Част втора
„За това, че новата специалност може да донесе не само нови знания, но и много завистници и травми“
…– Не е престъпление физическото или психическото състояние на човека, социалния му статус и други личностни характеристики, както вътрешни (характер, навици), така и външни (раса). Прилагането на мерки въз основа на представи за „опасно състояние” на личността е недопустимо. За престъпни могат да бъдат признати само такива действия или бездействия, които образуват поведение в смисъла, който се влага в това понятие от психологията. Поведението се характеризира с признаци на мотивираност (наличие на подтици, предизвикали деянието) и целенасоченост, която се изразява в осъзнаването от страна на човека на възможните резултати от неговите действия. Например, не са престъпни рефлекторни действия: Ако един човек хваща друг, за да избегне падане, и в резултат на това причинява вреда на последния. Или когато действието е извършено в безсъзнателно състояние или в резултат на действие на непреодолима сила (стихийно бедствие или създадена от други хора извънредна ситуация). Във всички тези случаи не може да се говори за свобода на волята на човека: Той няма избор между правомерно и неправомерно, престъпно и непрестъпно поведение. Законодателството съдържа специални разпоредби, които установяват некриминалния характер на такива действия… – Монотонният глас на лектора вече втори час ни въвеждаше в класификацията на престъпленията (един от новите предмети, наред с „Доказателства и доказване” и „Основи на правната психология”).
Новата специалност ми носеше смесени чувства. Да съставям логически вериги и да разкривам мотивите на престъпниците ми беше дори много интересно, но класификацията на престъпленията и доказателствата, цялата тази хартиена бюрокрация ме натъжаваше. И просто ме ядосваше, че дори и да докажа сто процента, че заподозрения е виновен, липсата на някаква нещастна хартийка или неправилното ѝ оформяне ще сведе всичките ми усилия на нула. Като цяло, бюрокрацията успешно побеждава правосъдието. И това в новата ми професия категорично не ми харесваше. Ще ме е срам да погледна хората в очите! И макар че учихме по новата програма само една седмица, вече бях решила да помоля да ме върнат след изтичането на споразумението ни с магистър Бриар. Вярно, имах съмнения, че ще ме пуснат. Най-вероятно ще го интересуват не личните ми предпочитания, а успехите. А аз вече се бях проявила твърде добре. Вечерта, след като се върнах от мястото на псевдосамоубийството, получих вест от Аларик: Всичко, което бях намерила, беше потвърдено от специалистите. А, и още ме питаше колко дълго ще уча. Каза, че ако ме вземе за партньорка веднага, разкриваемостта ще се увеличи три пъти. Приятно, да, и аз не съм против да работя с Рик, но лабораторията ми е по-мила. Тихо, спокойно и без излишни хора.
– Лишаването на лице от свобода на избор може да бъде предизвикано и чрез физическа принуда. Престъпното деяние може да бъде извършено както под формата на действие, така и под формата на бездействие. Тези форми се считат за равностойни, въпреки че основната все пак е активната. Например, в нашия регион чрез действие се извършват около седемдесет процента от престъпленията. Бездействието е престъпно при наличието на определени условия… – Продължаваше да говори стария професор Морил.
Бойците не записваха лекцията, но вече имаха подобен предмет.
Момичетата тихо се кикотеха от задните чинове, а двама студенти само си правеха бележки в старите конспекти. Странно е как е съставена програмата ни. Аз, например, забелязах бойци на някои от нашите лекции по криминалистика, но ние не ходихме на техните лекции. Но тук хода на мислите ми, както и небързия ход на лекцията, бяха прекъснати от съобщение, което влетя през прозореца. Професорът хвана хартиената птичка и се зарови в четене.
– След лекцията имате практика при магистър Бриар. Той чака всички пред портала. И напомня, че адептка Серас е освободена от занятия, тъй като е отработила практикума през уикенда – с все същия безжизнен, монотонен глас съобщи преподавателя и продължи лекцията.
Само че групата не бързаше да се върне към конспектирането. Всички с еднакъв интерес ме гледаха, а аз се опитвах да ги игнорирам, със същия ентусиазъм взирайки се в дъската. Рина нетърпеливо се размърда, няколко пъти ме бутна с лакът в ребрата и заплашително повдигна вежди, намеквайки, че иска обяснение. Аз ѝ прошепнах, че ще ѝ разкажа всичко по-късно. Благодаря ви, магистър! Никой освен вас не може да направи живота ми още по-весел. Остатъкът от часа мина бързо, но вече не толкова спокойно, не ми даваха да се отпусна пронизващите погледи.
– Всички сте свободни, часа приключи – най-накрая произнесе благословените думи професора.
Сега да се махна по-бързо от кабинета и от чуждите погледи, след преподавателя.
– А защо Серас е толкова специална? – Прозвуча насмешливия глас на Флора, когато слагах последните материали в чантата си. Реших да не се забърквам в конфликт и, правейки се, че не съм забелязала претенциите ѝ, побързах към изхода, дърпайки Рина след себе си. Само че не ни пуснаха да напуснем кабинета.
