Глава 5
СКОРПИОНА
Уморено свих рамене, опитвайки се да се освободя от напрежението в тях, докато влизах в стаята си. Не се изненадах да видя Джесика в безсъзнание на леглото ми. Беше си взела душ. Косата ѝ беше мокра и все още заплетена, тъй като все още не я беше разресвала. Беше облечена с тесни дънки и пуловер, а телефонът ѝ лежеше в ръката ѝ, с отворена книга на него.
Затворих и заключих вратата на спалнята си, преди да се преместя в банята и да започна да се събличам, за да си взема горещ душ. След като се справих с досадния задник на Грейв, който пееше шибаната песен за чистене, главата ми се замая. Грейв беше един от най-близките ми мъже в този клуб, но, Господи, той можеше да бъде досаден като дявол.
След като си взех бърз душ, излязох и се подсуших, като навлякох чифт дънки и обикновена черна блуза с дълъг ръкав, след което нахлузих елека си. Погледнах към Джесика, която все още се беше простряла на леглото, а от устните ѝ излизаше тихо хъркане.
Майната ѝ, беше очарователна.
Бях човек, който се стреми да я изчука и да я остави. Винаги съм бил такъв. Но имаше нещо в Джесика, което ме привличаше. А когато се възбуждаше или когато се ядосваше и се появяваше този неин секси южняшки акцент?
Майната му.
Имах чувството, че съм на път да бъда следващият мъж в този клуб, който ще спечели стара дама.
Мисълта наистина не ме притесняваше толкова, колкото си мислех, че ще ме притесни.
Тя бавно отвори очи, вероятно се събуждаше, след като бе усетила, че я гледам толкова дълго. Тя се протегна и сънливо разтърка очите си.
– Не исках да заспивам. – Каза тя, като южняшкият ѝ акцент се открояваше, тъй като все още беше полузаспала.
Членът ми се раздвижи в дънките.
– Добре си, скъпа – казах ѝ аз. Взех четката ѝ от плота в банята и се придвижих към леглото. – Седни – наредих аз.
Тя бавно се надигна в седнало положение. Седнах зад нея и я придърпах между краката си с гръб към мен, за да мога да разреша косата ѝ. Беше толкова шибано дълга, че върховете на косата ѝ докосваха края на пуловера ѝ. Тя въздъхна тихо.
– Майка ми починала, когато ме е родила. – Каза тя нещо неочаквано. – Баща ми ме сресваше, докато не станах достатъчно голяма, за да се науча да работя с четката сама.
Притиснах целувка към рамото ѝ.
– Малка тайна за мен, скъпа – има две неща, които обичам върху една жена: дупето и косата ѝ. – Погалих я по врата. Дъхът ѝ застина в гърлото. – Имаш и двете.
Наведох се назад и продължих да разресвам косата ѝ, като внимавах за заплитанията. След като толкова често разресвах косата на Ема, когато от време на време бях детегледачка на Грейв, разресването на дългата коса беше като втора природа за мен.
Телефонът ми иззвъня на скрина в другия край на стаята. Помрънках и оставих четката. След като се измъкнах от гърба на Джесика и отидох до скрина, грабнах телефона си. На екрана се появи името на Грейв.
– Какво? – Измърморих. – Достатъчно ми е за един ден.
Той се изсмя.
– Не; клубни дела, братко. Имам нужда от теб долу в параклиса. Имам някаква техническа работа за теб.
– Добре – измърморих аз. Наистина исках просто да се отпусна за известно време, може би да се изгубя между краката на Джесика за няколко часа, но когато се обадят клубните гадове, си вкарваш задника там, където е необходимо.
Затворих и вдигнах ботушите си от пода, като взех чифт чорапи от скрина. Джесика ме наблюдаваше мълчаливо.
– Трябва да сляза в параклиса – казах ѝ. – Това може да отнеме известно време. Яла ли си вече?
Тя поклати глава.
– Бях много уморена, когато се върнах тук, затова просто се изкъпах и четох книга на телефона си, докато не заспах.
