Глава 18
Държим устните си залепени.
Защо не? Брадън ще ги разтвори насила, ще прокара езика си по шева и накрая ще се предам. Знам това, както и той.
Само че той не опитва. Просто плъзга устните си по моите и не се опитва да ги разтвори.
Сега кой кого манипулира?
Усмихвам се в ума си на неизбежния отговор на собствения си въпрос.
Като държа устните си залепени, аз го манипулирам. Защото аз искам тази целувка също толкова, колкото и той. И знам, че той знае това.
Действието ми не е по-различно от това да си откажа оргазъм срещу кухненския му остров или да изключа телефона си, за да не виждам текстовете му.
Манипулирам го, за да си мисли, че той не ме контролира.
Защо да не приема целувката? Защо да не я оставя да доведе до неизбежната любов, която и двамата желаем?
Ние сме тук, в моя апартамент. Нямам никакви кожени връзки, камшици или тапи. Тук има само ванилов секс. И все пак се съпротивлявам.
Ти си предизвикателство, Скай.
Почти чувам думите, които идват от Брадън, въпреки че устните му все още са притиснати към моите и ми дават кратки, сладки докосвания, които подпалват слабините ми.
Той проследява малки целувки по линията на челюстта ми до ухото. Напипва листенцето му.
– Престани – прошепва той строго. – Спри да се отричаш.
Думите му звучат толкова истински. Точно както се лиших от този оргазъм, точно както се лиших от вечерта с Брадън тази вечер, сега се лишавам от целувката и това, до което тя може да доведе. Струва ли си контрола ми да се отказвам от удоволствията?
– Майната му – казвам на глас. Хващам и двете му зачервени бузи и връщам устните му към моите.
Този път аз отварям и поемам инициативата. Плъзгам устните си по неговите, въртя езика си около него, наслаждавам се на вкусния му вкус.
Защо да си отказвам?
Вече не, поне за тази вечер. Ако не бях толкова обсебена от собствения си контрол, вече щяхме да правим любов няколко пъти тази вечер и можех да си спестя два мъчителни часа в клуба.
Той прекъсва целувката с шумно изпукване на засмукването и впива поглед в моя.
– Би трябвало да те напляскам по дупето, докато не стане черешово червено.
О, по дяволите, не. Освен… О, по дяволите, да. Амбивалентността се завихря в мен. Харесваше ми онова напляскване, което ми даде. Не мислех, че ще го направя, но, Боже, хареса ми. Жадувам да изпитам отново усещането – дланта му да се спусне върху задника ми, удоволствието-болка да избухне в тялото ми.
– Не се заблуждавай, Скай – продължава той, а гласа му е с хрипкав тембър. – Ако още веднъж направиш подобен номер, ще ти оставя задника червен. Ще съжаляваш не само, че съм ти отказал оргазъм.
Мисълта едновременно ме плаши и опиянява. Колко далеч съм готова да стигна към тъмната страна на Брадън?
Какво е направил на Ади, че я е разтърсил? Какво е отказала да направи, което е довело до раздялата им?
Бързо изтривам тези мисли от съзнанието си. Зряла и мокра съм, а цялото ми тяло е като в ад. Искам Брадън. Готова съм за всичко, което той ми даде.
– Съблечи се – заповядва той. – После ме чакай на леглото с разтворени крака.
Дори не се замислям дали да не се подчиня. Блузата, дънките и сандалите са свалени почти веднага. После бикините и сутиена. Гърдите ми вече са зачервени в розово, а зърната ми са твърди и стегнати. Отивам до леглото, лягам и разтварям широко краката си.
Брадън се обръща и ме гледа.
– Прекрасна си за гледане. Честно казано, Скай, понякога ми е достатъчно само да те гледам.
Думите му ме стрелят право в сърцето. Ето защо го обичам. Ето защо обичам Брадън Блек. Заради тези моменти, като момента, в който направих последната си снимка за оцветителя за устни Cherry Russet. Бях увита в чаршаф и стоях до прозореца на Брадън от пода до тавана с изглед към Бостънското пристанище. Той направи снимката и ми каза колко красива изглеждам. Или когато се събудих и намерих обеците, които ми беше оставил – нещо, което беше купил само защото знаеше, че ще ми харесат и че ще ми стоят добре.
Брадън може и да се занимава с контрол, но е и романтик по душа.
И ме обича. Най-богатият и подходящ ерген в Бостън е влюбен в мен.
Той ме гледа още няколко минути, преди да се запъти към леглото.
– Ти си възхитителна – казва той. – С удоволствие бих се гмурнал между краката ти точно сега и бих те ял, докато не ме помолиш да спра. Или просто да напъхам члена си в путката ти и да те взема здраво и бързо. Или да те обърна, да ти оближа дупето и да те чукам отзад. Всички тези неща ще ти харесат, нали, Скай?
– Боже, да.
– И на мен би ми харесало. Но трябва да бъдеш наказана за това, че се опита да ме манипулираш тази вечер. Проблемът е, че не съм в настроение да се наказвам.
