Глава 8
Бутах храната в чинията си, докато закусвах с момичетата.
„Това може да е глупав въпрос, но има ли църква в Града на вампирите? Бих искала да се помоля за теб преди голямата битка.“ – Попитах мислено Лука чрез нашата връзка. Бях нервна, мислейки за последната битка на Моргана и всичко, което би означавало. Не бяхме говорили за сватбата и бих предпочела да не го правим, но можех да се възползвам от малко духовна подкрепа.
„Не е глупав въпрос, но няма църква. Немъртвите са склонни да избягват такива места.“
Засмях се на себе си. И аз така си помислих.
– Ами ако Лука загуби? Той се бие с Моргана и тя е много силна – каза Сейдж, прекъсвайки мислите ми. Тя потопи парче бекон в соса си и го пъхна в устата си. Гънър се беше вмъкнал рано, за да приготви закуска за нас. Много го харесвах. Толкова много ми напомняше на моя любим Кенз.
– Лука също е силен, той е психо като бивш затворник и има проблеми с баща си – каза Лив, което накара Деми да избухне в смях.
– Искам да кажа, че не си далеч от истината. – Алфата започна да яде яйцата си.
Спомних си, как той се нахвърли на Нико и каза, че е заради сестра му.
– Мисля, че са направили нещо на семейството му. Има право да бъде ядосан. – Защитих го.
Деми кимна със сериозно лице.
– Сойер ми каза, че е лошо… каквото и да е, каквото и да са направили… почти го е разбило.
Сърцето ми се сви. Исках да знам повече, но също така не исках да любопитствам.
– Всички са болни, ако питате мен. Цялата линия Дрейк. Освен Лука, разбира се – каза Сейдж, отпивайки малко портокалов сок.
Деми кимна в знак на съгласие.
– Те имат странна ферма за развъждане, подобна на тази, в която ще нахлуем след няколко дни.
Дали Лука е роден от любов или просто, за да произведе определен набор от гени? Беше казал, че е бил превърнат във вампир против волята си. Чудех се кой го е променил и какво е направило това с човека? Да бъдат превърнати в същество, което се храни с кръв до края на живота си, без съгласие? Това щеше да ме направи мрачна – бих искала отмъщение. Той отмъщаваше на Нико за нещо, което е направил на сестра му и се надявам, че Лука ще ми се довери един ден и ще ми каже какво се е случило.
– Ако битката на Лука изглежда, че отива на зле, имаме ли план? – Повдигнах едната си вежда. Лука беше невероятен боец, но ако се виждаше, че Моргана побеждава, исках известна увереност, че Лука няма да бъде убит.
Деми кимна.
– Сойер и аз се разбрахме, че ако Лука губи … аз ще се намеся и всички ще бягаме.
Свещено Уау!
Не бях виждала Деми в действие, но бях чувала истории и ако тя се намесеше, щеше да стане кървава баня.
– В тази стая ще има стотици вампири. Никога няма да се измъкнем живи – казах ѝ честно.
Деми стисна челюсти и кимна.
– Тогава да се надяваме, че ще спечели.
Може би ако се бием четирите, бихме могли да избягаме. Трябваше да живеем бягайки и майка ми нямаше да бъде освободена толкова лесно, но той щеше да е жив. Можех да живея с това, особено сега, когато бях сигурна, че глупаво съм се влюбила в него.
– Ще ставаме ли? – Деми се изправи и избърса устата си.
Почти не ядох, бях твърде нервна за това. Аз просто кимнах и също станах. Деми коригира белезниците на китките си, като се увери, че са здраво закрепени. След това оставихме чиниите си и излязохме навън, за да се присъединим към тълпите хора. Стотици вампири вървяха в дълги редици, за да влязат в сградата, където се провеждаше финалната битка. В момента бяха народ без водач и това щеше да ги насочи по пътя, който щяха да следват, докато този лидер беше жив. Което може да е завинаги. Или в случая с Лука, колкото и дълго аз да живея.
