Глава 13
– Алфа кралят е твоята половинка… – каза Кали за петдесети път днес, поклащайки глава. Тя се настани на ръба на леглото на Кая, облечена в синьозелена рокля, взета назаем от Рю, докато моята приятелка от Жетварите стоеше зад мен, до тоалетната масичка и къдреше косата ми. Кая носеше копринена рокля в златисто. Останалите ѝ сестри също бяха облечени в богати есенни цветове. Моята среднощно черна рокля до земята стоеше като ръкавица и благодарение на страничната цепка движението ми не беше ограничено ни най-малко.
Многократните изявления на Кали накараха безпокойството ми да нарасне от пеперуди до мърдащи се червеи и Кая срещна погледа ми в огледалото.
– Той още не е крал – каза Кая, насочвайки вниманието си към Кали. – Всички глутници трябва да го признаят за такъв, преди той да може официално да претендира за титлата.
Което не помогна да успокои нервите ми.
– Но ще го направят, нали? – Погледнах Кая за потвърждение и след това погледнах към Хонър, докато вътрешностите ми се извиваха.
Кая ми ми се усмихна с пълна със съжаление усмивка и разбиране.
– Ще го направят. Не се притеснявай.
Странно чувство на дежавю ме обхвана, докато оглеждах общежитието на Кая: леглото с балдахин и меките зелени стени.
– Странно е да се върна тук.
Погледът ми се спря на Джъстис, среднощния брат с изумрудени очи, който приличаше толкова много на половинката ми, че понякога се чувствах леко неудобно, и той кимна. Хонър се приближи по-близо до мен, докато Кая приключи с къдренето на косата ми. Рейдж беше наредил на двама от братята си да бъдат с мен през цялото време, моите лични бодигардове, докато всички алфи на глутници не му се закълнат.
Джъстис взе извивачка за мигли от скрина на Кая и се втренчи в нея.
– Никога не съм мислил, че ще се върнем в училище.
– Рейдж ще бъде Алфа крал и всички ние просто ще … ходим на училище – казах на глас.
Все едно нищо не се е случило.
Но толкова много се беше случило. Погледът ми се плъзна към Хонър при тази мисъл. „Странно ли е за теб да не можеш да се трансформираш?“
„Да.“ – Той се сгуши в ръката ми. „Но не е много зле.“
– Супер странно е – продължи Кая, намигайки ми в огледалото. – Но ако не харесваме класовете си, можеш да поискаш услуга от краля.
Тя размърда вежди, което ме накара да се ухиля.
На входната врата се почука и аз скочих от тоалетката, като едва не се спънах в Хонър в бързината си. Изтичах в коридора и изтичах надолу към фоайето. С разтуптяно сърце, рязко отворих вратата.
– Татко!
Баща ми пристъпи към вратата, облечен в хубав черен костюм, нещо, което никога не бях виждал да носи. Буйната му златиста коса беше гелирана назад и беше гладко избръснат. Основно изискване за присъствието на церемонията по коронясването на Рейдж. Като го видях така облечен, буца застана в гърлото ми и сърцето ми се изпълни с любов. Полетях в прегръдките му и той ме придърпа към себе си. Последните двадесет и четири часа ме бяха сближили още повече с баща ми и сега той изглежда ме прегръщаше доста по-емоционално.
– Ти и глутницата добре ли се настанихте? – Прошепнах му. Беше късно, когато минахме през портала снощи. Лилит и няколко вълка избягаха, като станаха изменници, но останалата част от нашата глутница и Среднощните вълци коленичиха, признавайки Рейдж за крал. Сега, трябваше и другите глутници да направят това, а Висшия съвет на маговете да бъдата свидетели, и бяхме готови.
