ако я бях оставил сама на този тротоар.
Щом се отдалечихме на достатъчно разстояние от пътя, пуснах Джулиана и замахнах с крак, като повалих мъжа на задника му. Измъкнах пистолета от джоба и го насочих надолу към него, докато изритах оръжието от ръката му, изпращайки го да се плъзне по земята далеч от него.
– Помниш ли ме? – Тихо го попитах. Той кимна, без да каже и дума. – Тогава знаеш на какво съм способен, нали?
– Аз… това беше работа – заекна той.
Ритнах го в слепоочието, като го повалих в безсъзнание. След това сграбчих ужасената, трепереща, плачеща Джулиана и я придърпах към себе си, като държах тила ѝ, докато пъхах пистолета обратно в колана си. После се обадих на Джеймс.
– Да, братко?
– Имам проблем – изръмжах аз.
– Говори – нареди той.
– Някой току-що се опита да ме убие – казах му. – Каза, че било работа. Някой иска да ме ликвидира, по дяволите.
– Господи Боже – прокле той. – Жив ли е, или мъртъв?
– Жив – засега. Имам нужда да изпратиш някого тук, за да го вземе – да разберем какво, по дяволите, се случва.
– Пращам. Ейдриън ще бъде там скоро.
Той затвори телефона. Пуснах телефона обратно в джоба си и погледнах надолу към Джулиана. Очите ѝ вече бяха вперени в мен, в дълбините на очите ѝ се четеше страх. Преглътнах силно, молейки се да не се страхува от мен. Не бях сигурен дали бих могъл да се справя с това.
– Не е нужно да се страхуваш от мен – уверих я аз. Тя преглътна. Хванах лицето ѝ в ръцете си. – Момиченце, никога не бих те наранил, по дяволите – заклех се. – За това малко време ти се превърна в центъра на цялата ми шибана вселена. – Тя преглътна уплашено. – Ще направя всичко, което е по силите ми, за да те защитя и да те държа в безопасност.
Устните ѝ се разтвориха, сякаш искаше да говори, но се поколеба.
– Говори с мен – помолих аз. Трябваше да знам как се чувства, какво мисли.
– Кой си ти? – Успя да измъкне тя.
– Брат ми е дон на американската мафия – казах и тихо. Очите ѝ се разшириха от ужас. Леко я разтърсих, опитвайки се да я накарам да се съсредоточи върху мен и моите обещания – обещания, които никога нямаше да наруша пред нея. – Момиченце, никога няма да те нараня – обещах ѝ. – Обучен съм да бъда хладнокръвен убиец, миличка, но цялата тази гадост – казах, като махнах с ръка към шибаняка на земята, – никога няма да бъде насочена към теб – заклех се. – Ти си моя, за да те защитавам и да се грижа за теб, и това е всичко, което ще направя.
Тя прехапа долната си устна. Изстенах, докато пенисът ми набъбваше в дънките. Внимателно издърпах долната ѝ устна между зъбите ѝ.
– Не мога да претендирам за теб, ако не ми се довериш, момиченце. Не мога да сложа тази гривна на глезена ти, ако не ми вярваш, че ще те защитя и ще се грижа за теб.
Следващите думи, които тя изрече, почти ме поставиха на шибаните ми колене.
– Вярвам ти – прошепна тя.
Придърпах устата ѝ към моята, целунах я силно и бързо, доминирах над устните ѝ, езикът ми се преплиташе с нейния.
Чух как Ейдриън прочиства гърлото си зад нас. Бавно я пуснах и се обърнах с лице към него. Той махна с ръка към момчето на земята, а очите му за миг се спряха на Джулиана.
– Знаеш ли нещо – казах аз.
Той кимна.
– Не пред дамата – каза той тихо. – Нека потвърдя подозренията си, а след това ще накарам Джеймс да свика малка семейна среща.
– Разбрах – казах му. Докоснах с ръка рамото му. – Благодаря, братко.
