Част трета
„За това, че инициативата е наказуема и ако си се наела да участваш в разследването, после не се оплаквай, че има много работа“
Очевидно, някой отгоре е решил, че за днес ми стигат положителните изненади и е време да се върна на земята. Излизайки от лабораторията, се сблъсках лице в лице с Рина, която ме погледна смаяна.
– Какво се случи? – Попитах нащрек.
– Ти ми кажи – намръщи се съседката. – Ходят слухове, че си се затворила тук с преподавателя и вече повече от час не си си показала носа. Аз не вярвам на жалките клюки, защото неведнъж съм чувала, че този преподавател е последния мъж, с когото би излязла. Но какво виждам? От лабораторията излиза куратора на нашата група, разрошен, а след няколко минути излизаш ти. А сега обясни ми, какво правихте там? Насаме. Сами. Повече от час! – Тя ме бутна обратно, затвори вратата и, с ръце на кръста, ме погледна строго.
А аз просто нямах думи, каква глупава ситуация. Първо, това учебна институция ли е или висш салон? Защо имам чувството, че единственото, което се обсъжда в тези стени, е кой с кого се среща, флиртува, спи, изневерява. Сериозно, наоколо няма ли нищо друго за правене, освен да се пускат поредните слухове?
Второ, как се случи, че не минаха и десет минути, и на приятелката ми докладваха, че съм се усамотила с преподавателя? Не, просто ми е интересно кой от нас двамата следят? За да се разнесе информацията в академията за толкова кратко време, трябва да ни наблюдават денонощно!
Най-обидното е, че най-добрата ми приятелка изобщо е могла да си помисли такова нещо? А съдейки по изражението ѝ, тя наистина е решила, че имам афера с наставника си. Неразбираемо! Но щом изразих възмущение, обвинителния ѝ поглед веднага се превърна в извинителен…
– Знаеш ли, всичко това изглежда много странно. Начинът, по който те отличава от другите, освобождава ти време, изпраща те някъде. Макар че… Най-вероятно ти си се забъркала в някакви неприятности, нали? – Тя се наведе. – Просто стигна до мен един глупав слух, аз дотичах тук, а Бриар излезе и се усмихваше до ушите. Не както обикновено, като се подиграва, а като нормален човек. А ти след него. Разтреперих се, извини ме.
– Нищо – все още малко разстроена, махнах с ръка. – Да им отрежат езиците на онези, които имат излишни очи. Само слухове ми липсваха.
– О, боже! – Извика изведнъж приятелката ми. – Имаш големи проблеми, скъпа.
– Какво говориш? – Нервно се усмихнах аз. – Сега ли се сети?
– Не за това говоря! Флора! Тя просто ще те убие!
– Няма да ме убие, разбира се, но определено не трябва да и обръщам гръб – въздъхнах аз и уморено си протрих очите.
Замъгляването на ума ми отмина. Бриар отново беше преместен в категорията на хората, които носят неприятности. Е, трябваше ли със самото си съществуване да ми развали живота!
За щастие, ревнивия бойник не ме чакаше зад първия ъгъл и успях да стигна спокойно до стаята си.
– Дълго се разхождаш. Трябва да работим. Още повече, че ти искаше да разгледаш допълнително курса – възмути се Хран, щом влязох.
– Съжалявам, задържаха ме – измърморих аз.
– Добре, сядай, ще се занимаваме, както казваш, със самообразование – каза котарака, настанявайки се на дивана.
Предпочетох килимчето пред камината. Топло и удобно.
– Сподели какво си успял да намериш – кимнах на пазителя, готова да усвоя нови знания.
– Какво да кажа, почти няма материал. Всичко, което намерих, е кратко описание на основните принципи на самолечението и списък с методики за развитие на собствения дар – съобщи Хран, без да ме утеши особено.
– И защо ми са тези методики? – Разочаровах се аз.
– Ще ти потрябват, не се тревожи, – успокои ме котарака. – Слушай основните принципи на самолечението и ще разбереш всичко.
Аз кимнах.
– Главното, разбира се, е да насочиш потоците на собствената си магия не навън, към околния свят, а навътре в себе си. В този смисъл ще ти бъде много по-лесно, защото виждаш как са устроени енергийните потоци. За да се излекуваш, трябва да ги накараш буквално да се впият в увредената област. Но за това ти е необходимо по-високо ниво на владеене на магията. Колкото по-високо е то, толкова по-плътно енергията се прилепва към теб и толкова по-малко се губи, разсейвайки се в пространството. При максимално ниво дори не е нужно да се концентрираш за лечение. При увреждане потоците сами ще започнат да възстановяват необходимите участъци. Те буквално се сливат с кожата и такива като нас дори не могат да откраднат чужда енергия. В това е твоята основна цел. Намерих малко помагало с комплекс от медитации и упражнения, така че изучавай и започвай тренировките. За съжаление, тук не мога да ти помогна, аз самия нямам енергия, а тук не става въпрос за теория, а за практични занятия – като че ли се извиняваше, той разпери лапи. – Разбра ли какво трябва да постигнеш?
Изненадана, аз се опитвах да осъзная всичко, което каза Хран.
– Няма да повярваш, днес видях подобно ниво!
А на себе си добавих, че съм пипала и мога с увереност да кажа, че няма да успея да открадна такъв поток.
– Къде? –Изненада се котарака.
– При магистъра – промърморих аз, спомняйки си за новата купчина проблеми, свързани с неговото присъствие в живота ми.
– Разкажи нормално какво се случи – поиска пазителя.
Трябваше, не можех да скривам важна информация за изследването.
– Тогава знаеш точно към какво да се стремиш – кимна пазителя. – В общи линии, вземи помощното средство. – Той ми пъхна в ръцете една книжка и избяга към спалнята.
– Ей, чакай!…
Отговорът беше скърцане, което съобщи, че прохода зад котарака, който бързаше към лабораторията, се затвори.
Въздишайки, аз се заех с изучаването на материала. Не знам дали ще ми помогне, но малко медитация, макар и само за успокояване на нервите, със сигурност няма да навреди.
… Изглежда, медитацията дори помогна прекалено много да се успокоя, защото на следващата сутрин позорно се успах! Скочих десет минути преди началото на занятията, бързо се приготвих и, без дори да успея да се среша, побягнах към сградата. Разбира се, имам добри отношения с професор Гревис и тя ще ми прости закъснението, но колко е неучтиво спрямо преподавател!
– Може ли да вляза?
Гревис и адептите ме погледнаха изненадано.
– Кастодия, магистър Бриар е взел вашата подгрупа на практически занятия. Бягай по-бързо към порталите, може да успееш, – преподавателката ме погледна съчувствено. Аз само кимнах в отговор и излетях от кабинета. Сега вече може да се каже със сигурност, че закъснението няма да бъде простено.