Глава 13
Събудих се от шума на тихи гласове.
Гласът на Лив беше първият, който чух.
– Ще може ли да има деца?
– Няма да може да ги износи – чух гласът на лекаря – но успях да замразя две добре изглеждащи яйцеклетки, преди да се наложи да направя операцията. – Шокът премина през мен. Чувствах се замаяна, уморена и объркана, но тези думи накараха ефекта на морфина да изчезне за миг.
– Какво става? – Гласът ми беше дрезгав и отворих очи, за да видя лицето на Лука да се появява пред мен. Изражението на облекчение, което беше изписано на него, разтопи сърцето ми и си спомних думите му.
„Обичам я!“
Докторът прочисти гърлото си и тогава лицето му изплува в полезрението ми, заедно с това на Лив и майка ми.
– Аспен, толкова се радваме да те видим будна – каза лекарят.
– Защо говорите за замразяване на яйцеклетки? – След това помолих: – Спрете морфина. Не мога да мисля трезво.
Поклатих глава и ме обзе паника.
Лекарят кимна и се пресегна, за да постави синя скоба в интравенозната система, като я затвори.
– Аспен, поради огромните щети, нанесени от инцидента …
– Просто го кажи! – изхлипах.
Той кимна.
– Трябваше да направя пълна хистеректомия. Няма да можеш да имаш собствени деца. Трябваше да премахна и яйчниците ти, тъй като притокът на кръв към тях беше спрян, но тук имаме най-съвременен отдел за плодовитост. Моят колега успя да извади две непокътнати яйцеклетки, които замразихме. Това ти дава шанс за две деца, ако имаш сурогатна майка и направите изкуствено оплождане.
Мамка му! Главата ми се завъртя от тази информация. Ръцете ми се спуснаха към бинтования ми корем.
Никога няма да износя и родя? Това беше единственото нещо, което исках, откакто бях малко момиче. Да съм майка, да съм бременна. Две деца, бяла ограда.
Ридание се изтръгна от гърлото ми, но след това извиках от болка, защото това само накара стомаха ми да ме заболи.
– Аз ще износя бъдещото ти бебе. Матката ми е напълно перфектна – заяви Лив, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.
Сълзите ми се превърнаха в смях, който ми причини повече болка.
– Сега ли трябваше да се хвалиш с перфектната си матка? – попитах я.
Лив се усмихна.
– Омъжи се за мен – заяви Лука и цялото ми тяло замръзна от шок.
Сигурно не съм го чула правилно, имаше твърде много морфин в тялото ми. Погледът ми се стрелна към останалите и те също стояха като статуи.
О!
Най-накрая намерих гласа си.
– Какво?
– Искам те. Цялата. Завинаги. – Очите му горяха в жълто, когато той се пресегна и хвана тила ми. – Ти така или иначе си вързана за мен завинаги. Можеш също така да получиш и някои предимства от връзката.
Той се ухили.
Бузите ми горяха и преглътнах с усилие. Той сериозно ли ме молеше да се омъжа за него? Тялото на покойната му съпруга току-що беше станало на пепел, а той вече продължаваше напред? За да бъда честна, тя никога не е била негова съпруга, тя беше бизнес договорка.
Чуха се отдалечаващи се стъпки, когато майка ми, Лив и докторът излязоха, за да останем сами.
– Лука. Не мислиш ясно.
Това, което каза, ангажиментът, който произлизаше от това, не е нещо малко. Това исках от Стърлинг, толкова дълго време.
Лука свъси вежди.
– Никога не съм мислил по-ясно. Знам какво искам, Аспен. Влюбен съм в теб и искам да бъдеш моя съпруга.
Шокът разкъса тялото ми от неговата смелост и увереност. Той беше абсолютно сериозен и аз си позволих да имам малко надежда, че това може и да е истина.
– Но … не трябва ли да се омъжиш за вампир? Какво ще каже съветът?
– Майната му на съвета, Аспен! Ще направя каквото искам – изрева той. – Оказваш ли ми? – Ръката му се изплъзна от моята и болка премина през лицето му.
