КАТАЛИНА
Положих глава на рамото на Хамиш, докато лежахме свити в хамак, завързан между две палми на малкия ни частен плаж в стаите ни. Морето спокойно се плискаше в брега, а аз намерих такова спокойствие в ръцете на съпруга си, пръстите му, които се движеха нагоре-надолу по гръбнака ми, бяха толкова успокояващи, че почти заспах. Бяхме създали нещо като курорт за меден месец за нашето пространство във Вечния дворец, почивка, която никога не сме имали възможност да предприемем заедно в живота.
На вратата в дървената вила зад нас се почука и Хамиш промълви сънливо:
– Кой, по дяволите, танцува на прага ни?
– Ще отида да видя – казах аз, като поставих целувка на устните му, след което излязох от хамака и нагласих розовите си бански, преди да вляза вътре.
Сега тялото ми беше мое. И нищо в кожата ми вече не се чувстваше накърнено от него. Дори съзнанието ми беше по-светло, тъмните спомени за коварното докосване на Лайънъл намаляваха с всеки ден, в който бях тук. Може би Завесата беше създадена, за да ти помогне да намериш покой, а може би просто най-накрая успях да се освободя от всичко. Хамиш ме улесни да бъда себе си. Той нито веднъж не беше направил подигравателен коментар по мой адрес, не ме беше омаловажил и не ме беше накарал да се почувствам нещо по-малко от човека, който бях. Беше като да се върна у дома след години, в които съм била затворена на студа.
Преминах през лятната ни вила, покривайки се с копринена бяла роба, само с една мисъл. Отворих вратата и открих Радклиф там в златните му дрехи, изглеждащ леко отнесен.
– А, здравей – каза той. – Мога ли да вляза?
– Ако искаш. – Отстъпих настрани и той се придвижи във вилата, като я оглеждаше с интерес.
Хамиш се появи отвъд отворените врати, които водеха към пясъчния плаж, като притискаше лентата на банските си към бедрата си.
– Радклиф, ти, стари трапер. Искаш ли да се потопиш?
– Не точно сега, Хамиш – каза той. – Може би след малко. Искам да говоря с Каталина.
– Не казвай повече. Ще намокря камшика си и ще те посрещна в дълбините на океана, за да се плискаме, когато си готов за веселба.
Хамиш повика шнорхел и яркорозови плавници на тялото си, след което тръгна да се гмурка в морето с такова желание, че предизвика усмивка на устните ми.
– Всичко наред ли е? – Попитах Радклиф, като погледът ми се плъзна по чертите му, които бяха ехо от тези на Лайънъл. Тези на Радклиф бяха по-меки, по-красиви като на хубаво момче, но ми напомняха за него достатъчно, за да ме разтревожат. Никога не бях отделяла много внимание на този човек, чийто живот беше прекъснат преди много години, и едва когато излезе наяве, че Лайънъл го е убил, осъзнах колко дълго бившият ми съпруг е разрушавал живота на хората. Разбира се, бях съжалила Радклиф при това разкритие, но нито веднъж не си бях представяла, че ще се изправя лице в лице с него отвъд Завесата.
– Работата е там, че… ами… – Радклиф прокара ръка по тила си. – Всъщност те познавам от доста време, Каталина. През всичките тези години съм наблюдавал Лайънъл, презирайки го, как го правя. Умът му се обръща към мен по-често, отколкото би си представяла, мислейки за победата си над мен.
– Той също мисли и за мен – казах с горчивина. – Но не по начин, по който бих искала да мисли.
– Не, но в това е проблемът, нали? Ние сме обречени да се занимаваме с това, за да не вземем Съдбовната врата и да продължим напред в отвъдното.
– Ще се занимавам с живота на моите деца, това е всичко. – Тъга докосна думите ми при мисълта за Дариус, за това как трябваше да бдя над него от живата сфера сега, точно както бях над Ксавие. Но вместо това той също беше тук. От всички неща, които Лайънъл беше направил, за мен това беше най-лошото от всички.
