***
Как му се искаше. Но това не беше възможно. Той притисна бузата ѝ в ръката си.
– Не. Това е далеч отвъд възможностите ми. Не познавам никого, който може да направи такова нещо.
– Колко ми се иска да можех – въздъхна тя. След това докосна устните му, а лицето ѝ беше нежно, докато изучаваше чертите му. Сякаш се опитваше да ги запомни. – Ти си толкова красив. Винаги ли си бил такъв?
– Не. Преди бях топъл. – И тогава, докато говореше, осъзна, че за първи път от векове насам отново му е топло. Топъл по начин, който нямаше никакъв смисъл.
Сърцето му се разтуптя при тази мисъл и я целуна дълбоко. Ръцете ѝ се плъзгаха по тялото му, докато тя отвръщаше на ласките му. Не можейки да понесе раздялата, той я вдигна и я постави върху себе си.
Серен изстена, когато Кериган я изпълни с дебелината на тялото си. Той се облегна на ръба на ваната, за да я погледне.
– Изпитвай удоволствие от мен, Серен.
Тя не беше сигурна какво има предвид, докато той не я повдигна съвсем леко, след което я плъзна обратно върху себе си. Тя съскаше от усещането за дългия му, дълбок удар. Поемайки указанието му, тя го възседна бавно и дълбоко.
Серен знаеше колко ограничено е времето им заедно и това още повече подслаждаше момента. Тя знаеше, че това може да е последния път, когато е с него. Моргана можеше да ги вземе всеки момент. Войната и нуждата можеха да ги разделят.
Можеха дори да умрат…
Тя потръпна от страх, докато си мислеше за всички неща, които можеха да се случат.
Кериган прокара ръце по гърдите ѝ, докато се целуваха, а тя продължи да гали тялото му със своите. Не знаеше защо, но в ръцете ѝ нищо друго сякаш нямаше значение. Не го интересуваше, че навън има армия, която чака да ги раздели.
Не го интересуваше, че Моргана искаше да го убие или че един разгневен бог искаше да върне меча си.
Нищо от това нямаше значение. За пръв път в живота си той можеше да види нещо повече от себе си. Не ставаше въпрос само за него и неговите нужди. Ставаше дума за нуждите на Серен.
За бебето.
Той не искаше просто да вземе удоволствието си от нея и да си тръгне; искаше да ѝ го върне в замяна. Затвори очи и се наслади на усещането за гърдите ѝ върху гърдите си, на усещането за топлата ѝ, мека кожа, която се плъзгаше по неговата. Преди да се отдръпне и да му се усмихне, тя закачливо захапа устните му.
Сърцето му заби при съблазнителната ѝ гледка. Искаше още, вдигна бедрата си, забивайки се още по-дълбоко в тялото ѝ.
Серен изстена от удоволствие, когато Кериган я прониза. Тя вдигна ръката му от водата, за да я задържи в своята. Ръката му беше много по-голяма. Толкова силна. В сравнение с нея ръката ѝ изглеждаше почти детска. Как и се искаше да има красиви ръце… като на дама. Но по ръцете ѝ личаха белезите и раните на селянин, който се е трудил здраво, за да си изкарва прехраната.
И все пак Кериган сякаш не се интересуваше от нищо от това. Очите му пламтяха, той я вдигна и притисна гърба ѝ към отсрещния ръб на ваната. Все още вътре в нея, той коленичи между краката ѝ, като пое натискането за нея.
Тя пусна ръката му, за да се задържи във водата. С ръце, опряни на ръба на ваната, тя наклони глава назад, докато той се движеше още по-бързо.
Кериган изръмжа при вида на отворената и приканваща Серен. Водата се стичаше около гърдите ѝ, чиито върхове изпъкваха нагоре. Не можейки да издържи, той се наведе, за да улови едната в устата си. Дразнеше мекото зърно с език, докато влизаше и излизаше от тялото ѝ.
Серен зарови ръка в косата му миг преди виковете ѝ на екстаз да изпълнят ушите му. Той се усмихна със задоволство, когато тя дойде при него. Наблюдаваше как удоволствието се разиграва по лицето ѝ, докато продължаваше да я язди.
Тя беше наистина красива.
И тогава той си позволи да намери своето собствено парче от рая. Погреба се дълбоко и потрепери, когато тялото му избухна в хиляди спазми.
Кериган не помръдна в продължение на няколко удара на сърцето, докато го обземаше пълно удовлетворение. Това беше най-съвършения момент в живота му и той се зачуди какво ли би било да има повече следобеди като този. Да може да остане с една жена и да не се притеснява, че тя ще го измами или ще се опита да му отнеме силата.
Серен само даваше. Тя не искаше нищо в замяна.
Удивен от нея, той стана и я пренесе от ваната до леглото.
Серен се усмихна, когато Кериган вдигна завивките и се присъедини към нея в леглото. Напълно доволна, тя лежеше по гръб, докато той се повдигаше на ръце, за да дразни устните ѝ с игрива целувка.