Усмихнах се, оставяйки широката усмивка да озари лицето ми.
– И аз съм влюбена в теб и моят отговор е едно голямо да.
– По дяволите, жено, едва не ми докара инфаркт. – Пристъпи по-близо, наведе се и притисна носа си към моя. – Жена ми е мъртва и ти технически си моя годеница. Това означава ли, че ще получа целувка?
Изпитвах болка, бях изтощена и изобщо не изглеждах секси, но не можех да не се съглася. Повдигнах брадичката си и докоснах устните си до неговите. Той се протегна и прокара пръсти по врата ми, изпращайки тръпки по гърба ми.
След малко се отдръпнах, все още преработвайки новините от лекаря.
– Ами ако не мога да имам деца? Ами ако двете яйцеклетки не успеят? – Беше малко рано да говорим за деца – той току-що ми беше предложил, но знаех, че да има наследници е важно за него, особено като крал. Не знаех много за ин витро оплождането, но знаех, че може да отнеме време, и то при условие, че имам достатъчно яйцеклетки. Не бях сигурна как работи всичко това.
-Не ме интересува нищо от това, Аспен. Искам те в какъвто и пакет да дойдеш.
Гърлото ми се стегна.
– Но…
– Предпочитам да загубя кралството си, отколкото теб. – Погали ръката ми. – Отнеха майка ми и сестра ми, но теб няма да ми отнемат.
Гърлото ми се стегна и кимнах. Как извадих такъв късмет?
– Почивай. – Той се наведе напред и ме целуна по челото, протегна ръка, за да издърпа синята скоба от системата. Кимнах, отпуснах глава назад, тежестта натисна клепачите ми, след което потънах в дълбок, спокоен сън.
През следващата седмица Лив, майка ми и Лука се грижиха за мен. Мейпъл помогна малко, когато можеше да бъде откъсната от телевизора. Тя научаваше за външния свят чрез Netflix, което беше опасно, но всички бяхме фокусирани върху това да я оставим да изживее невинно детство и все още да не се въвлича в опасностите на живота.
Лука се хранеше само веднъж на всеки два дни, за да ми даде най-добрия шанс да се излекувам напълно. Докторът беше свършил страхотна работа и с моето леко напреднало фейско изцеление вече се разхождах и се върнах на осемдесет процента към нормалното. Рамото ми беше напълно излекувано и освен че не можех да тренирам или правя коремни преси, стомахът ми също се чувстваше добре.
Лив, Сейдж, Деми и аз стояхме около кухненския плот и похапвахме. Момичетата се бяха отбили да проверят как съм.
Деми повдигна вежди.
– Лука отиде да купи пръстен със Сойер вчера.
Сейдж протегна ръка и плесна Деми по ръката.
– Не бива да ѝ казваш!
Ухилих се от вълнение.
Лука информира съвета на по-възрастните вампири за намерението си да се ожени за мен, но след нашето изслушване от Съвета на магическите същества. Родителите на Касара бяха подали жалба до Съвета. Сега Лука трябваше да докаже, че е убил съпругата си, кралицата на вампирите, основателно.
– Нервна съм да се срещна с вещицата. Боли ли? – попитах Деми. Лука ми каза, че съветът има вещица, която може да покаже спомените ви така, че да ги видят всички, и по този начин да видят дали има престъпление. Бях свидетел на убийството на Касара, така че спомените ми ще бъдат видени. Лука ми каза, че Деми вече е минала през този процес и бях любопитна да чуя какво мисли тя.
– Не и физически. – Мрак премина по лицето ѝ и аз знаех, че има някаква история, но тя щеше да я сподели, когато и ако беше готова.
Нервите започнаха да ме стягат.
– Мислиш ли, че ще го върнат в затвора?
– Не могат. В този момент той има имунитет, но ако искат да заобиколят закона, биха могли да му отнемат короната и след това да го обвинят. Не мисля обаче, че ще го направят. Лука каза, че всичко е според правилата.
