* * *
Времето се беше променило значително – сутрин духаше хладен вятър, но предвид яркостта на южното слънце, доста приятен и желан. Над масата ни беше опъната тента, за да предпазва от слънчевите лъчи, а масата беше отрупана със снежнобели съдове. Овесени ядки, бели кокосови стърготини, кисело мляко, странни южни плодове за мен, зеленчуци и месо за херцога. Адмиралът на Южната армада ядеше бързо, сякаш не забелязваше присъствието ми, а аз…
– Лейди отон Грейд, на закуска трябва да закусвате. – каза лорд Грейд раздразнено.
С трескаво кимване загребах една лъжица овесена каша и …
– Тороп, ще бъдете ли така любезен да сервирате чай? – помолих едва чуто, все още загледана в чинията си.
– Тороп, свободен сте! – нареди внезапно негова светлост.
Лакеят се обърна мигновено, като остави чайника в средата на масата и си тръгна. Изпитах внезапно желание да избягам с него, знаейки добре, че ме очаква още един изблик на гнева на херцога.
Лорд отон Грейд се изправи и го видях да обикаля масата, след което чух звук от наливане на чай, последван от падане на бучки захар във водата, в следващия момент чашата беше поставена пред мен, а херцогът, наведен така, че устните му бяха до ухото ми, прошепна:
– Ари, аз съм този, който трябва да се срамува от случилото се снощи, а не вие. Повярвайте ми, няма за какво да се упреквате, бяхте безупречна. От друга страна, аз трябваше да се държа по-сдържано. Сега, след като уредихме въпроса, заповядайте на закуска, скъпа моя госпожо, и не прекарвайте целия ден в тревоги за здравето си.
Кръвта нахлу в бузите ми, опари лицето и шията ми, ръцете ми трепереха…
– Ариела – мекотата напусна речта на херцога – съветвам ви да забравите моралните си колебания по този въпрос. И оттук нататък трябва да разберете, че между съпрузите в спалнята са възможни абсолютно всякакви действия. В това няма нищо укоримо.
Свих се, като нервно потривах салфетката си. Херцогът каза:
– Лейди отон Грейд, прощавам ви за тази неуместна реакция. Защото ви е за първи път.
Разтреперана, погледнах учудено лорда и без да искам да оставя предупреждението без внимание, тихо попитах:
– Как смятате, че трябва да се държа?
Смачквайки сърдито салфетката, негова светлост я хвърли на масата и каза:
– С достойнство.
Нямаше какво да кажа по този въпрос. Спуснах очи и се загледах единствено в чинията си.
– Ариела – гласът му беше рязък – не ти ли омръзна да тънеш в самосъжаление?
Благословено небето знае, че не трябваше да отговарям така, но го направих:
– Това не е съжаление, лорд отон Грейд, това е объркване.
– Повтарям, че няма нужда от емоции по този въпрос! – рязко каза херцогът.
– Извинявам се. – гласът ми потрепери на последната дума.
Закуската премина в мълчание. Аз покорно изядох цялата овесена каша, а лорд отон Грейд изяде собственото си блюдо. Едва когато бяхме на чая, херцогът сметна за уместно да се върне към разговора:
– Какво възнамерявате да правите през целия ден, лейди отон Грейд?
Простете ми, защото в този момент не бях в най-благоприятно настроение, и затова отговорих малко язвително:
– О, изборът е изключително голям.
– Споделете ми. – за миг по устните на лорда се плъзна усмивка.
– Мм – отпих глътка чай – сутринта аз възнамерявам да се държа достойно, а на обяд непремено ще се държа достойно. Вечерта обезателно ще бъда преизпълнена с желание да се държа достойно, през нощта, за съжаление, даже ме е страх да си помисля за това, но със сигурност ще изпълня своя дълг с достойнство в сгъстяващия се мрак. За да се държа достойно през целия ден обаче, предпочитам да не мисля за нощта по най-достойния начин!
Тих смях беше моят отговор.
И тогава, като остави чашата си с чай, лорд отон Грейд пристъпи напред и попита лукаво:
– Ари, какво знаете за зачеването и съпружеския дълг?
– Трябва ли да проуча темата? – попитах направо.
– Съжалявам – херцогът се усмихна криво – днес имам натоварен ден, а без мен, лейди отон Грейд, нямате право да изучавате този въпрос с достойнство. А за в бъдеще бих искал да разберете, че няма да толерирам вашите странични отношения.
Взирах се мълчаливо в негова светлост. Черните очи на херцога се вгледаха в моите с нескрито превъзходство и дори с известна доза предизвикателство. Вероятно в този момент лорд отон Грейд се чуди дали ще проговоря, или ще се уплаша. Може би е трябвало да мълча… може би.
– Лорд отон Грейд – опитах се да се усмихна учтиво – а как ще ми наредите да се отнасям към вашите афери настрани?!
