***
Лакеите отвориха вратите, разкривайки пред погледа ни уютен салон, широк петдесет крачки, изпълнен с дивани, канапета, възглавници и кресла, на които седяха, полулежаха и лежаха дами и лордове от двора, слушаха с подчертано внимание една тъмнокоса жена в тъмнозелена рокля, която седеше с одухотворено лице на помпозно бяло пиано и сякаш влагаше цялата си душа в мелодията, която сръчните ѝ пръсти извличаха от инструмента. Не ми хареса прекалено подчертаната експресия в начина, по който тя изпълняваше „Симфония на смъртта“ – знаково произведение, посветено на седемдесетгодишното превземане на столицата от северняците.
Бях отблъсната и от прекомерната радост на Нейно Величество императрицата при вида на сина ѝ. Стояхме цели две минути, преди, забелязвайки Теодор, императрица Касилия да прекъсне мелодията на най-високата нота, да скочи и плесвайки с ръце, да възкликне:
– Тео, скъпи мой!
Очите ѝ останаха студени въпреки широката ѝ усмивка, челото ѝ беше неподвижно, което е изненадващо при такава широка усмивка, жестовете ѝ издаваха известна нервност, но се боя, че само аз я забелязах. Наистина – негово височество хвана майка си в прегръдките си, завъртя я, нежно я спусна на пода, а после прошепна много тихо, така че само аз да чуя:
– Всичко е под контрол.
Очите на Нейно величество блеснаха с истински и открит интерес, след което императрицата прошепна набързо:
– Какъв е планът? Тео, ти не ми каза! Трябва да знам, иначе просто ще умра от любопитство!
Принц Теодор, вместо да отговори, се обърна към мен, намигна ми весело и се канеше да ме представи, когато императрицата, след като ме погледна бързо и внимателно, възкликна:
– Ах, скъпа моя, роклята ти е изцапана! – и веднага ме хвана за ръката – Трябва веднага да ви изчистим!
Позорният външен вид е непростимо провинение за всяка придворна дама и отначало бях малко смутена и готова да приема предложената помощ, но… Но събитията не предразполагаха към подчинение.
– О, вие сте толкова любезна, но не си струва – отговорих на нейно величество учтиво, но твърдо. И провокирайки императрицата да отвърне на любезността ми, добавих – Вие свирихте превъзходно.
Не добре, не одухотворено, не виртуозно – „превъзходно“, перфектният термин за ситуацията. Нейно величество се усмихна, скромно и величествено, както би трябвало да направи една дама от нейния ранг, после погледна към сина си, за да каже едва чуто:
– Дамата е очарователна, но прекалено скромна и трябва незабавно да се прибере и…
– Аз съм добре и се чувствам превъзходно. – забързано казах, като се опитвах да запазя усмивката на лицето си.
Негово височество ми се усмихна разбиращо и представлението започна:
– Майко – започна гръмко и ясно принц Теодор – позволете ми да ви представя най-очарователната херцогиня отон Грейд!
Думите бяха изречени. Императрицата леко се намръщи, придворните подскочиха, а аз се поклоних с нисък реверанс. И докато вдигна отново глава, императрица Касилия се беше овладяла напълно. Дотолкова, че тя започна своя собствена, много изтънчена игра.
– Тео, скъпи мой, това не е ли много прибързано изказване? Доколкото ми е известно, дамата е годеница на твоя безценен приятел.
Леко намръщвайки се, негово височество се канеше да отговори, но аз си позволих да се намеся:
– Страхувам се, че сте погрешно информирана.
При тези думи аз се изправих и се усмихнах учтиво. Императрицата отвърна на усмивката ми и каза студено:
– Отсега нататък не смейте да ме прекъсвате.
Туше.
Отново се поклоних с реверанс и отговорих също толкова студено:
– Моля да ме извините за неволната ми дързост, Ваше величество. – и вече нямаше какво да направя.
Принц Теодор се намръщи значително повече и поиска:
– Майко, искам да ви помоля да проявите учтивост към съпругата на моя приятел.
