Глава 6
О, свети магьосник! Видя ли изражението на лицето на принц Къридж? – каза Кая, хващайки ме през кръста и дърпайки ме към вратата. – Искам да кажа, сигурна съм, че не си, но той напълно откачи, когато афинитетите ти се появиха. Два!
Поклатих глава.
– Силно се съмнявам, че е „откачил“. – Използвах въздушни кавички, за да подчертая мнението си.
Тя спря и се изправи срещу мен.
– Момиче, той беше на две секунди от щурмуването на тази сцена.
Топлина пълзеше по бузите ми. Това можеше да бъде тълкувано по няколко начина. Първо: той е искал да ме защити от зловещия висш магьосник в сините одежди, който недоволстваше. Или две: той е искал да ме убие. Въз основа на миналото ни бях 85,3% сигурна, че е второто.
Дръпнах взетата назаем рокля.
– Нямам търпение да сваля това. Нищо лично.
Малката група от около петнайсетина наследници се разпръсна по пътеките пред беседката и се отправи обратно към спалните.
– О, не си мисли, че ще се преоблечеш, Наи. Нощта не е свършила. – Кая се усмихна и нещо в изражението ѝ казваше за задаващи се неприятности. – По-големите ми сестри ще отидат на афтърпартито и имам покани за нас!
Гласът ѝ се покачи до писък в края и аз се засмях.
– Ти си твърде бодра за това време на нощта.
Кая сложи ръце на бедрата си и наклони глава настрани.
– Не ми казвай, че предпочиташ да се върнеш в общежитието си.
Гъмжащо от прах и плъхове общежитие с психо Нолан? Или парти?
– Идвам.
По-добре да има храна. Не бях яла цял ден и някой щеше да бъде убит, ако останех твърде дълго без храна.
На сто процента. Просто исках да ям и да забравя този ден.
Час по-късно, след като Кая любезно ме нахрани, стиснах нежна синя маска в ръцете си.
– Кажи ми отново защо трябва да носим маски? – Попитах по-голямата сестра на Кая, Нел. Тя ми беше дала назаем бална рокля, обувки с кристали на токчета, все неща които тепърва трябваше да пробвам.
– Това е традиция – каза тя, докато оправяше грима ми.
Общежитието на Жътварите беше разкошно и безупречно чисто и ми се искаше да ме осиновят.
– Започната от третокурсници преди век. Това е единствената ни вечер, в която можем да се забавляваме заедно, без да се притесняваме за статута на алфа, за битките и предизвикателствата или за всичко, което може да сполети враждуващите кланове. С магическа пръчка скриваме клановите си знаци, променяме цвета на косата си, носим маски и живеем безгрижно, докато слънцето не изгрее.
„Враждуващи“ кланове звучеше като малко преувеличение, но разбирах концепцията и вдигнах рамене.
– Е, винаги съм искала бебешко синя коса.
Нел се ухили.
– Схвана идеята. Цяла година работих върху заклинанието за промяна на косата с моя учител магьосник.
Тя държеше ръцете си над главата ми, а аз надникнах надолу и се ухилих, когато пред очите ми белите ми кичури потъмняха в меко прахообразно синьо. Погледът ми отскочи към роклята и усмивката ми се разрасна. Красива е. Беше съчетала същото синьо като роклята, само няколко нюанса по-светло.
– Свети магьосник, това е страхотно! Как воден елемент може да промени цвета на косата ми?
Устните ѝ се извиха в усмивка.
– В косата ти има вода. Просто манипулирам свойствата, така че светлината да се пречупва от нишките по различен начин.
Очите ми се разшириха, докато тя говореше, и когато тя свърши, аз поклатих глава.
– Момиче, не изглеждаш така, сякаш разбираш от пречупване на светлината, но трябва да ме научиш на това.
Нел се изкиска, но аз бях сериозна. Синьото изглеждаше добре, а и имах водни и огнени елементи, така че беше правдоподобно, нали?
– След като преминеш през основното си обучение с вода, вероятно бих могла да те науча – каза тя. – Може би през лятото?
– Това би било страхотно. – Изведнъж следващите четири години не изглеждаха толкова лоши.