Никога през целия си живот не съм била заобиколена от толкова много кръвопийци. Тялото ми се напрягаше при всяко разминаване и забелязах същата реакция при моите спътнички. Деми, Лив и Сейдж явно изпитваха същото безпокойство като мен.
След като се регистрирахме при пазача отпред, бяхме помолени да седнем в ъгъла на захранващите с останалите. Придърпвайки столовете си един до друг, поклащах нервно с крак, докато все повече и повече вампири изпълваха пространството и трибуните. Мястото около тепиха беше пълен с вампири, които стояха и протягаха вратове, за да видят Лука и Моргана. Двамата седяха на специално издигната сцена, точно до по-възрастните вампири, които изглеждаха на сто години, но вероятно бяха десет пъти повече.
Лука изглеждаше спокоен и леко раздразнен, докато Касара висеше на ръката му, галейки бицепса му, а гигантският ѝ диамантен пръстен блестеше на осветлението отгоре.
Убий ме.
Снощи спали ли са заедно? Беше тяхната брачна нощ. Разбира се, че са били заедно. Болката ме притисна, когато си помислих как той прави секс с нея – правейки ѝ това, което направи с мен под душа онзи ден. Да бъде той толкова интимен с някого, когото уж дори не харесваше… малко ми стана гадно, но преглътнах това чувство.
– Мис Роуз? – Гласът на Гънър ме изтръгна от мислите ми, когато двамата с Лив се обърнахме към него. – Лука поиска да се срещнете с него в стаята за хранене.
Преглътнах мъчително, поглеждайки назад към мястото, на което Лука седеше, за да го открия празно. Вместо това срещнах други очи. Касара ме изгледа злобно през арената и аз преглътнах, изправяйки се.
Вървейки през голямата бална зала, излязох в коридора и тръгнах към вратите, където бяха стаите за хранене. Щом застанах пред вратата, която носеше името на Лука, поех дълбоко дъх, за да успокоя нервите си.
Той се ожени за нея… след това, което се случи под душа, той се ожени за нея. Бях му казала да го направи… но все пак… не мислех, че ще боли толкова много.
Идиотка! Той ще те унищожи! – крещеше сърцето ми. Но не можех да не завъртя бравата и влязох вътре. В момента, в който затворих вратата след себе си, очите ми свикнаха със тъмнината и тогава Лука беше пред мен. Той протегна ръце и обхвана лицето ми, доближавайки устните ми до неговите.
– Ти си всичко, за което мисля ден и нощ – промърмори той, дъхът му обливаше лицето ми и караше тялото ми да се стопи в неговото. Протегнах се и заплетох пръсти с неговите, но спрях, когато усетих студения хлад на метал. Отдръпвайки се, погледнах надолу към сватбената халка на безименния му пръст и хленч замря в гърлото ми.
– Не мога, Лука. Не и докато си женен. Това противоречи на моя морал. – Пуснах ръката му и се отдръпнах от него.
Той кимна веднъж, лицето му беше лишено от емоции.
– Уважавам това. Мога ли да предположа, че след като носиш гривната, която ти дадох, това означава, че ще изчакаш малко? Че ми вярваш да се оправя с всичко това?
Погледнах надолу към жълтия талисман VW Beetle и кимнах.
– Ще изчакам малко.
Дължах му това. Дължах това на нас.
Широка усмивка се появи на лицето му и, по дяволите, това го направи много по-красив. Лука Дрейк беше секси извън класациите.
Дадох му китката си, тази, на която беше гривната с талисманите, и я притиснах към устата му. Имаше лека болка, преди удоволствието да потъне в мен, смесено със следа от объркване. Но знаех къде се намираме и това правеше храненето още по-неловко. Той се дръпна след миг и облиза китката ми, изпращайки чувствено изтръпване по гръбнака ми. Навеждайки се напред, той приближи бузата си до моята и прошепна в ухото ми.