Вече ми беше съвсем ясно, че не съм добра за двора. Трудно е да се разбере какво замисля императрица Касилия, но тя не се притеснява от методите си.
– Нима аз не съм била любезна? – Нейно величество беше искрено изненадана – Тео, момичето е възхитително мило, но уви – зле възпитано. Скъпа моя – ветрилото на императрицата докосна брадичката ми, принуждавайки ме да се изправя и да погледна Нейно величество – трябва да те почистим, а и си бледа и съм сигурна, че чаша чай няма да ти навреди. Теодор, ще дойдеш ли с нас?
Нейно величество обгърна раменете ми с ръка и ме поведе властно към коридора.
Погледнах безпомощно назад към негово височество, Теодор отговори с крива усмивка и последва мен и императрицата, която все още говореше. Двамата черни магове останаха в гостната на императрицата…
– Сигурно не вие сте избрали роклята. – каза Нейно Величество.
– Напълно сте права. – издишах аз, чувствайки се много неудобно.
– А косата ви, тя изглежда така, сякаш едва е изсъхнала!
– Дъжд. – отвърнах аз, без да знам защо се оправдавам.
– Ами здравето на баща ви и майка ви? – последва още един въпрос.
– Надявам се, че са добре, за съжаление, отдавна не съм имала удоволствието да ги видя. – сърцето ми се разтуптя.
Последва кратко мълчание и небрежен поглед:
– Разбирам, че когато човек има такива блестящи перспективи пред себе си, роднините стават без значение.
Пламнала от възмущение, исках да отговоря, но без да допусне нито една дума, императрица Касилия продължи:
– От колко време сте в столицата?
Разгневена от предишната забележка, отвърнах хладнокръвно:
– Отскоро.
– Предполагам обаче, че столицата не е изненада за една възпитаничка на девическия лицей на Дева Есмера. – небрежно каза нейно величество.
Приближихме се до една незабележима двойна врата, която пасваше идеално на тапетите, и тя се отвори без никакво външно въздействие. Имаше два срещуположни дивана, масичка за чай, високи тесни прозорци и няколко придворни дами, които подскочиха при появата ни. В далечината се виждаше изходът към остъклената тераса, която сега, през нощта, изглеждаше осветена от синкавото сияние на луната. Не разбрах веднага, че това е свещената сплав, която свети.
– Ах, Тео, скъпи мой – императрицата замръзна на прага, сякаш в недоумение – ще ми донесеш ли билковия балсам? – полуобръщане и безпомощен поглед.
Негово височество кимна, после се намръщи така, че веждите му се събраха на върха на носа, погледна ме, усмихна се криво, което трябваше да ми напомни, че няма за какво да се тревожа, и отговори:
– Да, разбира се, веднага.
След това влезе в отворената стая, обърна се в противоположна посока от терасата, която привличаше погледа ми и там, отваряйки друга врата, започна да слиза по стъпалата. В същия миг императрицата, като ме хвана болезнено за рамото, каза:
– Напред, веднага, чуруликане!
Последното възклицание така ме шокира, че без дори да помръдна, погледнах учудено нейно величество. А тя, яростно гледайки ме, продължи:
– Чурулик-чурулик!
Учудването ми се смени с осъзнаване, тъй като си спомних какво беше казал негово височество: „Между другото, ти си била повлияна от Рейн, повърхностно, а Дез е забранил повече, мислейки, че ти е достатъчно, но сега ще чуваш чуруликане, когато някой се опитва да ти влияе психически“. И сега го чувам!
– Лейди Уотърби, чувате ли ме? – изсъска императрица Касилия.
– Да, слухът ми е отличен. – не можах да сдържа усмивката си, която далеч не беше прилична и покорна.
На лицето на нейно величество се появи нескрита изненада, а после императрицата каза гневно:
– Чурулик!
Навеждайки глава, направих огромно усилие да не се засмея, после послушно влязох в малкия салон, спрях се, обърнах се. Императрицата стоеше там със смръщени вежди, също като Негово височество Теодор, и ме гледаше с неразбиране.
– Чурулик… – каза тя несигурно.
О, боже мой, не ми позволявай да се смея!
