Глава 19
Брадън се събужда преди мен в събота сутрин. Звукът от душа ме събужда и аз ставам и обличам халата си. Измих се снощи, но се изкушавам да се присъединя към него под душа. Устоявам. Вместо това си наливам чаша от каната с кафе, която е направил, и отпивам глътка.
Хубаво направено. Той прави по-добро кафе от мен, което е изненадващо, като се има предвид, че вкъщи кафето му го прави някой друг. Защо изобщо е станал толкова рано? Събота е. Предполага се, че съботите са мързеливи. Би трябвало да сме в леглото и да правим бавна, сладка любов.
Той все още ли е ядосан?
Защо трябва да е? Той вече ме е наказал. Снощи трябваше да заспя с женския еквивалент на ерекция. Обмислях да мастурбирам, но никога не съм имала късмет с това, а освен това някак си ми се струваше, че би било… Да не му се подчинявам. Което не би трябвало да ме притеснява, но ме притесняваше.
Връщам се назад към вечерта преди няколко седмици, когато се опитах да пресъздам първия си оргазъм с Брадън, като използвах вибратор. Този вибратор все още се криеше в горното чекмедже на скрина ми, заедно с няколко други играчки.
Отново изкушение. Но Брадън скоро ще излезе от душа. Какво ще си помисли, ако ме открие да лежа гола на леглото и да мастурбирам?
Недей, Скай. Дала си му контрол в спалнята.
Но аз не мога да устоя. Грабвам вибратора от горното чекмедже на скрина и се настанявам на леглото си. Леко пощипвам зърната си, за да задействам мотора на тялото си. Не отнема много време, особено след като снощи бях останала без желание.
Навлажнявам върха на вибратора в устата си и след това го прокарвам по корема си и надолу към путката си. Той се плъзга лесно, въпреки че съм стегната. Как се намокрих толкова бързо?
Чувствам се приятно, но това не е Брадън. Вече знам, че няма да успея да предизвикам оргазъм. По някаква причина присъствието на Брадън е необходимо за този подвиг. Мога обаче да се преструвам. Мога да се преструвам, че свършвам, когато той излезе от банята ми.
Изваждам вибратора от путката си и го захвърлям от другата страна на леглото.
Той ще разбере. Брадън ще разбере дали се преструвам. Как ще разбере? Нямам представа. Но ще разбере.
Вратата на банята ми се отваря и Брадън излиза, носейки само една от най-добрите ми кърпи около кръста си. Косата му е мокра и сресана назад, а той изглежда абсолютно съблазнително.
Той хвърля поглед към горещо-розовата играчка на леглото ми. Поклаща глава.
– Забавляваш се без мен?
– Замислих се – казвам – но не ми се получава.
Той се приближава, взема вибратора, доближава го до носа си и го помирисва.
– Това е било в теб.
– За една гореща секунда, да.
– Защо не свърши?
Защото не мога. Не мога да свърша без теб и ти го знаеш. Дадох ти контрола над тази част от мен.
– Защото… Предполагам, че просто не съм в настроение.
Погледът му потъмнява.
– Лежиш гола на леглото, зърната ти са изправени, а тялото ти е зачервено в топло розово.
Разделям устните си. Той знае всичките ми сигнали. Аз съм отворена книга за този мъж.
– Защо ме лъжеш?
Не лъжа. Но думите не идват, защото сами по себе си са лъжа. Аз го знам и той го знае.
– Съжалявам – казвам.
– Не съжалявай, Скай. Просто не ме лъжи. Мога да видя през теб. Искам пълното ти доверие, а то е и в двете посоки.
Тогава синия му поглед ме пронизва. И да, в този момент вярвам, че той вижда през мен. В съзнанието ми. В сърцето ми. В душата ми.
– Изглеждаш прекрасно – казва той.
– Зряла за бране – потвърждавам аз.
– За съжаление имам среща.
– В събота сутрин?
– Ракетбол. С адвоката ми.
– О. – Опитвам се да скрия разочарованието си, но както обикновено, знам, че той вижда през мен.
– Ще те взема в шест вечерта.
– Добре. Къде ще отидем?
– На вечеря с баща ми и брат ми, помниш ли?
Майната му. Точно така. Не мога да повярвам, че съм забравила.
– Добре, съжалявам.
Той пуска кърпата и аз се опитвам да не зяпам твърдия му задник и полутвърдия му член. Той се облича с дрехите, които носеше снощи. После проверява телефона си.
– Кристофър е навън. Ще се видим довечера. – Той се навежда и ме целува бързо по устните.
Моля. Не си тръгвай. Остани тук и ме чукай. Толкова много се нуждая от теб.
Но той излезе през вратата и аз останах сама. Гола, сама и нуждаеща се. Поглеждам отново към розовия вибратор. После го вдигам, ставам и го отнасям до мивката, за да го измия. Прибирам го, заровен в горното чекмедже заедно с останалите.
Винаги е бил безполезен за мен и все още е такъв.
Само един мъж може да ме накара да се изпразня.
Брадън. Само Брадън.
Връщам се в кухнята за още кафе и…
Забелязвам една голяма чанта с подаръци, поставена върху малката ми масичка. Как съм я пропуснала преди? Освен ако Брадън не я е скрил по някакъв начин и не я е извадил, преди да напусне апартамента тази сутрин. Сърцето ми се разтуптява, когато прочитам етикета.
