Глава 12
Лука наблюдаваше лекаря Итаки през цялото време, докато той извади куршума от ръката ми с пинсета и след това заши раната. Лекарят ми беше поставил местна упойка, така че да не усещам нищо и бях будна по време на процедурата. Той каза, че с моето ускорено изцеление би трябвало да мога да движа свободно ръката си след седем дни. Дотогава трябваше да се сдържам или рискувах да се нараня отново и сухожилията да зараснат неправилно.
Когато най-накрая останахме сами, Лука ме погледна намръщено.
– Ти си безразсъдна.
Устата ми се отвори.
– Не съм! Бях напълно въоръжена с Лив до мен, аз…
– Не – изръмжа той, навеждайки се по-близо до мен, за да мога да усетя ментовата дъвка в дъха му. – Ти си безразсъдна към сърцето ми.
Шокът от обвинението му ме връхлетя и преди да успея да отговоря, той се обърна и си тръгна. Остави ме сама в лечебното отделение на зловещия замък.
Не знаех какво да кажа…
Ти си безразсъдна към сърцето ми
Наистина ли съм такава? Не исках… Исках само да защитя собственото си сърце. Седнах и грабнах нещата си, намирайки Лив да ме чака в коридора. Тя имаше няколко шева на ръката си на мястото, където острието на Маз я беше ранило, но иначе бяхме излезли късметлии от тази битка.
– Лука изглеждаше ядосан. Какво стана? – Лив погледна надолу по коридора на лечебното отделение. Тъмните каменни замъци не подобряваха моето настроение.
– Ранена съм. Предполагам, че е обиден от това – изръмжах.
Лив кимна.
– Той е влюбен в теб.
Замръзнах.
– Не. Може би изпитва дълбоки чувства, но…
– Той е силно влюбен в теб, Аспен – каза Лив отново и стомахът ми се сви на възли, докато си позволявах да се надявам и вярвам, че това може да е истина.
– Той е женен – беше всичко, което казах.
Докато не обяви предстоящия си развод, не исках да се надявам.
Когато се върнах в къщата за гости, майка ми и Мейпъл ме прегърнаха и огледаха раните ми. Не им казах точно какво се е случило, само че работата се е объркала. Последното нещо, от което наскоро освободената ми майка се нуждаеше, беше да чуе, че има още половин дузина лагери-развъдници, които все още функционираха. Не исках тя да се тревожи. Исках да започне нов живот.
След вечеря си легнах рано. Докторът ми беше дал болкоуспокояващо и сега то ме повали.
В секундата, в която главата ми докосна възглавницата, сънят дойде, но нещо ме задържа известно време в съзнание.
„Ти си безразсъдна към сърцето ми“, тези думи преминаваха през ума ми отново и отново, докато накрая не заспах.
– Събуди се малка кучко – измърка женски глас в ухото ми.
Клепачите ми се отвориха. Светлината нахлу в очите ми, когато една ръка затисна устата ми, прекъсвайки писъка ми. Изпъшках, вдигайки поглед към собственика на гласа.
Касара.
Понечих да се съпротивлявам, дори в сегашното си наранено състояние, но рязка болка избухна отстрани на главата ми и след това всичко почерня.
Съвзех се с пулсиращо главоболие. Болката пулсираше между очите ми, заглушавайки болката в рамото ми, и аз изстенах. Бях обзета от паника, когато изплува споменът за Касара в стаята ми. Погледът ми се плъзна из стаята в ужас, докато гледах сцената пред мен. Ръцете ми бяха вързани зад гърба и седях на стол като заподозрян за разпит. Касара стоеше пред мен, ухилена като луда. Присъстваха още двама вампири, по един от двете страни на вратата.
По дяволите.
Бях безпомощна. Без оръжия, с вързани ръце, ранено рамо и трима вампири.
– Знаеш ли, помолих новия си съпруг за едно нещо като сватбен подарък – подсмихна се тя и въпреки че бях замаяна и изпитвах болка, бързо изтрезнях от омразата в гласа ѝ. – Помолих го да те уволни като негов захранващ и знаеш ли какво ми каза? – Очите ѝ бяха диви, русата коса се разпиля около главата.
– Той каза не! – Касара извика и аз трепнах от пискливостта. – Не обичам да ми казват „не“. – Тя дръпна устните си, за да разкрие удължените си кучешки зъби. – Тогава снощи, вместо да ме изчука, както би трябвало, той ме помоли за развод! – Тя протегна ръка и ме удари по лицето с отворената си длан. Свежа пареща болка прониза бузата ми и аз трепнах, докато сълзите бликнаха от очите ми.
Поискал е развод от нея…
– Знам, че е заради теб – промърмори тя. – Ще сложа край на всичко онова, което имате двамата. Сега. – Тя докосна с длан дванайсет-инчово острие за лов и устата ми пресъхна. Опитах се да дръпна ръцете си навън, само за да изскимтя, докато болката от раненото ми рамо избухна.
„Лука, Касара ме отвлече. Помощ“ – казах по връзката ни.
