***
Нощта мина без вече обичайните неприятности, но не донесе нито информация, нито нови идеи. През деня с Хран успяхме да се справим с всички наболели въпроси. Направихме няколко амулета, довършихме домашното. И към вечерта отново се заех с таблицата.
И така, вече отхвърлихме цялата лична информация. Какво още може да се направи с останалото? По какъв принцип да го групираме?
Добре, да видим по мястото на престъплението. Прегледах адресите. Трудно е да се ориентираш, още повече, че Хран познава града по-добре.
– Слушай – попитах лежащия до мен котарак, който също се опитваше да намери система в този хаос. – Имаме ли карта на града? И по-голяма.
След няколко минути до таблицата на стената се появи карта. Сравнявайки данните, аз разпределих точки, отбелязвайки местата на убийствата. За съжаление, това не ми помогна много. Въпреки че всички точки бяха разположени в южната част на столицата, те бяха разпръснати хаотично и далеч една от друга.
Може би има някаква логика във времето? Започнах да преглеждам всичко по дати. И тук ми провървя. Случайности, както винаги ни учеха, в нашата професия не съществуват. Всички убийства, в които е замесен чист наркотик, са се случили с интервал от единадесет дни. Ето я, тази логика, която не можех да намеря! Но с втората група възникнаха трудности. Ако разгледаме последните четири престъпления, се получава, че между двете „явни убийства” има две „смесени”: с разлика от четири, четири и три дни. Но между първите две „чисти убийства” имаме само едно „смесено”, което, впрочем, напълно се вписва във времевата рамка. И ако схемата ми е правилна, значи имаме проблем.
– Ето безредие – промърморих аз.
– Какво се случи? – Разтревожи се Хран.
– Ако всичко е правилно, това означава, че сме загубили тяло.
– За какво говориш? – Изненадан ме погледна котарака.
Трябваше да му обясня всичко, което бях измислила. Пазителят внимателно прегледа картата и таблицата.
– По дяволите, Каси, ако си права, тогава имаме по-належащ проблем. Не виждаш ли?
– Какво?! – Изплаших се аз.
– Каси, настъпва четвъртия ден от последното убийство. А това означава, че утре, според твоите изчисления, ще има нов труп.
У нас започна тиха паника. Какво да правим? Нощ е, дори на никого не мога да разкажа! Но и да чакаме не можем. Решихме да напишем на Рик. А ако той не отговори, ще трябва да се измъкнем, да събудим Рина, да разберем от нея къде живее магистъра и да отидем при него. И, честно казано, този вариант бих искала да избегна.
„Рик, мисля, че намерих системата! И според нея утре ни очаква нов труп. Не знам какво да правя!“
Отговорът дойде малко не оттам, откъдето го очаквахме. Хран изсъска и избяга към спалнята. Скоро и аз почувствах мигновен прилив на магия до себе си.
Трябваше да се досетя за единствения начин да разкажа бързо за проблема, помислих мрачно, обръщайки се.
– Изплювай, адептка, какво си намерила там – пронизваше ме тежък поглед на мрачния, уморен магистър.
„Всичко е наред, успокой се, всичко е наред“ – успокоих се и уверено изясних очертаващата се картина. Бриар ме изслуша внимателно, мълчаливо изучавайки таблицата ни.
– Това е безсмислено – най-накрая изрече той.
– Какво? – Уплаших се, решила, че не ми вярва или че съм сгрешила.
– Твоята система. Защо да убиваш с определена периодичност? – Обърна се той към мен.
– Не знам – промърморих, отвръщайки поглед. – Помолиха ме да предложа някакви идеи. И ако следващото убийство по плана не беше утре, щях да помисля по-дълго, но така предпочетох да съобщя веднага.
– Правилно си постъпила – замислено кимна той. – Помисли още над този проблем – той се обърна и, изглежда, се канеше да си тръгне.
– Чакайте – спрях го. – Какво ще правите?
– Какво да правя? – Погледна ме строго. – А какво можем да направим, адептка? Ти определи времето на убийството, но начина, по който избира жертвите, все още е неизвестен. Имаме цял град и е невъзможно да определим откъде да очакваме удара. Всичко, което можем, е да засилим патрулите. И да чакаме нов труп.
Погледнах към пода. Сега разбирам, че нищо не може да се предотврати. Но и просто да чакаме следващата жертва е някак неправилно.
– Разбираш, че търсенето на изчезналия ни елемент е твоя отговорност, нали? – Изведнъж се обърна той към мен. – Когато групата ти има следваща практика, ще отидеш с Рик в архива.
– Добре – отговорих тихо.
Поредният прилив на сила: Явно госта отваря портал. Рязко се обръща към мен.
– Бъди готова, че утре ще те извадят от занятията! – И след тези думи изчезва в отвора на портала.
След няколко минути от спалнята се показа главата на Хран, огледа околното пространство и едва тогава котарака влезе напълно.
– Общо взето, проблемите ти станаха още повече. Какво ще правиш? – Въздъхна той.
– Ще търся изчезналия труп.