***
Събудих се, защото пазителя скачаше върху мен и крещеше в цялата стая:
— КА-А-АСС, СТАВАЙ!
— Защо крещиш? — Намръщена, се опитах да се скрия под възглавницата.
— Сама знаеш, много е трудно да събудиш човек след заспиващо заклинание, така че или крещя в ухото, или студен душ — вече по-спокойно отговори пазителя. — Избрах по-щадящия вариант, така че трябва да си ми благодарна.
— Хран, днес имам нужда от твоята помощ. Трябва да направим черна боя за коса, после да измислим как да потъмним цвета на кожата и… — Замислих се, преценявайки какво още ще ни е нужно. — Да намерим много яркочервена боя за плат — реших.
— Ще ти помогна, разбира се, но съм съгласен с Бриар, няма да се справиш с ролята — той поклати глава. — Добре, времето е малко, има много работа, с боята за коса всичко ми е ясно, обясни ми защо ти е нужна червена?
— Ще прекроим една от роклите ми в по-ярка и откровена версия — признах аз.
— Кой ще го преправя? — Подмазвателно попита котарака.
— Аз, кой друг.
Пазителят се разсмя с гръмогласен смях. Аз с недоумение следях котешката истерия.
— И какво не е наред? — Попитах мрачно, когато котарака се успокои малко.
— Кас, прости ми, разбира се, но ти и иглата сте несъвместими неща. Спомни си чудовищата, които произвеждаш с завидна упоритост, опитвайки се да създадеш повече или по-малко прилична играчка. Наистина ли мислиш, че ще създадеш нещо прилично от роклите си? — Скептично ме погледна той.
— А на мен точно неприлично ми трябва — отвърнах аз, обидена на котарака, дори и да е прав за таланта ми за шиене.
— Каси, слънце мое — запя той. — Това, което ще излезе, ще бъде съвсем неприлично. Не в смисъл, че ще е откровено, а в смисъл, че само шут би го облякъл. Не, прости ми, но това не е вариант.
— А ти какво предлагаш? — Раздразнено изстрелях аз, отивайки в спалнята, за да се преоблека. — Не искам пак да се обръщам към Рина, а и тя няма такива рокли в гардероба си.
— А аз, между другото, имам много добра идея — радостно се усмихна Хран. — Не успях да ти кажа, нямаше време. Трупът… ние с теб се изнервихме, после изобщо забравих.
— Забравил за какво? — Погледнах го с интерес.
— Аз бях при Кринус онази вечер… — Аз кимнах: Помня, че оставих бележка, че няма да се върна скоро. — И така, артистите се върнаха, дойдоха за императорския бал, за да се представят.
— Наистина ли? — Зарадвах се, че старите ми приятели са отново в града, но си спомних, че съм затворена в академията. — Ето, дори няма да мога да прегърна Дана. Колко жалко — промърморих аз.
Дана я познавах от детството си. В периодите на детски бунт понякога бягах от приюта за няколко дни и се криех именно при артистите. Аз пеех заедно с Дана, а тя танцуваше. Артистите бяха едва ли не единствените, които знаеха, че светлокосата Тоди, която се изявяваше в таверната, всъщност е Кастодия Серас. В последно време, обаче, трупата се появяваше рядко, повече от година беше минало, откакто бях виждала Дана.
— Ще ѝ занесеш писмо, нали? — Помолих аз.
— Разбира се, ще ѝ го занеса — кимна котарака, усмихвайки се широко. — В края на краищата, тя е нашето спасение.
— Как така? — Не разбрах аз.
— Кас, Дана е танцьорка, тя ще намери подходяща рокля. Помоли я да ти я заема за вечерта, не мисля, че ще откаже.
— Ти си прав — аз се разсиях. — И, ако може, попитай за още един чифт чорапи и обувки. Но ме тревожи как ще донесеш цялата тази красота? — Със съмнение погледнах котарака.
— Ще го донеса, не губи време, сядай да пишеш — подкани ме той. — А докато аз тичам при тях, ти се заеми с боята за коса.
— Да — съгласих се и се затичах към писалището.