– Вярно ли е, че хората се обвързват там? – попита Кая, докато слагаше маската си. С новата ѝ черна като смола коса и с половината ѝ лице покрито, нямаше да разбера, че е тя, освен ако не проговори.
Нел кимна.
– Става малко странно. Когато влизате, ще убодете пръста си и ще поставите капка кръв в магическа чаша. Това ви пречи да целунете някой, с когото сте роднина.
– Ууу – изпъшках аз. Целувката на Нолан ще ме накара да повърна. Само мисълта за това беше достатъчна, за да ме накара да заявя: – Няма да се обвързвам с никого. Отивам само за храната.
Нел се ухили.
– И аз казах това първата си година. Ще видиш.
Думите ѝ предизвикаха прилив на нервно свиване в червата ми, но аз стиснах зъби и закопчах маската си. Наи от Клана на Полумесеца не беше слабачка. Ще отида на това парти като нормално социално неудобно момиче и ще се забавлявам. Ако никой, освен Нел и Кая, не знаеше коя съм, тогава може би дори ще танцувам.
Кая заподскача. – Момиче, облечи си роклята, за да тръгваме!
Страхувах се от роклята или може би ме притесняваше усукването в стомаха ми. Дали това изобщо беше възможно?
Хванах роклята от церемонията по откриването, която ми бяха дали назаем.
– Току-що свикнах с тази…
Нел посочи гардероба.
– Влез там и се преоблечи, или аз ще го направя вместо теб. Ще изглеждаш страхотно, така че нека не спорим.
Влизайки в големия дрешник, се измъкнах от предишната си рокля и когато погледът ми се спря на корема ми, изпищях.
– Наи? – През вратата се чу загриженият глас на Кая.
Тревогата пропълзя нагоре по гърдите ми и изгори задната част на гърлото ми, докато се взирах в трите сребристи извивки на няколко инча над пъпа ми, точно там, където ледената болка ме беше пронизала по време на ритуала за афинитета. Проследих линиите и вените на ръката ми светнаха в синьо. Тогава странна светлина със същия син цвят пробяга по ръката ми. Веднага щом дръпнах ръката си от странните белези, магията избледня.
Какво, по дяволите, означава това?!
Никой не каза нищо за магически татуировки на церемонията. На всички ли се случва това? Висшият магьосник, който беше провел церемонията, каза, че няма да навреди и никой друг не се преви от болка, така че моето предположение беше, че се случва само на мен. Може би ще попитам новите си приятели…
Ужас изпълни корема ми при тази мисъл. Приятелството ни беше твърде от скоро, за да им доверя нещо подобно. Поне не още.
– Добре съм. Просто, ъъъ… видях паяк. – Прозвуча странно, но не знаех какво да кажа.
Като направих бързо сканиране на тялото си, видях, че нямам други белези.
– И това ми било алфа – каза Нел достатъчно високо, за да я чуя и игривостта в тона ѝ заличи язвителността.
– Млъкни – извиках аз, решавайки да игнорирам странния знак и да се справя с него по-късно. Може би щеше да има нещо по въпроса в часовете ми – или в библиотеката. Облякох огромната искряща кралскосиня бална рокля и излязох от гардероба, преди да помоля Кая да ми помогне с горната част, която беше в стил корсет.
– По дяволите, момиче, изглеждаш страхотно със синята коса.
Аз се ухилих. Нямаше значение, ако си счупя врата и умра на тези токчета. Приличах на шибана магическа принцеса.
Нел ни направи знак от вратата.
– Хайде да тръгваме, момичета. Реалността е за утре. Това е нашата нощ на забавление без стрес.
С това я последвахме навън и се измъкнахме в нощта.
– Пръста – каза висок мъж с черна коса, протягайки яката си ръка. Носеше черна маска, покриваща знака на клана му, и беше облечен в експертно ушит черен смокинг.
След като изминахме поне половин миля извън кампуса, бяхме пристигнали пред отворената врата на огромно имение, високо най-малко пет етажа.
Една по една протягахме пръстите си и той ги убоде, изцеждайки една капка кръв в чашата.
– Това място е обсебено от кръвта – промърморих на Кая. Въпреки това, ако магията ми попречи да целуна Нолан, нямах нищо против.