Той се отдръпна, за да я погледне надолу.
– Отслабвам, Серен. – Тонът му беше изпълнен с гняв, когато ѝ го довери. – Няма да мога да задържа щита след утрешния ден.
Стомахът ѝ се сви при мисълта какво ще се случи с тях, след като щита изчезне.
– Какво ще направи Моргана с теб?
– Трябва да се притесняваш повече за себе си. Моргана няма да има нужда от теб, когато детето се роди, а като я познавам, тя няма да чака, докато то се роди. Най-вероятно ще го откъсне от теб в мига, в който то ще може да живее самостоятелно.
Серен затаи дъх при това, което той описа. Със сигурност дори Моргана не беше толкова жестока. Дали тя беше?
Усети как сълзите напират в очите ѝ при мисълта, че никога няма да види детето си живо. Никога да не го държи в ръцете си.
– Аз няма да съм тук, за да го защитя?
Той поклати глава.
Гневът я изпепели. Как можеше да се случи това, а тя знаеше за тяхната магия. Знаеше за жестокостта на Моргана.
В края на краищата това не се отнасяше само до нея.
– Тогава ми обещай две неща. Моля те.
Кериган никога през живота си не беше давал обещание на никого. Поне не и такова, което да има намерение да изпълни. Най-вероятно нямаше да изпълни и това, но му беше любопитно какво ще поиска от него.
– Да?
– Обещай ми, че ще защитиш бебето заради мен. Че ще се погрижиш никой никога да не го нарани.
Искането ѝ го озадачи.
– Защо това е толкова важно за теб?
– Защото така прави една майка.
Кериган все още не разбираше искането. Но нямаше нужда и да го отрича.
– А какво е другото ти искане?
– Ожени се за мен тайно, преди да покажа бременността си.
Кериган я погледна в пълно умопомрачение. Това беше последното нещо, което беше очаквал да поиска от нея.
– Да се омъжа за теб?
Тя кимна мрачно.
– Няма да съм тук достатъчно дълго, за да се тревожиш, а и не очаквам да спазиш обета. Но искам детето ми да се роди в брак. Не искам то да бъде заклеймявано от нещо, в което не е участвало. Ако Моргана го вземе по-рано, никой не трябва да знае, че не е било законно заченато. Тя се протегна и затвори устата му, която той не беше осъзнал, че е отворена.
– Моля те, Кериган.
Той не знаеше какво да ѝ каже. Последното нещо, което искаше да ѝ каже точно тогава, беше, че самия той няма да е наоколо още дълго. Щом детето се роди и заживее, Моргана щеше да убие и него, а меча му щеше да предаде на детето да го владее.
– Серен…
Тя постави пръст върху устните му, за да заглуши думите му.
– Моля те, Кериган – повтори тя. – За детето, което няма да може да се бори за себе си.
Той захапа върха на пръста ѝ, преди да го отдръпне от устните си.
– Няма да го направя заради детето, Серен. Но ще го направя за теб.
Тези думи предизвикаха сълзи в очите ѝ. Кериган се вцепени, когато сълзите се стекоха по лицето ѝ.
Така че неговата силна мишчица наистина се разплака. Но не за изгубената си свобода. Не за пожертваната си девственост…
Тя плачеше само заради думите.
Преди той да успее да помръдне, тя го сграбчи и го придърпа надолу за целувка, от която му се зави свят.
Никога не беше вкусвал нещо подобно и това накара тялото му да се раздвижи отново. Да, ако това бяха последните му мигове на свобода със Серен, той искаше да ги прекара в нея колкото се може по-дълго.
Точно когато плъзна коляното си между краката ѝ, на вратата му се почука.
– Какво? – Изръмжа той.
– Имам нужда да говоря с теб.
Кериган изръмжа разочаровано при звука на гласа на Блез. Сега мандрагора се появи?
Сега?!
Последното нещо, което искаше, беше да напусне това легло, но Блез рядко отправяше подобни молби. Трябва да е важно за Блез да го безпокои.
– Дай ни малко време.
Серен го целуна по бузата, преди да се измъкне изпод него, за да може да се облече. Обикновено Кериган светкавично се връщаше в дрехите си. Но последното нещо, от което се нуждаеше, беше да изцеди още от силите си. Беше използвал достатъчно, за да свали дрехите им.
Навлече бричовете си и тогава забеляза, че Серен държи в ръцете си червената туника. Край устните ѝ се появи лека усмивка.
– Ти я носеше?
Той кимна.
Усмивката ѝ се разшири.
– Тогава се надявам да ти донесе късмет. Същият късмет, който те доведе при мен.
Той се ухили.
– Не бих сметнал това за късмет, мишко. По-скоро за лош късмет и лудост.
– Не – каза тя и поклати глава. – Беше страхотен ден. – Тя се премести, за да сложи туниката на леглото до него. – Ще те чакам в голямата зала.
