* ЕМАЛИН *
Джеймс отвори вратата откъм страната на пътника, загрижените му очи пробягаха по лицето ми, когато продължих само нервно да се взирам в амбулаторния вход на болницата.
Беше време за моята процедура и макар да знаех, че е неинвазивна и че няма да боли, все още бях изключително притеснена да премина през нея.
Всичко, с което не бях запозната, повишаваше нивата ми на тревожност.
– Мъничка? – Попита Джеймс. Протегна ръка напред и нежно хвана брадичката ми, обръщайки главата ми с лице към него. – Какво се случва в тази твоя хубава главичка? – Попита ме той.
– Изнервена съм – изрекох. – Знам, че няма да боли, дори няма да ме разрязват. – Преглътнах сило. – Просто съм нервна. Може ли нещо да се обърка?
Джеймс поклати глава.
– Силно се съмнявам, малката. – Той се усмихна. – Освен това знаеш, че ако нещо се случи с теб, ще изгоря цялата тази болница до основи заедно с всички в нея – напомни ми той. Прокара палеца си по долната ми устна. – Хайде. Имаш само няколко минути до срещата си, а трябва да влезем вътре и да попълним документите ти.
Изчервих се. Това беше моя вина, че закъсняхме. Бях заспала, а Джеймс си беше помислил, че вече съм си взела душ, и беше решил да ме остави да си легна и да подремна. Така че буквално имах само петнайсет минути, за да си взема душ и да се облека, когато Джеймс наистина ме събуди.
Измъкнах се от пътническата седалка на джипа. Джеймс моментално хвана ръката ми в своята, докато буташе вратата, а миг по-късно натисна заключването на автомобила на ключа си. Поех си дълбоко дъх и се подготвих за срещата.
Джеймс стисна ръката ми.
– Дишай, мъничка – нареди той. Внимателно ме спря на няколко метра от входа и ме обърна с лице към себе си. – Премини през тази среща като смелото, добро момиче, което знам, че си, и след това ще те заведа на изключително хубав ресторант – обеща ми той. – А по-късно тази вечер ще те възнаградя с един укротен, чувствен сеанс.
Дъхът ми застина в гърлото. Вече няколко дни не бяхме правили никакъв секс и знаех, че и двамата започваме да усещаме последиците от това. Сеансите ни ми даваха структура, а на Джеймс отново даваха подобие на контрол в живота му, когато нещо се случеше.
Той се наведе и ме целуна нежно, като устните му работеха срещу моите. Задълбочи я, като остави езика си да се плъзга по моя за момент, предизвиквайки стон от гърлото ми, преди бавно да се отдръпне.
– По-добре? – Попита той.
– Да – въздъхнах.
Той ми намигна с тази своя усмивка, достойна за Оскар, и ме поведе навътре в сградата, за да започна да попълвам документите си.
~*~*~
Джеймс не се шегуваше, когато каза, че е изключително приятен ресторант. Дори не можех да произнеса името на ресторанта, а менюто им ме караше да се притеснявам само като погледнех цените. Бях крайно неподходящо облечен за това място с моите дънки и тениска. Дори Джеймс беше с чифт дънки и обикновена черна риза с дълъг ръкав, макар че изглеждаше напълно невъзмутим.
– Джеймс, имам нужда от помощ – прошепнах толкова тихо, че едва се чувах.
Той ме погледна.
– Не се притеснявай за това, малката. Вече знам какво да ти поръчам – увери ме той. Въздъхнах с облекчение, благодарна, че прави това за мен. Той ми се усмихна, успокоявайки нервите ми. – Успокой се, мила. Няма причина да се тревожиш. За една година лесно изкарвам повече пари, отколкото повечето хора, които в момента вечерят тук, изкарват за целия си живот.
Очите ми се разшириха най-малкото от шок. Откъде, по дяволите, той беше разбрал, че се притеснявам от това колко съм недодялана за такова скъпо място? Как някак си винаги знаеше какво се върти в главата ми?
– Как го правиш? – Попитах го.
Той се засмя.
– Какво правя, малката?
– Веднага знаеш какво мисля и чувствам – уточних аз.
Той сви рамене.
– Познавам те, мъничка – напомни ми той. – Лесно се тревожиш. – Протегна ръка и прокара кокалчета по бузата ми. – Няма причина да се тревожиш, когато съм с теб, макар да знам, че малко можеш да направиш, за да си помогнеш. Това е естествената реакция на тялото ти към непознати и неудобни ситуации.