– Не съм докосвал Касара. Казах ѝ, че съм твърде стресиран от битката и тя спа в собствената си стая.
Изненадах се, след което той се отдръпна, целувайки леко носа ми, и тръгна.
Той не я беше докоснал… но колко дълго тя щеше да се съгласява с този тип споразумение? Да не говорим, че се съмнявах, че бракът между тях ще е законен, ако не е консумиран.
И все пак… дръзката му постъпка ми каза нещо.
Лука Дрейк се грижеше за мен много повече, отколкото очаквах. За мен това означаваше всичко, тъй като хората, на които можех да се доверя със сърцето си, бяха малко.
Бързо се върнах на мястото си и стигнах точно навреме, за да чуя диктора да кани Лука и Моргана на ринга. Пространството беше около четири пъти по-голямо от предишния ринг, който гледахме по телевизията, но имаше същите постелки и въжета около него. Чудех се дали този път Лука нямаше да вземе оръжие, но вместо това той благоразумно грабна две. Сребърен кол и дълъг меч, подходящи за цар. Дръжката блесна на светлината, разкривайки злато, сребро и няколко скъпоценни камъка.
След като двамата излязоха на ринга, говорителят изрева.
– Направете окончателните залози!
Хвърлих поглед към тълпата, докато хората се втурваха към импровизирана кабина за залагания, която беше поставена.
– Това е отвратително – изръмжа Сейдж от мястото си до Лив и мен.
– Сега си спомнете какво прави тази битка толкова уникална – продължи говорителят – това е че Моргана е родила Лука и затова той не може да я убие. Независимо дали печели или губи, днес тя ще си тръгне жива. Не мога да кажа същото за Лука.
Тълпата изрева, но Сейдж, Деми, Лив и аз се стегнахме физически. Може ли Моргана да се отърве, дори и ако загуби битката? Тя ли беше тази, която е променила Лука против волята му?
Погледът ми се плъзна към Лука и гледаше остро Моргана. Тя насилствено го е променила и след това се опита да го убие в Банг? Каква психопатка.
„Разбий кралския ѝ задник“ – прошепнах през нашата връзка.
Той ме погледна, хвърляйки ми полуизкривена усмивка.
„С удоволствие, любов моя.“
Любов моя. Тези думи се изплъзнаха от езика му толкова лесно и въпреки това имаха толкова силно въздействие. Имах чувството, че цялото ми тяло внезапно стана толкова леко, че можех просто да полетя към тавана.
Любов моя. Не беше „Обичам те“, но беше близо.
Каквото и забавно, безгрижно и секси нещо да имахме с Лука, то беше станало много по-дълбоко, по-трайно. В този момент, никой от нас нямаше да излезе от това невредим и аз не се притеснявах. Така беше с всяка връзка – хазарт.
Но сега имах чувството, че залозите са малко по-високи.
– Аз те създадох и мога да ти сложа край. Не забравяй това – внезапно изрева Моргана през тепиха и тълпата полудя.
– Имаш късмет, че не мога да те убия – изплю Лука в отговор.
– Е, добре, заяжданията започнаха. Да започваме, става ли? – попита дикторът тълпата и всички започнаха да тропат с крака и да крещят, докато гласовете им станаха дрезгави.
Един от по-възрастните вампири се изправи и друг, кротко изглеждащ вампир, се приближи към него с микрофон. Над тълпата настъпи тишина.
По-възрастният мъж носеше дълго, червено, смачкано кадифено наметало и ми изглеждаше познато, но не можех да сетя. Той не беше Дрейк, но беше важен.
– Друсила Дрейк беше твърд и страховит лидер и ще ни липсва, но тя ни въвлече във война, от която ще отнеме известно време, за да се възстановим.
О, това беше нещо. Деми ме погледна, сякаш за да е сигурна, че съм чула това и го тълкувам по същия начин и аз ѝ кимнах кратко.
