* * *
На сутринта един поглед към възглавницата до мен беше достатъчен, за да разбера, че негова светлост не си е легнал.
Станах от леглото, отидох до прозореца, дръпнах завесите и едва се задържах на краката си! Защото от прозореца се виждаше столицата и небето над нея, в което проблясваше блестящ надпис:
„Запазете спокойствие и не напускайте домовете си.“
– Не бива да гледате това. – дланите на херцога безшумно се плъзнаха към кръста ми, напомняйки ми, че нося само тънка долна риза.
– Надписът изглежда малко неочакван. – казах аз, усещайки много ясно топлината на ръцете на негова светлост.
– Принудителна мярка. – дъхът на лорд Грейд докосна косата ми.
В следващия миг херцогът ме привлече към себе си, обви ме в топла прегръдка, облегна се на слепоочието ми и издиша:
– А вие напразно се надявате, лейди отон Грейд, че не съм разкрил коварния ви план предишния ден.
– Какъв план? – попитах предпазливо.
– Не мога да виня никого освен себе си, – продължи негова светлост – изплаших ви.
Когато погледнах надолу, забелязах, че ръцете на Дезмънд са без дрехи.
– Да, да, аз съм гол и безсрамен. – усмихна се херцогът.
Леко навеждайки се, видях и ботушите, и панталоните и възмутено издишайки, исках да го посоча, но…
– Ангел мой, не те съветвам отсега нататък да извършваш подобни провокативни действия, особено в момента, когато те прегръщам.
И развързвайки ръцете си, лорд отон Грейд напусна спалнята, изчезвайки в банята. После оттам се разнесе плисък на вода. След като постоях още известно време, аз повиших глас и попитах:
– Дезмънд, ти не си ли си лягал?
– Не съм имал възможност. – отвърна той.
– Колко е часът? – не забелязах веднага положението на слънцето заради надписа.
– Почти пладне. – шумът на водата беше утихнал.
Дезмънд, с хавлия на бедрата и втора кърпа в ръце, влезе в спалнята.
Засрамена, погледнах настрани и казах с труд:
– Трябва да се облечете.
Лорд отон Грейд се държеше неочаквано странно – смачка и захвърли кърпата, с която избърсваше ръцете си. След това сгъна ръце на гърдите си, което направи целия му вид изведнъж внушителен и заплашителен, а после каза хрипливо и дори малко гневно:
– Няма да се въздържа.
Смутено се намръщих и попитах отново:
– Извинете, какво?
Без да каже нито дума, негова светлост изведнъж обви ръка около кръста ми, премести ме до стената, притискайки ме към студената повърхност с почти голото си тяло, опря ръка в стената и се наклони към устните ми.
Целувка нямаше, вместо това лорд отон Грейд замръзна, дишаше тежко и се взираше в широко отворените ми, изненадани очи. А погледът му бързо потъмняваше, с див, неутолим, бушуващ глад в него…
– Мисля, че може би ще искате да си поръчате закуска. – думите излязоха неволно.
Херцогът повдигна вежда и попита хрипливо:
– Мислите ли, че закуската ще ми бъде от полза?
– Безценна. – едва сега осъзнах, че дланите ми са притиснати към голите му гърди в уплашен опит да отблъсна черния маг.
Усмивката на негова светлост даде да се разбере, че не мисли много за умствените ми способности и тогава последният член на династията Грейд попита тихо:
– Ариела, как ще се почувстваш, ако аз поискам да изпълниш съпружеския си дълг точно сега?!
Изобщо не бях подготвена за този развой на събитията, но би било лицемерно да отричам, че не съм наясно с този неприятен аспект на брака. Жалко, че гласът ми трепна, когато отговарях:
– Ще се отнеса към него, както подобава на една дама-съпруга.
– Как? – херцогът се намръщи.
С конвулсивно издишване отговорих:
– С разбиране и подобаващо смирение.
Затваряйки очи, Дезмънд изстена тихо и съвсем отчаяно. И това предизвика един много нещастен въпрос от моя страна:
– А какво не ви устройва, лорд отон Грейд?
– Ами какво ли не ваша светлост, – той продължаваше да стои със затворени очи – дяволски щастлив съм, че собствената ми жена ще си легне с мен единствено от разбиране, но с нужното смирение.