Той кимна веднъж. Изведох Джулиана от алеята, а тялото ѝ беше прибрано под ръката ми. Но след тази гадост бях изключително внимателен към заобикалящата ме среда.
И не ми харесваше Джулиана да е на открито по този начин – не и при положение, че сега на главата ми имаше шибана мишена.
Бързо написах съобщение на Джеймс.
Нужна е защита.
Дарен
Не му отне дори цяла минута, за да отговори.
Вече е на място. Покрит си.
Джеймс
Притиснах устни към слепоочието на Джулиана, когато улових, че очите ѝ нервно се стрелкат към всяка уличка, покрай която минавахме.
– Дишай – успокоих я аз. – С мен си в безопасност, бебе.
Очите ѝ се насочиха към лицето ми. Пое си дълбоко дъх и кимна.- Това е моето добро момиче – похвалих я тихо.
Още една от онези красиви усмивки наклони устните ѝ.
Стигнахме до ресторанта без повече инциденти и аз най-накрая се отпуснах малко, щом вратите се затвориха зад нас. Ресторантът беше тих и изискан, много по-различен от този, в който бях завел Джулиана тази сутрин.
А аз мразех това място. Но знаех, че господин Келъм няма да се срещне никъде другаде.
Закъсняхме с няколко минути, затова малко се ядосах, когато не видях адвоката да ни чака. Исках да прегледам този договор с Джулиана, да го подпишем и двамата, да я нахраня с обяд и след това да я заведа вкъщи, където знаех, че е в безопасност.
Не ми харесваше да съм на открито, не и след това, което току-що се беше случило.
Адвокатът се втурна към масата ни, изглеждайки малко навъсен. Хвърлих му студен поглед. Той нервно прокара ръка по вратовръзката си.
– Извинявам се за закъснението си, господин Джаксън. Заседнах в задръстване.
– Трябваше да тръгнете по-рано – изригнах му аз. Той се разтрепери, докато протягаше ръка, за да я стисна. Стиснах ръката му в своята и го погледнах. – Не ме карайте да чакам отново, г-н Келъм.
Той кимна, а в очите му за миг проблесна страх. Знаеше на какво съм способен и знаеше, че аз съм по-опасният от мен и Джеймс.
Не бях човек, на когото може да се противоречи. Извършвах мръсната работа, която брат ми не искаше да свърши сам.
Той се усмихна на жената до мен. Тя се отдръпна от него, хвърляйки поглед към скута си. Нежно я хванах за тила, като я изчаках да вдигне очи към мен.
Когато го направи, за кратко затегнах хватката си, напомняйки ѝ, че е в безопасност.
– Дишай, бебе. Ти си моя – напомних и.
Тя си пое дълбоко дъх, а тревогата ѝ намаля. Прокарах палеца си по дължината на гърлото ѝ, преди да я пусна, като насочих вниманието си към г-н Келъм. Той умно беше държал вниманието си далеч от нас, докато я успокоявах, но когато се обърнах обратно към него, той бързо срещна очите ми, като не отместваше поглед към Джулиана.
– Искам да хапна, преди да започнем да разглеждаме договора – казах му. – Досега имахме малко напрегнат следобед, а Джулиана има нужда от храна в организма си.
Той кимна в знак на разбиране. Поръчах на Джулиана равиоли с омар с две чаши вода. Поръчах си същото, само че вместо вода си поръчах сода. Една бира щеше да е наистина шибано добре, но изобщо не исках да се гавря със сетивата си – не и когато животът на Джулиана беше в ръцете ми.
Двамата с адвоката говорихме за престоя ми в затвора и за предсрочното ми освобождаване сега, когато бях излязъл, и за това как се приспособявам да бъда отново навън. Джулиана мълчеше, но по някое време, докато чакахме храната си, ръката ѝ намери моята под масата.
Тя бавно се отваряше пред мен все повече и повече, а аз се наслаждавах на всяка малка част от това. И бях наистина шибано щастлив, че тя не се притесняваше да чуе за престоя ми в затвора.