– Ще бъде хубаво да имаме нов лидер! – Продължи възрастния вампир. Гласът му беше мек, директен и точен. Той беше изцяло на страната на Лука.
Ухилих се, когато събралата се тълпа изръкопляска. Сейдж протегна ръка и хвана ръката на Деми, а Лив грабна моята и всички затаихме дъх.
– Победителят взема короната – изрева по-възрастният вампир. – Сега се бийте!
Последната дума едва беше напуснала устните му, когато Лука беше като петно върху тепиха. Той прекоси пространството с вдигнати оръжия. Моргана вдигна крака, приклекна в отбранителна позиция. Тя изсъска, хващайки здраво брадвата и меча в желязната си хватка. Точно преди Лука да я достигне, Моргана направи X с оръжията си и Лука се блъсна в нея, изпращайки я да полети назад. Тя се блъсна в постелките и забелязах тънка капка кръв на ръката ѝ, но нищо повече. Тя бързо скочи обратно и започнаха да си разменят удар след удар, оръжията се срещаха с такава сила, че се опасявах, че ще се счупят наполовина.
Имах чувството, че не дишах цели две минути, просто замръзнах и гледах впечатляващата демонстрация на сила пред мен. Всеки път, когато Лука нанасяше удар, Моргана го блокираше с оръжие и контраатакуваше. Бях почти сигурна, че ще счупя ръката на Лив с това колко силно я стисках. Тъкмо започнах да се чудя дали наистина ще спечели, когато Лука стовари оръжието си силно върху дръжката на брадвата на Моргана и я счупи и парчета паднаха на пода с трясък, а тълпата пощуря. Използвайки това разсейване, Лука удари челото си в носа на Моргана. Пукотът от трошещи се кости отекна из цялото пространство и събралата се тълпа усили крясъците си на маниакална радост.
Погледът ми се плъзна към трибуните, където Касара подскачаше на стола си от вълнение, и се зачудих доколко това е за успеха на Лука или шанса ѝ да стане кралица.
В замъглено движение Моргана използва непосредствената близост, за да вземе отрязаната дървена дръжка на брадвата и удари право гръдния кош на Лука. Вик се изтръгна от гърлото ми, ужас ме обхвана, когато Лука едва не излетя назад и далеч от опасността. Дървената дръжка стърчеше отстрани и тревогата ме сграбчи здраво в хватките си. Сейдж протегна ръка към Лив и стисна ръката ѝ, така че всички ние образувахме някакъв молитвен кръг, докато гледахме как се разигра битката.
Лука хвана дръжката на дървената пръчка, издърпвайки я чисто, докато Моргана избра този момент, за да нападне.
Погледът ми се плъзна настрани, за да видя как Деми пуска ръката на Сейдж и поставя пръсти на ръба на белезниците си, готова да ги махне и да се намеси. Те държаха силите ѝ под контрол, но също така не позволяваха на вампирите да надушат какво е тя.
Разделен променящ се, така ли бе казала Сейдж? Не знаех подробностите, но знаех, че ако тя махне тези белезници, ще имаме голям проблем. Всеки вампир в стаята щеше да надуши красивата ѝ кръв и щеше да е ад да се махне оттук. Пазачите на вратата се увериха, че нямаме оръжия, така че да се измъкнем с бой беше последното средство.
– Дай му шанс – казах ѝ и тя замръзна, гледайки ме косо. – Повярвай ми.
Тя не усещаше абсолютната сила и гняв, идващи от Лука, както аз. Той имаше Моргана точно там, където я искаше. Не усетих дори грам страх или примирение.
Погледите ни се върнаха към тепиха, докато гледахме как Лука стои изправен в гордо предизвикателство. Той остави Моргана да дойде при него, неподвижна, непоколебима, докато издава боен рев, вдигайки меча си.
