Глава 3
Временното място, където Лука беше настанил Къщата на тръните, беше много по-хубаво, отколкото очаквах. Подът на плевнята беше бетонен, а не пръст, и беше напълно изолиран, с течаща вода и електричество. Редици от високи двуетажни легла бяха наредени в пространството, с малка зона за срещи в предната част на стаята, в която имаше различни столове и дивани. Всъщност беше доста удобно за тяхната група от над шестдесет души.
Влязох с Лив и тя ми каза, че е предупредила всички, че съм била превърната във вампир, за да спася живота си поради странен инцидент, но въпреки това те ме зяпнаха. Пръстите им потрепнаха, сякаш търсеха оръжие, а очите им ме гледаха обвиняващо.
И аз бих се страхувала от мен. Двете с Лив много добре знаехме какво е да напуснеш този живот и да разбереш, че всичко е лъжа.
– Аспен! – каза познат глас.
Завъртях се с отворена уста, докато Васкес тичаше към мен.
Погледнах Лив шокирана.
– Не ми каза!
Тя се усмихна.
– Пристигна тук преди час с новини за Руби. Изненада.
Втурнах се напред и се прегърнахме, стари приятели от детството. Въздухът излезе от дробовете на Вас.
– Ох – изсумтя той и осъзнах, че хватката ми е твърде силна.
– Съжалявам. Още свиквам. – Дръпнах се назад и го огледах. Беше напълно екипиран за лов, с коловете и всичко останало, а брадата му беше покрита с рани и кървеше.
– Това… ще отнеме известно време да свикна – каза той, спрял очи върху устните ми, за които сега се чудех дали не са почервенели от „закуската“ ми с Лука.
Виждайки Вас, ме накара да си спомня за Стърлинг и сърцето ми се сви от скръб.
– Вас, толкова съжалявам, че въвлякохме теб и Стърлинг в това. – Погледнах надолу към краката му, без да мога да срещна очите му.
Протягайки ръка, той повдигна брадичката ми.
– Предпочитам да умра, знаейки истината, отколкото да живея в лъжа. Стърлинг мислеше същото.
Това ме накара да се почувствам малко по-добре.
– Какви новини имаш за Руби?
Вас въздъхна.
– Бях се скрил при братовчед ми, както Стърлинг ми каза, когато Руби се свързва с мен. Говорихме всеки ден, докато обажданията ѝ спряха.
Намръщих се. Сигурно са споделяли информация за всичко и са се опитвали да подредят парчетата на пъзела.
– Така че отидох в Спокан, за да я проверя и видях, че Къщата на тръните е изгорена до основи. Нямаше никой.
Аз ахнах и Лив кимна.
– Тя е измъкнала всички, но останалото е съсипано – каза тя.
Свети глупости. Причината е Маз.
Вас прокара ръка през тъмната си коса.
– Това ме накара да се замисля. Ако исках да намеря Руби и смятах, че тя е при Маз, просто трябваше да намеря Маз.
Изсмях се.
– Моля те, кажи ми, че не си се опитал да проникнеш в Къщата на розите. Щеше да си мъртвец.
Това беше най-охраняваната сграда във вътрешността на Северозапада. Той поклати глава.
– Не съм луд. Но знам много за жената, която ни отгледа. Особено когато се хвали, че е била при любимия си производител на остриета в…
– Вторник! – Лив и аз извикахме в един глас.
Всеки вторник Маз вземаше оръжията на Къщата на розите. Някои бяха нови, а други просто стари остриета, които трябва да се наточат, но Маз обичаше да ги занася сама. Всички си мислехме, че е влюбена в майстора на остриета.
– И! – Размахах ръце, подканвайки го да продължи.
Той кимна.
– Тя водеше Руби със себе си в колата, вързана и със запушена уста.
Намръщих се. Защо ще води Руби със себе си? Защо още не я беше убила?
– Аспен, мисля, че Руби е примамката – каза ми Ваз. – Тя поставя капан, за да привлече двете ви с Лив към себе си, за да може да ви убие и да ви попречи да спасите другите жени в развъдниците.
– Е, добре, тогава тя ще сбъдна желанието ѝ. – Изпуках с кокалчета на ръцете си и стиснах зъби.
Вас поклати глава. – Не. Руби не би искала това. Тя би искала ти да ръководиш нейния екип и да продължиш нейната борба. Да спасиш жените от другите лагери, за които имаме данни.
– Ти и Лив можете да започнете да планирате това. Аз ще освободя Руби и ще се върна до утре. – В мен се надигна гняв. Как смее Маз да прави това? Как смее да бъде такава двулика лъжкиня?