Това беше вярно, той беше заявил, че Касара е виновна за предателство, преди да я убие, но аз все още бях нервна.
– Значи сватба след три дни? – смени темата Лив, за което бях благодарна. Исках да се съсредоточа върху положителното.
Аз се ухилих.
– Лука не иска да чака.
Бях сигурна, че част от това е свързано с обещанието ми да бъда девствена до брака и с това, че той се нуждае от съпруга, за да остане крал. Така или иначе, не ме интересуваше. Обичах Лука и нямах търпение да прекарам остатъка от живота си с него.
– Ами ако съветът каже, че не можеш да бъдеш негова съпруга, защото не си вампир? – попита Сейдж и след това изсъска, когато Деми я ритна с крак.
– Съжалявам – предложи Сейдж.
– Не, всичко е наред… ще се оженим след три дни, независимо какво казва съветът. – Вдигнах гордо брадичка.
Деми се усмихна, но това не достигна до очите ѝ. Знаех, че тя се радва за Лука и мен, но също така вероятно се тревожи за съюза, ако Лука бъде детрониран като крал.
Да не говорим за проблема, ако Лука загуби короната си, който бихме имали с Руби и нейните хора, които трябваше да останат тук. Беше се обадила да каже, че тя и Къщата на тръните ще бъдат тук утре.
На вратата се почука и аз скочих, прекосявайки бързо стаята. Лука стоеше пред вратата в изчистен черен костюм и изглеждаше красив, както винаги.
– О, мамка му, трябва ли да се обличам или нещо подобно? – Погледнах надолу към моите дънкови къси панталони и потник.
Лука пристъпи напред, протегна се, за да ме хване за тила, и придърпа устните ми към своите. Топлина се разля по крайниците ми и аз се ухилих.
– Харесва ми, че сега мога да те целувам, когато пожелая – измърка той в ухото ми. -Изглеждаш красива. Няма нужда да се обличаш.
Преглътнах трудно, поглеждайки зад себе си, видях трите си приятелки да се кикотят, усмихнати до уши.
– Връщам се веднага! – казах нервно аз и им махнах.
Лука ме изведе през вратата и тя се затвори зад нас.
– Мислех си, че когато се оженим и ти се преместиш в главния замък с мен, може би майка ти и сестра ти ще могат да останат в къщата за гости за постоянно.
Спрях, гледайки го със сълзи на очи.
– Сериозно?
Той кимна.
– Ако искат. Ако искаш.
Поклатих нетърпеливо глава.
– Искам.
Усмивка се появи на устните му и той извади нещо от джоба си. Хващайки лявата ми ръка, той плъзна нещо върху безименния ми пръст и аз се ухилих. Ахнах, когато видях крушовидния червен рубин.
– Отива на косата ти. – Намигна ми той.
Пръстен с червен камък. Беше толкова подходящ за мен. Не бях като другите момичета, не исках тези бели диамантни пръстени. Този беше… перфектен.
– Обичам го. – Повдигайки се на пръсти, го целунах.
По дяволите, бях сгодена! Беше всичко, което исках. Ангажимент, обещание за цял живот, отдаденост. Никога през всичките тези години не съм предполагала, че Лука ще е този, който ще ми го даде. Радвах се, че е той. Той промени целия ми начин на мислене.
– Нещо, което трябва да знам за Съвета на магическите същества? За вещицата? – Продължихме разходката си към главния замък.
Той кимна.
– Тя ще види всичко. Не можеш да скриеш нищо от нея, така че не се опитвай да лъжеш.
Добре. Нямах намерение да лъжа, но беше добре да знам това. Преди да се усетя, вече влизахме в замъка. Всички пазачи се поклониха ниско на Лука, което беше невероятно странно – и също малко секси, че моят човек имаше толкова много власт.
Стигнахме до стая, която имаше две отворени двойни врати с вампирски пазач от всяка страна. Те отново се поклониха, а Лука взе ръката ми в своята и влезе вътре, сякаш притежаваше мястото.