Толкова много неща трябва да разкажа, толкова много да споделя и още повече да мълча. За сметка на това мога да се интересувам от нейните дела. Сигурно Дана ще има още няколко нелепи истории, все пак те пътуват толкова много из страната. Може би си струваше да замина с нея преди осем години, когато ми предложиха място в трупата. А може би бях права, че отказах. Сега съм на мястото си. Макар че онзи живот би бил по-лесен. Бих била много по-свободна от собствените си страхове. Но аз избрах този път и ще го извървя до края. И ако съжалявам, то само леко, защото иначе нямаше да срещна своя пазител. Но да не се задълбочаваме във философски разсъждения. Сега е по-важно да помоля приятелката си за помощ. Надявам се, че няма да ми откаже. Сама всеки път се опитваше да ми натрапи поредната ярка рокля, а аз гордо отказвах, че дръзките тоалети не ми трябват. А ето как се обърнаха нещата.
— Написа ли? — Нетърпеливо подскочи котарака.
— Да. — Запечатах плика и внимателно го сложих на котарака за нашийника.
— Тогава аз ще тичам, а ти се заеми с отварите.
Слязохме в лабораторията и се разделихме. Отварите можеха да се приготвят на автомат, но предстоеше много по-сложна работа. Трябваше да създам нова личност, да измисля историята ѝ. Колкото повече подробности, толкова по-лесно щеше да ми бъде да се сживея с тази маска, да разбера характера и чувствата ѝ. Е, безименна, как да те наречем? Как още не съм се подигравала на собственото си име? Имаме Кас, Дия и Тоди. Коя ще бъдеш ти?
Аста, добре дошла в света на живите!
Аста… Ти си родена в небогато семейство, дори бедно. Майка ти е работила като шивачка. Баща ти го нямаше. От детството си прекарваше цялото време в ателието с майка си, наблюдавайки разглезените клиенти. И много бързо малката разбра, че блестящия, пълен със смях, фини дантели и скъпоценности свят я привлича много повече, отколкото честната, но изтощителна и неблагодарна кариера на шивачка. И Аста твърдо решила на всяка цена да пробие в този прекрасен свят. Момиченцето започна да наблюдава още по-внимателно кокетките, усвоявайки маниерите им, поведението, жестикулацията. Като порасна, тя разбра, че за да стигне там, където се стреми с цялото си сърце, не е достатъчно само да има симпатично личице и добра фигура, тук е необходимим и мозък. За да заинтересуваш мъж, не е достатъчно само да мигаш с мигли и да се смееш, но и да поддържаш разговора. И момичето се зае със самообразование. С времето тя научи всичко, което ѝ помагаше да постигне целта си. И Аста намери билетчето си за красив живот в същото ателие, където помагаше на майка си. Тя просто отне покровителя на собствена клиентка. Това дори не беше трудно, очевидно тази кокетка вече беше омръзнала на благородния господин. Няколко лукави погледа, срамежлива усмивка… И ето я, вече се кичи пред огледалото, избирайки скъпа рокля. Оттогава мина много вода. Не мина без грешки, но тя усвои основните правила за оцеляване. Трябва винаги да следиш настроението на своя приятел. Трябва да знаеш точно кога да пееш нежно, кога да се оплакваш и да се обиждаш, кога да мълчиш, кога да дразниш, кога да искаш подаръци, кога да приготвяш подаръци сама (а главния подарък е самата тя), кога да привличаш, и кога да отблъскваш. Това беше вечна игра на ръба и Аста я обожаваше. Колко вълнуващо е умението да четеш чуждите емоции и възторга от това, че си познала как да постъпиш в нужния момент и си получила заслужена награда! Да, Аста се пристрасти към чувството на адреналин не по-лошо от наркоман. Затова понякога подлагаше кавалерите си на разтърсване, тук важното е да не прекаляваш и да избереш подходящия момент. Всички мъже по природа са воини, затова от време на време трябва да им се напомня, че не ти си приела благосклонно ухажването, а той те е спечелил и никой друг не смее да те отнеме. Това подгряваше отношенията, когато започваха да изстиват. Аста знаеше всички мъжки слабости и умело се възползваше от тях. Както и женските, защото съперничките трябва да се отблъскват навреме. Тя не искаше млада кокетка, каквато някога беше самата тя, да ѝ отнеме законната плячка. А особено внимателно трябва да се следи настоящия покровител. Това е силен мъж. Слабите жени винаги се привличат към такива, които със сигурност няма да те докоснат с пръст. Но той не е толкова прост. Това чувство на опасност и власт, което излъчва, разбунва чувствата и още повече подхранва удоволствието от играта. Днешната партия ще бъде ярка. Аста не можеше да дочака да разпали пламъка в тези студени стоманени очи. И дори имаше идея как. Например…
— Ка-а-асс!!! — Изсвистя над ухото ми и, пробуждайки се, видях Хран с вързана на гърба раница. И, съдейки по всичко, с обувки в зъбите.
