Глава 46
Дори когато я държа в прегръдката си, готов да направя всичко, знам, че не трябва да ѝ се отдавам.
Но също така знам, че ще го направя.
Целувам я нежно по устните.
– Добре, Скай. Печелиш. Ще отидем в Ню Йорк.
– Кога? – Пита тя.
– Утре. Ще се обадя и ще подготвя самолета за тръгване сутринта.
Тя се усмихва.
– Благодаря ти. Благодаря ти, Брадън.
– Но Скай…
– Какво?
Отмивам една сълза от бузата ѝ. – Ню Йорк не е място за бягство. Клубът не е бягство.
– Знам това.
– Знаеш ли?
– Разбира се. – Тя подсмърча. – Просто се чувствам като… Не знам. Имам чувството, че там всичко ще бъде наред, разбираш ли?
– Разбирам, вероятно повече, отколкото ти изобщо разбираш, но не се храня с илюзията, че в клуба истинския живот престава да съществува.
Аз знам.
Клубът е нещо, от което се нуждая и аз. Но го държа в Ню Йорк по една причина – много сериозна.
Ако не го правех? Щях да го използвам за бягство.
А той не е бягство. Той е за удоволствие и за да освободя част от себе си, която мнозина не разбират.
Но истинско бягство не съществува и Скай трябва да разбере това.
Точно сега обаче? Ще направя всичко – ще преместя и шибаната земя, ако трябва, за да и помогна да облекчи болката си.
– О! – Тя се вдига нагоре в стойка.
Аз също се изправям.
– Какво?
– Шоколадов мус! Направих десерта и се получи перфектно. Не мога да ти предложа етуфе от скариди, но мога да ти предложа богат и вкусен десерт.
– Още не сме вечеряли, Скай.
– И? Какво лошо има в това първо да се сервира десерт? Можем да си поръчаме нещо, което да ни бъде доставено, и да си хапнем десерта, докато чакаме.
Отварям хладилника и изваждам двете чаши парфе с шоколадов мус.
– Добре. Ще накарам Кристофър да поръча нещо за нас, а това ще изядем първо, само при едно условие.
– Какво е то?
Пенисът ми потрепва.
– Ще го изядем в спалнята.
– Брадън…
Бързо пиша на Кристофър да ни поръча храна. Каджун. После…
– Следвайте ме – казвам, гласа ми е тих и мрачен.
Влизаме в спалнята ми и аз затварям вратата. След това правя нещо, което почти никога не правя. Поставям двете чаши за парфе на нощното шкафче и събличам всичките си дрехи, без да накарам Скай да го направи първа. Не спирам да мисля защо постъпвам противно на навиците си. Знам само, че искам да я зарадвам, да премахна болката, която носи.
Тя затаява дъх.
Обръщам се към нея.
– Съблечи се.
Тя е облечена само с рокля, обувки и бикини и ги захвърля набързо.
Приближавам се до нея, а члена ми е огромен и изправен. Докосвам бузата ѝ. Време е за малко сурова откровеност. Не мога да задържа това в себе си. Трябва да го споделя с нея.
– Нещо се счупи в мен днес, Скай.
Тя разтваря устни и разширява очите си.
– Когато те видях толкова разстроена, толкова тъжна, толкова сломена, нещо стисна сърцето ми. Знаех, че трябва да действам, че трябва да направя всичко необходимо, за да те накарам да се усмихнеш отново.
Тя извива устните си нагоре.
– Сега се усмихвам, Брадън.
Тя се. И се надявам, че не съм направил огромна грешка, като съм се съгласил да я заведа обратно в клуба толкова скоро. Мисълта ми обаче изчезва, когато прокарвам пръст по долната ѝ устна.
– Имаш толкова секси уста. Имаш ли представа как ми въздействаш?
– Започвам да разбирам.
– Не говоря само за физическо въздействие. Когато разтваряш устните си по този съблазнителен начин, искам да ги грабна. Но и психически, Скай. Емоционално. Когато ти ридаеше, аз също ридаех.
Тя поклаща глава.
– Не физически, а емоционално. Болеше ме, когато теб те болеше. 0 Поклащам глава. – Това никога не ми се е случвало преди, поне не в такава степен.
Тя разтваря устните си още повече.
– По някакъв начин си влязла в мен. Да, влюбих се в теб, но това е нещо повече от това. Това е… Майната му. Нямам думи. Не съм сигурен, че съществуват.
– Брадън, аз…
Тогава устните ми са върху нейните, езика ми е в устата ѝ, ръката ми е върху голата ѝ гърда, стискам я, стискам зърното. Другата ми ръка е между краката ѝ, разтваряйки гладките гънки на путката ѝ. Тя увива ръце около врата ми и се разтапя в мен, телата ни се докосват навсякъде. Пенисът ми се впива в корема ѝ. Тя се вкопчва в мен и се напъва.
И думите…
Думите в съзнанието ми. Те се надпреварват, пулсират в яркочервено.
Обичам те, Скай.
Обичам те, Скай.
Обичам те, Скай.
Суровата и чиста емоция е като спирала, която пружинира в мен, насилвайки ме по плашещ, но вкусен начин.
Откъсвам устата си от нейната и си поемам дъх. След това притискам устни към горната част на една от гърдите ѝ и…
Захапвам я.
Хапя я силно. Шибано силно.
Тя изкрещява от удоволствието и болката.
– Отбелязвам те. – Въздъхвам срещу плътта ѝ. – Ти си моя.
Ръката ѝ се насочва към голия ѝ врат.
– Нашийникът…
Да, яката. Мисли, че това ще я бележи.
Но греши. Тя не е достатъчно съществена. Това е само символ – знак, който показва на другите, че не е свободна за тях. Но това не е знак. Не е марка.
