***
Сякаш бяха минали години, когато Кейлин отново спря колата си на тротоара пред апартамента на Джейсън. Всяка секунда, прекарана в непосредствена близост до него, беше като да стоиш до отворена канализация и да вдишваш дълбоко токсична, гнила мръсотия.
Главата ѝ бушуваше, чувстваше се слаба, разтреперана и изпотена. Но имаше и известно облекчение, защото най-лошото беше отминало.
– Откакто излязохме от полицейския участък, си мълчалива – каза той, когато се успокоиха и спряха.
– Уморена съм – каза тя. Беше толкова честна, колкото можеше да бъде. – Но се радвам, че направихме това.
– Аз също – каза той. Обърна се към нея. – Кейлин, надявам се, че си толкова щастлива, колкото и аз, че си даваме още един шанс.
Тя преглътна, погледна го, но не можа да срещне мъртвите му, празни очи.
– Работата е там, Джейсън, че ми трябва малко време. Знам, че не ме разбираш, и не очаквам това от теб – но ще имам нужда да отделя малко време за себе си.
Изражението му се помрачи.
– Не го разбирам. Колко време?
– Не съм сигурна. В момента съм в къщата на родителите ми и просто се опитвам да се успокоя. Те не са много доволни от мен…
– Но ти искаш да ме видиш отново, нали?
Тя кимна, едва-едва.
– Ще ти се обадя.
Той протегна ръка и я хвана за ръката, а тя отново усети заплахата зад физическата му сила и начина, по който се опитваше да контролира тялото ѝ.
– Обещай ми, Кейлин – каза той и гласът му се сниши.
– Аз… обещавам.
Всичко, за да се отърве от него. Още миг и тя наистина щеше да изкрещи.
– Добре – каза той и отдръпна ръката си. – Ще държа да го направиш.
И след това слезе от колата и тръгна към жилищната си сграда, без да поглежда назад.
Кейлин веднага потегли, като на практика се блъсна в една минаваща кола, докато си тръгваше. Сълзите и се стичаха и тя започна да се тресе силно.
Беше невероятно натоварване да сдържа всичко през цялото пътуване. Натискът да се върне на мястото, където е била нападната и изнасилена, и да бъде толкова близо до мъжа, който ѝ е причинил всичко това, а после да се преструва, че не я е изнасилил. Беше отвратително.
Полицейският участък е бил също толкова лош. Полицаят беше скептичен, когато тя му каза, че иска да оттегли обвиненията. Той искаше отговори, а тя не възнамеряваше да му ги даде. Тя просто продължи да твърди, че не иска да се занимава с въпроса, и накрая той я накара да попълни необходимите документи и ѝ каза, че ще получи нещо по пощата от тях през следващите няколко седмици.
Когато го попита дали това ще е краят на случая, полицаят я уведоми, че щатът все още може да реши сам да повдигне обвинения срещу Джейсън, но че в случаи като нейния, в които толкова много зависи от нейните показания, е малко вероятно това да се случи.
Въпреки че искаше да оттегли обвиненията, да върне истинските си показания срещу Джейсън беше ужасно и се чувстваше погрешно на толкова много нива. Джейсън заслужаваше да бъде наказан за онова, което ѝ беше сторил, а тя се опитваше да му помогне да се измъкне.
В известен смисъл тя се отвращаваше най-вече от себе си.
Що се отнася до Илайджа, от малкото, което Джейсън ѝ беше казал, след като бяха напуснали полицейския участък, изглеждаше малко вероятно Илайджа да бъде изправен пред съда за побоя над Джейсън. Полицията изглежда смяташе, че щатът Флорида също няма да е много заинтересован да продължи сам този случай.
Засега планът ѝ изглеждаше работещ.
Но защо тогава се чувстваше толкова зле и победена?
Кейлин не знаеше. Единственото, което знаеше, беше, че трябваше да спре отстрани на пътя за няколко минути, преди треперенето ѝ да утихне. След това отново се върна на пътя и потегли към дома.