– Ако иска да ме примами, значи ще изпълня желанието ѝ. Ще откъсна главата от раменете ѝ с голи ръце! – изкрещях.
Лив внезапно изплува в полезрението ми, поставяйки ръцете си на раменете ми.
– Добре, Рамбо. Просто дишай. Ще измислим нещо, но не можеш да тръгнеш без план.
Тогава разбрах, че съм огънала металния стол, на който се бях подпряла. Хората ме зяпаха. Проклетите вампирски хормони.
– Съжалявам – промърморих.
– Няма да ходиш никъде без мен. – Гласът на Лука дойде зад мен и аз се обърнах. Цялата стая беше потънала в тишина, докато хората се взираха в Краля на вампирите.
– Съвсем честно – казах на бъдещия си съпруг.
Той се приближи до Васкес, който се стегна и след това Лука огледа стаята.
– Доволни ли сте от настаняването?
– Да. Благодаря – отговори Вас.
Лука кимна рязко и огледа страховитите ловци и малката тълпа сираци и тийнейджъри.
– Няма от какво да се страхувате от когото и да било от моите хора. Те имат строги инструкции да ви оставят на мира или ще загубят живота си! – каза им Лука – Можете да останете толкова дълго, колкото трябва.
Няколко души измърмориха благодарностите си, но можех да видя предпазливите им погледи. Бяха без водача си, без дома си и в ръцете на този, когото възприемаха като враг.
Имаха нужда от Руби.
– Трябва да върна Руби – заявих аз. – И докато правя това, може и да убия Маз.
Лука кимна.
– Разбирам гнева ти, любов моя, но какво ще стане, ако първо опитаме с дипломатическо решение?
Мразех, че се шегува с мен и новите ми емоции, но вероятно беше мъдро ръшение. Все още се чувствах леко неспокойна, като бомба, която може да избухне всеки момент.
– Като какво? – изръмжах аз.
– Като аз, кралят на вампирите, обещавам да не атакувам новия развъдник, който те най-вероятно създават, ако Маз ни предаде Руби.
Устата ми се отвори.
– Не можеш да причиниш това на тези жени, а какво ще стане, ако това не е нов лагер? Става въпрос за две жени.
Знаех, че всички мразеха Итаки, но не беше честно те просто да бъдат изоставени, за да станат сексуални робини, раждащи деца.
Лука се ухили и коленете ми се подгънаха, по дяволите.
– Не съм казал, че ще уважа това обещание, Аспен. Но това ще ни спечели време.
Лив подсвирна тихо.
– Обещаваш да не атакуваш и тогава атакуваш. Звучи като рецепта за стартиране на война.
Лука сви рамене.
– Имам отговорност като лидер да дам пример на всички свръхестествени същества. Да седя спокойно, докато те отвличат, изнасилват и поробват жени, не е нещо, с което ще бъда известен.
Ако все още имах яйчници, те щяха да се пръснат в момента.
– Обичам те – изтърсих аз, все още неспособна да овладея мислите и чувствата си.
Лука се ухили, придърпвайки ме към себе си за целувка, докато Вас и Лив обърнаха глави, за да ни осигурят уединение.
След като притиснах устните си към неговите, се дръпнах назад и го помолих да се обади и да се опита да сключи сделката за Руби.
Той кимна.
– Трябва да видиш майка си. Тя и Мейпъл са разтревожени.
О, по дяволите.
Бях израснала през целия си живот без семейство. Не бях свикнала хората да разчитат на мен.
– Ще го направя веднага след това.
Той кимна.
– Ще те уведомя какво е отговорила Маз.
С последна целувка той се отдалечи и аз се обърнах и видях Васкес да ме наблюдава.
– Какво? Напълно е странно, сгодена съм за вампир, нали? Знам…
– Всъщност не, просто си мислех колко ще се радва Стърлинг да разбере, че си продължила напред и си намерила любов и щастие – каза той.
Емоцията запуши гърлото ми и аз кимнах със сълзи в очите ми.
– Знаете ли, че вече не ползвам тоалетна? – казах.
– Прекалено много информация- каза Лив и запуши уши, но Васкес само се ухили.
Останах още няколко минути, говорейки с някои от другите. Джейсън беше вторият командир на Руби и аз го уверих, че ще направя всичко възможно, за да върна Руби обратно. По притеснените погледи на хората усетих, че присъствието ми ги кара да се чувстват неудобно, затова се запътих към малката си къщичка, където чакаха майка ми и Мейпъл.
Това изобщо нямаше да е неудобно…
– О, небеса. – Ръката на майка ми отиде до устата ѝ, когато ме видя.
Челюстта на Мейпъл увисна.
– Изглеждаш толкова секси! – каза полусестра ми. – И ще бъдеш кралица! Това прави ли ме принцеса? Защото искам това.
