***
– Ти девствена ли беше? – Ноздрите му се разшириха.
– Не искам да говоря за това точно сега.
– Права си – отвърна той, махвайки с ръка на въпроса – това не е от значение. Но не можеш да дойдеш тук и да очакваш, че сега ще бъда хладнокръвен, след това, което ми направи. Знаеш, че няма как да спечелиш в съда. Искам да кажа, че семейството ми… – той поклати глава. – Те биха направили всичко, за да ме защитят, Кейлин. Всичко.
– Може би има решение – предложи тя.
Веждите му се повдигнаха.
– Примирие?
– Може би.
– Слушам. – Той се усмихна, проблясък на стария Джейсън, фасадата, която беше използвал, за да я съблазни в началото. Сега тя го прозря – евтин трик, използван, за да заблуди наивните и защитени момичета, с които контактуваше, пълна измама.
– Искам да оттегля обвиненията срещу теб – каза тя.
– Наистина. – Изражението му не се промени, но интензивността в очите му се задълбочи. – Защо искаш да го направиш?
– Защото мисля, че трябва да спрем всичко това.
– Съгласен съм. Просто се опитвам да разбера защо е тази внезапна промяна на мнението. – Той отново седна на стола си, потърка пръст под устните си и я наблюдаваше. – Играеш си с мен, Кейлин? В смисъл, какво, по дяволите, трябва да мисля?
– Просто го приеми за това, което си струва – каза тя.
– Значи ще оттеглиш обвиненията? – Каза той. – И това е всичко?
– Всичко, което искам, е да оттеглите обвиненията срещу Илайджа.
Изведнъж изражението на Джейсън потъмня. Сякаш маската за миг се свали при неочакваното споменаване на човека, който го беше наранил. За една-две секунди той изглеждаше направо ненормален – не по-различен от ненормален сериен убиец, който може да видите по новините.
Но после сякаш отново се овладя и маската се върна. Лицето му се отпусна малко и той сякаш се замисли за това, което тя беше казала. Отново започна да търка под устните си, повтаряйки се, докато обмисляше предложението ѝ.
Искаше да му удари шамар, да го удари. Повече от всичко обаче искаше да го накара да спре да търка брадичката си по този начин. Беше по-лошо от нокти върху тебешир.
По гръбнака ѝ преминаха тръпки на омраза и страх.
Тишината в стаята беше оглушителна. Но накрая той проговори.
– Човекът е заплаха, Кейлин. Не съм сигурен колко знаеш за него, но ми казаха, че е наистина гаден характер. Като че ли е най-низшият от тях. Напълно необразован, през целия си живот е влизал и излизал от институции.
Той е милион пъти по-добър, отколкото ти някога можеш да се надяваш да бъдеш – искаше да каже тя. Но си прехапа езика. Буквално, тя затвори челюстта си и се насили да не говори. А после събра самообладание.
– Няма да защитавам онова, което той направи с теб – каза тя. – Но наистина искам всичко това да изчезне.
– Не съм сигурен защо трябва да оттегля обвиненията си срещу него – каза Джейсън. – В края на краищата и двамата знаем, че не съм… не съм направил това, което казваш, че съм направил, а ти нямаш никакви доказателства за нищо. Няма да можеш да ме осъдиш, Кейлин. Що се отнася до Илайджа, имаме свидетели, които твърдят, че ме е нападнал от нищото, а човекът има досие, дълго колкото руло тоалетна хартия.
– Не те моля да го направиш като компромис – излъга тя. – Моля те да го направиш, защото… ами… защото те моля. Казвам, нека оставим всичко това зад гърба си.
Сега той отново изглеждаше заинтересован. На лицето му имаше изражение, което не ѝ харесваше, но отначало не можеше да го разбере. А после разбра, че изражението на лицето му е вълнение. Той се наслаждаваше на всичко това.
– Бих бил готов да оставя всичко това зад гърба ни – каза той – ако имаш предвид това буквално. – Стана от лежанката и започна да се разхожда пред нея. – Искам да кажа, че имаше причина да дойда в ресторанта във Флорида, за да те намеря, Кейлин. Никога досега не съм правил това заради момиче. Направих го заради теб.
Какво съм аз, трябва да се чувствам специална, защото мъжът, който ме изнасили, ме проследи до място в друг щат, където щях да избягам, за да се спася от него? Наистина ли си толкова луд, Джейсън?
Разбира се, тя знаеше отговора. И колкото и да я отвращаваше, това беше посоката, в която трябваше да се движат нещата, ако искаше да има шанс да помогне на Илайджа да не влезе в затвора.
– Наистина оценявам това – каза тя. Беше ужасно да изрече тези думи. Цялото ѝ тяло вече се отблъскваше, трепереше и ѝ се гадеше още повече. Но се насили да продължи. – Разбирам, че цялото това нещо сигурно наистина ти е замаяло главата.
