* * *
Доктор Еньо пристигна навреме и, уви, потвърди най-лошите ми опасения – детето беше в разновидност на стаза, която приличаше по-скоро на дълбок сън. Два дни без вода, без храна…
Густав и лорд Гордън пренесоха кутията в шивашката стая и с помощта на лекаря, с изключителна предпазливост преместиха детето на масата, покрита с топло одеяло. Нощната риза трябваше да бъде свалена от момчето с магия – двамата с лекаря много се страхувахме да не навредим на изкривеното тяло на детето. И тогава започна най-трудното – да се възстанови притокът на кръв към всички органи, тъкани и крайници, а аз трябваше да го направя, защото лекарят се зае с невероятно трудна работа – да се справи с мозъка на момчето.
Откакто докторът пристигна, почти не бяхме разговаряли с него. Той, защото от пръв поглед разбра, че животът на детето виси на косъм, а аз, защото се страхувах да се намеся и през цялото време си бях позволила само един въпрос:
– Средството, с което е бил принуден да влезе в тази кутия – умствена магия ли е?
– Да. – отвърна мистър Еньо, като трепереше от напрежение и все още държеше главата на детето с двете си длани – Лейди Белатрикс Арнел, нейната аура.
Сдържах се да не възкликна „Защо?!“ от страх да не отклоня вниманието на лекаря от извършващата се операция.
Свърших моята част от възстановяването на кръвообращението на детето по-бързо от лекаря, задачата ми беше по-лесна, след което се отдалечих, като помолих Ан за кофа с топла вода и няколко кърпи. Момичето беше много по-жизнено и бързо от Тиалей, която беше застинала като в прострация, гледаше с ужас случилото се и почти не реагираше на обръщението към нея. Е, възможно е да е в шок, възможно е…
– Мисис Макстън, – прошепнах на икономката – помолете доктор Еньо, когато всичко свърши, да обърне внимание на Тиалей Верг, малко съм притеснена от състоянието ѝ.
– О, напразно, – прошепна в отговор икономката – момичето е напълно добре, само е малко… в състояние.
– В какво състояние? – попитах объркано.
Мисис Макстън и аз стояхме в мрака, на пет крачки от ярко осветената маса, на която детето лежеше неподвижно, а доктор Еньо стоеше начело, с все още затворени очи, което показваше само едно: положението е лошо. Изглежда, че всички разбираха това и затова никой не обърна внимание на шепота ни с мисис Макстън.
– В деликатно, мис Вайърти… – едва забележимо въздъхна икономката ми – в много деликатно.
И тогава Ан донесе една кофа. С помощта на мисис Макстън накиснахме кърпи в топла вода и последователно покрихме детето. Това беше последната част от правомощията ми и за мое голямо щастие доктор Еньо приключи едновременно с нас – момчето се закашля, разтрепери се, повърна, последва плач, нов пристъп на повръщане, но….
– Отлично! – въпреки ужаса на семейство Верг, което гледаше в шок детето, изхвърлящо зелена жлъчка, доктор Еньо беше изпълнен с радост и удовлетворение от свършената работа – Това е просто страхотно! Ах, мисис Макстън, бихте ли ми направили чаша хубав чай?
И той излезе от шивашкото помещение, запретна ръкави и се усмихна щастливо на всички ни.
– А… – започна Ан.
Тиалей избяга след доктора и повърна някъде из къщата, а аз останах да стоя под шокираните и въпросителни погледи на останалите членове на семейство Верг, които спряха да гледат бебето и погледнаха към мен.
– Мм-мм… – доктор Еньо щеше да го обясни по-добре, тъй като аз се мъчех да намеря думите – това е естествен процес. Момчето е добре, повръщането е нормална функция на организма, който се опитва да се отърве от излишната жлъчка. На детето вече може да се дава чай или вода. След половин час, не по-рано, бульон, за предпочитане зеленчуков. Дръжте го на щадяща диета за около ден, това ще е достатъчно. И…
Мисис Макстън, разбирайки моето положение, завърши авторитетно:
– Мисис Верг, вие се погрижете за детето, а аз ще направя чай. Мис Вайърти, елате с мен.
И като ме взе под лакътя си, домакинята уверено ме изведе от шивашката стая, за да ме предаде на мистър Илнър и мистър Авенър, които вече ни чакаха.
– Мис Вайърти, радвам се да ви видя в добро здраве! – поздрави ме весело адвокатът.
Уви, едва ли бях в състояние да го посрещна също толкова весело, затова склоних почтително глава, спазвайки етикета, но това ме провали, защото очите ми се заслепиха и едва се държах на краката си.
– До прозореца има един диван. – каза лорд Гордън, който все още беше в магазина – Мога ли? Нося ръкавици.
– Благодаря, ще вървя сама. – учтиво отказах аз.
Уморено стигнах до дивана, скромно стоящ зад рафтовете, бавно се спуснах на самия му край, опитвайки се да запазя стойката и достойнството си, осъзнах, че не мога, и се наведох, скривайки лице в дланите на ръцете си, надявайки се да овладея емоциите си. Но когато вратата се отвори и се чуха тежки мъжки стъпки, последвани от вик:
– Мисис Верг, намерено ли е нашето момче? Вярно ли е? Жив ли е? – в очите ми се появиха сълзи.
– Мис Вайърти. – лорд Гордън ми подаде една носна кърпичка.
– Благодаря! – отвърнах и взех копринената кърпичка.
Тя не беше най-подходящата за избърсване на сълзи, по-подходящ беше памукът, но за щастие сълзите бяха малко.
Изправих се отново, избърсах солените капки от миглите си, погледнах нагоре и видях джентълмените, застанали в полукръг, и докато лорд Гордън и мистър Авенър изглеждаха напрегнати и развълнувани, доктор Еньо изглеждаше готов да бъде слънцето и блясъкът за всички жители на Уестърнадан този ден.