„Какво! Къде си?“ – Отговорът му беше мигновен, паникьосан, изненадан.
Огледах стаята. Беше направена от камък с прозорци с цветни стъкла. Предадох му информацията.
„Идвам. Кажи ѝ, че си моята обвързана захранваща и ако тя убие теб, ще убие и мен и шанса си да остане кралица на всички вампири.“ – Гласът му беше припрян и разбрах, че е, защото вероятно довличаше задника си тук. Да остане кралица? Значи щеше да се откаже от развода? Или просто ще я накара да повярва в това?
Касара вдигна ножа нагоре, така че да улови проблясъка на светлината от ярката крушка над нас и след това се хвърли към мен.
– Аз съм обвързаната захранваща на Лука! Ние сме белязани! – Извиках точно когато тя заби ножа в долната част на корема ми, чак до дръжката. Тя замръзна с ръка върху ножа, докато шокът помрачаваше лицето ѝ.
Гореща пареща болка оживя в стомаха ми и аз нададох вик на страдание.
„Не!“ – извика Лука в главата ми.
Имах чувството, че тя е бръквала в стомаха ми и е запалила кибрит в мен. Всичко гореше и исках да умра.
„Лъжеш.“ – Сега изглеждаше несигурна.
– Аз съм единствената от която… той може… да се храни. – Трудно ми беше да намеря думите, защото бях адски зле. Имах нож, забит толкова навътре в мен, че бях сигурна, че се е показал от гърба ми. Никога не бях изпитвала такава болка. По кожата ми изби пот, докато се борех да остана в съзнание. – Ти току-що… го уби – изръмжах аз.
Тя пусна дръжката и се препъна назад, а когато погледнах надолу видях ножа да стърчи от корема ми. Беше толкова ниско, че бихте си помислили, че се е стремила да изреже вагината ми. Вероятно ме е промушила направо в матката.
Кучка.
Вратата изхвърча от пантите и Лука беше пред нас, оглеждайки цялата сцена с диви очи.
– Какво направи!? – изкрещя той, когато ме видя със забит нож в стомаха ми. В мъгла той се приближи към двамата мъже вампири, които бяха стояли и гледали как Касара се опитваше да ме убие и им откъсна главите с голи ръце за секунди. Трепнах, когато те удариха пода с глух звук.
Касара поклати глава и протегна ръце пред себе си.
– Тя лъже. Ти… не можеш да бъдеш обвързан.
Когато очите на Лука се преместиха от моя корем към кръвта по ръката на Касара, по ръцете ми преминаха тръпки. Никога не го бях виждал толкова бесен.
– Ние сме повече от свързани. Обичам я. – Той прекоси пространството и извади кол от колана си. – И докато си жива, ще бъдеш заплаха за нея.
Очите ѝ се разшириха.
– Луки… не би посмял. Аз съм кралицата. Тя е боклук. Проклет човешки боклук!
– Тя е моята обвързана захранваща. Като се опита да я убиеш, ти се опитах да убиеш мен – подсмихна се той. – С това те осъждам на смърт като предател.
Тя ахна от шок, отдръпвайки се назад.
Движеше се толкова бързо, че едва го видях. В една секунда Касара говореше, а в следващата започна да пада назад, когато кол прониза сърцето ѝ и тя изсъхваше в пепелява обвивка.
Мамка му…
Лука се приближи към мен и сложи ръцете си под главата ми, разкъсвайки връзките от ръцете ми.
Всичко ме болеше, вагината ми беше като прегазена от кола, а рамото ми все още пулсираше от заздравяващата дупка от куршум, но не можех да избия едно нещо от главата си:
– Обичаш ли ме? – казах, спомняйки си думите му пред Касара.
Той кимна.
– Да. Сега, моля те, не умирай.
През следващите пет минути хленчех и се тресях от болка, когато той ме хвърли в хеликоптер и бях откарана някъде наблизо. Трябва да е наблизо, защото най-много след минути кацахме. Извадиха ме от хеликоптера и ме поставиха на носилка, докато аз губех съзнание.
Беше същият лекар, който ме оперира преди, когато се контузих в Портланд. Върколакът.
– Трябва да спрем да се срещаме по този начин – казах му през тракащи зъби, докато тялото ми се гърчеше.
Докторът поклати глава.
– Дайте ѝ морфин и подгответе операционната! Тя изпада в шок.
Лука тичаше до носилката, с ръка в моята, очите му не се откъсваха от мен.
– Аспен – изграчи той.
Погледнах нагоре към него.
– Добре е, че ако ти умреш, и аз ще умра, защото разбрах, че не мога да живея без теб. – Той ме погали по бузата, докато поставяха маска върху лицето ми.
Това беше последното нещо, което чух, преди сладката миризма от приспивателният газ да премахне болката и да нахлуе в съзнанието ми, превръщайки го в каша.
Всичко, което можех да си помисля беше… какъв красив начин да умреш.
Назад към част 12 Напред към част 14