Тя се засмя и аз пристъпих през вратата, само за да бъда спряна от един бабаит.
– Чакай – каза той. – Имате нужда от промяна на гласа, нали?
– А?
– Да! – Кая извика. – Направи го.
Преди да успея да попитам за какво, по дяволите, говорят, одеяло от бледосива мъгла се изстреля от ръката му и се уви около гърлото ѝ.
– Тук съм само заради храната – каза Кая с мелодичен и музикален глас. Определено не звучеше като нормалната Кая.
– Какво по…? – Очите ми се разшириха и кимнах към мъжа. Следващото нещо, което осъзнах, беше, че гласът ми беше малко по-нисък, все още женски, но по-скоро като на певицата Адел.
Страхотно!
– Забавлявайте се. – Той намигна и ние пристъпихме през гигантския вход.
Свети магьосници.
Това беше къща. Голямото стълбище водеше до открито таванско помещение, където половин дузина хора се излежаваха и разговаряха. Кръгла стълба водеше до третия етаж и не можех да видя повече от горния етаж отвъд залите, водещи към отделните крила на къщата. Покрай огромното стълбище голяма стая се вливаше в кухня. Взрях се в групата готвачи и един с висока бяла шапка излая заповеди към останалите, което ме накара да отклоня погледа си. Това парти е било с кетъринг?
Вкусно.
– Спри да зяпаш – каза Нел, хвана ме за китката и ме дръпна към стената от прозорци от другата страна.
Отвън звучеше музика и едва когато се приближихме, забелязах, че стената от прозорци представлява набор от плъзгащи се врати, всички избутани настрани и отворени напълно. Прекрачихме и излязохме в задния двор.
– Познаваш ли това място? – попитах, все още уплашена от звука на гласа си. Ако знаех, че никой няма да ме познае, щях да се изкуша да пея.
Здравейте, аз съм…
Тя кимна.
– Среднощните принцове са израснали тук, преди да се преместят в общежитията. Те бяха домакини на партито тук и миналата година.
Разбира се, че е така. Завъртях очи към небето и след това се огледах с повишено внимание. Добродетелните принцове са израснали тук? Доста шикозно. Не че очаквах нещо по-малко от децата на Алфа краля. Или племенници. Или каквото и да било. Наследници.
Нел ни изведе навън и надолу по стълби във вътрешния двор през градинска пътека, осветена от наземни фенери. Когато пътеката се отвори в голяма поляна, ахнах.
Не знам какво очаквах, но не и това. Това беше абсолютно магическо.
– Чух, че майка им, директорката, се занимава с украсата – прошепна Кая.
Майка… директорка? Сега се сетих коя е! Жената, която изнесе заключителната реч, имаше същата тъмна коса като нейните момчета, а тези зелени очи бяха точно като на Джъстис и Рейдж.
– Съпругата на краля ли? – Веждите ми се сбърчиха объркано. – Тя не е ли тяхната леля?
Нел поклати глава.
– Баща им, братът на царя, умря. Така че, когато Алфа кралят пое управлението, той взе нея и момчетата. Ожени се за нея и ги направи свои наследници.
Уау! Това всъщност беше някак сладко за един психопат, който им крещеше така. Кралят трябваше да е стерилен или може би майка им не спеше с него. Преди да успея да задам още въпроси, погледът ми беше привлечен към купона.
Задният двор, ако можеше да се нарече така, беше като малка гора, поне един акър поддържана зелена площ, с дървета с гъсти корони и със светещи лилави цветя.
Посочих цъфналото дърво.
– Баща ми ми каза за тях. – Те бяха из целия остров, не само на територията на академията, така че баща ми ми беше разказвал за тях. Жалко, че всичко останало в това училище беше мистерия за мен.
Кая кимна.
– От тези цветя се прави мощно успокоително.
Знаех и това. Екстрактът се дестилира и продава, както в света на смъртните, така и в магическия свят. Изключителното местоположение на тези цветя, представляваше голяма част от богатството на върколаците. Е, богатството на повечето върколаци, тези, които не са били отлъчени.
Погледът ми премина през белите копринени шатри, разположени на поляната и до басейна, светещи в синьо, зелено до лилаво. Най-удивителната част бяха огнените топки, висящи във въздуха, осветяващи магически пространството.
