* * *
Понякога това, което се е случило под прикритието на нощта, се осъзнава едва на сутринта. Така беше и при мен, когато се събудих от ярките слънчеви лъчи, които заливаха каютата ми, и се протегнах на леглото си, а то изведнъж отново стана мрачно.
– Почивай. – каза лорд отон Грейд и затвори щорите.
Чу се звук от внимателни стъпки, скърцане на отварящата се врата и тя внимателно се затвори. Стъпките на херцога станаха решителни и звучни, той премина през палубата, бързо слезе по стълбището…
Спомних си събитията от снощи!
Сънят изчезна, сякаш никога не е бил. Скочих от леглото, погледнах към стената с ужас, а случилото се калейдоскопираше пред очите ми! Всичко, което се беше случило!
* * *
На вратата се почука и се чу гласът на Тороп:
– Лейди отон Грейд, херцогът ви очаква за закуска.
В този момент излизах от банята, уверявайки се, че съм си измила зъбите и лицето за последен път. Като чух това, отново се върнах до умивалника. Студена вода върху почервенелите ми бузи, длани под течащата вода… сълзи от срам и объркване. Не знаех какво да правя, не знаех как да се държа, не знаех как да се изправя пред всички и най-вече как да погледна собствения си съпруг.
Тороп си тръгна, без да дочака отговор. Бях му много благодарна за това. Бях му много благодарна. Твърде късно осъзнах, че като не съм отговорила на лакея, съм си навлякла човек, който няма да се задоволи с мълчание.
Вратата се отвори и херцогът влезе, не бях имала време да затворя вратата на тоалетната и той несъмнено ме видя да стоя пред огледалото.
– Добро утро, лейди отон Грейд. – прозвуча студеният му, надменен глас.
За миг си помислих, че съм си въобразила, че нищо не се е случило и че всичко ще си остане по старому. Излизайки от стаята, направих реверанс и отговорих:
– Добро утро, лорд отон Грейд.
Очите ми се стрелкаха навсякъде, като избягваха само едно нещо, лицето на херцога.
– Изпратих за вас. – каза негова светлост.
Нямах какво да кажа на това. Да излъжа? Някак си последното нещо, което исках да направя, беше да излъжа лорд Грейд, всичко друго, но не и да излъжа.
– Готова ли сте? – попитаха ме.
– Да, разбира се. – отвърнах, като направих още един неподходящ реверанс.
Бялата сутрешна рокля, къса като всички, и краката в белите дълги панталонки с дантела се виждаха, а ръбовете на платнените бели обувки надничаха отдолу под панталонките недопустимо за омъжена дама, но за първи път гледах собствените си крака с такова усърдие… Преди не ги бях забелязвала.
– Ръка, лейди Грейд. – каза херцогът.
Мълчаливо се приближих, поставих дланта си върху сгъвката на лакътя му и изтръпнах, когато лордът постави ръката си върху треперещите ми пръсти. Само за миг, а после ме поведе навън от каютата.
Назад към част 36 Напред към част 38