– Страхотна операция, наистина страхотна! – каза той весело, отпивайки от чая си – Шансовете ни бяха два от десет. Два от десет, дами и господа! Най-добрата операция в живота ми! Мис Вайърти, ако някога ви омръзне да си седите вкъщи и да четете женски романи, знайте, че ще бъда повече от щастлив да ви наема за асистент. Разбира се, необходимо е малко обучение, но като цяло свършихте чудесна работа.
Усмихвайки се тъжно на думите му, аз пристъпих към работа:
– Мистър Авенър, мисля, че е разумно да подадете жалба в полицейското управление на Уестърнадан. Освен това трябва да намерим начин да следим разследването на Белатрикс Арнел, не искам това да ѝ се размине, както всичко останало!
Адвокатът се намръщи, явно обмисляйки възможностите си.
– Страхувам се, че това ще бъде трудно… – каза лорд Гордън – лейди Арнел.. вие разбирате…
– Не, – погледнах гневно в нечовешките му очи – не разбирам това! Извършено е престъпление. А престъплението трябва да бъде наказано. Лорд Гордън, Уестърнадан е част от Империята, а Империята е правова държава. И, повярвайте ми, ще направя всичко по силите си, за да се стигне до съдебен процес по този случай.
Доктор Еньо отпи шумно глътка чай и каза:
– Включвам се. Познавам лейди Белатрикс от момента на раждането ѝ. По тази причина и аурата, както разбирате, определих с лекота. Така че…
Изведнъж лорд Гордън вдигна ръка, щракна с пръсти и в един миг всички – аз, седнала на ръба на дивана, доктор Еньо, мистър Авенър и най-младият следовател – бяхме обгърнати от призмата на звукоизолирания купол.
И тогава полицаят захвърли ненужните си опити за приличие.
– Мис Вайърти, какво правите? – почти изкрещя лорд Гордън – Нима сте забравили къде се намирате? Забравихте ли кой управлява Желязната планина? Нека ви напомня – драконите!
И, противоречейки на собствените си думи, той се обърна към доктора, който беше спрял да пие чай и все още беше замръзнал с чинийка и чаша в ръце, и изсъска:
– Доктор Еньо, осъзнавате ли какво казахте току-що?! Осъзнавате ли, че като казахте, че аурата на Белатрикс Арнел може да бъде открита, вие подписахте собствената си смъртна присъда?!
Лорд Гордън отиде до дивана, падна до мен, стисна глава в ръцете си и изстена:
– Безумци! Всички вие сте луди със силното желание да загубите живота си възможно най-скоро!
Той потърка лицето си с длани, вдигна глава, огледа всички ни (аз, макар и малко уплашена, бях станала от дивана и сега също стоях) и каза тихо:
– Това са Арнел. Как може да не разбирате? Това са Арнел! Те са мощта, корпуса и основата! И не се заблуждавайте, че живеете в правова държава, не е така. Намирате се на арнелска територия. И ако шегата ви с фойерверките е била простена, мис Вайърти, то искането за съд над Белатрикс Арнел няма да бъде простено!
Доктор Еньо въздъхна тежко и каза:
– Млади драконе, мисля, че много сгъстяваш цветовете.
– Престъплението не трябва да остава ненаказано. – каза мистър Авенър.
И тогава лорд Гордън ме погледна с болка. И аз видях, че е притеснен, истински притеснен за мен, но…
– Имам лична неприязън към лейди Белатрикс Стантън-Арнел. – тихо му признах аз – Почти беше убила един дракон и не беше наказана за това. Тогава се възмутих от това, но професор Стантън ми забрани да отида в полицията. Сега момчето на семейство Верг. Той ли е единственият? И за какво е нужен на лейди Белатрикс? Не, лорд Гордън, не ме гледайте така, няма да отстъпя или да се уплаша.
В очите му се четеше болка. Колко много горчивина. Колко много съжаление.
Прегърбен, лордът поседя няколко мига, без да може да скрие мрачното си отчаяние, после тихо каза:
– Доктор Еньо, ако решите да свидетелствате, направете го сега. Ще се опитат да ви подмамят и да ви убият, преди да проговорите, така че… свидетелствайте сега. За съжаление няма да мога да свидетелствам за случилото се, но, мис Вайърти, можете да се обърнете към частен детектив или към група от независими правозащитници. И не забравяйте, че не разполагате с много време.
Той се изправи, разруши звукоизолиращата сфера, поклати неодобрително глава и остави всички ни, излизайки от магазина.
Придружавахме заминаването му с напрегнати погледи и…
– „Ще се опитат да ви подмамят.“ – повтори замислено фразата на следователя докторът, отпивайки поредната глътка чай – Какво предполагате, че ще бъде използвано? Изнудване? Заплахи? Психическа магия?
– Най-вероятно третото. – предположих аз – Но не бива да се отказваме да обмисляме и първите два варианта.
С един поглед преминахме към действие:
– Мистър Илнър, моля, отидете и доведете скъпоценната ми мисис Еньо. – извика докторът.
– По пътя поканете тук пастор Ризлин и го помолете да доведе със себе си някои от най-благочестивите членове на паството. – помоли адвокатът.
Мисис Макстън се приближи тихо, но издаде присъствието си с аромата на чай: ментов за мен и силен черен за мистър Авенър. Тя постоя за момент, прецени ситуацията и като повиши глас, нареди:
– Мистър Верг… Густав, ще ни трябва маса. И този път такава, подходяща за писане.
– А също и онези клиентки на магазина, които са присъствали, когато е било намерено момчето. – добави адвокатът – Не е необходимо да ги водите, само имената им.