– Вие маг ли сте? – императрицата зададе неочакван въпрос.
– Не, аз съм съвсем нормална. – отвърнах, без да мога да сдържа усмивката си.
– Реагирате странно на думите ми. – каза Нейно Величество, оправяйки яката на роклята си.
Като се поклоних в реверанс, казах учтиво:
– Моля, простете ми малко съм нервна, за първи път съм в двора и донякъде…
– Хайде. – прекъсна ме императрицата.
И аз я последвах към терасата, без дори да реагирам на фразата, отправена към една от прислужниците:
– Задръж принца.
Придворните дами приседнаха веднага в знак на уважение и станаха едва когато императрицата затвори стъклените врати, отрязвайки ни от подслушване.
– Седнете, лейди Уотърби. – прозвуча заповедта.
– Лейди отон Грейд! – отвърнах аз, послушно се запътих към масичката за чай и се спуснах в един от високите, тесни метални столове.
Сядайки срещу мен, Касилия присви черни като на негово височество очи и прошепна прочувствено:
– Родовият брак е признат за незаконен в Империята, скъпа моя.
Без да споря, аз мълчах.
– Умно момиче! – усмихна се императрицата, след което продължи – Твърде умна, за да бъдеш само херцогиня, нали така?
Обръщайки леко глава, забелязах принц Теодор да се връща със зелена бутилка. Една от придворните дами се втурна към него, като каза нещо набързо. Негово височество погледна въпросително към мен, после към императрицата, след което се обърна и си тръгна, явно за да донесе друга бутилка.
– Откъде знаеха, че сте в манастира Дева Есмера? – попита сковано Нейно Величество.
Отговорът ѝ беше мълчанието ми.
– Това означава, че вие не знаете. – заключи императрицата.
Аз пък стигнах до извода, че едно от „чуруликанията“ е нареждане да се каже истината.
– Какво сте имали време да разкажете на херцога? – продължи Нейно Величество.
С откровено учудване осъзнах, че съм подложена на банален разпит. За баналност обаче и дума не можеше да става, мен беше благоволила да ме разпитва кралска особа и се опасявам, че мълчанието няма да ми бъде от полза в бъдеще.
– Чурулик! – последва ядосана заповед и искрено – Искам да знам за вашите чувства!
Въпреки използваната магия не ми се доверяваха особено и на масата лежеше малка малахитова статуетка на Дева Есмера, извадена от тайно чекмедже в плота. Знаех какво представлява – детектор на истината. Миниатюрен. Впрочем сестрите бяха разпитвани, като коленичиха пред статуя, висока два човешки ръста, но ефективността на статуетката не будеше съмнение – всяка измама щеше да е очевидна.
През последния месец бях видяла толкова много лъжи и преструвки, че прекалената и невинаги уместна откровеност на лорд Грейд ми стана ирационално симпатична, затова си позволих да отговоря искрено:
– Възхищавам се на негова светлост.
Миниатюрното произведение на храмовото изкуство остана скучно и безжизнено, потвърждавайки истинността на думите ми.
Императрицата тихо наруга невъздържаността на морския дявол. Последва нов въпрос:
– Защо Грейд се ожени за теб? От останалите бастардът се беше отървал отлично.
Трябваше отново да помисля за правилния подбор на думите. Като си спомних какво беше казал негова светлост по време на второто ни съвместно хранене, отговорих честно:
– Той не си е оставил избор.
С поглед към статуята, която остана непроменена, Касилия кимна и продължи:
– Вие дадохте ли съгласието си за родовия брак по собствена воля?
Опасен въпрос. Изключително опасен. И как точно трябва да се отговори на него, не знам. Да лъжеш е глупаво, да казваш истината е също толкова глупаво. Трябваше да бъда малко лъжлив:
– Аз бях напълно наясно с вида на брака, който сключвам.
Статуята остава непроменена.
– Изчерпателен отговор. – усмихна се императрицата.
– Ваше величество ме помоли да бъда откровена. – отвърнах покорно.
Изкривена усмивка.
Първата дама на империята се вгледа в скулптурата за няколко секунди, после ме погледна и каза спокойно:
– По-лесно е да те убият.
