Глава 22
УАЙЛДЪР
Уикендът, прекаран с Айрис и родителите ми, беше най-хубавото ми прекарване от години. Прекарвахме всеки миг заедно, смеейки се и споделяйки истории.
Не съм се съмнявал, че мама и татко ще заобичат Айрис. И както се очакваше, те веднага я приеха. Всички бяхме се слепили без шевове.
Единственото, което ме измъчваше през уикенда, беше, че беше минал твърде бързо.
– Винаги се радвам да те видя, сине. – Татко протегна ръка, докато стояхме на верандата, току-що натоварили багажа им в колата.
– И аз. – Хванах ръката му и го прегърнах.
Беше също толкова силен и висок, както винаги. Откакто го бях видял за последен път, в черната му коса се бяха появили още сиви ивици. Но татко ми беше предал своето силно и здраво тяло.
През целия си живот приличах на баща си. Мама ме наричаше негов клонинг. Само се надявах, че ще се грижа за тялото си така добре, както той се грижеше за него.
– Шофирай безопасно. – Потупах го по гърба и го пуснах да тръгва.
– О, ще го направим. – Той се обърна към гледката, всмуквайки хладния утринен въздух в дробовете си, задържайки го за миг. – Нямахме възможност да говорим за това, но мисля да се пенсионирам.
– Наистина?
Татко обичаше работата си на електротехник и за първи път споменаваше за пенсиониране.
Той сви рамене.
– Майка ти и аз говорихме за това. Сигурно ще е хубаво да те виждам повече от няколко пъти годишно. Може би да пътуваме малко, докато все още имаме възможност.
– Тук няма спорове. Бих се радвал да ви виждам по-често.
Той сложи ръка на рамото ми и го стисна.
– Ще трябва да получим препоръки за пътуване от Айрис.
Това беше преходът към разговора, който очаквах, откакто бяха пристигнали. Но това беше един от малкото моменти, в които бяхме сами.
Мама беше вътре с Айрис и довършваше чиниите от закуска. Затова не беше изненада, когато татко ме помоли да помогна за товаренето на куфарите.
– Не знам как да го кажа. – В погледа му се прокрадна тъга. – Знаеш, че обичахме Ейми.
– Да.
– Беше ми трудно да те виждам сам, откакто тя почина.
Мама и татко не знаеха, че с Ейми сме се борили. Дори родителите ми не бяха разбрали цялата истина. Единственият човек, който знаеше, беше Айрис.
– Ти си различен около Айрис – каза татко, изучавайки лицето ми. – По-лек. По-щастлива. И нямам предвид само напоследък. Пасваш си с нея по-добре, отколкото някога с Ейми.
Той изрече думите, за които се чувствах твърде виновен, за да ги кажа.
– Тя е специална – каза той.
– Така е.
Погледът му се плъзна през рамото ми към вътрешността на къщата.
– Майка ти прекара един час снощи в скролване на нейния Инстаграм.
– Мама има Инстаграм?
Татко се ухили и кимна.
– Тя продължаваше да ми показва снимките на Айрис от цял свят. Двата ѝ месеца в който и да е град. Това е доста добър начин на живот.
Налягането в гърдите ми, което липсваше през целия уикенд, се върна. Натискът, който се появяваше всеки път, когато мислех за заминаването на Айрис.
– Не се нуждаеш от съвет – каза татко. – Ти вече знаеш какво бих ти казал да направиш.
Не я оставяйте да си тръгне.
Обърнах се и проследих погледа му през прозорците до мястото, където мама и Айрис се прегръщаха в хола.
Това не беше кратка прегръдка. Бяха се вкопчили една в друга, като приятелки, които се сбогуват за цял живот.
Или майка с дъщеря си.
Мама никога не беше прегръщала Ейми по този начин.
Когато най-накрая се разделиха, и двете жени потъркаха ъгълчетата на очите си. После се приближиха до вратата и се присъединиха към нас на верандата.
Беше ред на татко да прегърне Айрис, а аз придърпах мама в прегръдките си и целунах косата ѝ.
– Обичам те, мамо.