Веждите ми се свъсиха при нейната терминология. Майка ми поклати глава.
– Тя е гледала твърде много Gossip Girl.
Аааа!
– Това е опасно – казах и на двете с усмивка.
Мейпъл се усмихна и пристъпи напред, протегна се да докосне косата ми.
– Уау, толкова е мека. Чуваш ли ударите на сърцето ми?
Съсредоточих се върху звуците около мен и със сигурност в стаята се чуха две стабилни сърца.
– Да.
– Боли ли? Страх ли те е? – Попита майка ми, намръщена.
Поклатих глава, пристъпвайки напред.
– Добре съм. Малко емоционална, но напълно добре.
Погледът на майка ми се плъзна към Мейпъл.
– Иди да играеш навън, скъпа.
Тя се намръщи.
– Но…
– Излез навън, моля. – Тонът на майка ми беше в територията на „не се забърквай с мен“.
Мейпъл се отдръпна и затръшна вратата и майка ми пристъпи право в моето пространство.
– Как си наистина? Чух, че са те простреляли и едва не си умряла. Лука каза да се подготвя, че може и да не оцелееш. – Устната ѝ потрепери. – Току-що те намерих. Не съм готова да те загубя отново.
Всички спомени от тази нощ се върнаха бързо. Моргана, куршумите, разкъсващи тялото ми, ярката светлина и усещането за безтегловността на смъртта.
И двете с майка ми се разплакахме, когато тя протегна ръка и ме придърпа в прегръдка. Никога преди не бях имала това, майка, човек, който ме обича независимо от всичко и винаги щеше да се тревожи за мен. Трябваше да дойда първо тук, просто не бях помислила. Сигурно е била толкова загрижена.
– Вече съм добре. Наистина.
Подсмърчах, докато тя разтриваше гърба ми и се дръпна, за да избърша очите си.
– Е, сега си много по-трудна за убиване. Поне това е нещо.
И двете избухнахме в смях при това.
Погледнах майка си и почувствах толкова много гордост и уважение заради всичко, през което беше преминала.
– Мамо, трябва да ти кажа нещо.
Тя се стегна.
– Добре.
Не исках, но тя можеше да бъде ценен актив в плана ни да спасим жените от тези лагери.
– Открихме някаква информация, че има още лагери-развъдници в други магически градове като Ню Йорк, Чикаго… – Замълчах и зачаках реакцията.
Тя се намръщи.
– Чакай, какво? – По лицето ѝ се изписа объркване. Мразех да съм тази, която ще върне травмата в живота ѝ.
– Има шест, за които знаем. Феите го правят във всеки голям град. Това е огромен източник на доходи за тях.
Гневът изпъна чертите ѝ.
– Тези копелета, крадци на бебета! – извика тя внезапно и ме накара да подскоча.
Уау! Браво, мамо.
– Но не се притеснявай – казах ѝ аз. – Ще освободим жените и ще унищожим всички лагери.
Как? Нямах представа, но нямаше да спра, докато не го направя.
Тя кимна.
– Ще помогна, с каквото мога. Знам как мислят мунаите, разположението на лагерите, как работят транзакциите. Всичко това.
Аз се ухилих.
– Надявах се, че ще кажеш това.
Усмивка озари лицето ѝ.
– О, Аспен, това ще ми даде такава цел. Да помогна на другите. За мен ще бъде чест.
Кимнах, радвам се, че тя е на борда, но умът ми все още разиграваше нещо, което беше казала.
– Транзакции?
Майка ми поклати глава.
– Преди ги правеха в лагера, но след майката на Оливия … е, сега не предизвикват сцени. Те вземат бебето предната вечер и се срещат на място за предаване.
Повдигнах едната си вежда. Майка ми нямаше представа какво богатство от информация е това.
– И къде е това?
Майка ми сви рамене.
– Променя се. Но те водят със себе си някоя от жените, за да не предизвикваме внимание с бебето. Повечето феи нямат представа откъде правителството им получава пари.
– Водели ли са те някога с тях? – Това беше златна мина от информация, която можех да предам на Деми и Сойер, ако щяха да проучват по-нататък за двете жени, които бяха отвлечени.
Майка ми кимна, по лицето ѝ премина болезнено изражение.
– Бях принудена да се преструвам на майка на бебе или те щяха да наранят Мейпъл.
Сърцето ми се сви при тези думи. Определено имахме нужда от терапевт в Града на вампирите.
– Много съжалявам. – Протегнах се и хванах ръката ѝ, внимавайки да не я счупя със свръхчовешката си сила.
– Студено – измърмори тя и аз осъзнах, че има предвид кожата ми.