Мислех си за Рейдж, стоящ в покритото със сняг поле, жаравата от хижата на нашата глутница и дома ми от детството, горящ зад него. След като уби Деклан, първата задача на Рейдж беше да възстанови ранга на моята глутница в обществото на шифтърите вълци и да върне притежанието на нашите земи и къщи тук на остров Алфа на баща ми. Рейдж каза, че не иска да живее в свят, който ще определи моето раждане като тежко престъпление, и че никога няма да се противопостави това, какви са майка ми и фалшивия ми чичо.
Съдбовни половинки.
– Лона и Мак подреждат новата ни къща – каза татко и ме пусна. Той огледа двора на общежитието на Жътварите и после погледът му се стрелна към общежитието на Полумесеца през каменната пътека, в целият му оскъден блясък. – Хубаво е да се върна.
Не можах да не се усмихна.
– Сега ще мога да те виждам през цялото време. – Земите на Клана на Полумесеца бяха на двадесет минути път през гората от училище.
– Това дойде за теб – каза той и ми подаде бял плик. Беше запечатан със сребърен восък, щампован със сова. Той понижи гласа си и добави: – От дядо ти е.
Проследих пръста си по бухала – някак си му подхождаше – счупих печата и изтърсих съдържанието, заля ме облекчение.
– Върховният съвет на магьосниците единодушно се съгласи да не повдига повече въпроса, че съм „тежко престъпление“.
– Браво. – Кая се радваше зад мен, докато приятелите ми се втурваха в коридора.
Татко трябва вече да е знаел, защото само кимна при новината.
– Готови ли сте да тръгваме? – Попита той.
Кали грабна дамската си чанта, а Кая дръпна нейната и моята от тоалетката, преди да пристъпи през вратата. Хонър седна до мен, чакайки да тръгна, а след това Джъстис влезе в крачка от другата ми страна, когато всички тръгнахме към замъка.
Докато пресичахме кампуса, забелязах стотици хора да излизат от гората, някои облечени добре, а други с дънки и тениски. Още по-изненадващи бяха тези, които идваха от доковете на лодки. Кой идваше от земите на маговете?
Джъстис сигурно е забелязал, че гледам към пълните докове с лодки, защото той се прокашля и каза:
– Рейдж покани всички прогонени да се върнат. Каза да ти кажа, че Джон и Сара идват.
Аз се ухилих. Перфектно.
Рейдж вече правеше страхотни неща като алфа и като извика изменниците и покани Клана на Полумесеца да се върнат, демонстрирайки, че би управлявал по различен начин от гадния си чичо.
Забелязах Малори и сестра ѝ да се разхождат с гигантски мъжкар. Пичът беше най-малко метър и седемдесет и двеста и петдесет паунда тежък – почти колкото мечка. Голям белег минаваше от едната страна на челото през лицето му до противоположната страна на устата му, като едва пропускаше лявото му око; старата рана правеше смеха му още по-яростен. Около него и моите врагове от Дейбрейк имаше дузина други вълци, всички втренчени в него, сякаш беше въплътената Майка Маг. Присвих очи при вида на тъмносинята роба, идваща от другата страна на мъжа.
– Изглежда, че този крал на кученцата пуска всекиго на острова – изръмжа пичът.
Баща ми погледна към себе си и се напрегна, а аз изръмжах от обидата към моя партньор и баща.
„Недей“ – каза Хонър с глас, изпълнен с предупреждение. „Рейдж има достатъчно поводи за безпокойство, без да започваш битка.“
Групата се кискаше, но преди дори да успея да отговоря на Хонър, погледът ми попадна на магьосника сред тях.
Мъжът, облечен в зелена роба от морска пяна, се стрелна навън от групата, изчезна сред морето от тела.
Киан ли беше?
Напрегнах се, за да го видя, но беше изчезнал.
Тих тътен се разнесе от гърдите на баща ми и Джъстис измърмори:
– Не си струва, брато. – С рязко движение на главата той добави: – Натам.
Току-що „брато“ ли беше казал на баща ми?
Отклонихме се от главната пътека и с прощален поглед към гърба на гигантския мъжкар се наведох към Джъстис:
– Кой е това?
