Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 4 – Част 1

 

 

 

 

Пролог

 

Мисълта да посетя двореца в Откеим не ме привличаше. Дори се опитах да откажа съмнителната покана, но накрая се предадох.
Сега стоях в средата на голяма, луксозна зала в много деликатно положение. Бях заобиколена от тълпа огромни, мускулести варвари, които плавно и ловко бяха отблъснали друга тълпа – отряда Естриолски гвардейци, които първоначално ме бяха защитили.
Гвардейците, представлявани от Уайърст, се втурнаха в галоп към варварите и последните заприличаха на камъни.
– Главното е да осигурим безопасността на лейди Маргарет – избухна един от Биорм.
– Какво си мислите, че правим? – Изсъска Уайърст.
Общо взето, назряваше битка. От една страна, това беше неправилно, а от друга – смешно.
Стана още по-забавно, когато негови величества се върнаха в залата…
Моят почти годеник и моят почти свекър погледнаха какво става и Джордж видимо се намръщи, а Крейв се опита да запази лицето си безучастно.
Искаше му се, но не можеше! Беше прекалено открит и искрен, за да се прави на лицемерен, и в резултат на това устните на крал Биорм се разтеглиха в широка, одобрителна усмивка. Воините му изпънаха брадички и се загледаха, а Джордж изръмжа:
– Крейв, това не е смешно!
Наистина не е смешно. Но…
– Джордж, успокой се – каза Биорм. – Тя е наша. Затова я защитаваме като своя.
– Тя не е твоя – продължи кралят гневно. – Тя е моя!
– Съжалявам, но аз бих спорил за това – Крейв се усмихна по-широко от преди. – Не е имало годеж? Не. Няма сватба? Не.
Извиках мислено! Разбрах, но сега Крейв навлизаше в много опасна територия! Тази игра на мускули трябваше да спре.
Затова се намесих с ценното си мнение.
Или по-скоро се измъкнах иззад един от мъжете, които ме защитаваха, и казах:
– Ще спрете ли? Можем ли вече да започнем нашия експеримент?
Спряхме да говорим. Те отново се спогледаха и се съсредоточиха върху скромната ми личност. Почти доведеният ми баща изглеждаше щастлив, очевидно доволен от начина, по който беше подразнил Джордж, докато суверенът ми приличаше на облак.
Дори се страхувах, че ще ме метне на рамото си и ще ме повлече някъде по посока на храма. За щастие последното не се случи.
Но се случи друго – точно онова, заради което ме измъкнаха от грижливо охраняваната Академия. След като се измъкнах от горилоподобните воини, отворих плоската кутия и освободих трептящите семена на магията.
Семената на дара. Самите елементи, чието единствено предназначение доскоро беше да дават магически сили на местното население.
Но в моите ръце семената се държаха малко по-различно и сега ни предстоеше да проверим едно нещо.

Веднага щом кутията се отвори, топчетата се издигнаха във въздуха и се завъртяха около мен. Усмихнах се. Протегнах ръка, подканвайки частиците магия, и започнах мислено да обяснявам какво искам от тях да направят.
Това не беше просто. Преди много години кралете на Откеим бяха завладели технологията за трансформиране на семената на дара в друга материя – на практика ги бяха унищожили.
След съдебния процес срещу настоящия крал Дитрих в двореца са извършени редица претърсвания, за да бъдат открити и унищожени всички следи от тази технология, но нещо се обърква.
Съвместният екип открил само мазето, където се намирала обемистата машина, използвана за убиване на семената, но нямало чертежи на машината, нито други документи.
Нещата били още по-зле със свидетелите и информираните лица. Самият Дитрих беше упорит и казваше, че само той и Азиус са посветени в тайната, но беше трудно да се повярва на гадината.
Да го измъчват? Това беше един от вариантите. Но къде беше гаранцията, че Дитрих ще ни каже всичко?
Затова решихме… След известно обмисляне и обсъждане…..
Лично аз не бях убедена в резултата. Но защо не?
Заставайки в компанията на воини и двама крале, мислено казах на семената какво се изисква от тях. В края на краищата магията е вездесъща! Така че може би семената ще открият онова, което експертите не могат?
Минута, секунда и накрая блестящите топчета се държаха по познатия начин – подредиха се в редица и полетяха някъде дълбоко в двореца.
– Да тръгнем след тях – глухо заповяда Джордж.
Опита се да ме дръпне след себе си, но Крейв не му позволи.
– Маргарет отговаря за семената – напомни ми крал Биорма. – Не можем да се справим без нея.
По лицето на суверена ми се появи възторг.
Накрая се втурнах напред. Крейв и Джордж вървяха до мен, а зад тях бяха два отряда, дрънчащи с метал.
Откеимците, в чиято територия бяхме навлезли, не оказаха никаква съпротива. Те отдавна бяха разбрали, че е безполезно и никой няма да накаже войниците, представлявани от двамата крале.
Откеимската аристокрация само чакаше удобен случай да постави нов владетел на трона и се съсредоточи върху вътрешни интриги. Не се и опитваха да се заиграват с нас – не и в този момент.
И така, ние тръгнахме! И много скоро се случи едно приятно събитие. Семената се насочиха първо към един тайник с документи, после към втория, а след това и към третия.
За да отворим тези скривалища обаче, трябваше да разрушим няколко стени.
Следващата част от мисията беше да намерим свидетели и аз попитах на глас:
– Можете ли да посочите тези, които знаят за съществуването на технологията? И тези, които са участвали в работата по унищожаването на магията?
Това беше по-трудно. Първо нишката на семената ни отведе до някакъв чиновник, който въпреки цялата бъркотия, случваща се в двореца, работеше спокойно в кабинета си, а после… Дори не го чух, просто долових усещането.
Просто разбрах, че семената могат, но задачата е трудна, защото тези хора дори не са в столицата.
Новият ми въпрос стана:
– Можете ли да покажете тези хора без мен?
Околните се взираха недоумяващо и блестящите кълба се съгласиха. Разделиха се на четири групи и замръзнаха, като предложиха да посочат кой да ги последва.
Преглъщайки внезапна буца, аз отведох кралете настрана и им обясних всичко. За пръв път през цялото това излизане двамата мъже не се опитаха да спорят.
И двамата гледаха с изключително внимание!
Тогава Крейв се наведе и прошепна:
– Момиче, осъзнаваш ли силата, която ти дава това?
– Сила? – Направих жалка физиономия. Беше ми неудобно! – Може би не трябва.
– Не мисля, че някой вече ще иска съгласието ти – въздъхна Джордж и ме дръпна далеч от Крейв и по-близо до себе си.

Напред към част 2

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!