В секундата, в която влязохме, очите ми пробягаха из стаята, оглеждайки нейните обитатели. До отсрещната стена седяха по-възрастните вампири. Те се облягаха небрежно на столовете си с високи облегалки и ни зяпаха с неразбираеми изражения.
Вещицата стоеше отпред, в центъра на стаята. Носеше черно наметало и имаше дълга, копринена, тъмна коса, която се спускаше на едното ѝ рамо. Тъмните ѝ вишневочервени устни бяха свити, докато гледаше Лука и мен, но когато стигнах до очите ѝ, видях доброта там.
– Крал Дрейк. – Тя наведе леко глава в знак на уважение.
Лука наклони глава към нея.
– Къде е останалата част от съвета?
– Занимават се с друг проблем. Днес аз съм вашият съдия, жури и евентуален палач. – Ако не беше закачливостта в тона ѝ, щях да се вбеся. Как може да се шегува с подобно нещо?
Той протегна ръка.
– Уверявам ви, не съм направил нищо лошо.
Тя повдигна вежда.
– Нетърпелив си.
– Имам по-неотложни въпроси, за които да разговарям с моя съвет – информира я той.
Изчервих се. Той говореше за това, че ще се женим.
– Разбирам. – Тя кимна рязко. – Моля, пуснете ръцете си, за да мога да прегледам спомените ви един по един. Бих искала първо да започна с дамата.
Нервна енергия запулсира в цялото ми тяло, но аз кимнах.
Пуснах ръката на Лука и протегнах ръка към жената. Трепнах, всеки мускул в тялото ми се готвеше да бъде ударен от ток, но когато кожата ни се докосна, нямаше болка. В момента, в който тя ме хвана за ръката, усетих някакво присъствие да нахлува в съзнанието ми. Това беше най-странното нещо. Сякаш мозъкът ми беше притиснат здраво за секунда, а след това имах усещане за плъзгане през него.
– Покажи ми нощта, когато Касара Дрейк е била убита – изкомандва тя.
Мислите ми се насочиха към нощта, когато Касара се вмъкна в спалнята ми и ме събуди, а след това внезапно далечната стена се освети от образите. Показа ме в леглото, Касара с ръка на устата ми. Задъхах се от шока да видя как собствените ми спомени се разиграват като на филм.
– Събуди се, малка кучко – гласът на Касара отекна в стаята и старейшините се размърдаха нервно по местата си. Преглътнах мъчително, по гърба ми пробягаха тръпки. Тя ме удари по главата и тогава екранът потъмня за момент. До мен Лука изръмжа собственически.
След това стената се отвори към сцената в стаята на замъка, където Касара ме завърза за стола. Изскимтях, когато тя заби ножа в корема ми, след като признах, че съм свързана с Лука.
– Свързани! – извика един от старейшините.
По дяволите. Не бях мислила, че и тази тайна ще излезе на яве.
-Не се притеснявай – беше всичко, което Лука ми каза.
Да се взирам изображението на себе си с нож, стърчащ от собствените ми черва, беше повече от травмиращо, но след това сцената се измести там, където Лука нахлу.
– Тя е моята свързана захранваща – прозвуча гласът на Лука – Опитвайки се да я убиеш, ти се опита да убиеш мен. Заради това те осъждам на смърт като предател.
Трепнах при ужасната сцена на Лука, който отново убива Касара.
Екранът избледня и вещицата пусна ръката ми.
– Благодаря ти, Аспен. – В гласа ѝ имаше нежност, сякаш бяхме споделили нещо интимно и тя се отнасяше с уважение към това.
Харесах я.
Протягайки ръка към Лука, тя погледна старейшините.
– Ще се уверя, че версиите им съвпадат. Че не е използвана магия, за да ме подмами.
Те само кимнаха.