Наистина, не ме интересуваше, освен ако той не кажеше..
– Клайв, Алфа на Дейбрейк.
… това. Просто не исках да казва това.
Джъстис ни въведе през семейния вход и след това надолу по коридора към мястото, където тълпата влизаше през двойните врати. Той отвори една незабележима врата и ние влязохме в огромна бална зала.
Стените и подът бяха от полиран сив камък. Вдясно имаше две големи камини незапалени, но запалените аплици осигуряваха мека, почти весела светлина. Вляво стена от прозорци и стъклени врати пропускаше затихващата светлина на залеза през белите завеси. Буен червен килим се простираше по дължината на стаята чак до подиума, който заемаше средната част на отсрещната стена. В предната част на подиума беше поставен подиум, а от стената висеше голямо знаме от черна коприна със сребриста пълна луна. Вдясно от подиума забелязах Киан и другите висши магове, включително дядо Джеф, заели местата си.
Каквито и съмнения да имах относно здравето му, се увеличиха стократно, когато той се наведе към Рейна и избърса челото си.
Вниманието ми се насочи към останалите, за да видя дали някой е облечен в зелени дрехи от морска пяна, и се спрях на високия магьосник на водата. Киан ме погледна злобно и аз свалих поглед върху мантията му. Синьо. Всъщност никой от съвета не носеше морско-зелени дрехи.
Нямах представа какво беше казал дядо ми на другите висши магове, за да премахнат наградата за главата ми, но бях благодарна.
– Трябва да застана начело на глутницата ни – каза баща ми и след това ме целуна бързо, преди да застанем в задния десен ъгъл на балната зала.
Погледът ми пробяга покрай маговете, покрай подиума и към лявата страна на платформата, към двата позлатени трона. И там беше моята невероятно секси половинка. Той стоеше висок точно пред по-големия от двата трона, с високо вдигната брадичка. Носещ изчистен костюм с цвят на въглен и законна златна и рубинена корона, той беше крал във всеки инч от перфектното си тяло.
„По дяволите“ – извиках аз от тълпата. „Изглеждаш добре. Хубава корона.“
Гледах с наслада как той оглежда тълпата и тогава погледът му се спря върху мен, преди очите му да се затворят наполовина от признателност.
„Тази рокля изглежда дори по-добре, отколкото се надявах. Короната е подарък от крал Озарк. Доставих му главата на Деклан рано тази сутрин.“
Ухилена, наклоних глава.
„Кой би си помислил, че той има такъв нюх за модата.“
„Хаха.“ – Той се плъзна на трона си и потупа седалката до своята. „Качвай се тук, жено.“
Пребледнях.
„Какво?“
„Ти си моята половинка. Искам те до мен. За всичко. Няма да управлявам кралство, което не зачита нашата връзка.“
Ще припадна.
„Добре“ – отвърнах – дори умственият ми глас беше задъхан. Ожени се за мен сега. Сърцето ми набъбна от изявлението му. Любов и гордост.
Проправяйки си път през тълпата, забелязах глутниците, групирани заедно, по една във всеки ъгъл, с техният алфа отпред. Центърът на стаята остана почти незает, освен когато влязоха закъснели хора и отиваха към глутницата си. Голият кръг ми напомни за арена или театър.
Джъстис ми пожела късмет и се отдръпна, докато стоеше пред Среднощната глутница, с лице към баща ми, който беше пред Клана на Полумесеца.
„Толкова много хора“ – казах на Рейдж.
Той кимна, гледайки как вървя към него.
Хонър остана до мен, почти като продължение на мен самата.
„Идват“ – предупреди Рейдж.
Сърцето ми подскочи и аз се завъртях, подготвяйки се за атака от Малори или по-лошо. Вместо това близначките Одри и Сейди се врязаха в мен, смеейки се, докато ме прегръщаха. Отпуснах се и ги стиснах обратно.