Храната ни беше донесена скоро след това и аз нахраних Джулиана с обяда ѝ, като между храненията ѝ хапвах от моята, така че свършихме по едно и също време. Забелязах, че господин Келъм се взира, но когато го стрелнах с мрачен поглед, той бързо съсредоточи погледа си върху собствената си храна и вече не се взираше в начина, по който се грижех за жена си.
Тя изпи водата си и след като чиниите ни бяха прибрани, господин Келъм ни връчи по едно копие от договора.
Джулиана мигновено се вцепени, ръцете ѝ стиснаха краищата на хартията, мачкайки договора.
Веднага разбрах.
Тя се страхуваше да взема решения.
Не знаех от какво се пораждаше това, но че се страхуваше, ме изнервяше.
– Спокойно – успокоих я, докато притисках ръката си върху бедрото ѝ. Тя се дръпна от изненада, а широко отворените ѝ, разтревожени очи се насочиха към моите. Изчаках я да се отпусне отново, преди да заговоря. – Знам, че вземането на каквото и да е решение е страшно, момиченце – очите ѝ просветнаха от ласкавия израз, който се изплъзна покрай устните ми, – но трябва да прочетеш това. Ще ти обясня всичко, което не разбираш, но трябва да се съгласиш с това по собствено желание, иначе то е невалидно.
Тя поклати глава, без да иска да го направи. Погалих страната на шията ѝ, привличайки я малко по-близо до мен.
– Когато се приберем вкъщи, ще те заведа в моята стая за игри и ще те възнаградя за цялото ти добро поведение днес. – Дъхът ѝ застина в гърлото и тя облиза устни. Пенисът ми се опъна на ципа, когато внезапно видях как тези пухкави, влажни устни се увиват около члена ми, докато чукам устата ѝ. – Но за да мога да те възнаградя за доброто ти поведение, трябва да прочетеш този договор за мен. Можеш ли да го направиш? Можеш ли да бъдеш моето добро, малко момиченце и да направиш това, което искам?
– Мога – прошепна тя.
Усмихнах ѝ се, обичайки звука на гласа ѝ. Наведох се напред и поисках устата ѝ с език, принуждавайки се да взема каквото мога, докато не я накарах да се задави с пениса ми.
Господин Келъм мълчеше, четейки имейли на телефона си, а ние с Джулиана четяхме договорите си. Всичко беше така, както бях помолил г-н Келъм да го напише, включително и гривната, която щеше да бъде около глезена ѝ, вместо яката, която щеше да бъде около врата ѝ. Включих и това, че ограниченията могат да бъдат вписани в нов договор във всеки един момент, когато ги намерим.
Завърших преди Джулиана, а когато тя най-сетне приключи, ме погледна и просто кимна с глава. Господин Келъм ми подаде две химикалки, без да каже нито дума, и двамата с нея се подписахме върху договора, който щеше да бъде съхранен в кабинета му.
Когато Джулиана му го върна, пръстите на господин Келъм докоснаха нейните. Тя се дръпна назад на мястото си, а очите ѝ блеснаха от паника, докато лицето ѝ пребледня. Аз се хвърлих напред и сграбчих китката на г-н Келъм, като го погледнах дълбоко в очите.
– Ако още веднъж я докоснеш, Джеймс ще те погребе – изръмжах тихо, като всеки мускул в тялото ми ме подтикваше да го нараня, задето я накара да реагира така.
Изглеждаше така, сякаш щеше да припадне.
– Беше инцидент – каза той.
Затегнах хватката си.
– Увери се, че това никога повече няма да се повтори. – С това се изправих от масата и се наведох, като вдигнах Джулиана в ръцете си. Тя се тресеше, явно изгубила ума си. Хората ни зяпаха, но на мен не ми пукаше.
Тя зарови лицето си в тила ми, а треперещите ѝ ръце се увиха плътно около раменете ми.