Какво правеше!? Той дори не вдигна оръжията си. Беше ли си загубил ума? Исках да му кажа нещо наум, но не исках да го разсейвам, така че просто стиснах ръцете на Лив и Сейдж, докато се убеждавах, че може би не греша. Милисекунда преди Моргана да го стигне, Лука приклекна и след това скочи във въздуха като скапана нинджа. Моргана премина през празно пространство, докато той скачаше над главата ѝ, въртейки се във въздуха. Тя остана с гръб към него, Лука протегна ръка и заби кола право в гръдния ѝ кош. Дали раната ѝ беше съвпадение. Не беше достатъчно да я убие, което очевидно беше в разрез с правилата, но той беше изказал желанието си, че иска да я убие.
Тълпата полудя. Това беше както добро попадение, така и демонстрация на неподчинение. Изправих се на крака, крещях и ръкоплясках, когато демонично изражение на ярост премина през лицето на Моргана.
Тя игнорира забият кол и замахна на сляпо, ранявайки предмишницата на Лука, карайки го да изпусне меча си. Свежо червено опръска рогозката и той трепна, отдръпвайки назад.
– Научих те на всичко, което знаеш! – изрева тя, докато го дебнеше. – Не си мисли, че не знам всичките ти трикове.
Лука ѝ се присмя, дръпвайки устни назад, за да покаже кучешките си зъби.
– Единственото, на което ме научи, е какво е да бъдеш отгледан от хладнокръвна кучка.
Приглушено мълчание се спусна над тълпата, докато ставахме свидетели на този личен момент. Моргана го е отгледала?
Свети глупости.
Главата ѝ се отметна назад, сякаш я бяха ударили.
– Майка ти беше твърде мека с теб. Щеше да си слабо плюшено мече, ако те бяха оставили с нея.
– Искаш да кажеш, ако я беше оставила жива? – Гласът на Лука беше абсолютно отровен.
Тълпата ахна при изявлението му и Моргана млъкна.
– Никога не бих. Моята собствена сестра. – Но гласът ѝ леко потрепери, когато го каза.
– Но ти убеди баща ми, нали? – Гласът му можеше да реже стъкло и докато пресявах емоциите му, почувствах, че искаше да я попита това толкова дълго. Исках да знам. Исках да знам в какво Моргана е убедила баща му.
Дали тази жена е убила майка му, принуждавайки да го промени, за да го превърне в някакъв силен вампир?
– Извади сърцето ѝ! – Изкрещях с пълно гърло, а тълпата одобри с рев.
Лука се усмихна и тогава адът настъпи.
Двамата вампири се втурнаха един към друг с толкова много сила и скорост, че рогозките се плъзнаха, сякаш земетресение избухва под краката им.
Той нямаше оръжие и въпреки това усетих чрез връзката, че има достатъчно сила, за да я убие, само с гнева си. Той носеше тази ярост едновременно като оръжие и щит и никога не съм се чувствала по-горда. Годините бяха довели до това и достигнаха кулминацията си в този момент и той най-накрая щеше да се помири с миналото. Усещах всичко, което той чувстваше, сякаш целенасочено се отваряше и го споделяше с мен.
Когато се блъснаха един в друг, имаше преобръщане твърде бързо, за да го проследят очите ми, а след това мечът на Моргана падна, издрънчавайки извън ринга.
Когато спряха да се движат, Моргана беше на колене, с почервеняло лице, Лука стоеше зад нея, стиснал врата ѝ в ръцете си. Щеше да ѝ откъсне главата. Осъзнаването ме удари и трепнах, подготвяйки се за това. Точно когато бицепсите му се напрегнаха, за да откъсне главата, тя отвори уста.
– Подчинявам се! – изхриптя тя.
Чист необуздан гняв заля лицето на Лука и хватката му се стегна, докато той леко изви главата ѝ, коригирайки хватката си. Мамка му… Мислех, че не му е позволено.