– Харесва ли ви това, което виждате, дами? – се чу непознат дълбок глас.
Завъртях се и видях едър мускулест мъж в черен смокинг и черна маска, който ни се хилеше.
Хм. Нолан? Рейдж? Джъстис? Може да е всеки. Всички мъже бяха огромни и вероятно казваха еднакви глупави неща като „Харесва ли ви това, което виждате, дами?“
– Тук ли живееш? – Попитах.
Пичът се присмя.
– Нарушаваш правилата. Трябва да си нова.
Скръстих ръце.
– Всъщност втора година.
Хей, ако щях да бъда някой друг тази вечер, щях да го използвам и да излъжа.
Човекът погледна от мен към Кая и Нел, която току-що се беше присъединила към нас, и музиката се забави до мек и секси ритъм.
– Танцувай с мен? – Той протегна ръка към Нел, която се ухили.
– Ще се радвам. – Тя го хвана и двамата се запътиха към мястото, където други две двойки се поклащаха в ритъма.
Кая погледна една палатка за храна и ме дръпна към нея.
– Хайде да хапнем. Чух, че сервират магическо вино тук.
Магическо вино. Баща ми ми даде веднъж. Един търговец го беше донесъл, заедно с обичайните ни поръчки. Бях се смяла истерично на всичко, което Лона беше казала, а след това започнах да плача и казах на баща ми, че ми се иска да имам майка. Достатъчно е да кажа, че цяла чаша, не ми се препоръчваше. Щях да стоя далеч от тези неща тази вечер.
– О, шоколадов фонтан! – Изкрещях, забелязвайки течната вкусотия, и изтичах до палатката. Започнах да взимам ягоди и блатове, слагайки ги под течащия разкош и след това ги слагах в чиния.
– Ще се върна веднага. Отивам да видя къде е магическото вино – каза ми Кая и тръгна.
Напоих един блат с шоколад и след това го пъхнах в устата си.
Юмммм. Храната беше сто процента моят любовен език.
– Жена, която не се страхува да яде. Съгласен съм – каза дълбок глас зад мен.
Бързо преглътнах храната, избърсвайки устата си с ръка. Обърнах се и се изправих пред гигантски мъж. Висок над шест фута, той се извисяваше над мен. Черният му смокинг опъваше мускулите му, сякаш молеха да бъдат освободени.
– Не знам за какво говориш. Просто търсех салатния бар – пошегувах се.
Пичът се ухили и коремът ми се преобърна. Правите бели зъби и убийствената усмивка бяха моят криптонит. Този имаше и двете.
– Искаш ли да видиш нещо страхотно? – попита той и протегна ръка.
Сърцето ми биеше в ушите. Ами ако това беше шибаният Нолан? Или Ноубъл? Последният вече ми беше станал като брат. Спомних си предупреждението на Нел, че не съм тук само заради храната…
Сигурно съм стояла неподвижно твърде дълго, защото той пусна ръката си.
– Добре. Разбирам.
Той започна да се отдалечава.
По дяволите любопитството ми! Исках да видя това страхотно нещо, особено ако беше с този гигантски пич, изсечен от камък с устни, създадени за целувки и хубава усмивка.
Грабнах една ягода и се тръгнах след него.
– Какво страхотно нещо?
Той погледна назад с усмивка и аз почти се разтопих. Който и да беше този пич… той беше изключително хубав и засега супер сладък. Няма начин, по дяволите, да е Рейдж или Нолан. Те нямаха тази сладост.
Той отново протегна ръка и този път аз я хванах. Нямах представа защо, може би защото беше първата ми среща или каквото и да е това, но се чувствах … добре. Топло и изтръпващо. Пристъпих по-близо, сърцето ми трепна, когато той пъхна ръката ми в сгъвката на ръката си.
– Чух, че това в място има тайна градина. – Той посочи към гората, а аз замръзнах.
– Ъмм. – Дръпнах ръката си назад. Може да е убиец. – Тук?
Той ме погледна с полукрива усмивка.
– Няма да те нараня. Обещавам. Освен това не си ли алфа наследник? Обзалагам се, че можеш да избършеш пода с мен.
Хаха!