– Аз също те обичам. – Тя ми се усмихна, а очите ѝ бяха стъклени от сълзи, след което хвана протегнатата ръка на татко.
Той я държеше през целия път до колата им, където отвори вратата ѝ. След като тя седна, той се наведе вътре, за да ѝ закопчае предпазния колан – начинът на татко да открадне целувка. След това затвори вратата ѝ и опипа пролуките, за да се увери, че е плътно затворена.
От години гледах как баща ми закопчава майка ми на седалката. Никога не ми е омръзвало.
С едно последно махване татко се плъзна зад волана и по-рано, отколкото бях готов, колата им изчезна покрай дърветата.
Придърпах Айрис към себе си, притиснах нос към косата ѝ, за да вдишам аромата на ванилия и цитруси.
Тя зарови лицето си в гърдите ми, сякаш също ме вдишваше.
– Какво правим?
Въпросът ѝ беше толкова тих и заглушен от ризата ми, че едва го долових. Колкото и да ми се искаше да я взема вътре, да прекарам първия официален ден от лятната ваканция, заровен в тялото ѝ, това беше разговор, който не можеше да бъде пренебрегнат. Вече не. Не и след един уикенд, прекаран като семейство.
Айрис беше част от това семейство, като четвърти крак на маса или стол.
– Какво искаш? – В крайна сметка нямаше значение какво искам. Ако крилете ѝ я отвеждаха да лети до другия край на света, тогава щях да намеря начин да развия свои собствени криле.
Каламити щеше да ми липсва като крайник, но ако тя искаше да пътува по света, щеше да има компания.
Айрис се премести, разхлаби се и ме погледна.
– Чувствам се неспокойна.
Крилата бяха такива.
– Не е същото като преди – каза тя. – То е различно неспокойствие и не мога да кажа дали искам да пътувам, защото всъщност искам да пътувам, или защото това се очаква. Или защото ако спра, значи по някакъв малък начин те са спечелили.
– Кой?
– Семейството ми – призна тя. – Знам, че това е нелепо. Но съм работила толкова усилено, за да им докажа, че не ми е нужна фантастична диплома или работа в офис, за да бъда успешна. И знам, че не се нуждая от тяхното одобрение.
– Но ти го искаш.
– Искам го.
Част от мен искаше да ѝ каже, че те наистина я одобряват. Че я обичат. Но беше минало много време, откакто бях виждал родителите на Айрис. И освен повърхностния отговор на последния му текст за това как върви, все още избягвах Дани.
– Това е нещо повече от моето семейство. Изградих цялата тази личност и… – Тя въздъхна и се оттегли.
– И какво?
– Уморена съм, Уайлдър. – Тялото ѝ се отпусна срещу моето, сякаш най-накрая можеше да го признае и вече нямаше нужда да стои толкова силно. – Твърде млада съм, за да съм толкова уморена. Уморена съм от това, че нямам място, което да е мое. Дом. Адрес. Но не искам да загубя това, което съм, ако спра.
Тя се притесняваше, че ще намери пътя обратно към срамежливото, тихо момиче от Маунт Плезънт.
– Няма да го направиш – обещах аз.
– Откъде знаеш?
– Защото аз няма да ти позволя.
Сините ѝ очи се втренчиха в моите.
– Какво искаш да кажеш?
– Обичаш да пътуваш? – Това беше въпрос и изявление.
Айрис кимна.
– Тогава пътувай. – Отметнах кичур коса от слепоочието ѝ. – Обичаш тази къща?
Още едно кимване.
– Тогава остани. Можеш да имаш и двете.
– А какво ще кажеш ти?
– Можеш да имаш и мен.
Тя примигна бързо. След това светкавично сложи ръце на лицето ми и придърпа устата ми към своята.
– Няма да си тръгна.
Въздухът се изтръгна от дробовете ми.
– Благодаря, дявол да го вземе.
– И аз те задържам.
Спуснах челото си към нейното.
– Добре.
– А с майка ти решихме, че тази есен всички заедно ще ходим в Ямайка.
Засмях се.
– Само ми кажи в кои дни да си взема отпуск от работа.