– Лука Дрейк! – един от старейшините изведнъж се изправи и изпищя. – Ще уважиш пакта или няма да имаш място като крал!
Лука пое три пъти дълбоко дъх, което говореше много, тъй като вампирите нямаха нужда да дишат, и след това пусна главата ѝ.
Тълпата направо полудя, пляскаше, аплодираше, хвърляше хора и предмети във въздуха.
Дикторът придърпа микрофона към устните си и се ухили.
– Мога ли да ви представя новия ви крал, Лука Дрейк. Нека дълго той царува.
– Дълго време да царува! – извика тълпата и след това избухна в скандирания.
Моргана се изправи със самодоволна усмивка на устните си и закуцука до мястото, където седеше съпругът ѝ.
Лука беше неподвижен, страничната му рана и ръката му все още кървяха, тъй като оздравяването се забавяше от среброто, вградено в оръжията. Изражението му беше неразбираемо и не бях сигурен дали се гордее с постигнатото, или е натъжен от това.
Отърсвайки се, той се усмихна и вдигна ръка във въздуха, което предизвика тълпата в нов пристъп на възгласи и хвърляне на хора и вещи. Бяха обезумели, маниакални.
„Да се срещнем в стаята за хранене, но доведи и Лив, за да не е подозрително“ – каза ми той и слезе от сцената, за да бъде целунат и гушкан от Касара.
Хванах ръката на Лив и махнах към изхода.
– Стаята за хранене – казах ѝ.
Тя кимна, разбирайки напълно какво искам да ѝ кажа.
Деми се усмихваше.
– Ще съобщя добрата новина на Сойер. Ще се срещнем отново в къщата за гости. – Очевидно тя беше много щастлива от победата, както и аз трябваше да бъда, но не можех да преодолея тъгата, която изпитвах, че Лука не успя да убие Моргана и да отмъсти за майка си или за всичко, което се беше случило.
Лив и аз бързо прекосихме коридора и влязохме в помещението за хранене. Мушнах се при Лука, докато Лив чакаше отвън. Той отвори вратата на съседната стена, която сега видях, че е свързана със съблекалните, в които бяхме онзи ден. Като видях душовете, се изчервих.
В секундата, в която затвори вратата, бутнах китката си в лицето му.
– Пий. Наранен си.
Той поклати глава.
– Пих от теб точно преди битката. Ще се оправя.
Намръщих се.
– Не, ще се оправиш сега. Пий.
Той поклати глава.
– Просто исках да те видя. – Той протегна ръка и прокара пръста си по бузата ми и по извивката на врата ми, карайки гръбнака ми да настръхне.
Пристъпих съблазнително напред, знаейки, че за да го накарам да пие, ще трябва да го принудя. Издърпах дългата си червена коса през едното рамо и разкрих врата си, изправих се на пръстите на краката си и се бутнах в лицето му.
– Аспен – изръмжа той.
– Искам – помолих и това не беше лъжа.
С ръмжене, лицето му се стрелна напред и ме ухапа по врата, а зъбите му се плъзнаха във вената ми. Сурово удоволствие избухна в цялото ми тяло и аз се вкопчих в него, стенейки, докато той пиеше от мен.
– Имаш вкус като от рая – промърмори той. – Като мед, бял шоколад и слънце.
Засмях се на това описание точно, когато той се отдръпна и облиза врата ми. Когато езикът му погали кожата ми, аз изстенах отново. Пламък на тъга премина по лицето му и аз се намръщих.
– Какво? – попитах.
Той поклати глава.
– Моргана. Надявах се, че ще успея да я убия днес и старейшините ще пренебрегнат Пакта.
Направих гримаса.
– Това значи ли, че никога няма да можеш да я убиеш. Някога?
– Вампирският закон ми го забранява.
– Как ще разберат, че си ти?
– Вещиците. Те могат да видят всичко, което си правил, да възпроизведат спомените ти като на филм.