Имаше и добро чувство за хумор. Засмях се, искрено.
– Вероятно бих могла да те накарам да пожелаеш да не си се раждал.
Може би, но не и преди да ме надвие с физиката си на „стероидна маймуна“. Мъжът беше привлекателен и ако присъстваше на това парти, той също беше алфа наследник.
– Виж, разбирам. – Той се върна по стъпките си, като вдигна ръце в знак на мир. – Ако не искаш да идваш, няма проблем, но приятелят ми каза, че това място е вълшебно и… харесвам синята ти коса.
Неговото бръщолевене смекчи сърцето ми, но все пак се поколебах.
Той отпусна ръце и гласът му омекна.
– Никога не бих наранил никого в това училище. Просто… това е една нощ в годината, в която сме… свободни.
Нещо премина през лицето му, след като каза последната дума, и устните му се обърнаха надолу. Изглеждаше… тъжен. Както всеки друг ден от годината, той също не беше свободен.
– Наистина харесвам синята ти коса. – Той протегна ръка и докосна края на едната ми къдрица, преди да свали ръката си.
Всяко друго момиче тук си беше боядисало нормалната коса – черна, руса, кафява, червена. Бях единствената достатъчно луда, за да поиска синьо…
Тогава той се обърна и тръгна към гората, оставяйки ме сама.
Харесвам синята ти коса. Ха! Това беше доста сладко!
– Добре! – извиках аз и се запътих след него. – Не е нужно да ме молиш!
Чух го да се смее, когато го настигнах.
– Мисля, че е точно тук. Ако приятелят ми казва истината. – Той зави надясно.
Опитвайки се да мина над един дънер, повдигнах подгъва на роклята си. Кракът ми се закачи и аз си поех дъх, докато залитвах напред.
Но не се ударих в земята. Някак си пичът се завъртя по-бързо от светкавица и ме хвана по средата на падането ми. Когато ме издърпа обратно, тялото ми се притисна в гърдите му и всички рационални мисли напуснаха мозъка ми.
Музиката. Прохладният нощен въздух донесе вкусния му аромат към мен. Сиянието на луната през дърветата. Беше вълшебно. Една нощ, в която да бъдеш свободен, както той каза.
– Внимателно. – Той се отдръпна няколко сантиметра и аз открих последните си две мозъчни клетки. – Ето защо се опитвах да държа ръката ти по-рано. Тези обувки са като оръжия.
Усмихнах се.
– Такива са. Благодаря.
Ръката му отново се плъзна в моята и ние продължихме разходката си, докато не попаднахме на великолепна стоманена порта.
– Това… крила ли са? – Ахнах, пуснах ръката му, за да погаля метала във формата на две гигантски ангелски крила. Беше зашеметяващо.
Той кимна.
– Мисля, че да.
Протягайки ръка, той дръпна портата и аз бях благодарна, че не беше заключена.
Той се поклони.
– След вас, мис Блу.
Усмивка дръпна устните ми. Той беше чаровник, а това беше опасно. Харесваха ми хората, които можеха да правят добри комплимент. Да се надяваме, че който и да е избрал баща ми за мой партньор, също ще бъде чаровник. Прогоних тези мисли от съзнанието си и прекрачих към сладкодумника.
– Благодаря ти. – Тръгнах напред, огромната ми рокля докосна отстрани портата, когато той влезе зад мен и я затвори.
Дъхът ми секна.
– Уау.
Всяко едно цвете тук блестеше — сини, розови, лилави, зелени толкова живи, че приличаха на боя. Дори малки бели цветя пълзяха по земята, покривайки пода на градината с меко светещо одеяло.
– Това е най-удивителното нещо, което някога съм виждала. – Завъртях се, а той ме гледаше.
Той задържа погледа си върху мен.
– За мен е на второ място.
Завъртях очи.
– Ти си чаровник.
Той сви рамене.
– Казвам това, което виждам.
Музиката се носеше между дърветата, достигайки до нас, мека и почти натрапчива по някакъв начин.
Той протегна ръка.
– Танцувай с мен, мис Блу?
Защо да се съпротивлявам? Утре ще започнат четирите години ад. Четири години да се докажа на себе си, на Нолан, на моя клан и на всички останали, че бях най-добрата, която да води глутницата, когато баща ми умре, или се пенсионира. Защо да не се отпусна за една нощ?