– Да, най-добре е да се придържаме към доброто – каза Радклиф и кимна сериозно. – Ето защо исках да говоря с теб. Виждаш ли, когато за пръв път дойдох в Завесата, таях много ярост, много неприязън и стъкмистика към брат ми. Всъщност все още ги изпитвам. Но за известно време единственото, което виждах в живота си, беше моята смърт. Нищо от това, което бях постигнал преди нея, вече не се регистрираше. Никога не позволих на мислите си да се пренесат към добрите страни, никога не преживях спомените, които бяха пълни със светлина. Вместо това се впуснах в пресъздаване на смъртта си от всеки ъгъл и на всички моменти, довели до нея, опитвайки се да видя къде съм могъл да направя по-добър избор, който да ме накара да оцелея в онази нощ. Чувах бръмченето на онази норианска оса навсякъде, където отидех. Непрекъснатото бзззззз ме преследваше. Понякога все още го чувам. – Главата му се отметна настрани, сякаш и сега я чуваше, раменете му се сковаха, после въздъхна. – Смъртта ни може да се превърне в най-голямата ни травма, както и всички събития, довели до нея. Но исках да ти кажа, че наблюдавах всичко, което се случи с теб, станах свидетел на начина, по който умът ти беше откраднат, емоциите ти заключени… как толкова дълбоко обичаше синовете си и въпреки това рядко можеше да го изразиш. Но знаех колко много искаш да го направиш.
В гърлото ми се образува стегната топка, докато кимах, неспособна да формулирам каквито и да било думи в отговор, сигурна, че ще се счупя, ако мисля върху това твърде дълго.
Радклиф се приближи, протягайки ръка, за да стисне горната част на ръката ми.
– Каталина, ти си добър човек, който е станал жертва на чудовище, което злоупотребява с теб. Ако имаше възможност, щеше да направиш всичко правилно за децата си и преди брат ми да ти влезе в главата с тъмна магия, ти имаше толкова много прекрасни моменти. Помисли за тях, възпроизвеждай ги отново и отново. Припомняй си коя си била, преди Лайънъл да впие ноктите си в теб, и никога не се обвинявай за случилото се.
Изпуснах бавно дъх, после се придвижих напред и обвих Радклиф в ръцете си.
– Ти не приличаш по нищо на брат си – прошепнах аз и раменете му се отпуснаха.
– Знам, че е така, но винаги е добре да го чуя.
Усетих как Ксавие ме вика и отидох при него, като повлякох Радклиф със себе си, докато не се озовахме на върха на един облян в слънце хълм. Ксавие беше в красивата си люлякова форма на пегас, крилата му бяха отново прибрани и се притискаха към гръбнака му.
Задъхах се и се затичах към него с радост, обхванала сърцето ми, протягайки ръка, за да погаля меките пера.
– Ами дай ми да се размърдам. – Изскочи Уошър от късче дълга трева вляво от нас в миниатюрен спидо, оставяйки трима голи феи да се прегръщат един друг в листата. – Могъщите ви крила са възстановени!
Направих гримаса, когато той се запъти към моето момче, и за щастие Тайлър беше там, за да се намеси.
– Трябва му малко време, за да се подготви за полет – каза той с тон, който казваше на Уошър да се отдръпне.
С удоволствие наблюдавах единението на Ксавие с членовете на стадото, любовта му към София и Тайлър, както и тяхната към него, което ме правеше много щастлива. Те бяха добри за него, след като толкова дълго време беше държан скрит от другите феи. Те го приемаха такъв, какъвто беше, а нямаше по-голям подарък от този от хората, които те обичат.
– Е, не казвай повече, момчето ми – каза Уошър и се премести пред Ксавие, който явно не беше приел намека. – Следвай движенията на ръцете ми с крилата си, млади Ксавие. Аз съм експерт в огъването на тялото. Малко огъване и дрънкане трябва да ги приведе в ред за формата на кораба.
Той започна да кляка, като изпъваше ръцете си от двете страни и ги размахваше като птица при всяко клякане.
– Нагоре, после надолу. Нагоре, после надолу.
Радклиф се затича до него и започна да имитира тренировката му.
– Ако трябва да съм честен, това наистина раздвижва бедрените мускули.
Избухнах в смях и се зачудих какво ли би си помислил Брайън Уошър, ако знаеше кой го копира в момента.
Дариус се появи до мен толкова внезапно, че изтръпнах, а после се усмихнах, когато го прегърнах.
– Ксавие е възстановил крилата си и е на път да извърши първия си полет!
– Нека тогава да го видим как блести. – Той ме притисна силно, държейки ръката си около мен, докато гледахме към Ксавие.
Уошър привличаше вниманието на бунтовниците в подножието на хълма и започна да се образува тълпа, когато разбраха, че крилата на Ксавие са възстановени. Изпълних се с гордост от надеждата и вълнението в очите на хората, които го гледаха в цялата му блестяща прелест.
– Продължавай, Ксавие! – Извика към него едно младо момиче, чиито очи светеха, когато майка ѝ я прегърна, за да може да вижда по-добре.
Надигнаха се радостни възгласи и аз извиках заедно с тях. Бузите на Ксавие станаха розови от вниманието и аз протегнах ръка, за да щипна една от тях с усмивка.