Не си направи труда да провери телефона си или да се обади вкъщи, защото знаеше, че ще бъде лошо, и искаше да отложи последствията колкото се може по-дълго.
Щеше да е много трудно емоционално да се справи със семейството си след това, което току-що беше преживяла. Чувстваше се като наполовина удавен гризач. Косата ѝ беше мокра и прошарена, челото ѝ беше покрито с пот, дланите ѝ бяха лепкави, лицето ѝ беше бледо. Поглеждайки към себе си в огледалото за обратно виждане, тя видя някой почти неузнаваем човек.
Уау, може би Дина все пак беше права. Приличаш на луд човек.
И сега Дина щеше да получи своя шанс да ѝ каже колко луда изглежда, защото завиваше към нейната улица. Докато наближаваше алеята, видя, че всички светлини светят, а входната врата е отворена.
Стомахът ѝ се стегна и се сви и тя отново се почувства зле.
– О, Боже – прошепна тя на себе си.
Да накараш Джейсън да се съгласи да оттегли обвиненията и да отидеш в полицейския участък беше само началото, осъзна Кейлин. Сега щеше да трябва да се изправи срещу цялото си семейство и да се справи с гнева и обвиненията им.
Това беше почти непосилно за нея след всичко останало, през което беше преминала досега.
Но после си помисли за Илайджа – как беше толкова спокоен, докато го отвеждаха с белезници, знаейки какво го очаква. Ако той можеше да се изправи пред перспективата да прекара месеци в малка затворническа килия, то тя можеше да се изправи пред разгневените си родители.
Слизайки от колата, Кейлин се подготви за най-тежкия удар. Вече можеше да си представи как щеше да се скара с майка си, а Дина сигурно щеше да се присъедини, за да се заяде с нея. Бащата на Кейлин можеше да се опита да играе ролята на съдия, както правеше понякога, а може би най-накрая дори щеше да му писне достатъчно, за да се нахвърли и той върху нея.
Стомахът ѝ се свиваше от тревога, когато дръпна входната врата и влезе в къщата, готова да бъде ругана и нападната.
Но странно, това не се случи.
Тя видя майка си и баща си да седят на кухненската маса. Баща ѝ ядеше крекери с фъстъчено масло и преглеждаше списание. От това сърцето ѝ малко се сви, защото той сякаш открай време закусваше с фъстъчено масло и крекери. Той дори не я погледна, просто пъхна поредния крекер в устата си и започна да дъвче.
Майка ѝ беше на iPad-а си, вероятно играеше на Angry Birds или нещо подобно. Изглеждаше измъчена и уморена. Погледна Кейлин и изражението ѝ дори не регистрира никаква емоция – нито гняв, нито загриженост, нищо.
– Здравейте – каза Кейлин и бавно се приближи. Имаше чувството, че е влязла в някакво странно предаване със скрита камера. Родителите ѝ трябваше да са ядосани, да крещят и да искат отговори. А къде беше Дина? Дина трябваше да стои там и да злорадства, докато гледа как по-голямата ѝ сестра е намушкана.
Но нищо от това не се случваше и Кейлин беше покрусена.
– Сложи ключовете на Дина на плота – каза майка ѝ и отново погледна към iPad-а си.
Кейлин направи каквото ѝ беше казано.
– Съжалявам, че взех колата ѝ. Въпросът е…
– Нямаме интерес да водим този разговор с теб точно сега – прекъсна я майка ѝ.
Кейлин я погледна.
– Защо? Какво става?
Баща ѝ започна да маже фъстъчено масло върху крекер, бавно, като робот.
– Нищо не става, Кейлин – каза майка ѝ, а гласът ѝ беше уморен и слаб. – Сега просто се качи горе. Можем да поговорим утре.
– Това е наистина странно. Не разбирам защо се държиш така.
Назад към част 9 Напред към част 11