Кейлин беше в колата с Илайджа, чудейки се дали може да сънува всичко това.
Все още усещаше прилив на адреналин, а в ушите ѝ блъскаше кръв. След като се противопостави толкова открито на родителите си и избяга с лошо момче, което те мразеха от пръв поглед, Кейлин не можеше да не се усъмни в собствения си здрав разум.
В същото време Илайджа караше спокойно, а тя някак си седеше точно до него и вятърът се носеше покрай пикапа.
– Чувствам се напълно налудничаво – и все пак напълно правилно – всичко това едновременно – каза тя.
Илайджа я погледна, като се премести, докато навлизаха в магистралата в посока Бостън.
– Почти като че ли е трябвало да бъде – каза той и закачливо повдигна вежда.
– Някак си не мисля, че родителите ми биха го възприели по този начин.
– Може би трябва да им изпратиш съобщение, че си добре и ще се прибереш у дома утре или нещо подобно.
– Наистина ли искаш вече да се отървеш от мен?
Тъмните му очи срещнаха нейните, предизвиквайки тръпка по гръбнака ѝ, преди да се върне към гледането напред към пътя.
– Бих убил някого, преди да му позволя да те отнеме от мен – каза той, гласът му беше сериозен. – Но не искам родителите ти да се притесняват, ако не се налага.
Тя въздъхна.
– Това е вярно. Може би просто трябва да им кажа, че съм добре.
Кейлин извади телефона си и изпрати съобщение на майка си.
„Съжалявам, че не се разбираме. Аз обаче съм добре, обещавам. Ще ти се обадя скоро.“
Чувстваше се малко по-леко, след като го беше изпратила.
– Готово – каза тя.
– Добре – отвърна Илайджа и кимна. – Няма нищо по-хубаво от чиста работа, нали?
– Точно така. – Тя все още го наблюдаваше, сякаш той можеше просто да изчезне в облак дим и да я остави толкова сама, колкото е била преди да се появи.
Илайджа беше прекрасен както винаги, профилът му беше като от филм. Тъмната му коса някак си продължаваше да си стои на мястото дори след суматохата и опита на баща ѝ да го изрита. Кожата му беше безупречна, скулите и челюстта му – силни, без да отнемат от чувствителността му.
Той беше чувствителен – поне когато ставаше дума за нея, ако не за някой друг.
А после извади мобилния си телефон, докато продължаваше да управлява с една ръка.
– Това ми напомня – каза той. – Трябва да се погрижа и за няколко неизяснени неща.
Нещо в начина, по който го каза, я накара да се почувства малко неспокойна, в гласа му имаше известна заплаха.
Притиснал телефона до ухото си, Илайджа започна да говори на този, на когото се беше обадил.
– Здравей, това съм аз – каза той. – Излязох от затвора и ми трябва да си върна мястото. – Настъпи пауза, докато Илайджа слушаше човека от другата страна на слушалката.
Кейлин забеляза, че кокалчетата на пръстите му побеляха, докато стискаше по-силно волана.
– Не ме интересува дали си мислиш, че съм си тръгнал за дълго време – изръмжа Илайджа. – Ти ми каза, че сме добре, ако някога ми се наложи да се върна. Освен това ми дължиш три стека и аз ще си ги прибера по един или друг начин. Така че най-добре отвори апартамента ми за мен и моето момиче. Ще бъдем там след по-малко от час.
Кейлийн се премести на пътническата седалка, сърцето ѝ отново заби малко по-бързо. За съжаление, не можеше да не се почувства поласкана, че той я нарече свое „момиче“.
Но Илайджа очевидно беше ядосан, а и вече имаше проблеми между него и някой, който очевидно му дължеше пари.
В какво се забъркваш? Наистина ли точно тук трябва да си – да пътуваш до Бостън с момче, което има съмнително минало, а по всичко личи, че и съмнително настояще?
– Слушай ме – продължи Илайджа, а гласът му се усилваше. – Не ми пука дали ще имаш нов наемател, който да се настани следващата седмица. Не ме интересува дали са се нанесли вчера. Това е моят апартамент, освен ако не успееш да ми платиш трите хиляди, които ми дължиш тази вечер. Можеш ли да ми платиш или не? – Той се заслуша за момент. – Точно това си мислех. И така, ще ми отвориш ли, когато стигна дотам? Той поклати глава и след това погледна мобилния си телефон. – Майната му. – Той погледна телефона за кратко, преди да го прибере.