Искаше ми се да се разплача. Боже, защо той беше толкова шибано и съвършен? Как успяваше да долови толкова много неща – и то важни неща – неща, които ми беше неудобно да споменавам?
Сервитьорът дойде на масата ни, държейки поднос с две чаши, вече пълни с вино. Погледнах Джеймс, объркана. Дори още не бяхме поръчали нищо. Той редовен клиент ли беше и служителите тук просто автоматично знаеха какво ще поръча?
Погледнах към чашата, която сервитьорът постави пред мен. Нещо блестеше на дъното. Вдигнах чашата си нагоре и от устните ми се отрони задъхан дъх, а по бузите ми мигновено потекоха сълзи. Обърнах поглед към Джеймс, а сърцето ми биеше толкова силно в гърдите ми, че искрено се учудих, че не проби дупка в гръдната ми кост и не падна на пода в краката му.
Нежна усмивка се появи на устните му, когато мълчаливо взе чашата ми от мен и извади пръстена. Сервитьорът мълчаливо му подаде кърпа и Джеймс внимателно го подсуши, като очите му не слизаха от моите.
Единственото, което успях да направя, беше просто да плача тихо.
Не можех да повярвам на това. Никога не бях очаквала това.
Той падна на едно коляно пред мен. За втори път в съвместната ни връзка той се постави под мен. Целият ресторант мълчеше, всички бяха вперили поглед в нас, но аз не можех да отвърна очи от Джеймс.
– Емалин Луиз Арнолд, от момента, в който твоите красиви, топли, кафяви очи срещнаха моите, аз бях омагьосан от теб. – От устните ми се изтръгна смесица между смях и ридание. – Още от този момент знаех, че никога няма да има друга жена в живота ми. Една твоя усмивка може да превърне един наистина гаден ден в нещо красиво и невероятно. – Той си пое дълбоко дъх. – Искам да прекарам остатъка от живота си, виждайки те да ми се усмихваш. Искам да прекарам остатъка от живота си, обичайки те и грижейки се за теб, мъничка. Ще се омъжиш ли за мен?
Кимнах с глава, без да мога да намеря думи. Той постави красивия диамантен пръстен на левия ми безименен пръст, след което взе лицето ми в ръцете си и прокара устни по моите. Заплаках и нетърпеливо му отвърнах с целувка. Хората около нас ръкопляскаха, но те останаха на заден план, докато позволих на годеника ми да владее устата ми.
Моят годеник. Боже, обичах как звучи това.
Този мъж – той може да е дивак. Когато умре, той може да отиде направо в Ада заради всички лоши неща, които е направил през живота си, но аз с удоволствие бих го последвал до дълбините на земята, за да прекарам вечността с него.
Не ме интересуваше дали ще изгорим.
Щяхме да изгорим заедно.
~*~*~
Миех си ръцете в банята на ресторанта, когато вратата внезапно се отвори и вътре се вмъкна Джеймс. Задъхах се от шок и се обърнах с лице към него.
– Джеймс, какво, по дяволите, правиш?! – Извиках му шепнешком.
Той ми хвърли секси усмивка, докато завърташе ключалката на вратата.
– Празнувам, малката.
С това той ме хвана за китката и ме дръпна към себе си. Изпищях от тревога, а широко отворените ми очи се впиха в неговите. Ръката му се уви около кръста ми, а другата му ръка хвана косата ми с шепа и дръпна главата ми назад. Устните му покриха моите, като лесно изтриха от главата ми всякакво притеснение, че ще ни хванат.
Ако ни хванат, о, дяволски добре. Щях да се усмихна на проклетата ми снимка.
Плъзнах ръцете си по раменете му, докато ръцете ми не се свързаха около врата му. Той отдръпна устните си от моите, но ги прокара по линията на челюстта ми и надолу по шията, извличайки от гърлото ми задъхани стонове и хлипания. Джеймс имаше вълшебни устни – винаги знаеше къде да ги стисне и засмуче, което ме караше да хленча за още.
Някой почука на вратата, което донякъде ме изкара от предизвиканата от похотта ми мъгла. Джеймс изруга.
– Няма да излезем от тази проклета баня, докато не те задоволя – изръмжа той.
– Но Джеймс… – протестирах, като не исках да го пратят в затвора само защото не можех да му устоя.
– Отпусни се, мъничка – издиша той, а устните му докоснаха моите. – Вярваш ли ми?
– С всяка част от мен – казах.
Той ме завъртя с лице към плота.
– Наведе се – нареди той.