Вместо сцената да се разиграе отново, вещицата просто надникна в Лука, очите ѝ станаха стъклени. Челото ѝ се сбърчи и устата ѝ се обърна надолу, преди да се повдигне отново. Сякаш преживяваше цял живот от спомени в този един момент. Сълзи напълниха очите ѝ и внезапно разбрах, че виждаше повече от онази нощ с Касара. Исках да знам какво е видяла. Вярно ли е, че Лука е убил собствения си баща? Дали е бил там, когато сестра му и майка му са починали? Исках да знам всичко. След миг тя пусна ръката на Лука и премигна, за да прогони сълзите.
– Благодаря ти, крал Дрейк. – Гласът ѝ беше изпълнен с емоция.
Той прочисти гърлото си, сякаш внезапно също беше станала емоционален.
Вещицата се обърна към старейшините вампири.
– В случая с убийството на Касара Дрейк, Съветът на магическите създания не намира нарушение в действията на Лука Дрейк и няма да продължи да разглежда този въпрос.
Отпуснах се от облекчение, когато вещицата наведе глава към съвета и след това се обърна и пристъпи към мен.
Тя понижи гласа си и прошепна.
– Видях какво си направила в развъдника.
Замръзнах.
По дяволите. Тук съм, за да оневинява Лука за едно престъпление, щеше ли да ме обвини в друго?
– Браво – промърмори тя.
Изненадата премина през мен, когато тя се ухили и се обърна на пети, за да си тръгне.
Добре… тази мацка не беше това, което очаквах.
Лука пристъпи към мен и целуна горната част на ръката ми.
– Ще ме изчакаш ли отвън?
Аз кимнах.
Той се канеше да поиска разрешение от старейшините да се ожени за човек. Очевидно той би искал да го направи насаме. Е, технически бях фей-човек Итаки, но можех и да съм човек.
Отдалечих се от него и прекосих стаята с дълги крачки, излизайки от двойната врата, докато двамата пазачи ги затваряха. Не исках да се изкушавам да подслушвам, затова минах през целия коридор и излязох в двора, където седнах на каменна пейка.
Беше красиво в тази градина. Бял жасмин беше обвил каменната стена, която обикаляше цялата градина, и когато вятърът задуха, донасяше аромата му до носа ми.
– Можем да се оженим. – Гласът на Лука ме накара да подскоча. – Ще запазя титлата си и ти ще бъдеш почитана като кралица и моя съпруга… при едно условие. – Думите му ме развълнуваха.
Стана бързо.
– Каквото и да е – казах му, изправих се и прехвърлих ръце около врата му, ухилена от ухо до ухо.
Абсолютният ужас на лицето му накара усмивката да изчезне от устата ми.
– Какво е условието? – Гласът ми потрепери.
– Аз… трябва да те превърна във вампир.
Ахнах, препъвайки се далеч от него, докато изявлението му разтърси самата ми същност.
Не. Не това. Не можех да го направя.
– Съжалявам, Лука, аз…
Той кимна.
– Никога не бих те помолила за това.
Облекчението нахлу в мен.
– Да не говорим, че ще те убие, тъй като вече няма да бъда твоя захранваща – напомних му.
Лука прехапа вътрешността на устната си.
– Всъщност старейшините ме увериха, че това е единственият начин да се прекъсне връзката. В случай, че станеш вампир, и двамата ще бъдем освободени от връзката и можем да се храним, от когото си поискаме.
– Откъде могат да знаят това? – Бях шокирана и чувството за вина ме гризеше. Мога ли да се омъжа за него, да му позволя да запази короната си и да разтрогна нашата много неудобна връзка?
– Имат записи за няколко минали случая на обвързване – беше всичко, което каза той. Лицето му беше толкова лишено от емоции, че не можех да го разчета.
– Какво ще стане, ако се омъжиш за мен сега? Каквато съм – попитах аз.
– Ще ми дадат един месец да остана крал.
– След това какво? – Поисках да знам.
Лицето му увисна.
– Тогава Моргана ще вземе титлата.
Не, не можех да позволя това.
– Но… тя няма да уважи съюза ти с вълците.
Лука въздъхна.
