***
Сутринта, още не бях успела да се събудя, долетя съобщение. И вече след половин час ние с Хран седяхме в най-близката таверна и чакахме Аларик. Съдейки по мрачното му лице, върколака носеше лоши новини.
– Това е всичко за теб, за изучаване – без да ме поздрави, той седна до мен и ми подаде папка и епруветка.
– Още един – уморено констатирах аз. – А защо само кръв, не трябва ли да се работи с тялото?
– С тялото вече е късно – отговори Рик. – Намериха го преди два дни, вечерта. Младо момиче с прерязано гърло. И тялото е било оставено недалеч от една от главните улици. Около него се беше събрала огромна тълпа, която не можехме да разпръснем – въздъхна тежко той.
– А защо не ме извикаха? – Намръщих се аз.
– Ти ми кажи – попита с престорена ласкавост върколака. – Дамиан, разбира се, не беше в най-добро настроение, но щом споменах за теб, той направо се разяри. Може би ще ми разкажеш как успя да разгневиш уважавания си шеф?
След няколко секунди разбрах кога точно е бил намерен последния труп. Очевидно, точно около него се беше събрала тълпата, която ме заинтересува. А какво се беше случило, не успях да видя. Не е чудно, че магистъра не пожела да ме извика след такова скандално изгонване от мястото на престъплението. Но да споделям случилото се с Рик някак не ми се искаше.
– Мълчиш, значи? – Примижа охранителя. – Документите, между другото, той помоли да ти ги предадем.
Дори така? Вече не пожела да се срещнем лично. Явно беше приел думите ми като инструкция за действие и решил да не се занимава повече с проблемната ми личност.
Взех документите и се постарах да се концентрирам именно върху тази информация.
– Докладът за кръвния анализ трябва да бъде изготвен по всички правила или кратко и по същество? – Попитах Рик, който ме наблюдаваше внимателно.
– По всички правила. Ти си единствения криминалист, който работи по „кукловода“. Официално си вписана в документацията. Така че всички твои доклади са приложени към делото.
– Почакай, почакай! – Изплаших се аз. – А ако после има съд, аз също трябва ли да присъствам като консултант? Как е възможно, аз не съм дипломиран криминалист! Да какво да говорим, аз съм завършила само половината от курса!
Не, не, не! Не мога да се появявам в съда по толкова голямо дело. Твърде много внимание за моята скромна личност, която трябва да остане в сянка колкото се може по-дълго.
– Не се тревожи, никой няма да те заведе там. А твоята компетентност като специалист е потвърдена от преподавателите. Техните препоръки също са приложени към делото – усмихна се Аларик. – Ако искаш, след няколко месеца ще те наемем на постоянна работа. Разрешението от ректора Бриар ще ти го измъкне… Веднага след като се успокои.
– Не, благодаря – побързах да откажа. – Страхувам се, че веднага ще започна да изоставам с ученето. Нямаш представа колко време всъщност отделям за всичко, – усмихнах се криво.
За учене. Никой не казва, че само за домашни задачи.
– Добре, никой не те пришпорва. Но доброто място винаги ще те чака – намигна върколака. – Дори и да се скараш окончателно с Дамиан, ще ти намеря някое място. Не искам да губя добър специалист заради лошия характер на шефа.
Аз се разсмях:
– Благодаря ти.
– Така е по-добре – зарадва се Аларик. – Ама седиш тук така измъчена и тъжна. Не се тревожи, ако сте се скарали. Той е избухлив и претенциозен човек, но лесно се успокоява. В никакъв случай няма да ти пречи да работиш.
– Аха – опитах се да задържа усмивката на лицето си.
– А сега по-важния въпрос.
– Какъв е той? – Веднага се напрегнах.
– Кога ще дойдеш пак на гости? Всички те чакат! – Широко се усмихна той, а аз отпуснах дъха си. – Макар че, може би не точно теб – погледна той към Хран, който през цялото време седеше до мен и внимателно слушаше разговора. Котаракът сякаш се разтрепери, улавяйки погледа, насочен към него, а аз отново се разсмях.
– Не знам, честно – поклатих глава, успокояващо почесвайки Хран зад ухото. – Изпитите са на нос, а и разследването. Ако се появи свободно време, задължително ще ти кажа. Но и ти не изчезвай, цяла седмица не съм чула и дума от теб – смъмрих го.
– Кой говори. Но и аз съм зает през цялото време. Знаеш ли какво ме учудва най-много? – Намръщи се Рик.
– Какво?
– Появата му в града все още не е разгласена. Тоест, да, появиха се дистрибутори. И потребители. Но са твърде малко. За да се изплати незаконния внос на препарата, са необходими много по-мащабни продажби. Оказва се, че някой се занимава с това на загуба. Някаква безсмислица. Защо? – Напрегнато размишляваше на глас Рик.
– Изводът е само един – обобщих аз. – Всичко е организирано не заради финансова изгода.
– Това е ясно – изръмжа върколака. – Тогава защо?