– Благодаря на майката магьосница, че си жива! Бяхме толкова притеснени, докато не получихме поканата за коронацията. – Каза Одри.
Сейди поклати глава.
– Мама почти се побърка. Тя се опита да накара татко да изпрати цял спасителен екип, но докато стигнахме до Селки Коув, ти беше изчезнала.
Това беше най-сладкото и лоялно нещо, което съм чувала. Сара и Джон се приближиха зад тях, водени от дъщеря им Лизбет.
– Много се радвам, че си жива – каза Сара и ме дари с лъчезарна усмивка. – Бяхме изненадани да получим поканата от принц Къридж. Изненадани и развълнувани, нали, Джон?
И двете го погледнахме, но вниманието му беше приковано… остри кинжали – към бащата на Малори – Клайв, но Джон кимна.
– Клайв е? – Погледнах втвърденото изражение на Джон, сякаш искаше да откъсне главата на Клайв.
– По-малък брат – той почти изплю думите, а умът ми обработваше тази информация.
Отпред иззвъня звънец и аз се обърнах и видях дядо да стои на подиума.
По дяволите.
„Караш ме да изглеждам зле тук съвсем сам, Наи“ – подигра се Рейдж. „Побързай или ще дойда да те взема.“
„Да не си посмял!“ – Тръгнах към сцената, шепнешком казвайки на близнаците: – Ще наваксаме след това! – Тогава побягнах.
Хонър остана до мен, докато грациозно или не толкова грациозно се изкачвах по стълбите и се препъвах към мястото си. Седнах на златния стол до моята половинка… краля.
„Аз седя на трон.“ – Размърдах задника си и се ухилих на Рейдж. „Мога да свикна с това.“
Рейдж погледна хората си, но устните му се извиха в усмивка.
„Моят е по-висок.“
„Пшшш“ – изсмях се аз, без дори да ми пука. „Ще сложа 6-инчови щрангове на моя. Ох! Или може би ще те предизвикам…“
Протягайки ръка, той ме хвана.
„Ще се уверя, че са свършили преди края на деня.“
Майка магьосница, обичах го.
– Добре дошли, вълци! – Дядо ми говореше от подиума, гласът му се носеше из цялата стая точно както беше на церемонията по афинитета. – Като висши магьосници, ние стоим настрана от делата на шифтърите. Но поради мирния договор между вълците и върховния маг, ние сме свидетели на коронацията на новия алфа крал.
Трябва да има две хиляди вълка тук и още повече навън.
Вълците от Среднощната глутница изръмжаха одобрително. Рейдж се опита да не се усмихне, но усетих гордостта му.
„Ще бъдеш невероятен лидер“ – казах на моя приятел.
„Благодаря ти, любов.“
– Къридж от Среднощната глутница – каза дядо ми, обръщайки се с лице към нас. – Избрал ли си член от глутницата си за съдия?
– Ноубъл – каза Рейдж.
Дядо отстъпи встрани, а Ноубъл излезе от тълпата и влезе в центъра на празния кръг с микрофон в ръка.
„Това е.“ – Рейдж ме погледна и намигна.
Рейдж слезе по стълбите и прекоси червения килим до мястото, където брат му стоеше в центъра на стаята. Неспособна да седна, аз също се изправих, нервите се свиваха в корема ми.
Дядо се приближи до мен и се наведе плътно. – Трябва да говоря с теб за нещо… – изхриптя той. – Веднага щом това приключи.
-Разбира се. – Бедният човек беше изцеден през последните няколко дни с мен и имаше нужда от почивка.
– Вълчи кланове от Острова на Шифтъра! – Изрева Ноубъл. – Излезте напред и се закълнете във вярност на новия Алфа крал … Къридж.
Последва гръм от аплодисменти, който отекна през дървената платформа чак до гърдите ми. Огледах тълпата и се намръщих, защото значителна част от клана Дейбрейк остана… тиха.
Баща ми пристъпи напред и след това падна на едно коляно.