Изсмях се нервно.
– Мъртва съм, нали знаеш.
Тя трепна.
– Не казвай това.
Беше истина.
– Ако съм вампир и при това следващата кралица на вампири, бих могла да използвам силата и властта си.
Тя кимна в знак на съгласие.
– Ще премахна цялата програма за развъждане във всичките шест града, дори да е последното нещо, което ще направя.
Майка ми грейна към мен.
– Бих била толкова горда.
Навеждайки се напред, тя ме придърпа в прегръдка и аз си тръгнах, чувствайки се по-лека, отколкото на идване. Майките бяха добри в това. Изсипвахме всичко в краката им и те го отнасяха.
Прекарах остатъка от следобеда, чувствайки се отпаднала и опитвайки се да свикна с новия циркаден ритъм на това да си вампир. Лука беше изпратил исканията си на Маз чрез пратеник, а също и на лидера на Тъмните феи. Часовете минаваха, той седеше в офиса си, зад бюрото и четеше документи, докато аз се взирах в гърдите си и се ужасявах, че не дишам.
На вратата се почука и аз се изправих рязко.
– Влез! – каза Лука и стана, когато новият му помощник Остин влезе. Очевидно това не е типът разговор, който може да проведеш по мобилен телефон.
Остин се поклони леко, преди да се изправи до пълния си ръст от шест фута и четири инча. – Кралю, получих отговора на Маз от Дома на розите.
Лука му махна да продължи, сякаш показваше, че бърза.
Остин прочисти гърлото си, протегна се, за да разтрие нервно тила си и сърцето ми се сви.
– Сър, тя каза… да си го начукате. – Той стоеше там замръзнал, сякаш чакаше Лука да се нахвърли върху него. Междувременно целият ми утаен гняв към жената, която ме е отгледала, изби и избухна в гърдите ми.
– Благодаря. Можеш да тръгваш – през зъби каза Лука.
В момента, в който вратата се затвори, аз изкрещях, а викът ми се превърна в ръмжене на разочарование.
– Тази кучка! Ще я изкормя жива за това.
Лука повдигна вежди и лека усмивка се разтегли на устните му.
– Донякъде харесвам тази нова Аспен.
Разтърсих се, явно не напълно над емоциите от промяната.
– И така, кога ще атакуваме?
Лука въздъхна и се отпусна обратно в стола си.
– Няма да атакуваме.
Челюстта ми увисна.
– Или по-скоро не мога да атакувам – бързо се поправи той.
– Защо не? – изръмжах аз. Дишай. Не го убивай. Той е наистина секси и сладък през повечето време.
Лука се изправи и заобиколи бюрото, за да се приближи до мен. В очите му имаше палаво изражение.
– Като крал на вампирите не мога да бъда замесен в никакъв човешки бизнес.
– Маз не е човек! Тя е мунай! – извиках аз.
Той кимна.
– Не е направила нищо на мен и хората ми, а Руби е основно човек. Ако поведа атака в Спокан, Съветът на магическите същества ще получи моята корона.
Стиснах ръцете си в юмрук.
– Защо не ми каза това преди!?
Лука ме изгледа странно, сякаш не схващах нещо. Очите му продължаваха да се разширяват.
– Надявах се дипломацията да надделее. Но сега, тъй като вещицата на истината от Съвета на магическите същества ще види всичко, не мога да отида.
О! Да не би да ми казваше…?
Погледнах го изпитателно.
– Ами ако аз отида?
Лука трябваше да се насили да не се ухили.
– Ти все още не си моя съпруга, така че това няма да повлияе на моето управление, но ти забранявам.
– Забраняваш – беше казано със същия тон, с който бихте казали на някого да изхвърли боклука. Лука знаеше, че вещицата на истината може да види този момент, ако това бъде разследвано и трябваше да изглежда така, сякаш не е замесен.
– Е, щом настояваш, тогава ще изчакам да се намери друго решение. – Повдигнах вежда, надявайки се, че ме разбира, защото щях да спася Руби.
Той се усмихна, пристъпи напред и впи устни в моите.
– Обичам те и вярвам, че ще си в безопасност и ще постъпиш правилно.
Превод: Върни обратно Руби, без да те убият…?
Бавна усмивка се плъзна по устните ми и аз кимнах.
Задържахме се там за момент, без да казваме всички неща, които искахме да кажем от страх вещицата на истината или както там се наричаше, да види. Би ли могла да ни чуе, ако си говорим умствено? Не знаех. Това, което знаех, беше, че сега бях лош вампир, пълен с ярост, с проблеми с контролирането на емоциите и щях да си върна Руби, и по дяволите последствията.
Назад към част 3 Напред към част 5
