Глава 48
Изтрий.
Достатъчно лесно.
Отново…
@истинскиименазадобавяне
#никоганямадабъдеш
Изкушавам се да оставя този и да позволя на последователите си да видят коя е истинската Адисън, но изтривам и него.
Изчаквам следващия ѝ ход.
Нищо. Поне засега. Ако продължи, просто ще я блокирам, макар че се надявам да не се стигне дотам. Самата тя каза, че сега съм ѝ конкуренция, а винаги е добра идея да държиш конкуренцията под око.
След това един коментар, който спира дъха ми.
@брадънблейк
Прекрасна си. Ще се видим довечера.
Лицето ми се разцепва на широка усмивка. Не сме правили планове за тази вечер, така че предполагам, че ще ми се обади с подробностите. Продължавам да чета коментарите толкова бързо, колкото се появяват, докато допивам латето си. Толкова съм се вглъбила в коментарите, че се стряскам, когато телефона ми иззвънява с текст. Той е от Юджини.
Перфектно! Обичам публикацията. Искам да видя още една утре и последната през уикенда.
Отговарям ѝ на съобщението.
Толкова се радвам, че тя работи за теб. Ще го направя.
Следващият ми пост е официален.
Хм. Юджини би ли била склонна да изчакаш до уикенда, когато ще съм на оперната гала с Брадън?
Набързо ѝ изпращам обратно съобщение и тя се съгласява.
Добре.
Имам в главата си перфектната идея и за драматизация. Ще позирам до прозореца на Брадън, който гледа към осветеното от луната пристанище. Това означава, че ще трябва да бъда при него през уикенда. Тъй като отиваме на галавечерята, най-вероятно ще завършим вечерта при него. Няма проблем.
Проверявам часовника си. Може би Теса може да се срещне на по питие и аз да ѝ разкажа всичките си новини. Хм, все още има около час, преди тя да излезе от работа. Знам перфектния начин да убия малко време. Запалвам лаптопа и правя няколко търсения.
„Адисън Еймс и Брадън Блек“
Много попадения, но всички скорошни и всички статии, в които двамата са споменати, но не заедно. Прелиствам няколко, но аз търся това, което се е случило преди единадесет години.
Добавям годината към търсенето.
Нищо. Нищо за двамата заедно в този период от време.
Какво се е случило през онова лято?
Страхувам се, че може би никога няма да разбера.
Проверявам часовника си отново. Теса тъкмо излиза от работа, затова ѝ се обаждам.
– Здравей, Скай.
– Здравей, ти. Заета ли си? Искаш ли да отидем да пийнем?
– Всъщност, няма да повярваш.
– Какво?
– Вече имам планове за едно питие. С Бетси. Вярваш или не, тя ми се обади. Добре дошла си да се присъединиш към нас.
– Не съм сигурна, че това е добра идея. Тя е приятелка на Ади, а ние с Ади нещо като… Е… Да кажем, че вече не работя за нея.
– Какво стана? Всичко наред ли е?
– Да, добре съм. Това е дълга история. Може би ще се присъединя към вас. Не е възможно Ади още да ме е затрила в целия град. – Бързо предавам на Теса сензацията.
– Сериозно? Тя оставя неприятни коментари на публикациите ти? Тя е толкова незряла.
– Истинска история – казвам аз. – Къде ще се срещнеш с Бетси?
– При Естебан за щастлив час. Моля те, ела.
– Мисля, че ще дойда. Ще се видим там.
***
– Четири големи Маргарити и две Диви пуйки. – Сервитьорът слага напитките ни – по две за всяка, тъй като е щастлив час. – И чипс и гуакамоле.
Досега съм разбрала, че Бетси не обича толкова Ади, колкото първо е казала на Теса. Изчаквам търпеливо. Двете маргарити трябва да я накарат да говори. Отпивам бавно от първата си Дива пуйка. Теса и Бетси си разменят истории за кучета. Трябва да го призная на Теса. Тя може да лъже за фалшиво куче толкова добре, колкото и всеки друг.
Теса и Бетси вече са на втората си маргарита, преди да съм изпила половината от първото си питие. Не е изненадващо. Слушам с едно ухо, като от време на време хапвам по няколко чипса.
– Скай! – Изкрещява Бетси.
Потискам подръпване и разширявам очи.
– Да?
– Сериозно? Срещаш се с Брадън Блек?
Кимам.
– Да.
– Уау. Ади не те е предупредила?
– О, предупреди, но тя не искаше да навлиза в подробности, така че защо да я слушам?