– Не е достатъчно – изричам аз. – Недостатъчно, за да те направя моя. – Тогава я вдигам над рамото си, сякаш е чувал с картофи. Почти я хвърлям на леглото. – Чувствата, които изпитвам към теб, са силни. Толкова силни.
– Аз също изпитвам силни чувства към теб, Брадън.
Поклащам глава и прокарвам пръсти през разрошената си коса.
– Не. Ти не разбираш. Те са… Обезпокоителни.
– Брадън…
– Не! Недей да говориш. Не ми казвай, че това, което чувствам, е нормално, че е наред. Майната му!
Тогава от гърлото ми се изтръгва звук. Това не е стон или ръмжене. Не. По-скоро е… По-скоро е…
Рев.
Вдигам една от чашите за парфе, пълна с шоколадов мус.
– Ще те заведа в Ню Йорк, Скай. Ще те заведа обратно в клуба, защото истината е, че и аз го искам. Искам го повече, отколкото можеш да си представиш. Времето е гадно. Ще трябва да пренаредя някои неща. Но ще го направя. Ще го направя, защото ще направя всичко, за да се уверя, че никога повече няма да плачеш така.
– Не мога да ти обещая това…
– Тихо! Казах ти да не говориш!
Тя стиска устните си.
Вкарвам единия си пръст в шоколада и го притискам към устните ѝ.
– Опитай.
Тя облизва муса от мен.
След това я целувам – целувка с отворена уста, при която въртя езика си по зъбите и венците ѝ, а после я пускам.
– Вкусно – казвам аз. – Богато, кремообразно, тъмно. Но не толкова вкусно, колкото си ти. – Тялото ми пулсира. – Ще те изрисувам с пяна и после ще я оближа от теб.
– Леглото. То ще…
– Недей да говориш! Мислиш ли, че ми пука за спалното бельо? То може да бъде почистено. Може да се смени. Точно сега имам нужда от теб, Скай. Искам да изям шоколадовия ти мус от красивото ти тяло и смятам да го направя.
Тя ляга и затваря очи.
– О, не – казвам аз. – Дръж очите си отворени. Ще гледаш всичко, което правя с теб. – Загребвам още пяна с пръсти и я нанасям върху всяко от твърдите ѝ зърна. Навеждам се над нея, устните ми са близо до зърното ѝ. Тя извива гръб, приближавайки покритото си с шоколад зърно към устата ми.
Все пак я дразня, защото знам, че това я кара да ме желае още повече.
А мен ме кара да я искам още повече.
– Ти си шибано красива – казвам аз. – Обичам циците ти. – Накрая облизвам пяната от едното зърно.
– О, Боже…
– Не говори – изръмжавам срещу плътта ѝ.
Тя се напъва напред, мърдайки бедрата си, опитвайки се да достигне отново езика ми.
Похапвам от другото зърно, облизвам шоколада и след това засмуквам зърното ѝ между устните си. Тя стене, а члена ми е готов да се пръсне.
Цялото ми тяло пламти, боли ме, копнея за още, още, още…
Загребвам още десерт, този път върху корема ѝ, и после го облизвам. Влажната ѝ путка ме примамва и колкото и да искам да продължа с дразненето, отстъпвам и се поддавам.
Покривам путката ѝ с пяна, а топлината на тялото ѝ я разтапя върху завивките. Голяма каша, но на кого му пука? Мога да си позволя да купувам нови калъфки всеки ден през следващото хилядолетие.
– Не мога да си представя нещо, което да те накара да имаш по-добър вкус от този, който вече имаш, но нека видим.
Потапям се, изсмуквам шоколада от нея, дърпам гънките ѝ с устни и зъби, вкарвам езика си дълбоко в нея. След това облизвам още по-надолу, там, където муса се е стичал по дупето ѝ.
Ебаси, това сладко малко дупе.
Тя трепери.
– Не – казвам аз срещу плътта ѝ. – Ще оставим това за Ню Йорк.
Облизвам я, въртя езика си около клитора ѝ, а после го вкарвам в топлината ѝ.
Ограбвам я, поглъщам я. Тя се протяга нагоре, за да се хване за стъпалата на таблата.
Дори и необвързана, тя иска да бъде вързана. Иска да бъде изложена за мое удоволствие.
Контролът ѝ е илюзия. Винаги е било така. Знаех го от самото начало.
– Боже, вкусно – промърморвам срещу плътта ѝ. – Мога да те ям вечно.
Юмруците ѝ се свиват около дървото, а когато захапвам клитора ѝ, тя се отпуска и изпада в кулминация.
Без мое разрешение.
И аз съм съгласен с това.
Искам това, което тя иска.
Искам да облекча болката в нея.
Защото облекчаването на болката в нея ще облекчи болката в мен.
Тя стене. Тя крещи. Не с думи, а с чиста емоция.
Пълзя нагоре, целувам зърната ѝ, гърдите ѝ, шията ѝ.
След това пениса ми е вътре в нея и аз се втурвам, помпам, правя славна любов с нея, докато кулминацията ѝ продължава.
Все още тя се хваща за таблата на леглото, връзките ѝ са само моя воля или нейна собствена. Не знам коя, защото тази вечер те са свързани заедно. Нейната воля и моята. Свързани заедно…
Тази мисъл би трябвало да ме плаши. Да ме измъчва.
Но не го прави и в този момент – този прекрасен момент в нея – не ме притеснява, че не го прави.
Срещам погледа ѝ, очите ни са заключени, а от челото ми се стича пот, от която косата ми залепва за лицето.
– Обичам те, Скай – изпъшквам. – Шибано те обичам.
Назад към част 46 Напред към част 48