Ръцете на Айрис се оплетоха около раменете ми и тя скочи, обгръщайки тялото си около моето.
– Това наистина ли се случва?
Пощипнах я по дупето.
– Ау! – Изкрещя тя и се изправи. – За какво беше това?
– Сега знаеш, че не сънуваш.
Тя се захили и се наведе, за да ме целуне по устата. Усмивката на устните ѝ бързо изчезна.
– Ще трябва да кажем на Дани.
Завъртях се към вратата и я занесох вътре.
– Не днес.
Днес празнувахме.
Затова се запътих към спалнята, благодарен за празната къща. Бяхме мълчали, докато мама и татко бяха на гости. Точно сега исках да я чуя да крещи.
Поставих я на ръба на леглото, като я оставих да отвие крайниците си от тялото ми. След това хванах брадичката ѝ и я държах здраво, докато се навеждах в кръста и запечатвах устните си върху нейните.
Тя посегна към лицето ми, вероятно за да вплете пръстите си в брадата ми, но със свободната си ръка я отблъснах и прекъснах целувката.
– Легни назад.
Ъгълчето на устата ѝ се изкриви в лукава усмивка и тя изпълни заповедта.
– Постави ръцете си над главата. Не ги мърдай. – Ако го направеше, щях да намеря нещо, за да ги вържа за таблата на леглото.
Идеята за нея, вързана за това легло, изцяло на моя милост, предизвика вълна от похот във вените ми. Пенисът ми се опъна на дънките.
Айрис се свлече по-дълбоко в леглото и се облегна на възглавниците. След това, както ѝ беше наредено, тя вдигна ръце, докато дланите ѝ не се озоваха на таблата.
Тази сутрин беше облечена с любимите ми изтъркани дънкови шорти и с бялата ми тениска, която беше облякла за леглото снощи. Неоновозеленият сутиен под нея прозираше през памука.
– Затвори очи – наредих аз.
Дъхът ѝ застина, докато се подчиняваше.
Взирах се в нея, наслаждавайки се на гледката ѝ в леглото ми. Русата ѝ коса се разстилаше на дълги кичури. Красивите татуировки по гладката ѝ кожа.
Моя. Тя беше моя. Сега просто трябваше да се въздържа да не прецакам това.
Разхлабих копчето на късите ѝ панталони и го разкопчах. С бавна, ленива прецизност я съблякох. Върховете на пръстите ми се плъзгаха по чувствителните места на бедрата и ребрата ѝ. Изтеглих го, превръщайки го в прелюдия, докато дъхът ѝ не се разкъса.
Когато разтворих коленете ѝ, сърцевината ѝ заблестя.
– Винаги е толкова влажна за мен.
– Уайлдър…
– Дръж очите си затворени.
– Но аз искам да гледам.
– Затворени, Айрис.
Тя изсумтя, но не възрази. А ръцете ѝ останаха точно там, където ѝ беше наредено, над главата ѝ.
Първото облизване на центъра ѝ беше толкова сладко, че едва не ми прилоша.
– Да – промърмори тя.
Обиколих клитора ѝ с върха на езика си и бедрата ѝ се раздвижиха.
– Не мърдай ръцете си.
Тя обичаше да ме дърпа и да ме стиска за косата, но точно сега исках да е под моя милост. Исках да усещам всяко докосване до нея. Всяка целувка.
Прокарах устни по плътта на вътрешната част на бедрото ѝ, оставяйки мокра следа почти до коляното ѝ. Когато отново намерих сърцевината ѝ, тя вече трепереше.
Тялото ми искаше да потъне в нейното, но първо исках сладостта на нейния оргазъм да се разлее по езика ми. Така че я поглъщах, докато тя не се разклати и не се разтвори под устата ми. Хванах бедрата ѝ, като ги държах притиснати, докато се наслаждавах.
– О, Боже мой. – Ръцете на Айрис се вкопчиха в таблата, а тялото ѝ трепереше. – Аз съм…
Предупреждението беше прекъснато, когато засмуках клитора ѝ, силно, и тя избухна.
