Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 27

* ДЖАКСЪН *

Влязох в кабинета на Джеймс. Дарен и Ейдриън вече ме чакаха там. Дарен ми се усмихна.
– Няма какво друго да правиш в затвора, освен да тренираш, нали?
Повдигнах рамене и умишлено раздвижих мускулите си с усмивка на лицето.
– Не съвсем, не.
Дарен погледна към Ейдриън.
– Трябва да си резервираш следващата ваканция там. – Устните на Джеймс потрепнаха от забавление и дори аз избухнах от смях.
Ейдриън извърна очи.
– Майната ти, Дарен.
Джеймс прочисти гърлото си, привличайки вниманието на другите двама.
– Седя над това от няколко дни – каза Джеймс, гледайки директно към мен. – Дори не съм им казал – информира ме той, като направи жест към Ейдриън и Дарен.
Облегнах се на стената и скръстих ръце на гърдите си, а краката ми бяха кръстосани в глезените.
– Какво става? – Попитах.
– Адрик ми подаде ръка. Очевидно, когато те арестуваха, родителите на Инес се опитаха да я накарат да се върне у дома. – Изправих се по-изправен при това, стискайки челюстта си. – И тъй като Адрик остарява, той се готви да се оттегли. – Кимнах. Знаех това. Разговорите за това бяха стигнали до мен в затвора. – Проблемът е, че бащата на Инес не е съгласен с това, което е направил Адрик. Той иска война и иска дъщеря му да се върне у дома, омъжена за някой, когото той избере и намери за подходящ. Той иска националност, която да се омъжи за националност. И иска да има наследник. Без късмет от другата дъщеря, той разчита на нея. А той не смята, че ти вече си достатъчно надежден, откакто си прекарал известно време в затвора.
– Майната му на това – проклех аз. По дяволите, някой искаше да ми отнема шибаната жена.
– Спокойно – предупреди ме Джеймс. – Те го изиграха пред Инес, че не са щастливи, че е загубила бебето. – Стиснах челюстта си. Да я накарат да се почувства така, сякаш са ѝ обърнали гръб заради това, ме вбеси. Тя беше страдала достатъчно. Не беше нейна вината, че е загубила шибаното бебе.
– Адрик се държи на разстояние от Инес, за да я защити по най-добрия начин. Но когато му съобщиха, че те освобождават, той се свърза с мен. Иска да се срещне с теб. Иска да е сигурен, че Инес ще бъде защитена, докато той прави необходимите ходове от своя страна.
Стиснах зъби.
– Искаш да ми кажеш, че той все още очаква да предаде всичко на баща ѝ? – Изръмжах.
Джеймс поклати глава.
– Остави ме да довърша – нареди той. Стиснах челюстта си, мълчах, въпреки че това ме убиваше. – Той предава всичко на сина на втория си заместник, но очаква отмъщение за всички нас. Синът му няма да приеме с добро загубата на семейното наследство. Адрик мълчаливо обучава сина на втория си командир да поеме управлението през последните пет години, откакто започнаха да се случват всички тези гадости.
Извадих телефона от джоба си, докато гледах Джеймс.
– Постави защита на жена ми. Ще се върна – наредих аз. Знаех, че поставянето на защита на някого обикновено е моя работа, но трябваше да говоря с Адрик. Жена ми беше на шибаната линия.
Излязох от стаята, като вече набирах номера на Адрик, а Джеймс не се опита да ме спре.

* * *

Не губих нито миг, докато вървях към мястото, където Адрик ме чакаше в един парк. На открито ли беше? Да. Дали ми пукаше? Не.
– Това е единственото предупреждение, което отправям – предупредих меко, като в гласа ми се долавяше обещанието и заплахата от болка, ако ми се разкрещи. – Няма да се развеждам с Инес. Тя е моя. В момента, в който ръката ѝ беше обещана на мен, тя стана моя отговорност. Накарай шибания си син да се съобрази с това, или, кълна ти се, Адрик, ще разбереш защо Джеймс е направил от някой, който не е от семейството, вътрешен човек.
С това се обърнах и тръгнах, връщайки се към колата си, за да се прибера у дома и да се изправя срещу Инес. Нямах нито едно друго шибано нещо, което да му кажа.
Прецакай жена ми и ще те прецакам.
Сега, след като Адрик беше получил предупреждението ми, трябваше да поговоря с жена си. Тя никога не ми беше казвала, че семейството ѝ е обърнало гръб, а аз исках да знам защо. Защо се чувстваше така, сякаш не може да ми се довери, когато се прибрах у дома?
– Джаксън? – Извика Адрик.

* * *

Инес закусваше с останалите членове на семейството, когато влязох в огромната трапезария. Тя ме погледна и в очите ѝ веднага се появи нервност при вида ми.
Сигурно по лицето ми се виждаше ясно, че съм вбесен.
Заех празното място до нея и хванах брадичката ѝ, като я принудих да държи очите си вперени в моите. Не исках тя да отвръща поглед от мен. Знаех, че това вероятно е нещо, което трябва да обсъдим насаме, но бях прекалено развълнуван, за да ми пука.
– Защо не ми разказа за семейството си? – Поисках да знам.
Тя преглътна силно.
– Не исках да опетнявам първия ни път заедно от пет години насам – призна тя. – И се научих да се справям с него.
Стиснах челюстта си и хванах задната част на врата ѝ. Тя преглътна отново, красивите ѝ очи се втренчиха в моите, а в погледа ѝ проблясна нервност. Наблюдавах как езикът ѝ се стрелна над розовите ѝ устни.
– Първо, аз съм твой съпруг и твой господар. Ти ми казваш всичко, ясно ли се изразих? – Тя мигновено кимна с глава. – Второ, семейството ти не ти е обърнало гръб заради спонтанния аборт. – Очите ѝ се разшириха от изненада. – Семейството ти ти обърна гръб, защото не искаше да ме оставиш. Ти си лоялна към това семейство – към мен, а те го мразят.
Устните ѝ потрепериха. Сълзи напълниха очите ѝ.
– Дори дядо? – Прошепна тя.
Поклатих глава, мразех съкрушеното изражение на лицето ѝ, а още повече мразех семейството ѝ за това, че го е поставило там.
– Дядо ти се опитва да те защити – казах аз и оставих въпроса така. Тя издиша тихо, облекчено. Притиснах устните си до нейните. – Точно сега искам да останеш в тази къща. Не излизай от стаята ни без мен или без охрана, ясно? Семейството ти е на път да преживее сътресение и аз няма да позволя да те използват като пешка. Разбираш ли?
– Разбирам – каза тя тихо.
Притиснах устните си към нейните.
– Добре. – Пуснах я. – Приключи с яденето си – наредих аз.
Тя бавно се обърна към чинията си. Обгърнах с ръка облегалката на стола ѝ и нежно прокарах пръсти нагоре-надолу по меката кожа на ръката ѝ.

Назад към част 26                                                                    Напред към част 28

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!