Пауза, изпитателен поглед към мен, бавно разтягаща се усмивка и подигравка:
– Но това би било твърде скучно, скъпа моя.
По гръбнака ми неволно премина тръпка. И погледът ми се стрелна от императрицата, която следеше всеки мой жест, към все по-ярко светещата сребърна сплав, която покриваше резбованите решетки на прозорците. И какво беше това? Предупреждение за приближаващи неживи или доказателство за изблик на гняв на последния член на династията Грейд? Но и неживите, и Дезмънд са далеч от двореца… Тогава на какво реагира свещената сплав! На неживите? Не, всичко в града блести с по-малко яркост. А единственият път, когато съм виждала подобно сияние, беше, когато с негова светлост летяхме по време на гръмотевична буря. Значи емоции?! Чии?
Погледът ми се насочи към императрицата и вътрешно се смразих, когато Касилия присви очи към мен. Аз… аз… Изведнъж си спомних една подробност, която никога преди не беше поставяна под въпрос – императорът и императрицата са тъмнокоси, а Негово Височество принц Хенри е рус!
– Пребледняла си, момиче. – изведнъж се усмихна нейно величество.
Не знаех нищо за магията, изобщо нищо, но изведнъж си спомних, че всички черни магове, които бях срещала, бяха тъмнокоси и тъмнооки, докато най-често срещаният цвят на очите на духовниците варираше от синьо до сиво, а косите им бяха пепеляви или кафяви, а белите магове вероятно…
Догадката ме порази!
Дивост, непристойност, някакво вътрешно противопоставяне. И знаех, че трябва да замълча, може би да го обсъдя по-късно с негова светлост, може би да го погреба в паметта си, но нямах издръжливост. Наистина нямах.
И като погледнах в черните очи на императрицата, попитах тихо:
– Хенри не е син на Негово величество?
Мъртвешката бледност пролича дори през грижливо нанесения грим и Касилия отговори рязко:
– Хенри е законен!
Статуетката на Дева Есмера светна в зелено, показвайки лъжата, която тя току-що бе изрекла.
– По дяволите! – императрицата изруга, грабна злополучната скулптура и я хвърли през затворения прозорец. Чу се звънлив звук…
Светата сплав засия по-ярко…
По някаква причина се усмихнах. Странна реакция, странна и плашеща дори за мен самата. Но следващите думи, които изрекох, бяха не по-малко страховити:
– Светата сплав, – усмивката продължи да играе на устните ми – виждала съм подобен блясък в момент на емоционално напрежение на негова светлост и знам, че този метал реагира така само на кръвта на Грейд.
Императрицата изведнъж се успокои и сгъна ръце под брадичката си, изразявайки готовност да слуша. Осъзнах грешката си и продължих бавно:
– Не кръвта… по-скоро силата на семейство Грийд… – усмивката на Касилия избледня и аз казах замислено – Само че откъде у вас може да я има тази сила…?
Облягайки се на облегалката на неудобния стол, нейно величество се усмихна криво и каза студено:
– Няма да се измъкнеш оттук жива, момиче. Вече не.
А и вече няма бели магове… Просто ги няма, последният е убит от лорд отон Грейд…
Така се случва понякога, когато разпръснати парчета информация изведнъж се свързват, сглобяват се в мозайка, която е логична, разбираема и обяснима. И сега всичките ми познания за един от най-ужасните хора в империята, късчетата информация, получени от бавачката, госпожа Вонгард, Янир и други, нападението и думите на лича, странното подозрение и образът на императрица Касилия се оформиха в една картина, в която не всичко беше ясно, но много…
– Вие сте била любовница на последния бял магьосник. – казах с лекота, вероятно заради стреса от последния месец, нервността от очакването на Дезмънд и от това, че знаех какво става в града, а може би и заради психическото влияние на майка Йоланта. – И вие по някакъв начин сте участвали в опита за отнемане на властта от херцог Грейд и сте се сдобили с част от нея, ето защо свещената сплав реагира на вашите емоции.
Назад към част 34 Напред към част 36