Тя изкрещя. Беше задъхана, болезнено красив звук на чисто удоволствие, докато гърбът ѝ се извиваше от леглото.
Продължих с нея, докато оргазмът ѝ отшумя и тя се срина, сякаш без кости и без дъх. След това се качих в леглото до нея, все още напълно облечен, за да запомня слабата усмивка на устните ѝ.
Искрящите лазурни басейни ме погълнаха целия, когато тя най-накрая отвори очи. Тогава тя се захили.
Обичах я. По дяволите, как я обичах.
Ако всичко, което успеех да постигна до края на живота си, беше да я задържа, щях да го смятам за успех.
– Мой ред. – Тя се нахвърли, по-бързо, отколкото очаквах, и сложи двете си ръце на раменете ми, като ме избута по гръб. И точно както аз бях направил с нея, тя ме съблече с лениви, мъчителни движения.
Потънах в леглото, оставяйки я да си играе, докато тези чувствени устни не обгърнаха члена ми.
– По дяволите – изсъсках аз. Рай.
Тя смучеше и облизваше, а плоската страна на езика ѝ галеше ствола ми. Ръцете ѝ ме хванаха за бедрата, докато аз ги люлеех, обладавайки устата ѝ.
Не се притеснявах да се въздържам или да задържам освобождаването си. Устата на Айрис беше твърде гореща, твърде съвършена, а когато се изстрелях в гърлото ѝ, тя погълна всяка капка.
След като избърса устните си, тя пропълзя по тялото ми и се сгуши под мишницата на ръката ми. Пръстът ѝ намери зърното ми и си играеше с него. Айрис беше толкова влюбена в зърната ми, колкото и аз в нейните.
– Внимавай – предупредих я аз.
– Защо?
– Щях да ти дам минута за почивка. Продължавай така и ще променя решението си.
Тя щракна зърното ми.
И започнахме отначало.
Беше вече тъмно, когато най-накрая се предадохме на изтощението. Бяхме си откраднали дрямки през целия ден. Бяхме се промъкнали голи до кухнята и бяхме измъкнали остатъците от уикенда от хладилника. Но иначе денят ни премина под чаршафите. Винаги се докосвахме. Винаги искахме още.
За първи път прекарвах цял ден в леглото с жена.
Не просто с жена.
Моята жена.
Това беше нещо, което исках да правя отново и отново. До края на живота си.
Ако не го прецакам. Ако не я проваля, както бях провалил Ейми.
– Страх ме е.
Айрис се надигна и подпря брадичката си на ръцете си, които се сгънаха върху гръдната ми кост.
– От какво?
– Не искам да те разлюбя.
Устата ѝ се отвори. Затвори се. Отвори се. Затвори се. Когато най-накрая проговори, гласът ѝ се пречупи.
– Ти ме обичаш?
Докоснах бузата ѝ, а палецът ми премина по гладката кожа.
– Наистина ли е толкова изненадващо?
Лицето ѝ омекна.
– Няма да ме разлюбиш. Няма да ти позволя.
Ако имаше жена, която можеше да ме накара да я обичам до последния си ден, това беше Айрис.
Айрис не беше Ейми. Може би, ако си го напомнях достатъчно, страховете щяха да намалеят. Аз също не бях същият мъж, който бях преди всички тези години.
– Обичам те – прошепна тя.
Гърдите ми бяха толкова пълни, че чак ме болеше. Седнах, като я взех със себе си, притиснах устата си до нейната и я целунах с всичко, което можех да дам.
Когато се разделихме, тя се притисна към гърдите ми.
– Това е грандиозно усещане, но съм прекалено уморена за повече секс. Това е твоя грешка.
Засмях се, докато тя ме побутваше по ребрата. След това ни завъртях във възглавниците, свих я обратно в гърдите си и я притиснах до себе си.
Това беше ново начало. Не бях сигурен, че го заслужавам.
Но, по дяволите, все пак го приемах.
– Лека нощ, Уайлдър Абът – каза тя, като се прозя.
Целунах я по косата.
– Лека нощ, Айрис Монро.
Назад към част 22 Напред към част 24