– И какво, не искаш ли да обясниш? – Лениво попита Вегерос, пронизвайки ме с поглед. Тя ми препречи пътя, облягайки се на перваза на вратата.
– Не искам – отсякох аз и се опитах да я заобиколя, но тя ми препречи пътя с ръка.
– Ще трябва – заяви нахалницата, сигурна в правото си да изисква обяснения от мен.
– Защо те интересува? – Сега вече аз я изгледах, без да отстъпвам. – Какво правя, кога и защо, не те засяга. Казаха ви, че съм отработила практикума.
– Интересува ме как точно си го отработила – наведе се над мен.
За какво намеква тази мръсница?! Стиснах ръце, сдържайки импулса да я плесна.
„Тихо. Ти си изучавала психология. Какво си учила, ти провеждаш проучвания и знаеш, че не трябва да провокираш скандал. Колкото повече се възмущаваш, толкова повече ще мислят, че без огън няма дим. Затова сме спокойни и непоколебими.“
– Ще се повторя, какво те засяга теб? – Отговорих възможно най-студено.
– Аз имам очи за Бриар – усмихна се снизходително тя. Ясно е какви очи има.
– Първо, хората не се съдят по външния им вид, а второ – вземи го цял или на парчета. – Ага, като се има предвид характера му, колкото и да се старае Флора, няма да ѝ се получи нищо.
Тя ме погледна замислено.
– И все пак?
Въздишах и реших да отговоря, само за да се отърва от нея.
– През уикенда се оказах недалеч от мястото на престъплението и помогнах с огледа на тялото, това е всичко. И не работих дори с магистъра, а с един от неговите сътрудници. Когато вече си тръгвах, дойде Бриар и каза, че съм освободена от следващия практикум. Всичко, инцидента е изчерпан? – Въздъхнах уморено.
– Ами предишния практически курс с твоя състудент? – Примижа любопитно тя.
Ето я, ревнивата глупачка.
– Не можах да участвам в огледа, защото съм свидетел. Бях там в нощта на убийството.
Флора ме огледа още веднъж и махна с ръка.
– Свободна си – каза безразлично, като загуби интерес към мен. – Предупредих те.
– Боже пази, такова щастие като магистъра на главата ми – вдигнах ръце и побързах да напусна кабинета, където всички внимателно слушаха нашата разправия.
– Всичко така ли беше? – Поинтересува се Рина, когато се отдалечихме от кабинета и се насочихме към стаята с порталите.
– Почти всичко. Аз ти изпратих бележка, че съм тръгнала с Аларик. Оказа се, че заподозрения от първия ни час искаше да ми благодари за спасението, затова стража ме заведе при него. А после ме заведе при новото тяло.
– А-а-а – запъна се приятелката ми – мислех, че най-накрая си отишла на среща, затова дори не попитах за подробности, защото ще се срамуваш да разкажеш.
Аз се задавих от въздуха при такова изявление.
– Какво говориш? Той е два пъти по-голям от мен!
– О, стига, стига – отмахна се приятелката ми. – Сред магьосниците разлика дори от петдесет години е нищо.
– Рина, той е женен и има три деца!
– А това е лошо – тя стана сериозна. – Не можеш да разрушаваш семейства, това е свято.
– Не се тревожи толкова – аз затворих очи. – Ние се интересуваме един от друг изключително в професионален план. И за последен път ти повтарям, спри да ме сватосваш!
– Просто искам да намериш щастието си – наду се Рина.
– Аз съм доволна от живота си. Хайде, да вървим на практика! – Подбутах я към коридора с порталите, а самата аз се отбих в съседния.
– А ти къде отиваш? – Чух зад гърба си.
– Да спя – отговорих честно. След всички намеци за болезнения ми вид, реших най-накрая да се вслушам в грижите на околните и да си почина.
В стаята ме чакаше Хран, нагло разтегнат по леглото. Отместих котарака и паднах до него.
– Как беше учебния ден? – Промърмори сънливия пазител, отваряйки очи.
– Трудно – въздъхнах аз и разказах за днешния инцидент. Котарака само се захихика и ме посъветва да погледна по-внимателно магистъра, макар и само от спортен интерес.
– В никакъв случай – категорично отрязах аз. – Нищо на този свят няма да ме накара да се замисля за неработни отношения с този човек. Знаеш ли какво забелязах? Именно с появата му в живота ми започнаха, макар и малки, но проблеми.
– Хайде, той не е виновен за всичко.
– Не, разбира се – поклатих глава. – Но магистъра вече ми се асоциира с неприятности, не мога да работя с него, защото ще чакам беда.
Хран ме погледна замислено.
– Може би наистина трябва да си починеш от ученето. За да не започнеш да анализираш всичко подред? – Той се потресе, представяйки си подобно нещо.
– Да следваме съвета ти и най-накрая да си легнем да спим – аз зяпнах широко, обръщайки се с гръб към котарака. – Значи сега ще си легнем, а през нощта ще ходим в архива?
– Сигурна ли си? – Чух зад себе си. – Може би да изчакаме малко?
– Сигурна съм, сигурна… Вече пропуснахме цяла седмица. Хайде, да спим… – Аз дръпнах одеялото към себе си, завих се с него и заспах дълбоко.