Част четвърта
„За това какво може да означава странното внимание на твоя преподавател, колко е важно да разпознаеш правилно причините за такова поведение и колко опасна може да бъде инициативата в случаи на убийства“
На следващата сутрин се втурнах при лечителите, за да ми изпишат разрешение да напусна територията. Работата е в това, че след първия инцидент със зрението ми официално ме наблюдаваше един специалист в града. Все пак се опитваха да лекуват така нареченото ми заболяване и на всеки шест месеца преминавах прегледи. Въпреки това, всички лекарства, които ни даваха, аз и Хран изхвърляхме, като справедливо преценихме, че учените мъже сами не знаят от какво лекуват. Но аз редовно ходех на прегледи и ми повтаряха, че има положителна динамика. Днес тази визита ни беше необходима. Под благоприличен претекст исках да посетя Кринус и да го предупредя, че с изявите, съдейки по всичко, засега нищо няма да се получи. Така че към вечерта се облякох в обичайното си облекло: Панталони, няколко амулета на китките, промених боята на косата си и сложих медальон с илюзия. Единствената разлика от обичайните ми излизания беше, че излязох през главната порта, а не се катерих по стената.
Посещението при лечителя мина бързо. Дадоха ми нов флакон, от който се отървах в първата пресечка, където аз свалих илюзията, а Хран – я сложи. Закрепих качулката, за да покрие очите ми, и побързах по вече тъмнеещите улици към родната таверна.
Но не успях да стигна без инциденти. До един от магазините се беше събрала голяма тълпа. Хората викаха шумно, насам-натам се движеха представители на градската стража. Хран предложи да заобиколим, но любопитството ми надделя и реших да погледна какво се е случило. О, по-добре да бях послушала пазителя!
Първият, когото видях, не беше нещастния загинал, а известния Дамиан Бриар. Той се оказа и последния, защото точно в този момент погледна в моята посока. Без да разбера дали ме е разпознал, хванах Хран и се втурнах в тълпата.
Вдишвам. Свалям от пазителя амулета с илюзията и… го изпускам под краката си. Но сега не е време за търсене.
Издишвам. Докосвам собствения си амулет, включвайки илюзията. Но тук усещам рязък тласък.
Вдишай! Пред очите ми проблясва върхът на собствената ми плитка. Бяла.
Не успях ли?
Но на рамото ми вече пада тъмна.
Забеляза ли?
Когато вдигам миглите, попадам на черен, пламтящ от гняв поглед и разбирам, че цвета на плитката не е най-големия проблем.
– Какво… – Изглежда, че изруга себе си под нос? – Какво правиш тук? – Зъл рев, от който ми се иска да се свия на топка и да затворя очи и уши. – Отново се забърка в оперативна работа? Предупредих те да не си пъхаш носа извън лабораторията! Как избяга от академията? – Той ме хвана за раменете с твърда хватка.
Опитах се да се оправдая, но дори не ме послушаха.
– Върни се веднага. Разбираш ли колко е опасно да се скиташ по улиците в тъмното! Особено за младо момиче! Искаш ли да си следващата? – Просъска Дамиан, сочейки към тълпата.
– Но – успях да промърморя, но не успях да кажа нищо.
С рев „После ще си поговорим“ ме хванаха за яката и като коте ме хвърлиха през портала. Едва събрах въздух за пронизителен вик, паднах на собственото си легло и, издишвайки рязко, успях да забележа как портала се затваря в гънките на балдахина. След няколко секунди осъзнах какво се е случило. От обидата ми се напълниха очите със сълзи.
– Не, представяш ли си – промърморих аз – просто без причина ми се нахвърли. И ето иронията, точно в деня, когато имах пълното право да бъда извън територията на академията! Но той дори не ме послуша! А ако наистина ми трябваше лекар, а той не ме пусна! И изобщо не го интересуваше какви са ми били причините! Сам си е измислил нещо и се е разгневил – вече плачех с пълна сила. – И ме хвърли в портала като някакво животно, безправно и безмълвно! За нищо го съжалих! И за нищо го сметнах за нормален човек!