– Майната и на устата ми – казвам аз.
Лявата страна на устните му се изкривява в полуусмивка.
– Повярвай ми, помислих за това.
– Защо мислиш, когато можеш да го правиш?
– Защото имам нещо друго предвид за тази вечер. Нещо ново.
Заливат ме нерви. Какво ново би могъл да опита в апартамента ми? Нямам нито една от неговите играчки. Нямам дори превръзка за очи, а той не носи вратовръзка.
Той се съблича бавно. Бавно и преднамерено. Твърде проклето бавно. Сгъва грижливо всяка част от облеклото и я поставя на един стол. Никога преди не е правил това. Той или ги хвърля на стола, или ги оставя да паднат на пода. Сега, каквото и да прави, го прави съвсем съзнателно.
Слюноотделям, докато сантиметър по сантиметър от него се вижда. Когато най-накрая застава пред мен, напълно гол и красив, съм толкова разгорещена, че мога да се изпепеля.
Той ме разпъва за момент, плъзгайки главата на члена си през гладките ми гънки.
– Толкова си мокра, Скай – казва той.
Затварям очи, хващам с юмруци завивката си и чакам той да се забие в мен. Толкова съм празна. Толкова се нуждая и ме боли. Вземи ме, Брадън. Моля те.
Но очаквания тласък не идва и аз отварям очи.
Вместо да ме чука, Брадън мастурбира. Мастурбира, докато ме гледа, а погледа му се слива с моя.
– Не би ли предпочел да го правиш в мен? – Казвам.
– Разбира се, че бих искал – казва той – но имам много живо въображение.
Отново стискам завивките в юмруците си. Това е моето наказание. Трябва да гледам как той свършва, а аз не получавам нищо. Аз съм тук единствено като визуална стимулация за него. Той може и да гледа порно.
Майната му! Зърната ми се напрягат, а клитора ми пулсира в такт с подръпванията на Брадън. Бедрата ми се движат от само себе си и аз ги принуждавам да спрат. Не искам да му помагам повече от това, което вече правя, само защото съм тук гола.
– Усещам вътрешността на путката ти – казва той. – Толкова е стегната и топла.
Може ли? Наистина ли? Защото аз не усещам нищо в себе си, а отчаяно искам.
– Толкова си гореща, Скай. – Той увеличава темпото си. – Толкова гореща, толкова сладка, толкова стегната.
– По дяволите, Брадън! – Затварям очи.
– О, не – казва той. – Ти не се възбуждаш толкова лесно. Отвори шибаните си очи.
Не го правя. Просто не го прави.
Но аз го правя. Не само защото е в спалнята и отдавна съм му предала контрола си, но и защото наистина искам да гледам. Искам да видя как той доставя удоволствие на красивото си тяло. Искам да видя как от него блика сперма. Искам да видя изражението на лицето му, когато извика името ми.
По челото му блести пот, от гърлото му излизат стонове, а той прехапва долната си устна.
– Майната му, Скай. Майната му. – Сега той се дърпа бързо и… – Скай! – Той се освобождава и бялата му течност се плъзга по корема ми.
Той вече диша, най-накрая затваря очите си и се отпуска. Разсеяно докосвам корема си и втривам спермата му в него, сякаш е лосион.
Наистина ли това е всичко, което ще получа от него тази вечер? Или той ще се смили над мен?
Не, няма да се смили. Брадън не се смилява над никого. И най-малко някой, който е прекарал вечерта, манипулирайки го.
Това е истинското ми наказание. Гледах как този красив мъж си доставя удоволствие и ми стана по-горещо отвътре, отколкото можех да си представя. А сега?
Нищо.
– Това е секси – казва той, все още малко задъхан. – Начинът, по който се разтриваш.
Аз не казвам нищо. Просто оставям ръката си да се изкачи нагоре към гърдите ми. Зърното ми боли за допир, затова го пощипвам леко. Толкова съм нуждаеща се, че изпускам стон и повдигам бедра при този прост фин контакт.
– Пъпките имат нужда от малко внимание ли? – Пита той.
– Да. Моля. – Дори не ме интересува колко отчаяно звуча. В момента бих дала следващата си глътка кислород за устните на Брадън около едното зърно.
Той се снижава, тъмнорозовите му устни се приближават, приближават, приближават…
После изстрелва езика си и облизва дясното ми зърно.
Извивам се под него, извивам гръб, търсейки още.
Но Брадън се преобръща на леглото ми с гръб към мен.
– Никога не съм те приемала за дразнител – казвам аз.
– Не те дразня и ти го знаеш.
Да, знам го. Това е наказание, чисто и просто. Което знам, че заслужавам.
Обръщам глава и разглеждам голия му гръб, толкова загорял и силен, мускулите се огъват леко, докато диша.
И се чудя…
Могат ли двама да играят тази игра?
Ако е така, имам ли изобщо необходимото?
Назад към част 17 Напред към част 19