Свети глупости.
– Тя ли уби майка ти? – попитах смело. – Искаш ли да ѝ отмъстиш?
Той млъкна.
– Това е дълга история, но тя имаше пръст в нейната смърт. Сред другите неописуеми неща, които е вършила.
– Тогава аз ще го направя – заявих аз и той замълча.
– Асп…
– Един ден, когато обстоятелствата позволят, ще отмъстя за майка ти. Кълна се в Божието свято име – изрекох аз и очите му блестяха от неизплакани сълзи.
– Не мога да те моля да…
– Тя е зла. Аз съм ловец. Позволи ми да поправя грешките си заради всички невинни, които вероятно съм убила, като наистина премахна една наистина лоша.
Той се пресегна и обхвана лицето ми, облягайки челото си върху моето.
– Иска ми се да си ти. Когато стоях там и полагах обета си към Касара, просто си те представях.
Сърцето ми прескочи. Исках да плача при подобно изявление и жестоката съдба, която ни беше отредена, но се принудих да се съсредоточа върху доброто.
– Вече си крал. Нека не правим всичко това за нищо.
Очите му пламтяха в жълто.
– О, ще бъде за всичко. Ще оневиня момчетата и ще върна майка ти до края на седмицата. Обещавам. – Той отново ме целуна по носа, нежно и сърцето ми болеше да бъда с него. Беше мъчение да го виждам женен за Касара. Отдръпвайки се, той ме погледна в очите и сякаш направо в дълбините на душата ми.
– Аспен Роуз… – Той направи пауза. – Аз…
На вратата се почука силно три пъти, моят код с Лив, и аз рязко се отдръпнах от Лука точно когато вратата се отвори рязко.
– Готови ли сте? – В гласа на Касара прозвуча тънка заплаха. Лука избърса устата си и я погледна с поглед, който би ме спрял на място.
– Да, скъпа – почти изръмжа той.
– О, добре. Готова съм да консумирам този брак – измърка тя през рамото и цялото ми тяло се напрегна. Не смеех да се обърна, не исках тя да види сълзите, търкалящи се по бузите ми.
Лука ме погледна с отчаяно изражение, преди да изчезне под маската на спокойствие.
Без да каже нищо повече, той излезе от стаята за хранене и се отдалечи с нея. В момента, в който чух вратата да се затваря зад тях, се плъзнах по стената и седнах на земята, избухвайки в ридания.
Лив влезе вътре, затвори вратата и седна до мен, обгръщайки ме с ръце, докато плачех. Плачех за Стърлинг, за Лука, за моите ужасни избори на мъже и че винаги съм си падала по грешния човек. Плаках толкова силно, че гласът ми стана дрезгав.
– Влюбена си в него, нали? — тихо попита Лив.
Не бях признавал напълно това пред себе си. Всичко, което можех да направя, беше да кимна с глава.
Тя въздъхна, обгръщайки ме по-здраво в ръцете си.
– Просто трябваше да се влюбиш в красивия крал на вампирите, нали?
Риданията ми се превърнаха в смях, преди отново да се превърне в патетични ридания.
– Казвам ти, имаме нужда от нормални момчета. Като…
– Счетоводители и инженери?
Тя кимна.
– Счетоводителите и инженерите не стават крале на вампири.
Беше истина. Бях скапана търсачка на мъже. Сега си паднах по най-горещия, емоционално недостъпен мъж в околността и се вкопчих в него на драго сърце..
– Той е крал. Ти свърши своята част. Сега спасяваме робите от развъдника и след това се връщаме в Спокан и си намираме нормални момчета. Тогава можем да се опитаме да свалим Маз и да си отмъстим за всичко, което ни причини – каза Лив.
Кимнах, но в сърцето си знаех, че няма да е толкова лесно.
„Чакай ме“, пишеше в писмото му, и щях да направя точно това… ще чакам толкова време, колкото сърцето ми може да понесе.