– Не искам да мисля за това точно сега, става ли? Това вече няма да е мой проблем. Направих това, което възнамерявах да направя като крал. Просто искам да се оженя за теб. Заслужавам да съм щастлив.
Така е. И аз също.
Замислих се. Да стана вампир. Мъртва. Без сърцебиене. Да пия кръв. Всичко това беше твърде много за мен. Просто не можех да стигна толкова далеч за любовта и се чувствах ужасно заради това, но Бог ме е направил човек и исках да остана такава.
Наклоних брадичка, втренчена в земята от срам.
– Лука, съжалявам, аз…
Лука протегна ръка и ме хвана за брадичката, принуждавайки ме да вдигна очи към него.
-Майка ми искаше по-добър живот за сестра ми и мен. Тя ни научи на красотата в крехкото човешко съществуване със срок на годност. Никога не съм искал да ставам вампир и не бих искал това за теб.
– Но… ще трябва да се откажеш от всичко това. – Огледах разкошната територия на замъка.
Той се ухили.
– И какво? Ще имам теб. Това е всичко, от което се нуждая.
Съвършенството на думите му беше прекалено. Пристъпих напред и отпуснах глава на гърдите му, докато той ме държеше. Никога не беше говорил за майка си и сега, когато беше в настроение за споделяне, исках да попитам нещо, което ми тежеше.
– Лука… вярно ли е, че си убил баща си? – Погледнах нагоре към него и видях как студен мрак облива чертите му. Тялото му настръхна срещу моето.
– Да – изръмжа той.
– Съжалявам – каза аз. – Не исках да те питам така и не е нужно да ми казваш. Току-що чух и…
Той поклати глава, прекъсвайки ме.
– Ако ще се омъжваш за мен, трябва да знаеш всичко.
Кимнах и той ме отведе до каменната пейка, където седнахме.
– Не съм мислил за това от дълго време. – Той потърка тила си.
Протегнах се да го погаля насърчително по ръката.
– Баща ми беше вампир, преди да срещне майка ми. Той беше Дрейк, така че спермата му беше замразена, преди да бъде променен.
Кимнах с глава, въпреки че това беше толкова странно за мен.
– Майка ми искаше сама да преживее раждането. Вместо да има човешки сурогат. Когато се ожениха, баща ми се съгласи след двама наследници тя да бъде променена.
Променена. В скапан вампир. Начинът, по който го каза, беше толкова небрежен, беше странен.
– Ами… – Лука погледна към бледожълт розов храст. – Тя каза, че денят, в който съм се родил, е променил всичко за нея. Тя видяла смисъла на живота, намерила целта си, осъзнала, че иска да остане човек и че да бъдеш вампир в името на запазването на чистотата на кралската линия е неестествено.
Аз ахнах и той кимна.
– Било скандално. Баща ми го загуби, заплашил я с развод, но тя беше от много уважавано вампирско семейство. Кървави камъни, стари пари, банкери и политици.
Банкери. Помислих си, че трябва да кажа на Лив, за да може да си хване един.
Погалих го по ръката.
– Какво стана?
Лука сви рамене.
– Когато бях на дванадесет години, те се скараха много жестоко в кухнята. Малката ми сестра беше на десет. Баща ми… заплаши да промени майка ми против волята ѝ.
Аз ахнах. Звучеше като изнасилване. Дори още по-лошо, ако това беше възможно.
На лицето на Лука се появи болезнено изражение.
– Винаги съм уважавал баща си. Той беше строг с нас и пътуваше много, но беше свестен и въпреки всичките им спорове никога не удряше майка ми. До онази нощ.
Една единствена сълза се търкулна по бузата ми. Болката от неговата история кървеше из цялата ни връзка и обгръщаше и двама ни.
– Той се опита да я промени точно там, в средата на кухнята, но тя беше страховита жена. Обучени при раждането, както всички жени от клана им. Обучена да бъде воин, кралица. Тя се би с него и… той я уби.
Свети глупости.