– Вариантите са много – въздъхнах аз. – Да прикрият друга дейност, да се отърват от неудобни личности. А може би опит да дискредитират властта, че тя не е в състояние да контролира ситуацията в империята. Или това изобщо е тайна акция. Може би имаме пренаселеност на териториите? Не знам, не се интересувам особено от демография, имам си достатъчно проблеми.
– Е, последния вариант, разбира се, е абсурден. Но останалото си заслужава да се обмисли – каза той замислено. – Ако ти хрумне нещо друго, кажи ми. Мислиш добре.
– Ще ти кажа – кимнах аз, чудейки се защо изведнъж на всички около мен им бяха нужни моите идеи.
– Добре – въздъхна той доволно. – А сега кажи ми още нещо, дете, яла ли си или така си скочила и дотичала? – Отговорът му беше ясен от изражението ми. – Тогава свещен дълг на човек, който те е измъкнал в такъв час, е да нахрани горкото дете.
И въпреки всичките ми възражения, ме накараха да ям. А по време на храненето Рик ме забавляваше с всякакви забавни истории от работата си. Като цяло, върнах се в академията в добро настроение. И с същия бодър дух реших да се заема с работата, без да отлагам систематизирането на убийствата.
Доста бързо се справих с попълването на поредната колона и сега замислено зяпах таблицата. Какво да правя с нея?
– Хра-а-ан! – Извиках котарака.
– Какво? – Излезе от зад вратата мустаката муцуна.
– Можеш ли с някакво заклинание да закрепиш тази таблица на стената? – Поинтересувах се аз, оглеждайки се и преценявайки къде да поставя този лист.
– Къде? – Просто попита пазителя, хващайки картона с удължените си опашки.
– Тук – реших решително и посочих стената до камината.
Няколко маха и вече не беше нужно да се навеждам над пода. Въоръжена с молив, реших да прегледам редовете.
Семейство, познати, приятели, местожителство, месторабота – всичко на нула. Няма никакви точки на допир. Сферите на живот, интереси и работа не се пресичат по никакъв начин. Особено от картината се открояваше дроу, за който не успях да разбера лична информация. Ето такива са те – скрити хора. И така, всички данни, отнасящи се пряко до жертвите, трябваше да бъдат изтрити. Оказва се, че няма почти нищо, с което да се работи. Преминаваме към това, което е свързано с убийствата. Оказа се, че те могат да бъдат разделени на две еднакви групи, при това по два различни признака. Вече е добре. Значи, във всичко това определено има някаква система.
Една група – тези, у които в кръвта е открит чист наркотик. Трима от седемте жертви. Нещастният Курсо, дроу и момичето, което е загинало последно. Те са обединени от явна насилствена смърт. При това кървава. Никой не се е опитал да прикрие убийствата като инцидент или самоубийство. И в същото време няма свидетели и няма заподозрени.
Втора група – тези, в чиято кръв е открита смес с парализатор. Тук нещата са много по-интересни. Без съмнение всички умират от отрова в наркотика, но всеки път отгоре се наслагва друг начин на убийство. Отравяне, прерязал вените си, паднал от прозореца и се разбил, обесил се. Няма нищо общо, освен опита да се прикрие насилствената смърт. Разбира се, те са обединени и от начина, по който са се сдобили с тази отрова. Някой е отишъл при някого и му е предложил да уреди проблема тихо. Но! Местата са различни, както и личностите.
Каква е връзката? Чистият наркотик, без съмнение, е по-скъп от по-опасната смес. Значи втората група е по-малко важна?
Но времето, прекарано в опити да се прикрият престъпленията, макар и не много умело, е много повече от времето, прекарано в убийствата, в които е замесен чист лотос. Въпреки че, съдейки по всичко, някои убийства просто не трябваше да предизвикат подозрения. Например, младежа с прерязани вени. Хематомите под разрезите можеха просто да не бъдат забелязани. И ето, вече имаме едно звено по-малко от веригата. Кой знае, може би вече сме пропуснали някаква жертва. Но не мога да седя постоянно в моргата и да оглеждам всички пристигнали трупове. Остава да се надяваме, че сме намерили всички. И още един момент! Използването на лотос не е било решаващ фактор. По-просто казано, втората група хора успешно биха били убити по всеки друг начин. Тогава защо изобщо е било необходимо да се замесва скъп наркотик?
Прегледах наличната информация така и иначе, но не разбрах нищо ново. Само главоболие си спечелих. Направих няколко бележки и скрих всичките си размисли в бюрото. Добре, да оставим тази тема засега. Може би, ако се разсея, после ще мога да погледна картината като цяло с нови очи и да намеря връзката. Освен това, вече се стъмва и определено е време да се заемам с нещо. Архивите отдавна ни чакат, а там има не по-малко информация за разглеждане и анализ.
– Приготвяй се, Хран! – Извиках към спалнята. – Днес ще нощуваме в архивите.
– Да, капитане – прозвуча весел отговор.