Той ме дръпна на прилично разстояние до тялото си, но аз се притиснах по-близо. Не знам дали заради музиката, вълшебната градина или цялата атмосфера на партито, но имах чувството, че сме магнити, които не могат да се отдръпнат един от друг в този момент. Пръстите му преминаха по гърба ми, карайки ръцете ми да настръхнат.
Без да се замислям, протегнах ръка и проследих челюстта му. Очите му бяха най-завладяващите, изпепеляващо зелени, които някога съм виждала. Тогава усещането за бавно жужене изпълни тялото ми и дъхът ми спря, когато той се стегна до мен.
Нещо бяло и пърхащо привлече вниманието ми и аз погледнах нагоре, за да видя над дузина бели светещи пеперуди да се спускат върху нас. Цялото му тяло се напрегна още повече, докато пеперудите кацаха върху нас една по една.
Смехът избухна от мен, докато той ме държеше здраво.
– О, магьоснице, това е лудост! – казах.
Бръмченето се засили; обзе ме желанието да се доближа до него. Спуснах поглед и устните ми се разтвориха. Ръцете му сграбчиха бедрата ми, очите му се разшириха и кожата му пребледня, когато пеперудите се настаниха върху раменете ми и ръцете му.
– Ти си – прошепна той с глас, изпълнен със страхопочитание.
– Какво? – Нямах време да обработя нищо повече, защото в този момент той се наведе и плени устата ми в целувка. Когато устните ни се докоснаха, топлината избухна в гърдите ми и тръгна надолу, събирайки се ниско в корема ми. Бръмчащото изтръпване прониза цялото ми тяло и аз се протегнах нагоре и прокарах пръсти през косата му, придърпвайки го по-близо. Той прехапа долната ми устна и аз отворих уста за него. Вкусих мед и обещание. Целунах го по-силно; ръцете му бяха на гърба ми, придърпвайки ме към него, докато не бях притисната плътно към твърдото му тяло. Никога не са ме целували така. Нито Джеймс от клана, нито Кевин, момчето от фермата, което живееше в съседство. Никога. Тази целувка беше разтърсваща. Бях гладна за него по начин, който никога преди не бях изпитвала. Той задълбочи целувката и езиците ни се заплетоха, карайки го да стене срещу устните ми.
Преглътнах дъха му, желаейки повече от него. Докато пъхнах ръце в косата му, останалият свят избледня, докато останахме само той и аз и тази топлина между нас. Имах нужда от целувката му, както от въздух. Имах нужда от него. Аз…
– Приятелко! – извика глас, който звучеше малко като Кая. – Приятелко със синя коса, с която дойдох и сега не мога да намеря…!
Замръзнах.
По дяволите, тя не можеше да ме извика по име, без да ме издаде.
Той се дръпна назад, прекъсвайки целувката и пеперудите, които бяха кацнали върху нас, полетяха и изчезнаха в гората.
Стояхме и се взирахме един в друг, задъхани, с подути и червени устни от целувката ни.
– Кой… кой си ти? – Прецакай правилата. Имах нужда от повече целувки и нямах намерение да напускам това парти без името на този човек.
– Не. – Той се отдръпна, гърдите му се повдигаха, погледът му ме оглеждаше от горе до долу, сякаш бях чумава. Добре… може би го е грижа за правилата.
– Приятелко! Обаждам се на върколашкия 911, известен още като кралят, ако не…
– Тя е тук! – Мъжът извика и се обърна от мен, тръгвайки към портата.
– Чакай! – Извиках след него. – Сериозно ли?
Той стигна до портата и ме погледна, очите му, като блестящи изумруди, бяха изпълнени с тъга.
– Не мога. Аз… няма да го направя. – След това той си тръгна.
Какво по дяволите?
– Ето те! Толкова ме притесни. – Кая едва не падна, държейки две чаши магьосническо вино и гледайки през рамо отстъпващата фигура на мистериозния целуващ се.
– Аз съм… добре.
Добре ли бях?
Не, никога повече няма да съм добре.
Не и след тази целувка.
Назад към част 6 Напред към част 8