Бузите на Бетси порозовяват.
– Не бива да говоря за това.
– Добре – казвам аз. – Изобщо не трябва да говорим за Ади или Брадън.
Бетси се усмихва плахо и допива втората си маргарита.
– Всичко това беше толкова отдавна. А виж какво са постигнали и двамата оттогава.
– Да, и двамата имат огромни успехи – казва Теса. – Което означава, че каквото и да се е случило, не им е оказало никакво влияние.
– Разбира се, че не се е отразило – казва Бетси. – Никой не знае и никой никога не може да разбере.
– Наистина? – Теса повдига вежди. – Как така?
Бетси прави жест към сервитьора.
– Още една, моля. Искате ли още?
Все още съм изпила само половината от първото си, затова поклащам глава.
– Разбира се – казва Теса и пълни чинията с чипс.
– Извинете ме. – Бетси се надига. – Стаята на малките момичета.
След като тя си тръгва, хващам Теса за ръката.
– Трябва да се махна оттук.
– Не, повярвай ми. По-добре е, че си тук. Присъствието ти се обръща към съвестта ѝ. Ако наистина има опасност за теб, тя няма да може да го задържи за себе си.
– Брадън не е опасен.
– Аз също не смятам, че не е, но Адисън го смята за опасен и Бетси знае защо. Тя и Ади не са точно приятелки.
– Това разбрах от думите ѝ, когато пристигнах. Защо тогава Ади прави постовете си безплатно? Това изобщо не прилича на Ади.
– Не знам, но съм почти сигурна, че можем да разберем тази вечер, ако си изиграем картите правилно.
Минават пет минути.
После десет.
Двадесет.
Въздишам.
– Или има някаква хронична диария, или ни е изоставила.
– По дяволите. Как мислиш? – Пита Теса.
– Един начин да разберем. – Ставам и отивам в банята.
Само една кабинка е заета. Е, добре. Не мога да виня Бетси. Тя познава Ади от цяла вечност и вероятно е променила мнението си за разговор.
Не ми се налага да използвам тоалетната, затова бързо се проверявам в огледалото и се обръщам да изляза…
Когато чувам подсмърчане откъм заетата кабинка.
Поглеждам към краката. Черни армейски ботуши. Не съм проверила обувките на Бетси, но се обзалагам, че ботушите вървят с каквото и да е бохо-шик облекло, което е облякла. Това е кафяво-зелен преливащ се номер.
– Бетси? – Казвам.
Още едно подсмърчане.
– Добре ли си?
Вратата на кабинката се отваря и Бетси излиза, лицето ѝ е обляно в сълзи, а очите ѝ са зачервени.
– О, Боже мой. Какво стана?
Тя поклаща глава.
– Не мога да ти кажа, Скай. Иска ми се да мога, но не мога.
Докосвам рамото ѝ.
– Всичко е наред. Не е нужно да казваш нищо.
– Но аз искам. Наистина искам. Ти заслужаваш да знаеш. Но аз дадох обещание преди много време. Обещание, за което сега съжалявам. Ади не е тази, която си мислиш, че е.
Мисля, че е самовглъбена наследница, но Бетси може и да не знае това.
– Мислех, че сте приятелки.
– Ние сме. Или бяхме. Или… Не знам какво, по дяволите, сме, честно казано.
– Всичко е наред. Сигурна съм, че постовете на Ади помагат на магазина ти.
– Помагат, но тя не го прави за мен.
Вдигам вежди.
– А?
– Искам да кажа, че го прави, но не защото сме стари приятелки. Тя го прави, за да… – Тя въздъхва. – Прави го, за да ме накара да мълча, Скай.
– За какво да мълчиш?
– За онова лято. Казах на Теса, че може да ти каже.
– Може да е споменала нещо.
Бетси изрича историята, която вече съм чула от Теса, за незаконното парти в къщата на Еймс, присъствието на Брадън и манията на Ади да загуби девствеността си с него.
– Уау – казвам аз.
– Знам.
– Но проблемът не е в Брадън – казвам аз. – Изглежда, че Ади е тази, която го е преследвала. Тогава защо тя казва, че той е лоша новина?
– В историята има много повече неща – казва Бетси.
– Била ли е някога в новините? – Питам. – Защото не мога да намеря нищо за двамата през онази година.
– Не, нищо не е било в новините.
– Тогава какво се е случило?
Бетси издухва носа си в хартиена кърпа.
– Много съжалявам. Казах всичко, което мога.
Тя изтичва навън.
Назад към част 48 Напред към част 50