И след това, като ме погледна, добави нелюбезно:
– Впрочем ние, черните магьосници, не сме горделиви хора, не отказваме дарения. Имай предвид, че вие ми обещахте смирение, Ари.
Без да издаде друг звук, херцогът ме вдигна на ръце, за да ме сложи решително на леглото. После, със собственото си тяло върху моето, притисна устните си към моите.
Изтръпнах от страх и това нервно треперене беше много по-страшно от студенината на пръстите ми и уплашения писък, който се изтръгна от гърдите ми. Лорд отон Грейд не спря, стиснал китките ми, докато продължаваше, да ме топли с прекъснатия си дъх, да ме целува нежно. Нежно, нежно, изключително нежно и напълно незаплашително. И целувката продължи, продължи и продължи, докато не стана част от мен, част от възприятието ми за света, част от нещо, което беше неочаквано приятно. И когато нервната тръпка беше заменена от подмолно изтощение, Дезмънд спря, духна леко по лицето ми и изчака, докато едва отворих очи, преди да се усмихне и да каже тихо:
– Дяволски съм впечатлен от вашето смирение, лейди отон Грейд.
Когато осъзнах в какъв вид се намирам, примигнах от смущение и се опитах да се изправя, но негова светлост ме задържа и като наклони леко глава към лявото си рамо, попита лукаво:
– Ари, наистина ли вие в действителност предполагате, че с това вашият съпружески дълг може да се смята за изпълнен?
Изчервена дотолкова, че усещах как бузите ми пламтят, аз се мъчех да си припомня Свещеното писание за греха на зачатието, страница след страница от етикета, предписващ определено поведение на една дама в брачната и нощ и… и осъзнах, че случилото се по никакъв начин не може да бъде завършек на акта на консумирането на брака. Като минимум по причина, че:
– Вие сте длъжен да вдигнете подгъва на нощницата ми малко по-нагоре. – казах едва чуто и усетих, че цялото ми тяло отново започва да трепери.
– Сериозно? – лорд отон Грейд беше искрено изненадан.
– Страхувам се, че е така… – борех се с всяка дума.
Беше ми безкрайно неудобно да гледам херцога и затова, казвайки горното, гледах само към загорялото рамо на черния маг и не можех да видя изражението на лицето на негова светлост. А и не исках да го видя.
– Ето как. – замислено каза Дезмънд – Е, нека да опитаме.
И като се спусна по-надолу, така че вместо рамото му да видя привидно съсредоточеното лице на последния член на династията Грейд, негова светлост хвана ръба на ризата ми и с поглед, сякаш вдигаше поне знамето на флота, я придвижи малко по-нагоре.
– Това достатъчно ли е? – прозвуча въпросът.
Принудена да се надигна, погледнах собствените си крака, които бяха голи почти до коленете, с болка си припомних редовете от книгата с правилата на дамата и казах тихо:
– Страхувам се, че не.
Дезмънд ме погледна с дълбоки сини очи, в които се четеше нескрито забавление:
– Ангел мой, чисто от любопитство ще си позволя да попитам, а къде е посочено как точно трябва да се повдигне подгъвът на нощницата на една дама през първата брачна нощ? И всъщност много се интересувам от тази митична стойност на повдигането.
Изчервявайки се толкова много, че сега не само бузите ми горяха, но и шията ми, аз се мъчех да кажа:
– Длан над коленете… Кодекс на правилата и нормите на дамския етикет…..
Намръщен, негова светлост зададе следващия въпрос:
– Правилата за поведение през втората брачна нощ също толкова съвестно ли са изложени?
С учудване осъзнах, че не е така. Никъде не се споменаваше и дума за повторното изпълнение на съпружеския дълг и затова отговорих:
– Не… Но предполагам, че причината е, че изпълнението на съпружеския дълг през първата брачна нощ е достатъчно, за да се зачене наследник.
– О, Тъмнина! – издиша с най-сериозен вид лорд отон Грейд. След това ме погледна в очите и ме попита – Скъпа моя, чела ли си някога кодекса на правилата и нормите на лордовете?
Чувствайки се изключително неудобно в това положение и под този подигравателен поглед, бях принудена да призная собствената си необразованост, мърморейки:
– Не.