И той е видял всичко това? Като дванадесетгодишно момче?
– Лука, много съжалявам.
– Така че, аз го убих – изръмжа той. – Докато беше обърнат с гръб към мен му отрязах главата и отмъстих за любимата ми майка.
Мрачно настроение обзе и двама ни. Бих направила абсолютно същото. Беше толкова потънал в спомени, че не посмях да кажа нищо, за да го измъкна.
– Моята леля Моргана ни приюти. Тя позволи на Нико да промени сестра ми против нейната воля на осемнадесет години, но тя умря в процеса, защото той го направи погрешно. Тогава Моргана ме промени против волята ми, като преди това ме принуди официално да подпиша документите за годеж със семейството на Касара. – Лука се обърна с лице към мен. В очите му имаше буря. Бяха почти черни, челюстта му беше стисната, а гърдите му леко трепереха. – Ето го, Аспен, целият ми мрак е разкрит, за да го видиш. Разбирам, ако не искаш да спиш до мен всяка вечер, знаейки какво съм направил.
Главата му се наведе от срам и аз се засмях. Това го хвана неподготвен и той рязко вдигна глава, за да ме погледне, объркан.
– Шегуваш ли се с мен? Сега се чувствам по-добре, като знам историята. Ако някой ме убие, ти ще отмъстиш. Казват, че мъжът се отнася към жена си така, както се отнася към майка си. – Усмихнах се закачливо.
– Абсолютно бих отмъстил. – Гласът му беше мъртвешки сериозен.
Навеждайки се напред, прокарах пръсти надолу по слепоочието му.
– Лука, бях ужасна с теб от първия ден, в който се срещнахме. Казах ужасни неща и се отнасях с теб като с демон. Що се отнася до мен, ти си по-добър човек от мен.
– Не е възможно, любов моя – увери ме той, усуквайки кичур от червената ми коса. – Но вероятно на второ място след теб.
Смехът избухна от мен и той се изправи, придърпа ме в прегръдките си, докато аз пищях от наслада.
– Ще се оженя за тази жена! – извика той в празната градина, предизвиквайки още повече смях от мен. Гледаше ме а очите му блестяха като жарава на гаснещ огън. – Обичам те, Аспен Роуз.
Протегнах се и прокарах пръсти през косата му.
– И аз те обичам.
Когато той се наведе да ме целуне, имах една-единствена мисъл: когато остарея и умра, той също ще умре заради връзката ни. Грешно ли беше? Или това беше, което и той искаше през цялото време, когато казах, че искам да остана човек? Вероятно трябваше да помисля за промяната ми, да помисля поне десет секунди, но самата идея ме отврати. Да си мъртъв, да спреш да дишаш, да пиеш кръв, за да поддържаш живота си. Не беше естествено. Не можех да го направя, дори и за него.
Отдръпнах се от него и срещнах погледа му.
– Съжалявам, че не мога…
– Престани – каза той. – Невъзможно е да го поискам от теб. Освен това ми харесва, че имаме това ограничено време заедно. Това прави всеки ден нещо, което да ценим.
Аз кимнах.
– Ще продължавам ли да те привличам, когато съм петдесетгодишна дама? – Свъсих лице.
Лука се ухили.
– Ще бъдеш секси малка дама, не се съмнявам.
Още смях. Винаги се смеех с него и нямах търпение да прекарам остатъка от живота си с него. Колкото и кратко да е във вампирските години.
– Излез на среща с мен – възкликна Лука. – Тази вечер.
– Среща? – Повдигнах вежди.
Лука кимна.
– Да, нали знаеш това нещо, което нормалните хора правят, преди да се сгодят.
Аз се засмях.
– Добре. Среща.
Постави ме на земята и тръгнахме ръка за ръка обратно към вилата за гости.
– Ще те взема в шест.
– Перфектно. – Целунах го и се вмъкнах вътре, напълно плавайки върху любовния си облак. Лука ми даде всичко, което пожелах в една връзка и повече.
Назад към част 13 Напред към част 15