Той се засмя рязко.
– Можеш да повториш това. – Той спря да се разхожда и я погледна. – Значи ще го оставиш да си отиде и ще се опиташ да започнеш на чисто?
– Искаш да кажеш…
– Имам предвид нас – каза той. – Искам да кажа, че приемам всичко това като нещо, което означава, че осъзнаваш, че все още има нещо между нас.
Отне и само няколко секунди, но за този кратък период от време умът и изчисли всички възможности. Можеше да му каже да се облажи и да се надява, че той все пак ще оттегли обвиненията срещу Илайджа. Можеше да го заплаши, да му каже, че ще отиде във вестниците, да направи всичко по силите си, за да съсипе репутацията му, ако не ги оттегли.
Но в края на краищата знаеше, че ако се противопостави на Джейсън по този начин, това само ще го подтикне да отвърне с още по-голяма сила. Той наистина вярваше, че е имунизиран, защитен от богатото си семейство и безупречната си репутация.
Да го заплашва точно сега никога нямаше да проработи и тя ясно виждаше това.
– Осъзнавам това – отвърна тя и го погледна.
Той се извисяваше над нея и за миг тя беше сигурна, че просто ще я изнасили отново. В извратеното си съзнание той вероятно си мислеше, че тя току-що му е дала разрешение да прави каквото си поиска.
Чувстваше се замръзнала на място. Ужасена, отвратена, желаеща единствено да избяга и да забрави всичко това, тя седеше и го наблюдаваше.
Джейсън я погледна надолу и по лицето му се появи странна усмивка.
– Радвам се, че го каза – каза и той. – Наистина се радвам. Искам да преодолеем това, Кейлин.
Той протегна ръка и нежно докосна рамото ѝ, а Кейлин трябваше да потисне потрепването си.
– Аз също искам.
– Добре тогава – каза Джейсън, а гласът му стана по-сдържан, почти като че ли приключваха официална бизнес среща. – Съгласен съм. Оттеглям обвиненията си срещу твоя… приятел…
– Благодаря – каза тя.
– А ти – продължи той – ще оттеглите обвиненията си срещу мен.
Тя кимна.
– Точно така.
Той скръсти ръце.
– Е, тогава предполагам, че е решено.
Тя се изправи.
– Чудесно. Да тръгваме ли?
През чертите му премина озадачен поглед.
– Да вървим?
– В полицейския участък. Няма по-подходящо време от сегашното, нали?
– Ти доста бързаш.
– Просто смятам, че и двамата ще се почувстваме по-добре, когато всичко приключи, а и искам да ти покажа, че съм сериозна.
– Вярвам ти.
– И аз искам да знам, че и ти си сериозен.
Той я погледна втренчено.
– Започвам да усещам, че това може би не е толкова молба, колкото заповед, Кейлин.
Тя се усмихна, като на практика му хвърли мигли.
– Съвсем не, Джейсън. Но искам да обърна нова страница между нас двамата. Не трябва ли да я обърнем заедно – сега?
След миг изражението на лицето му малко се смекчи.
– Защо не? – Каза той. – Трябва ли да пътуваме заедно дотам?
– Разбира се. – Усмивката ѝ се разшири, въпреки че идеята да бъде толкова близо до него я накара да и се повръща.
– Добре, дай ми секунда да се освежа – каза ѝ той и тръгна към банята.
Тя го гледаше как тръгва и бавно челюстта ѝ се разтвори и осъзна, че в края на краищата е свила здраво юмруци с ръце.
Отпусни се, Кейлин. Трябва да спреш да се плашиш, иначе той ще разбере, че всичко това е една голяма лъжа, за да го накараш да направи това, което искаш. Сега вече си почти там. Просто се успокой по дяволите.
Но беше трудно. Всеки атом в тялото ѝ искаше да се разбунтува срещу това, което се случваше, и нещата, които правеше. Нищо от това не беше естествено, това беше пълна борба срещу нейната природа.
Този мъж беше направил най-лошото възможно нещо с нея, а тук тя се опитваше да изглади всичко и да му създаде впечатлението, че все още има шанс с нея.
Беше отвратително. Беше грешно.
Но нямаше друг начин, който тя да види. Това беше злощастната истина и Кейлийн не знаеше какво друго да направи.
Няколко минути по-късно Джейсън се върна във всекидневната. Беше си облякъл нова риза и оформил косата си, нанесе малко одеколон. Тя разпозна силния аромат от онази вечер и едва не се задави.
Но успя да се усмихне слабо.
– Готов ли си? – Каза тя.
– Готов съм, както никога няма да бъда – отговори той.
И след това напуснаха апартамента му и се отправиха към полицейския участък.
Назад към част 8 Напред към част 10