На лицето на негова светлост проблесна нещо подобно на умора, а после ми каза с осезаемо раздразнение:
– Ариела, ние вече сме обсъждали този въпрос, но ти ме принуждаваш да го повторя отново – за съпружеска вярност от моя страна не може да става и дума. Аз съм мъж, имам определени желания и нужди, които ти, с твоето монашеско възпитание и младата си възраст, не си в състояние да изпълниш.
Поставих внимателно чашата на масата. Много внимателно, отчаяно потискайки желанието да хвърля порцелана… и то не покрай лицето на негова светлост, после изведнъж се сетих за една любопитна подробност. Припомних си и не исках да скрия знанието си от херцога. И така, с най-любезната си усмивка, съобщих:
– Лорд отон Грейд, родовият брак, сключен единствено по ваша воля и против моите желания, предполага чистотата на съпружеските отношения и налага ограничения както на съпругата, така и на съпруга!
Херцогът повдигна вежди и попита:
– Образованието ви включваше ли такава малко позната наука като основите на родовия брак?
– Майка Йоланта настояваше да познаваме всички видове брачни отношения, които съществуват в кралството. – отвърнах студено и добавих – Не избягвайте да отговаряте.
– Това предизвикателство ли е? – попита херцогът язвително подигравателно.
– Това е маркиране на границите на позволеното, в което сте поставили и двама ни! – напомних му рязко.
Този път очите на лорда бавно се стесниха, разкривайки яростта, която го беше обзела. Неоснователна, за разлика от моята.
– Лейди Отон Грейд – изсъска негова светлост – не смятам да следвам всяка буква от закона за кръвния брак по този въпрос. Но съм изключително изненадан от опита ви да ми наложите каквито и да било ограничения. Длъжен съм също така да ви напомня, че аристократичните бракове се характеризират с определени условности, сред които априори е свещената вярност от страна на съпругата като пазителка на семейството и чистотата на кръвта, докато на съпруга са позволени някои свободи по този въпрос. И вие, като дама от аристократичен произход, несъмнено сте наясно с това. Също така сте напълно наясно, че нямате право да изисквате от мен нищо друго освен закрила и покровителство.
Слушах мълчаливо всяка негова дума. Всяка дума. Със сигурност херцогът беше напълно прав, браковете на висшите класи се сключват без любов, а верността не е качество, което се изисква от съпруга, за вярност и любов не може да става и дума там, където има всепозволеност за мъжете, а съдбата на съпругата е храмът на Пресветата, семейството и децата. Разбирах всичко това и не бих се осмелила да повдигна темата за верността на негова светлост, ако не беше едно много неприятно обстоятелство.
– Лорд отон Грейд, – гласът ми беше стабилен – с най-голямо съжаление трябва да ви напомня, че сключвайки родов брак без мое съгласие, вие ме лишихте от църквата, семейството и правото да бъда погребана в семейната гробница на фамилията Уотърби. Предполагам, че по онова време не сте се замисляли за трудностите, на които ме подложихте. Не ми беше лесно да го приема и не мисля, че и до днес мога да осъзная какво съм загубила по ваша милост. Родовият брак обаче налага известни ограничения и на вас. – погледнах херцога в очите и добавих – Съпружеската вярност в кръвния брак е взаимна, лорд отон Грейд.
Всъщност не можех и да си помисля да искам нещо от херцога, освен да се държи прилично в обществото, но след като казах всичко, стигнах до извода, че исканията ми са повече от основателни.
В следващия момент вече не бях толкова сигурна в правото си, защото яростта на един черен магьосник не е нещо приятно! Усетих как по смуглото му лице премина вълна, която направи кожата му още по-тъмна, ръцете му се промениха по странен начин, раменете му станаха по-широки, а в очите му проблеснаха светкавици. Вместо да направи каквото и да било обаче, лорд отон Грейд се обърна към мен с думи, които не ми харесаха:
– В такъв случай, лейди отон Грейд, ще трябва да станете не само моя съпруга, но и моя любовница. И трябва да кажа, че това, което се случи снощи, беше най-невинната ласка. Нещо повече, оттук нататък ще трябва да ме галите по същия нестандартен начин.
Изведнъж ми стана лошо. Наистина ми стана лошо.
– О, виждам, че сте готова да си го вземете обратно, скъпа моя. – наблюдателността на херцога не може да се отрече.
Честно казано, бях повече от готова, но не смеех да го кажа на глас. Лордът сам го осъзна. И той продължи язвително:
– Твърде късно е, лейди отон Грейд. Това ли сте искали? Като примерен съпруг аз се подчинявам на желанията на жена си и обещавам да ви бъда верен… с всички трудности, които това носи за вас! Приятен ден, лейди отон Грейд!
С тези думи негова светлост се изправи, направи церемониален поклон и си тръгна, без да се обръща.
О, Пресвета, какво съм направила! Какво направих? Не биваше, не биваше дори да говоря за това, макар и само словесно, да посягам на правото, което лордовете смятаха за свещено и задължително. Нима се опитвах да го нараня или да му покажа колко ми е тежко? Отон Грейд бе доказал обратното – оказа се, че все още е било доста поносимо, а как ще живея сега – дори не знам!