Послушно направих каквото ми каза и се наведох в кръста, като поставих ръцете си на плота на мивката. Някой извика от другата страна на вратата да излезем, но Джеймс продължи да ги игнорира. Той се протегна около мен и разкопча дънките ми, като ги издърпа надолу по краката ми заедно с бикините.
– Джеймс! – Изкрещях, когато той се плъзна дълбоко в мен. Не ми пукаше дали всички от другата страна на вратата ще чуят как крещя името му.
Този мъж беше чиста магия.
Джеймс изръмжа, а пръстите му се вкопчиха в бедрата ми. Изстенах и се избутах срещу него, когато той се успокои.
– Господи Боже, ти си толкова шибано стегната. – Той се измъкна и се вмъкна обратно, като продължи да ме чука силно и бързо. Соковете ми се стичаха по бедрата, но не можех да се накарам да се притеснявам. Знаех, че всички в ресторанта ме чуват, но не ми пукаше.
Изведнъж той се измъкна от мен и ме вдигна, като ме постави на плота в банята. Бързо събух обувките си и свалих дънките и бикините си докрай, разтваряйки бедрата си, за да го поканя между краката си.
– Такова шибано добро момиче – изръмжа той. Отново се вмъкна в мен, ръцете му минаха под ризата ми и се плъзнаха по кожата ми, докато устните му работеха с моите. Стисках ризата му, докато се носех на вълна след вълна от оргазми, като никога не се успокоявах напълно от един, преди да ме връхлети друг.
Но Боже, той се чувстваше толкова добре, толкова съвършено – знаеше как да ме чука, сякаш притежаваше всяка проклета част от мен.
И той го правеше. Всяка частица от мен му принадлежеше, но на мен не ми пукаше. Исках той да ме притежава.
Джеймс беше единственият мъж на този свят, от когото не бих имала нищо против да бъда напълно обладана.
Накрая той изкрещя името ми и зарови лице в рамото ми. Изпразни се в мен, а ръцете му се стегнаха около мен.
Облегнах чело на рамото му, опитвайки се да дам време на тялото си да се успокои. Стените ми все още пулсираха около пениса му, сякаш имаха собствен сърдечен ритъм.
Подскочих от шок, когато някой почука на вратата.
– Обадихме се на полицията да дойде да ви изведе! – Изкрещя една жена.
Джеймс се засмя, без изобщо да изглежда уплашен или притеснен.
– Хайде, мила – каза той, докато бавно се измъкваше от мен. Той изстена при усещането, че стените ми все още го притискат, опитвайки се да го задържат в мен. – Да се махаме оттук, преди да си се сдобила с криминално досие заради мен. – Погали ме по устните. – Побързай.
След като се облякох, Джеймс отвори вратата и се вгледа в жената пред себе си. Тя пребледня, когато го видя.
– Аз – не разбрах, че сте вие, сър – заекна тя.
– Ако ми се прииска да използвам собствената си тоалетна, за да изчукам годеницата си, по-добре вярвайте, че ще го направя – изсумтя той срещу нея. Пребледнях. Боже мой, той притежаваше това заведение. – Кажи на полицаите, че е фалшива тревога. По някакъв начин вратата се е заключила – нареди той.
С това ме поведе нанякъде, докато бузите ми пламтяха.
– Не мога да повярвам, че каза това – изсъсках аз.
Той ми се усмихна с лукава усмивка, която накара всеки нерв в тялото ми да се изкриви, тъй като в корема ми отново се надигна топлина за него.
– Сега си моя, мъничка. Ще те взема по всеки един начин, по който мога – независимо къде, по дяволите, се намираме.
– Чукахме се в собствения ти ресторант! – Изсъсках му невярващо, след като излязохме навън и тръгнахме към джипа му.
Той се засмя.
– Малката, дай ми една година и ще те изчукам във всеки един ресторант и бизнес, който притежавам – обеща той. Путката ми пулсираше при думите му, зърната ми боляха за докосването му. Той се наведе и целуна устните ми, преди да отвори пътническата врата.
– Вкарай сладкото си дупе в колата – нареди той.
Бях зашеметена, без да мога да говоря, затова послушно се качих на пътническата седалка.
– Ти си пещерен човек – успях да кажа най-накрая, когато той се качи на шофьорската седалка.
Той се засмя и хвана ръката ми в своята, вдигна я до устните си, като притисна целувка на гърба на ръката ми.
– Никога не съм се опитвал да те накарам да вярваш в нещо различно, малката – напомни ми той. – Обичам те и това означава, че не мога да ти се наситя.
Примижах.