– Не бъди страхливец, просто се хвърли – обади се Дариус и аз забих лакът в ребрата му.
Ксавие започна да размахва криле, имитирайки движенията на Уошър, а София и Тайлър се поддадоха и се присъединиха към него в тревата, като също правеха клякания и размахване на крила, докато Радклиф също отдаде цялата си енергия.
Ксавие им се изсмя, от гривата му се посипаха блясъци, а крилата му пробляснаха на слънчевата светлина.
– Давай, бейби! – Извиках.
– Хайде, Ксавие – обади се Дариус.
– Да се надяваме, че няма да се изложи, а? – Обади се Радклиф. – Той има опит в това.
– Глупости – отсекох аз. – Той ще бъде страхотен.
– Поне е навън и се прави на велик. Ти си заклещен тук без цици за цяла вечност – каза Дариус с усмивка и Радклиф изпусна ред дим в знак на досада.
Тайлър измъкна своя „Атлас“, насочи го към Ксавие и започна да записва.
„- Днес на Ксавие Акрукс му бяха възстановени крилата, след като бяха жестоко откъснати от гърба му от жестокия му баща, краля задник. Хромият Лайънъл ги излагаше на стената си като трофей и Ксавие ги грабна обратно с дръзка постъпка. Пригответе се да ви се завие свят, защото ще споделя спомените му от онази дива нощ в следващата статия на „Дневна Солария“. Да живеят кралицата Вега!“
Тайлър изстреля палец нагоре към Ксавие и синът ми прокара предното си копито по тревата, готвейки се да излети.
– Имам те, ако паднеш, братко! – Проправи си път към предната част на тълпата Сет Капела, а Макс и Джералдин също си пробиха път с мускули.
– О, скъпи мой, Пего-брате! – Изпищя Джералдин. – Полети към облаците и в далечината. Остави весела цветна следа в небето и заръмжи толкова силно, че да развълнуваш предците си отвъд Завесата. – Тя избърса сълза от окото си, а аз вдигнах брадичка и гърдите ми се разшириха от цялото това насърчение.
– Можеш да го направиш – прошепна София, придвижи се напред, за да целуне носа на Ксавие, а аз им се усмихнах, сърцето ми се къпеше в щастие. – Вярвам в теб. – Тя се отдръпна и Ксавие изглеждаше малко нервен, докато се подготвяше за полета си.
– Ти се справяш с това, бебе. Просто се съсредоточи – казах му аз.
– Да! – Извика Уошър, плесна го по дупето и Ксавие изхлипа от тревога, излитайки със скорост надолу по хълма.
Исках да ритна Уошър за тази постъпка, но бях прекалено съсредоточена върху сина си, нервна и обнадеждена за него. Крилете му се размахаха и той издаде възторжено ръмжене точно когато вятърът се понесе под тях и той се изкачи към небето.
Извиках, скачайки нагоре-надолу с Дариус, към когото се присъедини и Радклиф, който стоеше с ръце на хълбоците, любувайки се на блестящата форма на сина ми, който се носеше във въздуха над него.
– Голям е, нали? – Каза весело Радклиф. – Сигурно щеше да е почти толкова голям, колкото мен, ако бях пегас.
– Не, той щеше да е далеч по-голям – каза Дариус, с което си спечели погледа на Радклиф.
Бутнах ръката на сина си със смях, след което тръгнах да бягам по хълма, скачайки нагоре и оставяйки смяната да пулсира по гръбнака ми. Избухнах във формата си на дракон, преследвах Ксавие в небето и му изръмжах окуражително, а ушите му затрептяха, сякаш можеше да чуе това.
Тайлър и София дойдоха да се присъединят към нас в облаците, а Радклиф също излетя, като се издигна и направи салто над мен в своята драконова форма. След това към нас се присъедини Дариус, чийто красив златист Дракон изплува от плътта му, когато се преобрази напълно и ни последва в небето, като нададе рев, който разтърси небесата.
От козината и гривата на Ксавие и неговото стадо се разхвърчаха блясъци, които създаваха светлинни и цветни пътеки навсякъде, където се движеха, и караха тълпата да се радва още по-силно.
Дариус полетя до мен, дясното му крило се допря до моето, а ревът му се разнесе в подкрепа на брат му.
Ксавие гледаше в нашата посока, а едно ръмжене, което го напускаше, говореше, че може би знае, че сме тук и че празнуваме тази победа заедно с него. И докато се въртяхме и издигахме във въздуха, бях сигурна, че победата на Ксавие укрепва сърцата на бунтовниците долу. И след толкова много провали това беше точно това, от което всички те се нуждаеха, за да намерят сили да продължат да се борят.
Назад към част 36 Напред към част 38