Наведох се над леглото и хванах брадичката ѝ с ръка, като леко прокарах устни по нейните. Тя издаде малък звук в задната част на гърлото си, който почти ме накара да кажа „майната му на клуба“.
– Слез долу. Сигурен съм, че Трикси и Катюшка са приготвили някаква храна. Обикновено те готвят за мен, Грейв и Ема. Би трябвало да има достатъчно и за теб.
Изправих се и се придвижих към вратата.
– Скорпион – извика Джесика зад мен. Обърнах се към нея. Тя стоеше до леглото, а дългата ѝ руса коса висеше около раменете и кръста ѝ. – Наистина не знам как работи всичко това. – Каза ми тя. – Всичко, което се случи при мен, а сега съм в стая с теб . . .
– Ти си моя – казах ѝ направо. Тя си пое рязко дъх, а очите ѝ се разшириха от шок. – Ти съгласна ли си с това?
– А какво означава да съм твоя? – Попита ме с нервност и несигурност в гласа.
– Знаеш какво е стара дама, нали? – Попитах я. Тя кимна. – Добре. Защото, скъпа, това нещо е неестествено за мен. Не отглеждам привързаности, но за по-малко от двайсет и четири часа ти успяваш да си проправиш път под кожата ми.
– Това нещо лошо ли е? – Попита тя.
Извих вежда към нея.
– Искаш ли да е така? – Тя поклати глава към мен, докато нервно дъвчеше долната си устна. Ако не отпуснеше тази шибана устна, щях да я целуна по дяволите. – Тогава не – казах ѝ. – Това не е лошо. Аз съм шибано чудовище, Джесика, но мога да бъда и порядъчен човек. Ще го направим с твоето темпо. Ти ми кажи какво искаш.
С това излязох от стаята и се отправих към параклиса, като оставих всичко между мен и Джесика в нейните ръце.
***
Грим изложи на масата пред мен план на имота на клуба.
– Трябва да се свърже това място. – Каза ми той. Кимнах. – Имаме работа с поклонници на Сатаната. Те не се държат мило. Играят мръсно, колкото и да е. Трябва да инсталирам някаква система, която да предупреждава всеки един мъж, носещ някоя от нашите нашивки, че имаме компания.
Кимнах.
– Добре, но откъде, по дяволите, ще вземем тази алармена система? – Попитах го. Това беше някаква скъпа, супертехнологична глупост.
Алехандро нахлу в параклиса, а Джоуи го фланкираше отляво. Инк, вицепрезидентът на Джоуи, беше зад Джоуи и носеше голям кашон. Понякога се получаваше объркване, когато се оказваше, че наоколо тичат двама Инка, но вицепрезидентът на Джоуи беше много по-смъртоносен от нашия пътен капитан.
– Имам го тук – каза Алехандро. – Това са малки сензори. Ако не знаеш, че са там, не можеш да ги намериш. Те се намират под земята и си предават сигнали един на друг. Ако някой пресече границата, която установява, ще изпрати сигнали до всичките ви телефони и смарт часовници.
– Готина работа. – Въздъхнах, чувствайки се замаян. – Нека да видя.
Джоуи се засмя.
– Ти си шибан чудак, Скорпионе. Толкова ли се вълнуваш от секс?
Свих очи към него. Джоуи беше шегаджия и в деветдесет и девет процента от случаите ми лазеше по нервите.
– Махай се, Джоуи.
Той се изсмя. Поставих кутията на масата и я отворих, като по устните ми се разля усмивка, докато изваждах един от сензорите.
– Това е някаква шибана гадост – казах, докато го разглеждах. Взех документите. – Ще ми трябва време, за да го прочета – казах на Грим. – Трябва да съм сигурен, че ще го инсталирам правилно.
– Трябва да е готово до утре вечер – каза ми Грим. – Занимавай се с това. – Нареди той.
Кимнах и взех кутията от масата, за да я закарам в стаята си.
– Имаш го, През.
Назад към част 4 Напред към част 6
