Глава 57
Той не се колебае. Поема ме в прегръдките си и тръгва към спалнята.
Светлините от пристанището осветяват тъмното дърво и леглото. По-късно ще направя последния си пост за Сюзан, която стои до този прозорец.
Сега обаче?
Не мисля за работа. Мисля само за мъжа, чиито ръце ме държат така, сякаш съм лека като перце.
– Аз съм твоя – казвам. – Прави с мен каквото си поискаш.
Очите му потъмняват.
– Това е голямо решение, Скай. Сигурна ли си?
– Абсолютно сигурна.
Той вдига поглед към приспособлението над леглото му.
– Всичко?
Кимвам, треперейки.
– Какво е това нещо?
– Вече не функционира – казва той.
Сдържам въздишката си на облекчение.
– Беше сбруя, с която можех да окача партньорката си, но открих, че този вид игра не ми е особено приятна.
– О? А какво става с партньорката ти?
– Зависи от партньорката.
Отворих тази кутия с червеи и изведнъж ми се прииска да не го бях правила. На път съм да предам контрола завинаги на този мъж и не искам да мисля за всички други партньорки, които е имал в тази стая.
– Защо тогава все още е там?
– Просто още не съм се заел да го махна.
– Защо не?
– Защото срещнах жена, която нахлува в съзнанието ми всяка шибана секунда. – Той ме поставя на леглото. – И всичко, за което мога да мисля, е за всички тъмни и мръсни неща, които искам да направя с нея.
Преглъщам. Всичко е наред. Искам тези неща също толкова, колкото и той. Искам да се предам.
– Хареса ли ти, когато вързах китките ти? – Пита той.
Кимвам, тялото ми се вълнува.
– Какво ще кажеш за тези? – Той издърпва верижката между скобите. – Харесва ли ти това?
Отново кимам, вдишвам бързо срещу мъчителното удоволствие, което скобите причиняват на зърната ми.
– Кажи „да“, Скай.
– Да. Харесват ми. Много.
– Хареса ли ти, когато закрих очите ти?
– Да, Брадън.
– Какво още искаш да ти направя, Скай?
Поемам си дъх.
– Каквото искаш.
Той повдига вежди, сяда на леглото до мен и с пръсти описва странните нарези по ръбовете на таблата.
– Знаеш ли какви са те?
– Не.
– Тази табла беше специално проектирана. Имам връзки, които се закрепват тук и тук, и същото на таблата за крака. Те ще те държат на място, и четирите ти крайника, ще те направят напълно безпомощна, Скай. Какво ще стане, ако искам да направя това с теб? Да те вържа с разперен орел и след това да се гавря с теб?
Тялото ми пулсира.
– Тогава искам да го направиш.
Той се изправя и отива до висоия си гардероб, отваря едно чекмедже и изважда нещо, което изглежда като бич за езда.
– Ами ако искам да го използвам по цялото ти тяло, докато си вързана?
– Искам да го направиш.
Той слага бича на земята и вдига предмет от неръждаема стомана.
– Това е аналната тапа, която използвах по тялото ти, докато беше със завързани очи. Ами ако искам да го сложа в задника ти и след това да те чукам?
Прочиствам гърлото си. Решена съм да довърша започнатото.
– Искам да го направиш.
Той поставя тапата и взема нещо друго – нещо, което изобщо не разпознавам. Прилича на нашийник, но има сребърен пръстен с четири зъба стърчащи от него. Потръпвам.
– Това е паяжина, Скай. Знаеш ли за какво служи?
– Не.
– Тя държи устата ти отворена, за да мога да я чукам. Ами ако искам да го използвам тази вечер?
Бях стигнала твърде далеч, за да се оттегля сега.
– Тогава искам да го направиш.
– Сигурна ли си?
– Брадън – казвам – нека се разберем. Отдавам се на теб. Давам ти контрола, който толкова отчаяно искаш. Ако искаш да ми сложиш нашийник и да ме водиш на каишка като Саша или Пени, направи го. Аз съм твоя.
– Този път завинаги? Получавам твоя контрол в тази стая?
– Да, Брадън. Подчинявам ти се. Предавам контрола. – Той е отворил тъмната ми страна и в този момент не се страхувам от нищо от този мъж.
От нищо.
Искам го. Искам всичко.
Той стене, избутва ме по гръб, ляга отгоре ми и сухо блъска члена си в мен.
– Виждаш ли колко съм твърд за теб? Виждаш ли какво правиш с мен? Всички тези неща, които обичам да правя, всички тези играчки – с теб дори нямам нужда от тях. Всичко, от което се нуждая, е твоето пищно малко тяло, твоите прекрасни разтворени устни, тези сочни цици. Твоят контрол. Но най-вече имам нужда от теб, Скай. Мога да те чукам цяла проклета нощ.