– Като алфа на Полумесеца, ние се заклеваме във вярност на Къридж като Алфа крал.
Той наведе глава и цялата ни глутница го поздрави. Изпитах толкова много гордост, че можех да се пръсна.
След това дойде бащата на Кая. Приличаше толкова много на дъщерите си със своята червена коса. Представлявайки Клана на Жътварите, той наведе глава и падна на едно коляно.
– Като алфа на Жътварите, ние се заклеваме във вярност на Къридж от Среднощната глутница като Алфа крал.
Джъстис пристъпи напред и моето моментно объркване изчезна, когато свързах точките. Като следващ наследник той ще трябва да отстъпи мястото си и да не се противопоставя на брат си.
С дълбок поклон Джъстис коленичи.
– Като втори Алфа наследник на Среднощната глутница, аз се заклевам във вярност и тази на нашата глутница към Къридж като Алфа крал.
Свято. Майка. Магьосник.
Среднощната глутница изрева.
И тогава всички погледи се спряха на бащата на Малори.
Клайв Дейбрейк стоеше пред глутницата си, брадичката му се издаде напред, докато се присмиваше на Рейдж. Той все още не беше помръднал и мускул в подкрепа на новия крал.
Секундите се разтеглиха.
Рейдж присви поглед, докато баща ми, Джъстис и бащата на Кая останаха на колене.
Няма начин. Гледах, чакайки, всеки дъх ставаше все по-плитък, докато паниката ме обземаше. Какво би станало, ако Дейбрейк откаже?
Клайв пристъпи напред.
И аз издишах с облекчение.
– Оспорвам позицията Алфа крал на Къридж. Битка само за вълци.
Чакай какво?
Не!
Вълците изръмжаха неодобрително и баща ми, Джъстис и бащата на Кая скочиха на крака.
– Бъди разумен, Клайв! – Бащата на Кая изкрещя над шума.
Тогава вълците от Дейбрейк започнаха да скандират: –
Бийте се! Битка! Битка!
О, мамка му.
Един камък потъна в червата ми. Това не можеше да се случва…
– Предизвиквам те, Къридж от Среднощната глутница – изръмжа Клайв още веднъж, сочейки моя приятел за допълнително сплашване.
„Наистина ли може да направи това?“ – попитах Рейдж.
Вместо да ми отговори устно, приятелят ми махна короната си и я подаде на Ноубъл.
– Не! – извиках. Едва се беше излекувал от ужасната битка с Деклан. Това беше лудост.
Изтичах надолу по стъпалата на сцената, когато Рейдж махна пелерината и след това започна да разкопчава копчетата на ризата си. Когато стигнах до него, Рейдж беше без риза и кипеше, гледайки алфата на Дейбрейк.
„Стой назад, любов“ – изръмжа ми Рейдж. Неговата ярост проникна през нашата връзка; неговата дълбочина показва много повече чувства от днешното предателство. Той хвърли ризата и сакото си към Ноубъл и изръмжа.
– Приемам.
„Не!“ – Залитнах напред, възнамерявайки да направя нещо, а Джъстис скръсти ръце около мен, притискайки ме към гърдите си.
– Бъди хладнокръвна – прошепна Джъстис. – Той ще се справи.
Премигнах и двамата мъже се трансформираха във вълците си. Черното животно на Рейдж беше малко по-малко от сребристо-сивия звяр на Клайв. Те се дебнеха един друг в бавен кръг и тълпата отстъпи, давайки им повече място.
– Защо Клайв каза „само за вълци“? – Прошепнах.
Джъстис въздъхна.
– Клайв Дейбрейк никога не е бил силен със своя елемент. „Само вълци“ означава, че те могат да се бият само като вълци. Те не могат да използват магията си.
По дяволите. Това си и помислих.
Преди да мога да се спра на това, Клайв оголи зъби в злобно ръмжене и след това се хвърли към моя приятел.
Назад към част 13 Напред към част 15