Вдигнал очи към тавана, херцогът изведнъж каза:
– Благодаря ти, Тъмнина.
И след това, като ме погледна внимателно, лукаво продължи:
– Лейди отон Грейд, със съжаление трябва да ви съобщя, че това не е първата ни брачна нощ, тя вече се състоя на Ревящия след брака ни. – очите ми се разшириха, а херцогът продължи – Между другото, сега дори не е нощ, в случай че не сте забелязали.
Аз забелязах, но…
– И така, – дланта на негова светлост се плъзна по крака ми – ние с теб ще трябва да се ръководим от кодекса на правилата и нормите на лордовете, който описва последователността на действията през втората брачна нощ и по-нататъшните моменти на изпълнение на съпружеския дълг. Отпусни се.
– Какво? – попитах, все още осъзнавайки какво беше казал Дезмънд.
Без да отговаря, лорд отон Грейд бавно се наведе и допря устни до бедрото ми. Протестиращо изкрещях, опитах се да издърпам плата на ризата си, но херцогът пресече пръстите ми, а след това укорително каза:
– Ангел мой, кой е казал нещо за разбиране и смирение?
Хванах се още по-отчаяно за подгъва.
– Освен това лично аз съвестно следвам указанията, описани в кодекса на правилата и нормите за лордовете, но ти се държиш като скъперническа монахиня. Легни и се отпусни, нямаш никакви насоки за дамско поведение. Легни, Ари!
Нямаше какво да възразявам.
Облегнах се назад на възглавниците и преброих броя на целувките, с които негова светлост целуваше краката ми по напълно безпардонен начин, изкачвайки се все по-високо и по-високо. Споменът за онова, което последният член на династията Грейд бе извършил на борда на „Ревящия“, все още беше живо в мен и аз се страхувах от повторението…
На сто и дванайсетата целувка с изненада открих, че сто и дванайсет вече е било… и, изглежда, преди няколко минути, от друга страна, херцогът… Безсрамник!
И в следващата секунда осъзнах къде е подгъвът на ризата ми в момента…
О, Пресвета!
– Ари, не мърдай, правя всичко в строго съответствие с правилата. – увери ме лорд отон Грейд, като опари кожата ми с дъха си, за да може в следващия момент да я притисне с устни.
Но след това към устните му се присъедини ласката на една твърда, леко груба длан и за миг корнизът на тавана, на който бях принудена да се любувам, изведнъж загуби формата си, а пръстите ми неволно се вкопчиха в плата на покривката, смазвайки го. В следващия миг чух собствения си стон и това беше последната капка!
– Лорд отон Грейд, моля ви – гласът ми секна, когато херцогът повтори действието, което ме накара да изгубя самообладание – аз…
– Ти, ангел мой, продължаваш да симулираш разбиране и смирение. Между другото, доста добре ти се получава. – гласът на негова светлост беше малко дрезгав.
Опитах се да се разсея с мисли за императрицата, конспирацията, неживите, които заливат столицата… О! Невъзможно беше да се разсея! Случваше се нещо невероятно с мен, но то определено беше забранено, неприемливо и безсрамно. Определено забранено! И в същото време…
– О, Пресвета! – възкликнах, усещайки как през цялото ми същество преминава странно чувство.
– Трябва да призная, – Дезмънд духна нежно върху собствената ми разголена същност – ти оставаш съблазнителна дори в своята религиозност, ангел мой. Винаги обаче съм готов да бъда твой бог, скъпоценна моя лейди Грейд.
Едва чух всичко, което каза, зашеметена от ударите на собственото си сърце. Но дори и в това възхитително състояние чух почукване на вратата, а след това и груб глас:
– Лорд отон Грейд, негово височество свиква всички на спешна среща!
Отговорът беше ругатнята на херцога и моят абсолютно необяснимо разочарован стон. В същия момент негова светлост престана да ругае, изправи се по-високо и отмятайки кичур коса от лицето ми, прошепна тихо:
– Сега съм и възнаграден и отмъстен, Ари.
