***
Сутринта продължи да ни радва с изненади. И веднага реши да провери решимостта ми да продължа работата. Когато излязохме от лекцията по правна психология, ни спря не друг, а магистър Дамиан Бриар.
– Поздравявам ви, господа, поредната извънредна практика – поздрави ни той. – Всички ли са тук? – Погледна той към нашата малка група и се спря на мен. Намръщи се.
„Започва се, а аз вече изглеждам много по-добре. Резервът за нощта се възстанови. Какво пак не е наред?!“
– Серас, свободна сте.
Погледите на цялата група се впиха в мен. А един конкретен поглед, на притежателката на растителното име Флора, красноречиво говореше, че вече ме оценява като потенциална конкурентка и обмисля начини да ме елиминира.
– По каква причина? – Попитах студено, внимателно контролирайки гласа си. Не че бях особено против, но вниманието му ме отличаваше, а аз не исках това.
– Сама прекрасно знаете – погледна ме учудено той. – Вчера си изработихте практикума.
А тази фраза, изглежда, особено не се хареса на Флора. Направо я виждам как се озъбва, хвърля се върху мен и ми разкъсва гърлото.
– Искам да отработя занятието с цялата група – реших да настоявам за равенство.
– Адептка Серас, не ме ядосвайте – равнодушно каза магистъра, но очите му някак потъмняха.
– Но… – Опитах се да възразя.
– Махай се оттук! – Изрева Бриар така, че ме отблъсна на момента. Осъзнах се вече в съседния коридор на път към стаята си. Реших твърдо: Разследването е хубаво и интересно, но не е задължително да осведомяваме ръководителя за моята роля. Нека Аларик му предава информацията, така ще възвърне вярата в собствения си отдел на криминалистите. И изобщо, с какво се занимавам в свободното си време, е изцяло моя работа. Добре, сега най-важното е да се разбера с Рик, да не ме издава. А предоставеното време реших да посветя на скъпоценната епруветка, която получих вчера.
– Само не ми казвай, че все пак си се забъркала в тази работа – промърмори Хран, наблюдавайки моите манипулации в лабораторията.
– Добре, няма да кажа – послушно кимнах аз.
– Дия, скъпа, напълно си изгубила ума си! – Извика той. – Имаш твърде много свободно време, а? Направо не знаеш с какво да се занимаваш, нали? Слушай, може би си се влюбила в него? – Изстреля той гениалната идея и сам се смая от такова предположение.
– В кого? – Уточних аз.
– Ами, в Бриар, например.
– В него определено не мога да се влюбя – отхвърлих дивото предположение.
– Защо? – Заинтересува се пазителя.
– Не е, че се боя от него, но се страхувам, това е сигурно. Той е заплаха. Можеш да го приемеш като шесто чувство. А с човек, от когото се страхуваш, не можеш да градиш отношения – признах аз.
– Сякаш знаеш как може да се градят отношения и как не може – промърмори той под носа си. – Но да се върнем към основния въпрос. Защо?
– Интересно ми е. Виждам, че помощта ми е необходима. А ако разберем кой е започнал всичко това, ще можем да спрем потока от наркотици, които влизат в страната! Представи си колко спасени животи! – Обърнах се към котарака. – В крайна сметка, просто искам да се почувствам полезна.
Хран ме погледна внимателно.
– Добре, ако така искаш – предаде се котарака.
„Не се плаша толкова лесно. Докладът е готов. К.“
Запечатах посланието с личния си печат, сгънах писъмцето и го изпратих през прозореца. Отговорът ме настигна, докато бързах за следващия час, вече на прага.
„В седем и половина пред портата. Р.“
Кратко и по същество, кимнах си и се затичах към занятията. А пред вратата на кабинета ме очакваше жестоко възмездие в лицето на ревнив бойник.
– Серас, предупреждавах те! – Нежно пропя тя, хващайки ме за гърлото и притискайки ме с гръб към стената. Аз изсъсках от болка, удряйки се с тила в студения камък.
– Пусни ме – прошепнах с пресипнал глас.
– Какво имаш с Бриар? – Попита тя делово, игнорирайки опитите ми да се измъкна.
– Ако не искаш по добрия начин, ще бъде по лошия – ядосах се аз, мигновено изричайки необходимото заклинание.
– Какво си направила? – Извика момичето и отскочи, държейки се с едната ръка за другата.
Аз си разтрих врата, забелязвайки, че приятелката на ревнивата държеше Рина, която се опитваше да ми помогне. Останалите от групата тактично се правеха, че нищо не се случва.
– Какво си направила, луда? – Изкрещя Флора, галеше повредения крайник. – Парализирала си ми ръката!
– Не съм я парализирала – отбелязах студено. – Обичайно заклинание за обездвижване. След два часа ще мине. А сега си го вкарай в главата, че в моргата видях твоя Бриар. Той не ми е нужен. Просто работя с неговия заместник като независим експерт, в резултат на което се налага да общувам и с него, което, уверявам те, не ми доставя удоволствие. А ако още веднъж се доближиш до мен, няма да се отървеш само с парализа. Това, че съм нещо като лечителка, не означава, че съм безпомощна. Мога да спра сърцето ти от метър разстояние и да ти уредя малка екскурзия в бездната, разбра ли? – прошепнах през зъби.
Русокосата явно искаше да отвърне, но се появи преподавателя и тя трябваше да задържи мнението си за себе си. Рина бързо се втурна към мен и се сгушихме зад любимата ни маса.
– Не съществува заклинание, което да спира сърцето от разстояние – тихо отбеляза тя.
– Не е необходимо тя да знае за това – намръщих се аз. – Може би ще и се утаи малко от гордостта, като разбере, че не е всемогъща. Аз съм мирен човек, но няма да търпя насилие.
Приятелката ми само кимна и се съсредоточи върху лекцията. А аз все още врях от гняв.
Само проблеми от скъпоценния Бриар!