Глава 6
Студените душове са гадни. Те не действат на болните топки, но правят така, че съня никога да не дойде. Това не е голям проблем. Винаги имам работа, която мога да свърша.
Почиствам косата си с кърпа, когато Кристофър се обажда.
– Прибра ли се добре? – Казвам в слушалката.
– Да.
– Разкажи ми за жилището и.
– В центъра на града, прилична жилищна сграда. На пешеходно разстояние или на кратко пътуване с градския транспорт до хотел „Еймс“, където работи.
– Ти изпрати ли я?
– Разбира се. Вече е късно.
– Кажи ми.
– Не видях много. Просто се уверих, че е влязла добре. Чух как от вътре ключалката щракна и си тръгнах.
– Не си погледнал вътре?
– Не съвсем. Не.
Майната му. Звуча като възбуден ученик. Тя каза ли нещо за мен? Мислиш ли, че ме харесва?
Спирам се, преди наистина да задам тези въпроси. Откога ми пука дали една жена ме харесва? Мога да намеря двайсет жени тук, които да заемат мястото на Скай за един миг.
– Благодаря, Кристофър – казвам аз. – Лека нощ.
– Лека нощ, г-н Блек.
Поставям телефона си на плота и продължавам да суша косата си. Хвърлям кърпата в кошчето и обличам чифт стари дънки и бяла тениска. Обувам се в чехлите си, вземам телефона и излизам от спалнята. В дъното на коридора е домашния ми офис.
Познайте къде ще прекарам нощта?
Не е проблем. Обичам да работя. Обичам тънкостите на бизнеса, финансите, маркетинга, инвестирането.
Възприемам го като игра – игра, която почти винаги печеля.
Забавно. Обикновено така виждам и моите завоевания от женски пол и обикновено това е игра, която те са повече от готови да играят, подчинявайки се на моите правила. А аз имам някои много специфични правила. Много специфични вкусове.
Но Скай Манинг? Мога да кажа, че тя ще бъде предизвикателство.
Може да не харесва правилата ми.
Но в крайна сметка ще се подчини.
Ще се погрижа за това.
Защото никога не мога да устоя на предизвикателства.
***
След като прекарах голяма част от нощта, справяйки се с гадната буря, резултат от вчерашната среща с „Легал“, най-накрая паднах в леглото около три сутринта.
Но съня ми е всичко друго, но не и спокоен.
Измъчват ме сънища за Скай Манинг.
Онази целувка – колко перфектно се сляха устните ѝ с моите, вкуса на устата ѝ, опияняващия ѝ аромат на малини и рози. Червени рози.
Толкова много неща от нея все още са загадка – цвета на зърната ѝ, вкуса на путката ѝ, начина, по който ще изглежда, лежейки гола, с китки, вързани за таблата ми.
Независимо от безсънната ми нощ, ставам точно в шест сутринта, защото деня ми е изпълнен с още срещи, за да се справя с последиците от доставчика, който е в нарушение на договора. Още един студен душ. Те все още са гадни, но ми дават прилива на енергия, от който се нуждая, за да посрещна всеки ден с нова енергия. Личният ми лекар ги препоръчва за понасяне на стреса, но аз научих ползите от къпането със студена вода много отдавна, когато бях още дете. Бойлерът ни се счупи, а ние не можехме да си позволим нов, така че няколко месеца се къпехме в студена вода. Мразех го.
Но поглеждайки назад, в разгара на гадното детство, си спомням, че се чувствах по-добре след тези студени душове.
Предупреждение.
Готовност.
Живот.
От този момент нататък знаех, че ако искам да направя нещо от себе си – а аз имах горещо желание да го направя – студените душове ще бъдат част от живота ми. Те ме научиха на воля и смелост – нужна е огромна воля, за да останеш под студа, когато мечтаната гореща вода е само на едно движение на кранчето.
Но, както казах, въпреки мита, студените душове не помагат с нищо на болните топки.
Нищо не облекчава и желанието за Скай Манинг.
Няма значение. Има работа за вършене, а аз никога не съм позволявал на нищо – или на никого – да пречи на целите ми. Час по-късно съм облечен в тъмносин костюм по поръчка и седя зад бюрото си в офиса в центъра на Бостън, отговарям на имейли и раздавам задачи на служителите.
– Намерете ми нов доставчик – казвам им. – Ще платим каквото е необходимо, за да изпълним този проклет договор в срок.
След един хор от „Да, г-н Блек“ съм сигурен, че работата ще бъде свършена и то добре. Не толерирам нищо по-малко.
И съм прав. Към единадесет и тридесет е намерен нов доставчик и е изготвен нов договор.
Позволявам си да въздъхна с облекчение.
Стомахът ми се свива и аз се смея на глас. Пропуснах закуската тази сутрин, за да стигна дотук и да се заема с днешния проблем. Досега не съм мислил за храна.
Гладен съм.
За обяд.
И за нещо друго.
Сега, след като кризата е преодоляна, Скай Манинг отново е в мислите ми. Не стига, че тя измъчваше мислите ми. Тя се появява и в сънищата ми. А сънищата не са нещо, с което съм свикнал. Съсредоточавам се. Свършвам работата си. Не си губя времето в сънища.
Днес обаче сънищата са необичайно настойчиви.
Което ме вбесява.
По дяволите, време е за обяд и съм заслужил почивка.
Знам точно къде да отида… И какво ще намеря там.
Назад към част 6 Напред към част 8