Двама от мъжете на Джеймс пристъпиха в крачка с нас, виждайки, че ръцете ми са заети, готови да ни защитят, ако се наложи. Не я оставих на земята, докато не я заведох до колата си. Тя се вкопчи в мен, когато я поставих на седалката, без да иска да ме пусне.
Приклекнах пред нея, като хванах лицето ѝ в ръцете си.
– Момиченце, погледни ме – изръмжах, като се поставих в режим на господар. Очите ѝ се вдигнаха към моите при грубата команда в гласа ми. – Трябва да дишаш, момиченце. Имам нужда да ми се довериш. Каквото и да се случва в главата ти, изтласкай го надолу. Сега си моя. Никой няма да те докосне, чуваш ли ме?
Тя кимна.
– Думи, момиченце.
– Разбирам – прошепна тя.
Потърках с палеца си долната ѝ устна.
– Добро момиче – похвалих я.
Изправих се и бързо затворих вратата на колата, преди да се преместя около капака и да се плъзна на шофьорската седалка, ускорявайки от бордюра, за да я закарам вкъщи.
Когато се върнахме при брат ми, той беше отвън и ме чакаше. Лицето му беше напълно безизразно, не се виждаше нито една шибана емоция. Срещнах погледа му твърдо, знаейки, че иска да говори с мен.
– Нека я заведа в нашата стая, после ще сляза в офиса ти – казах му.
Той кимна веднъж и се завъртя на пета, като извърши перфектно обръщане, преди да влезе в къщата, оставяйки вратата отворена за мен. Заведох Джулиана до нашата стая и затворих вратата след себе си. Сложих лицето ѝ в ръцете си и се наведох, за да я целуна нежно по устните.
– Вземи си душ – казах ѝ. – Ще се върна след малко и ще се погрижа за теб – обещах.
Тя кимна. Пуснах я и изчаках да влезе в банята, преди да изляза от стаята. Погледнах към охраната, разположена отвън.
– Никой не влиза без мое разрешение. – Той кимна. – Ако тя излезе от стаята, трябва да ме уведомите незабавно. – Не ми се вярваше да го направи, но нямаше да рискувам нито за миг.
– Да, сър.
Отправих се към кабинета на брат ми. Не си направих труда да почукам, преди да нахлуя в него. Той стоеше в центъра на стаята, скръстил ръце на гърдите си, а ръкавите му бяха навити до лактите, за да разкрият татуираните му предмишници.
– Обясни ми какво, по дяволите, се е случило – нареди той.
И аз го направих. Разказах му как съм вървял пеша до ресторанта, като исках Джулиана да се пораздвижи. Обясних как мъжът се появи от нищото и ми нареди да го последвам в уличката. Когато разказах на Джеймс как е казал, че му е заповядано да свърши една работа, той стисна челюст, очите му потъмняха, внимателната му маска се изплъзна.
– Ще убием този, който, по дяволите, е поставил мишена на главата ти – изръмжа той.
– Не и ако аз го намеря пръв – напомних му .- Може и да съм затворен от десет шибани години, Джеймс, но все още съм същият човек, който бях, преди да вляза вътре. Не забравяй това.
Той кимна веднъж. Знаех, че не е забравил, но почувствах нужда да му напомня кой съм и на какво съм способен.
– Междувременно не ходи никъде без защита. – Стиснах зъби. – Бих те посъветвал да останеш колкото се може по-близо до това място, особено с Джулиана.
Кимнах веднъж с глава.
– Свършихме ли тук? – Попитах го, като имах нужда да се върна при Джулиана. Денят беше тежък и изтощителен за нея.
Той кимна.
– Бъди на разположение – нареди той.
– Разбрах.
Излязох от офиса и се върнах в стаята си, където знаех, че моята мила жена ме чака да дойда и да се погрижа за нея, както ѝ бях обещал.
~*~*~
Назад към част 6 Напред към част 8
