Епилог
Четири години по-късно
Серен седеше тихо в стаята си пред тъкачния стан и кърмеше малкия си син, който гукаше и сучеше. Сърцето ѝ се разтуптя от любов към него и тя нежно разроши тъмната му коса. Толкова обичаше тихите моменти насаме с бебето. Ценеше ги толкова, колкото и спокойните моменти насаме със съпруга си.
Усмивката ѝ се изкриви, когато си помисли за Кериган, и я обгърна плътна топлина. Дори и след четири години, тя все още го обичаше повече от собствения си живот.
– Приличаш точно на баща си – прошепна тя, докато бебето ѝ сучеше. На двумесечна възраст Лиъм притежаваше същата тъмна коса и светлосини очи. Да, един ден той щеше да бъде силен рицар. Тя можеше само да си представи колко красив ще бъде…
Изведнъж пред нея се появи светкавица.
Тя се намръщи и погледна нагоре, за да види Кериган, който седеше на пода, а в скута си държеше Алетея. Двамата изглеждаха така, сякаш бяха замислили някаква голяма пакост. Както обикновено, Кериган беше облякъл дъщеря им като оръженосец с туника и шнур, а кичурите от тъмната ѝ коса се бяха освободили от плитките.
Арогантността я изпълни, докато се смееха заедно.
– Какво направихте сега?
Изтрезнявайки, двамата я погледнаха с невинен поглед, за който тя знаеше, че опровергава действията им.
Дъщеря ѝ всъщност успя да изглежда малко разкаяна.
– Алетея не е направила нищо, мамо.
Но по блясъка в очите на Кериган тя знаеше, че той не може да каже същото.
И тогава тя го чу. Тежките стъпки в коридора. Серен едва бе успяла да прикрие себе си и сина си, преди вратата да се отвори.
Поглеждайки към смущението, тя избухна в смях.
Агравейн стоеше на вратата с яростен блясък на лицето. Това не беше толкова лошо. Именно рогата на главата му, зелената коса и брадата го правеха да изглежда толкова страшен.
– Това не е смешно – изръмжа той. – Поправи ме обратно.
Серен се насили да изтрезнее.
– Алетея, какво ти е казала мама, че не трябва да практикуваш магията си върху чичо Агравейн?
Тя я погледна със сладък, невинен поглед.
– Но татко каза, че така чичо Агравейн ще изглежда по-добре. Не изглежда ли той още по-красив сега?
Агравейн издаде дълбоко, гърлено ръмжене.
Серен прочисти гърлото си, за да не се разсмее отново.
– Мисля, че чичо Аги ще ти бъде благодарен, ако го превърнеш отново в такъв, какъвто беше.
– О – невинно каза Алетия. – Много добре. – Тя посочи малкия си пръст към него. Рогата бързо се стопиха обратно в косата му, която след това отново стана руса.
– Благодаря ти – каза Агравейн на Серен. Преди да се обърне, той хвърли див поглед към Кериган и си тръгна.
И докато той излизаше от вратата, тя видя как Кериган направи жест към него.
Две секунди по-късно, тъкмо когато Агравейн затваряше вратата, от задната му част израсна дълга, раздвоена опашка.
Алетея избухна в смях, като скочи в скута на Кериган и запляска.
Серен поклати глава към тях.
– Какво да правя с вас двамата? Чудно е, че Агравейн не ви е убил.
Топлият смях на Кериган изпълни ушите ѝ.
– Отдавна ти казах, любов моя, че мога да направя само толкова много промени.
Да, и той беше прав. Мъжът все още беше зъл до мозъка на костите си и двамата с Мерлин имаха пълни ръце с опити да обуздаят демоничната му форма.
Кериган вдигна Алетея от скута си, преди да се приближи до нея. Той дръпна одеялото назад, за да може да се наведе и да целуне Лиъм по главата. Лиъм я пусна, за да се присламчи към баща си, и тя видя топлината, която се появи в очите на Кериган, когато той видя оголената ѝ гръд.
Засрамена, Серен се покри, докато дъщеря ѝ пропълзя под леглото, за да донесе кутията с кукли.
Кериган нежно потупа бузата ѝ с лицето си.
– Ти си винаги красива, мишко.
– А ти си винаги зъл.
Той и намигна закачливо.
– Да, зъл съм и това ми харесва. – После лицето му стана мрачно сериозно. – Но не чак толкова, колкото на теб. Обичам те, моя Серен.
– И аз те обичам.
Обзета от емоциите си, тя се наведе напред, за да го целуне, но прегръдката им бе прекъсната от пронизителен вик.
– Кериган, зло копеле!
Серен се отдръпна със смях.
– Мисля, че Агравейн си е намерил опашката.
Очите му станаха дяволити, преди да заблестят в черно.
– Всичко е наред. Това, което няма да намери след това, ще го накара да бъде още по-ядосан.
Серен се разплака за бедния нищо неподозиращ рицар. Но поне живота ѝ никога не беше скучен. Благодарна за това, тя го целуна отново и знаеше, че независимо от всичко, те винаги ще бъдат заедно.