Отварям се, когато той приплъзва устните си към моите и вкарва езика си в устата ми.
Все още сме напълно облечени, но имам чувството, че вече правим любов, че телата ни вече са свързани по този най-интимен начин. Той задълбочава целувката.
Влюбена съм в този мъж. Толкова ужасно влюбена.
Възможно ли е той да отвърне на чувствата ми?
Той прекъсва целувката, задъхва се рязко и силно дръпва верижката между гърдите ми. Извивам гръб и цялото ми тяло реагира на тръпките, които се разнасят от зърната ми. След това хваща плата на роклята ми и го разкъсва, откъсвайки го от тялото ми.
– Брадън!
– Вече ти казах. Ще поръчам тази рокля да се преправи толкова пъти, колкото е необходимо.
Зърната ми са зачервени и твърди от щипките, които все още ги държат. Сега между мен и Брадън са само черните ми бикини.
– Хвани се за пръчките на таблата, Скай – казва той мрачно.
Без колебание се подчинявам. Хващам здраво дървото.
– Не се пускай – заповядва той.
– Няма да се пусна. – Той се надига и се връща към гардероба си.
Какво е приготвил за мен? Искам да знам и също толкова отчаяно не искам да знам.
Но вече съм в играта.
Ще приема това, което ми дава, и ще го приема с удоволствие от мъжа, когото обичам.
Той се връща с парче въже.
– Найлонът – казва той – не причинява изгаряния от въжето.
Кимвам, докато той сръчно връзва китките ми на място, използвайки странните нарези на таблата. Дърпам се безрезултатно срещу ограничението си. Сигурна съм в неговите връзки. Сигурна съм в това, което ми е приготвил.
Той се връща до гардероба и се връща отново, този път с парче черна коприна. Той покрива очите ми.
– Спомняш ли си последния път, когато ти отнех зрението?
– Да.
– Това беше, за да засиля другите ти сетива. Но този път не го правя заради това.
Не отговарям.
– Този път го вземам, защото мога. Защото ти ми го даваш.
– Да.
– Не можеш да движиш ръцете си. Не можеш да виждаш. Какво друго трябва да взема от теб?
– Каквото искаш, Брадън.
Той дръпва верижката между гърдите ми още веднъж. Извивам се в усещането, стъпалата ми се изравняват с леглото, докато бедрата ми се издигат. Дърпам се срещу скобите, пръстите ми ме сърбят да пробягам през копринената коса на Брадън, да се проследят по мъжествената му челюст и да остържа наболата му брада, да докосна твърдите му рамене и мускулите на корема.
До ушите ми достига шумолене. Мисля, че се съблича. Скоро. Скоро ще ме докосне с тези топли ръце, с тези твърди устни, с този красив твърд член.
Но нищо.
Нищо, докато…
Бич!
Един камшик се стовари върху гърдите ми, разклати верижката и скобите и предизвика силно усещане в мен.
Друг камшик и после още един.
– Върховете на гърдите ти са розови, Скай. Толкова са красиви. Искаш ли да го направя отново?
– Да, моля. Каквото искаш.
Бичът се спуска още веднъж и после отново. Задъхвам се и после въздъхвам. Задъхвам се и после въздишам. Въздишка…
– О! – Нещо убожда зърното ми. После отново, на другото.
Какво се е случило?
После мекота, влажност, засмукване на едното зърно. Убождането изобщо не беше убождане.
Брадън свали скобите, без да ги разхлаби, и сега ближе и смуче вече чувствителната пъпка. Толкова съм готова за члена му, че си мисля, че може да умра от бавна смърт, ако скоро не влезе в мен.
Но той продължава с мъчителното си дразнене, като ближе и хапе зърната ми, а после…
– О!
Нещо студено кара ареолата ми да се свие толкова силно, че ми се струва, че може да се пръсне. Той не ми е казал да не говоря, но аз все пак мълча.
Той има контрол над мен. Отдавам му се свободно и се чувствам…
Чувствам се свободна.
Чувствам се освободена.
Свободна като птица, която се рее в синьото небе. Кой е знаел, че да се откажеш от властта може да бъде толкова освобождаващо? Как се чувствам толкова необвързана, когато съм обвързана?
Ледената следа се разпростира върху гърдите ми, а след това се спуска по корема ми, където за няколко секунди се събира в пъпа ми. После надолу, над вулвата ми, и върху…
Дръпвам се и се извивам. Върхът на леда се разтапя срещу клитора ми и това е приток на топлина и студ, които заедно се смесват в интензивна спирала. Малки капчици се стичат по срамните ми устни, охлаждащи и пламтящи едновременно.
– Брадън! – Викам.
– Бебе – казва той хрипливо. – Едва сме започнали.
Назад към част 57 Напред към част 59