Кериган кимна. Опитваше се да закопчае грейката на десния си крак, когато тя отвори вратата към коридора. Всеки път, когато се доближаваше до завързването ѝ, тя се изплъзваше. Придържайки я с ръка, той се опитваше да затегне връзките, които бяха под неудобен ъгъл. Това беше много по-трудно да се направи сам без магия.
– Имаш ли проблеми?
Кериган издърпа меча от стената в хватката си.
– Не. Защо?
– Изглеждаш така, сякаш имаш проблеми. Знаеш ли, всичко, което трябва да направиш, е да вкараш таб А в слот Б и да закопчаеш или да зашиеш.
– Замълчи. – Кериган балансираше меча на крака си, докато той се бореше с бронята.
Докато той работеше с първата, Блез измъкна червената туника от леглото, където я беше поставила Серен.
– Ооо, виж – каза той с игрив тон. – Тя е наистина мека. Червена, каква различна визия за теб, о, тъмничарю, който винаги носиш черно.
Кериган спря да му се мръщи. Мандрагора се държеше изключително странно.
– Какво ти е станало?
Във виолетовите очи на Блез се появи забавен блясък.
– Ако силата ти е толкова слаба, че дори не я използваш, за да се обличаш, тогава знам, че няма да ме уцелиш или удушиш. Може би никога повече няма да имам възможност да те дразня, без да рискувам телесна повреда. Затова това се превърна в морален императив.
Той сведе поглед към мандрагората.
– Наистина те мразя.
– Знам. – Блез прибра ръцете си в туниката. – Сега ме наблюдавай внимателно. Ето как се обличаш. Вкарваш ръцете си така, издърпваш я през главата си и я наместваш върху тялото си.
Кериган се втренчи в глупака. Не знаеше защо, но мисълта, че Блез носи туниката, която Серен беше направила за него, го подтикна към насилие.
– Свали я. Сега.
– Не знам. Донякъде ми харесва. Той примигна с мигли към Кериган. – Цветът добре ли ми стои?
– Изглежда като гомно. А сега я сваляй.
Блез го попита.
Кериган вдигна меча от коляното си.
– Знаеш защо армиите носят този червен цвят, нали?
– Не знам. Никога не съм знаел, че е така.
– Носят и за това си има причина.
– И тя е?
– Той скрива петната от кръв. – Докато говореше, Кериган изпусна кинжала си.
Кинжалът полетя право към целта си… Рамото на Блез. Но вместо да пробие тъканта и да го рани, както Кериган възнамеряваше, той остана на място, вибрирайки напред-назад.
И двамата мъже зяпнаха, когато Блез протегна ръка, за да докосне клатушкащия се кинжал.
Кериган не можеше да диша. Това не можеше да бъде.
– Какво, по дяволите…? – С меч в ръка той прекоси стаята, за да издърпа кинжала от рамото на Блез. Вгледа се в кинжала, наполовина очаквайки измама, но кинжала не изглеждаше повреден.
Колко странно…
– Знаех си – каза Блез под носа си.
– Какво знаеше?
– Твоята малка мишка е Мерлин.
Той поклати глава в знак на отрицание. Това не беше възможно. Първоначално отглеждани от Адони, Мерлините винаги бяха неземно красиви. Бяха могъщи. Красотата на Серен беше вътрешна, без съмнение, но тя нямаше физическото съвършенство на тяхната порода. Да не говорим за магията им.
Блез кимна бавно.
– Да, Кериган. Помисли за това. Какво е в състояние да изтъче плат, който е толкова здрав, че никое оръжие на обикновен смъртен не може да го пробие?
– Тъкачният стан на Касуолан. – Това беше един от тринайсетте свещени предмета, които бяха дадени на Артур, когато беше станал крал на Британия. Всеки един от тези предмети беше омагьосан и даваше на древния крал силата, от която се нуждаеше, за да управлява народа си и да донесе мир на своето кралство.
След падането на Артур Пенмерлин бе върнал предметите на Уеърлин, които ги пазеха и ги изпратиха по света, за да ги скрият от Моргана. От онзи съдбовен ден насам Моргана и техния двор се опитват да открият липсващите предмети и да ги върнат в Камелот.
Мечът му беше един от тези предмети. Това беше причината Моргана да му позволи да живее. Нуждаеше се от неговата кръвна линия, за да има пълен контрол над нея.
Сега бе намерен друг Мерлин, заедно с предмета, който владееше нейната кръвна линия. Нищо чудно, че пророчеството гласеше, че детето на Серен ще бъде следващият Пенмерлин. Самата Серен притежаваше тези сили.
– Мислиш ли, че Моргана знае? – Попита той Блез.
– Не знам. Но по-големия въпрос е, че ако Моргана знае, знае ли къде е стана? Това, съчетано с твоя меч, нейната маса и още един предмет и Мерлин, би ѝ дало достатъчно сок, за да възкреси Мордред от почти мъртвото му състояние.