– Млъкни, Дия! – Извика изведнъж Хран. – Ти не виждаш най-важния проблем!
– Какъв? – Веднага замлъкнах.
– Никога не си срещала теорията за изграждането на портали, нали?
Поклатих отрицателно с глава.
– Ами аз ще те просветя. За да се построи портал, на мястото на преместването трябва да има: а) Фар; б) Добре познат човек и – внимание! – Самото място трябва да е познато на магьосника.
– И какво още? – Не разбрах накъде той бие.
– Огледай се! Той те остави в спалнята ти! Значи, той е бил тук поне веднъж! Но, което е много по-важно, той може да се появи тук по всяко време! А ако в този момент излезем от лабораторията? Или изобщо няма да сме в академията?
Това е катастрофа.
– Хран – прошепнах аз – измисли нещо, но трябва да му препречим достъпа дотук.
***
С трепет очаквах завръщането на магистъра, но не исках да губя време. Хран беше изпратен в лабораторията да донесе всичко, което според него щеше да ни помогне да измислим защита от порталите. Но не намери много материали. Два часа – и нито идеи, нито магистър. И ако второто ме радваше и малко ме плашеше, то първото ме разочароваше невероятно. Трескаво претърсвах в главата си всичко, което някога бях чела за защитни заклинания, когато Хран отново се обади.
– Дия, осени ме – промърмори той. – Идеята е груба, никой никога не я е пробвал и е диво енергоемка, но, за щастие, имаме естествен източник наблизо… – Замислено разсъждаваше котарака.
– Каква е идеята? – Нетърпеливо попитах аз.
– Трябва да направим в стаята магическа бариера, плътен поток магия, който няма да позволи на нищо да проникне вътре – обясни пазителя.
– И как ще го създадем? – Все още не разбирах напълно мисълта му.
– По най-простия, най-грубия и най-дългия начин – въздъхна тежко Хран. – Трябва по всички стени, по пода и по тавана да прокараме потоци от нашия източник. И колкото по-малко е разстоянието между тях, толкова по-добре.
Огледах стаята, прецених размерите и мащаба на предстоящата работа. Изстенах от безнадеждност.
– Да оставим за уикенда? – Попита с надежда Хран.
– Не – веднага се овладях и възразих. – Да защитим жилището от неочаквани гости е нашата първостепенна задача. Дори и да не спим, ще свършим основната част. После можем да добавим още потоци за плътност. Така че ти отиди в лабораторията за ленти, а аз ще се опитам да преместя мебелите от стените и да свия килима.
Прекарахме нощта в реализирането на проекта ни. Хран се занимаваше с горното ниво и тавана, а аз – с всичко по-ниско. На пръв поглед не беше най-сложната работа, но изискваше много сили, защото лентите не само трябваше да се държат в ръце, но и да се закрепват към стените, притискайки ги плътно, докато магията не започне да се абсорбира в повърхността. В общия случай, не се разминахме без изгаряния. Неочаквано се оказа полезен проклетия чайник. За да не заспим, трябваше да сварим по-силна напитка, а тя се загряваше с чист поток алхимия. Разбрахме това случайно, след като изгорихме покривалото с лентите, донесени от Хран. Повече не ги държахме заедно, разделяхме ги по една. Резултатът от нощното бдение беше, макар и криво и недостатъчно плътно, но все пак оплетена стая. И докато се възхищавах на този отровен зелен кошмар, възникна проблем.
– А как ще го проверим? – Попитах ласкаво.
– Чакай тук – помоли пазителя и изтича в хола.
След няколко минути се върна.
– Работи – доволно се усмихна измореното животно.
– И как разбра? – Попитах аз, падайки на все още миришещото на изгоряло легло.
– Опитах се да хвърля през стената заклинание за определяне на живите същества в стаята – отговори той, настанявайки се до мен.
– Уау, и ти знаеш такова нещо? – Погледнах изненадано Хран.