— Вече се върна? — Изненадах се, обръщайки се. Ух, как се замислих. Ето, вече и боите си приготвих. И масла, за да потъмнея. Ето какво значи практика, движенията вече са доведени до автоматизъм.
— Върнах се — съобщи той, изплювайки обувките на пода. — За какво мечтаеш?
— Мислех си история — споделих аз, сваляйки багажа от гърба на котарака. Добре, че Хран е толкова голям, че се побра всичко, което ми даде щедрата ми приятелка.
— И как е? — Заинтересува се той.
— Сега съм още по-уверена, че всичко ще се получи — широко се усмихнах, отваряйки раницата.
А там меко преливаше плътен ален атлас, преплетен с такава алена дантела. Внимателно взех роклята за раменете и я вдигнах, разглаждайки я. Хран, който се качи на масата, за да види по-добре изпратеното, свирна.
— Едно мога да кажа със сигурност, Каси: Ще замръзнеш в тази грозота, ако не те топлят активно.
А аз все още с интерес разглеждах новата си придобивка. Дълги ръкави, почти до върховете на пръстите, от лакътя постепенно се разширяваха. Достатъчно да вдигнеш леко ръката и те разкриват тънките китки. Дълбокото деколте, обградено с тънка дантела, разкрива раменете, част от гърба и, естествено, зоната на деколтето. Напълно очевидно е, че тази рокля не предполага нито горна част на бельото, нито корсет. Широка пола, спускаща се до самата земя, без излишни украшения и бродерии, само широка лента дантела отляво, от талията до самия подгъв. И нещо ми подсказва… Протягах ръка: Да, зад тази лента се крие разрез, почти до средата на бедрото. Огледах още веднъж този шедьовър и мрачно заключих:
— Ще я убия, когато я срещна.
— Аз ще ти помогна — кимна Хран, който беше в същия шок.
Аз, разбира се, сама помолих да ми избере нещо по-смело от обичайните ми тоалети, но Дана прекали.
— Други варианти така или иначе няма — съчувства котарака. — Ще трябва да отидеш с нея. Макар че, честно казано, се страхувам да те пусна.
— Не се тревожи, магистъра ще бъде с мен — напомних аз, като оставих тази униформа, за да разгледам останалото.
— А от него се страхувам особено — промърмори приятеля. — Нямаш много време, така че давай, мий се, разкрасявай се, приготвяй се, а аз ще измисля нещо за всеки случай.
— За какъв случай? — Намръщих се аз.
— За всеки случай — недоволно измърмори котарака. — Махай се оттук.
Побързах да последвам съвета на котарака, наистина имаше много за вършене. Аста вече съществуваше, а сега трябваше да наложа образа и върху себе си. Боядисвайки косата си в наситено черно и мажейки се с масла, за да се превърна от бледа блондинка в смугла брюнетка, убеждавах себе си, че в огледалото вече не е Кас, а Аста. Навивайки с магия големи къдрици, боядисвайки устните си с червено червило, което, както и новите чорапи с дантелена ластична лента, ми беше изпратила Дана (страхувам се дори да си представя какво искаше да направи от мен!), убеждавах се, че скромната Кас, като всички добри момичета, отива да си легне. Това, което ще се случи вечерта, няма да я засегне и няма да я притесни. А ето че хазартната ловджийка Аста се събужда и всичко, което ще последва, е на нейна съвест. Вярно, аз няма да премина границите нито като Кас, нито като Аста, нито като някой друг.
Към шест вечерта от огледалото ме гледаше момиче, което определено не можеше да бъде тихата Кастодия. Момиче-пламък, своенравна, горда, знаеща си цената, способна както да изгори, така и да стопли с огъня си. На червените устни бавно се разля хитра усмивка. О, такава личност ще докаже всичко, което пожелае. Тя няма да загуби тази партия.