За любимия ми фотограф. С любов, Брадън.
Преглъщам, докато махам хартията, която обгръща съдържанието на чантата.
След това се задъхвам.
Това е Canon EOS 5D Mark IV в комплект с обектив – фотоапарата на мечтите ми, който се продава за около пет хиляди долара.
Сърцето ми почти спира.
Той е донесъл това снощи – още един подарък, за който знаеше, че ще ми хареса.
А аз, понеже настоях да поема контрола, като отказах да намеря зарядно за телефона, го лиших от щастието да ми го подари.
– О, Брадън – казвам на глас. Отварям кутията и поглеждам с любов към това, което е вътре.
Мъж. Заслужавах това наказание.
***
– Просто не мога да го преодолея – казвам. – Фотоапаратът…
– Не е нужно да продължаваш да ми благодариш – казва Брадън по време на пътуването до дома на баща си.
Обадих му се, разбира се, веднага щом успях да се опомня от факта, че вече притежавам фотоапарата, който винаги съм искала. Той беше по средата на ракетен мач, така че оставих още една гласова поща. Когато той ми отговори, му благодарих, препъвайки се в думите и почти плачейки. После му благодарих отново, когато пристигна в апартамента ми тази вечер.
– Наистина – казвам. – Дойде в апартамента ми с изненада за мен и аз…
– Спри, Скай. Всичко е наред. Вече си била наказана за това. Това е направено.
– Но…
– Искам да имаш апарата. Той е твой. Заслужаваш го.
Не ми останаха думи. Този човек ще бъде моята гибел. Той е стоически и властен и в един момент е огромна болка в задника ми. В следващия е любящ, щедър, внимателен и романтичен. Очите ми изпускат няколко сълзи.
Той ги отмива с устните си.
– Спокойно, сега. Не искам да представям приятелката си на брат ми и баща ми, докато тя плаче.
Отблъсквам сълзите и се овладявам. – Обичам те, Брадън.
– Аз също те обичам, Скай.
Пристигаме в едно имение в Суампскот. Опитвам се да не зяпам, докато с Брадън вървим към вратата.
– Баща ти живее тук?
– Да. Това е мястото, където си слага шапката.
– Уау.
– Това е просто къща, Скай.
– Не е като никоя друга къща, в която съм била.
– Може би ще искаш да спестиш тази преценка, докато не видиш вътре.
Добре, добре. Преценката ми все още няма да се промени.
Вратата отваря униформена камериерка със сива коса, стегната на кок.
– Добър вечер, господин Блек.
– Здравей, Сейди. Това е Скай Манинг.
– Госпожо – казва тя. – Мога ли да взема якето ви?
– Разбира се. – Свалям дрехата си, която всъщност не е яке, и ѝ я подавам. След два телефонни разговора с Теса и един с Бетси се спрях на черни панталони капри, черни сандали с каишки и сива копринена камизолка.
Брадън не каза нищо за дрехите ми и понеже закъсня, когато ме взе, вече бях в палтото и нямахме възможност да поговорим при мен.
Но ето, че сме тук. Мраморно облицовано фоайе под мен и кристален полилей, който виси над мен. Огромна дневна зона вдясно, където седят двама господа.
Брадън ме хваща за ръка и отиваме при тях. И двамата стават.
– Здравей, Брей – казва по-младия мъж.
– Бен, татко, това е Скай.
И двамата са почти толкова красиви, колкото и Брадън.
– Скай, това е баща ми, Боби Блек, и брат ми, Бен.
Първо стискам ръката на Боби. Всъщност той е малко по-висок от двамата си синове. Косата му е напълно посивяла и има няколко бръчки от смях около тъмнокафявите си очи, но говорим за сребърна лисица.
– Приятно ми е да се запозная с вас – казва той.
– На мен също, г-н Блек.
– Наричайте ме Боби.
– Добре, разбира се.
Той пуска ръката ми и аз се обръщам към малкия брат на Брадън. Въпреки че „малък“ определено не е подходящата дума за Бен Блек. Той е също толкова голям, колкото и Брадън, и дали очите ми ме лъжат, или е и малко по-висок? Как, за Бога, Брадън е най-ниския от това кучило?
– Седнете – казва Боби. – Бен е нашия барман тази вечер.
– Ще ти донеса „Дива пуйка“ – казва Бен на Брадън. После ми казва: – Какво би искала, Скай?
– „Дива пуйка“ ми допада. Любимата ми е.
– Някой, който споделя вкуса ти за алкохол? – Смее се Бен. – Тя си е пазителка, Брей.
Брадън стиска ръката ми. Загрявам. Дали това означава това, което си мисля, че означава?
Че той е съгласен, че съм пазителка?
Сядам до Брадън на дивана, срещу мястото, където Боби седи в креслото тип „крило“. Бен носи напитките ни, а аз съм благодарна, че имам какво да правя с ръцете си.
Бен разговаря за нищо конкретно, докато звънеца на вратата не звънва отново.
– Това ще е Кати – казва Боби.
– Коя е Кати? – Пита Брадън.
– Очевидно е приятелката на татко – казва Бен.
Веждите на Брадън едва не излитат от челото му.
Това ще бъде интересна вечер.
Назад към част 18 Напред към част 20
