Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 4 – Част 27

ЕПИЛОГ

ДЖОРДЖ

Моя. Само моя. Имам я. Или все пак си я взех?
Маргарет в снежнобялата си рокля беше не просто красива – тя беше мечта!
Не можех да откъсна поглед. Гледах как моята дама върви по пътеката и сияех като момиче. После слушах сватбените ѝ обети, те бяха музика за ушите ми. И когато свещеникът ми даде разрешение да целуна… жена си.
Щастието ми беше безгранично. Такова, че ако искаше да го скриеш, не можеше.
Прекарах следващите седем дни в това нетипично състояние – толкова продължиха всички празненства. Коронацията на Марго, изявите пред народа, посещенията във Великия храм и така нататък по списъка. В пълно съответствие с протокола и традицията.
На сутринта на осмия ден успях да сложа по-сериозно изражение на лицето си. Да си спомня, че съм не само съпруг, но и крал.
Като всеки крал и аз не разполагах с много свободно време. Но бях прехвърлил половината от него на министрите, съветниците и Тонс, което ми даваше още една седмица, която възнамерявах да използвам разумно.
Марго все още не знаеше.
Едва изчаках любовта ми да се събуди, след което я целунах и лично и донесох кафе.
Не знам какво съм направил, но ме гледаха с подозрение. Тогава Маргарет попита:
– Замисляш ли нещо?
– Съвсем не – усмихнах се невинно.
След още един час, който прекарах в различни приятни занимания, завлякох Маргарет в малкия кабинет, който се намираше точно до покоите ми.
Отворих вратата, бутнах Марго в стаята и застанах неподвижно, давайки възможност на дамата да се осъзнае.
Любимата ми погледна с неразбиране новостта – голямата карта, която сега заемаше една от стените. Тогава аз обясних:
– Изберете, ваше величество.
– Еми… Какво да избера?
Ами, ами…
Отидох до стената, посочих първото от многото места, отбелязани на картата, и казах:
– Според легендата някъде тук се намира първият храм от епохата преди магията, където са се съхранявали плочите със златни руни – първите писмени знаци.
Пръстът ми прескочи до друг квадрат:
– А около тази площ би трябвало да се намира погребението на един от най-великите воини на древността. Легендите разказват, че той имал златен дракон, който след смъртта на господаря си се превърнал в кристално яйце.
Ново място и друго обяснение:
– А там има чудовище, чието скрито….
– Чакай, чакай! – Възкликна от шок Маргарет.
Усмихнах се по-широко от преди, а кралицата ми каза…
– Какво намекваш?
– Не намеквам. Предлагам да изберем приключението, в което ще се впуснем.
Лицето на Маргарет се изпъна.
– Какво приключение? – Изкрещя любимата ѝ. – Ти какво!
И след една пауза:
– Сега съм кралица! Нещо повече, заклела съм се пред теб да не се забърквам в нови истории. Джордж, оттук нататък възнамерявам да се държа прилично!
– Хайде – казах аз с усмивка. – Можеш да се забъркваш с мен!
Тя проблесна. Мечът на Уейз, скрит в обикновена ножница, изведнъж се появи на бюрото. Повече от прозрачен намек.
Марго погледна меча, сякаш беше предател, и тогава камъкът в пръстена на интеркома ми проблесна. Активирах артефакта и в кабинета прозвуча гласът на Психото:
– Ваше Величество, всичко е готово. Чакаме само вас.
Любимиата ми адептка подскочи от възмущение.
После въздъхна тежко. Опита се да изглежда строга, но в дълбините на прекрасните ѝ очи проблясваше лукавство:
– Джордж, категорично възразявам.
– Толкова категорично?
Дамата отвърна небрежно:
– Имай предвид, че това е твоя идея!
Кимнах покорно.
– И аз съм достойна – продължи Марго. – Много възпитана дама. Разбирате ли?
– Да, разбира се.
След това звънецът на интеркома отново се оживи и чухме Крейв:
– Джордж, колко време още? Престани да се държиш мило! Докато се гушкаш, някой ще убие всичките ни чудовища! Ще вземе всичките ни трофеи! Ще плячкоса всички неща, които трябва да плячкосаме!
Марго се задъхваше. Да, има ново попълнение в нашата банда. О, да.
– Знаеш ли – издиша тя.
– Избери си място – продължих да сияя.
Дамата прокара пръст на случаен принцип по една от многото маркировки. Мм-хм… Пустош, изпълнена с мрак и мрачна смърт? Това е интересен избор.
Усмихнах се, вдигнах дамата на ръце и я понесох да се облече. Е, приключения, дръжте се! Преди към вас се втурнаха аматьори, но сега към екипа се присъединиха професионалисти.
– Джордж, ще те убия – обеща тихо Марго.
Но тя се облече бързо и без да говори. Изтича от покоите пред мен. Едва настигнах пъргавата и със сигурност много достойна кралица, за да я целуна по устните.
Обичам я.
Много я обичам.
И да, аз съм кралят! И аз го направих!
Успях да спечеля момичето, което ме дразнеше в продължение на месеци… Което нарушаваше всички правила, докато правеше невинни погледи… Раздвижи кръвта ми и подложи нервната ми система на такова изпитание, което не бих пожелал и на враг…
Но сега мога да дишам и да живея спокойно.
Поне докато се появят децата. Искаше ми се да вярвам, че всичко ще се развие добре, но интуицията ми нашепваше – характерът на децата ни най-вероятно ще бъде на мама.
Ако е така, трябва да се запася с успокоителни още сега!

 

*♪ Край ♪

Назад към част 26

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!