– И по-лошо знам – отвърна той. – Като цяло, сега е по-лесно да пробием стената с ръце, отколкото да се опитваме да повлияем на стаята ти. Но после пак ще добавим потоци. Не знаем точно какъв е магическия потенциал на магистъра. Възможно е, ако си постави за цел, да пробие преградата.
– Точно така – мрачно се съгласих аз. – Ние изобщо нищо не знаем за този магистър.
„Не просто така се приближава към мен. Може би е бил в спалнята, за да я претърси. И кой знае какво е могъл да намери там?“
– Имам още няколко идеи – прозя се Хран. – Можем да измислим нещо, така че цялата магия, насочена към стаята, да се отклонява по някои потоци на друго място. На улицата, например, или директно към източника, където просто ще се разтвори.
– Почакай с това – прекъснах фантазиите му. – Имаме още едно нещо за днес. Затворихме стаята от магическо въздействие, но тук все още може да се влезе спокойно през вратата, тя дори не се заключва с ключ… Макар че едва ли ключа ще го спре.
– Вече мислех за това. Тук всичко е много по-просто. Висша илюзия с кръв. Ще направим така, че да виждаме и усещаме вратата само ти и аз. Остави ми малко от кръвта си. Ще си почина половин час и ще се заема с това – издиша уморено котарака. – А ти се приготвяй за занятия. Трябва да се пребоядисаш.
Аз дори не забелязах, че цяла вечер съм си бъбрила с естествения си цвят. Състоянието ми беше отвратително, но нямаше какво да правя… Току-що се бях приготвила да отида в лабораторията, когато едно нещо привлече вниманието ми.
– Илюзия с кръв? – Повторих аз и се обърнах към Пазителя. – Само не ми казвай, че това е незаконно!
– Хиляда пъти да, при това вече няколко века и не само в нашата империя – сънно потвърди котарака. – Не питай откъде го знам, сам не знам. Но мога да кажа със сигурност, че тя е точно от кръв, което е практически невъзможно да се определи. Така че не се тревожи, никой няма да те изправи пред свещения огън на правосъдието.
Аз се разтреперих. Да, по наше време се практикуваше подобно наказание. И то именно за магия на кръвта. Разбира се, не за клетвата, най-простото и невинно заклинание в тази област. А и илюзиите са просто забавление. Но за останалите знания в тази област се разказват ужасни истории. Но през последните няколко десетилетия никой не е срещал магьосници на кръвта, а ако са виждали, не са го разгласявали. Така че отдавна не са извършвали екзекуции.
Да се надяваме, че Хран е прав и никой никога няма да разбере, че това не е обикновена илюзия. Изтичах в лабораторията, преоблякох се и побързах за лекции. Цял ден Рина ме поглеждаше, но разумно мълчеше, въпреки че със сигурност беше чула шума, с който бях премествала мебелите през нощта. Но не ми беше до нейните подозрения. Бях на прага на изтощението от умора, недоспиване и тревоги дали Хран е успял и дали Бриар не е идвал в мое отсъствие. Трудно е, когато дома ти престава да бъде твоята крепост. И защо не съм се замисляла за това по-рано, след като магистъра отдавна ме посещава през порталите, а мисълта, че може да се появи по същия начин и в мое отсъствие, дори не ми е хрумнала. Глупава, глупава и наивна Кастодия! Все още вярваш в някакви правила на морала и учтивостта! Събуди се, малката! Спомни си как убиха семейството ти и забрави всички закони! Именно с такова настроение се върнах вечерта в стаята си. Там ме чакаше също толкова измъчен Хран, който успешно беше изпълнил плана си. Аз не го виждах, но му вярвах на думата. Дори не си представям колко му е струвало. С моя природен потенциал илюзии от по-висш ред никога не ме очакват. Макар че с уменията на пазител… Кой знае? Тук не става въпрос само за потенциал, а и за умения.
Ето, всичко планирано е изпълнено, но не мога да се отпусна, защото знам, че Бриар няма да остави вчерашния инцидент просто така. И аз също не искам да отстъпвам. Този човек премина всички граници и загуби капката доверие, която беше успял да спечели. И няма да се срамувам да го кажа.