– Всичко наред ли е? – Попита Кейлин.
– Да, всичко е наред – отговори Илайджа. – Имам няколко малки проблема за решаване, след като се върнах в града.
– Това не звучи като малък проблем.
Той се засмя.
– Когато току-що си излязъл от затвора, всичко друго изглежда като малък проблем.
Тя кимна, сякаш разбираше, но в действителност животът му ѝ беше толкова чужд, сякаш беше дошъл от другия край на света. В известен смисъл тя предполагаше, че е така.
Мълчаха известно време. Телефонът на Кейлин избръмча и тя го провери.
Майка ѝ беше отговорила на съобщението.
„Това не е наред.“
Кейлин направи физиономия, докато го четеше.
Илайджа я погледна.
– Нещо не е наред ли? – Попита той.
– Не – каза Кейлин и поклати глава. Тя прибра телефона. – Всичко е наред.
– Това майка ти ли беше или баща ти?
– Беше майка ми. Тя не е щастлива.
– Не мога да кажа, че я виня за това, че е ядосана – засмя се Илайджа. – Ако дъщеря ми току-що беше избягала с мъж като мен, също щях да съм настръхнал.
– И така, къде отиваме? – Попита Кейлин, за да отклони темата от родителите си.
Илайджа леко сви мускулестите си рамене.
– Апартаментът ми в града – каза той.
– Това по телефона хазяинът ти ли беше?
Той се ухили.
– Това му дава твърде много кредит на доверие. Джей Ди е по-скоро пиявица, дегенератски шибаняк, който се преструва на наемодател.
Кейлин се отдръпна малко от суровото звучене на гласа му и от думите, които беше използвал, за да опише човека.
– Откъде изобщо го познаваш?
– Джей Ди е от моя край. Той е наоколо открай време, само залага – и винаги работи по някакъв въпрос. Залага на коне, на спорт, играе покер – винаги дължи пари на целия град. Както и да е, купил е няколко жилищни сгради, когато е бил на върха на силите си след някакъв голям успех в Атлантик Сити. Предполага се, че е спечелил няколкостотин хиляди за седмица, като е играл на зарове с високи залози.
– Наистина? – Каза Кейлин, а очите ѝ станаха огромни. Хиляда долара ѝ звучаха като купчина пари, камо ли пък няколкостотин хиляди долара. – Значи този човек, Джей Ди, е доста богат.
– Не – каза Илайджа. – Определено не. Джей Ди е купил тези сгради, но е профукал останалите си пари за спортни залагания, а после е трябвало да вземе ипотеки, за да плати дълговете от хазарта. Почти съм сигурен, че държавата скоро ще запорира всичко и то ще изчезне. Междувременно аз бях достатъчно глупав, за да се почувствам зле и да платя на един от букмейкърите на Джей Ди. Човекът възнамеряваше да счупи краката на Джей Ди и той буквално ме молеше да му помогна.
– Това беше мило от твоя страна – каза тя.
– Като погледна назад, съжалявам, че не позволих на букмейкъра да му счупи и краката и ръцете. Човекът е безделник. Когато му казах, че напускам града, той каза, че мога да си върна старото място по всяко време, когато имам нужда от него. Сега се връщам, а той казва, че не мога да си взема стария апартамент, защото го е дал под наем.
– Мислиш ли, че лъже?
– Това няма значение. Взех този апартамент, за да компенсирам парите, които той ми дължеше. Такава беше сделката ни. Ако той не иска да ми върне парите, аз си запазвам апартамента. – Челюстта му беше скована и изглеждаше сериозно раздразнен.
Кейлин се чувстваше зле за всеки, който се изпречи на пътя на Илайджа, защото беше съвсем очевидно, че той е избухлив и не се страхува да действа по този начин.
– Просто трябва да бъдем внимателни – каза тихо Кейлин. – Искам да кажа, че си предсрочно освободен и ти предстои дата в съда за последното нарушение. Не искаш отново да си навлечеш неприятности.
– Не се притеснявай – каза ѝ Илайджа, а очите му все още бяха вперени право напред. – Знам как да се грижа за безделници като Джей Ди.