Лежах там, със затворени очи, и нищо на света не би ме накарало да погледна съпруга си. Цялото ми тяло беше свръхчувствително и когато Дезмънд върна ризата на мястото ѝ, усетих движението на вятъра и лекото докосване през плата… И потръпнах от целувката, с която лорд отон Грейд завърши, преди да се изправи. После откъм гардероба се чу звук:
– Императорът упорства по редица въпроси, ще бъда принуден да ви оставя за известно време. Можете да се движите из самия дворец, но не и по-нататък.
Опитвайки се да си възвърна дъха, се изправих и попитах:
– Известно ли ви е, че императрица Касилия е оказвала психическо влияние върху двамата си сина?
Лорд отон Грейд излезе от съблекалнята, оправи маншетите на ризата си и попита мрачно:
– Предполагате, че магарешката упоритост на Негово величество… – той не довърши, но нямаше и нужда да го прави. Нервно поправяйки колана си, херцогът завърши гневно – Ясно.
Седнах на леглото, покрих се и зададох въпроса, който отдавна исках да задам:
– Лорд отон Грейд, вие знаехте, че императрицата е наясно с естеството на проклятието. Защо вие сте… – все още не можех да го кажа.
Със скръстени на гърдите ръце негова светлост се усмихна и отговори:
– Тя е жена. Аз не воювам с жените.
Херцогът отвърна на учудения ми поглед с усмивка и добави много по-тихо:
– Освен това аз, както и повечето черни магове, съм прекалено самоуверен. Бях сигурен, че мога да разбия проклятието, не се съмнявах в това нито за миг.
– Прекалена самоувереност! – не можех да не възкликна.
– Няма да го отричам. – усмивката на негова светлост стана изключително загадъчна – Имам и много други недостатъци, Ариела.
– Възхищавам се на честността ви. – признах тихо и потръпнах, като си спомних за манастира и лъжите на майка Йоланта.
Лорд отон Грейд престана да се усмихва, отклони очи, загледа се в прозореца за няколко секунди, после върна поглед към мен и каза предпазливо:
– М-м-м, ангел мой, не ми се иска да го призная, но те излъгах.
– Простете?! – бях шокирана от думите му до дъното на душата си.
Херцогът се усмихна и изчезна в съблекалнята, прекара там известно време и излезе с плътно закопчана униформа, като придърпа черните си ръкавици върху дланите си. След това се приближи до мен, наведе се, като опря ръце на леглото, и издиша, почти докосвайки устните ми:
– За лордовете изобщо не съществува набор от правила и разпоредби. Това беше лъжа.
И възползвайки се от факта, че аз, бързо изчервяваща се, не можех да произнеса нито дума, добави весело:
– Да, аз съм безсрамен, разпуснат и развратен, с което много се гордея и съответно не изпитвам ни най-малко разкаяние. Но не съм лъжец и ти си права за това. И за да бъда напълно честен, аз съм безумно влюбен в теб, Ариела отон Грейд, толкова безумно влюбен в теб, че самото ти присъствие кара очите ми да потъмнеят, а кръвта ми да кипне от желание да те притежавам. И единствената причина, поради която все още не съм задоволил този глад, който няма нищо общо с храната, е, че ти ми остана вярна дори в манастира, въпреки натиска на три пъти прокълнатите монахини и перспективата да изгниеш в каменен чувал. Затова ще бъда нежен, търпелив и дяволски изобретателен в усилията си да направя изпълнението на съпружеския дълг толкова приятно и желано за теб, колкото изглежда и за мен.
Погледнах с ужас негова светлост, докато той говореше, и се почувствах сякаш на ръба на припадъка. Дезмънд се усмихна, като се приближи, целуна изумените ми устни и прошепна:
– Облечи се, ангел мой, скоро ще се върна.
След като херцогът си тръгна, прекарах известно време в леглото, загледана в тавана, и осъзнах, че съм била изиграна изключително безскрупулно. Как можах да не разбера, че изобщо не съществува книга с правила за лордовете и поне не е изучавана от черни магове, безразлични към всякакви условности!
Изведнъж на вратата се почука, а след това се чу звук:
– Ваша светлост, станахте ли вече?
Слугините ми донесоха рокля, очевидно ушита през нощта, помогнаха ми да се преоблека, подредиха косата ми и ми съобщиха, че нейно височество ме очаква.
Назад към част 38 Напред към част 40