Мика
Пепър щеше да ми се развика за това. Тя ме беше накарала да и обещая, че ще и позволя да обясни всичко на Доли, а аз се бях оставил гнева да ме завладее. Да и изрека истината не беше най-добрата идея. Тя все още беше прегърбена, скрила лицето си, без да казва нищо. По дяволите, бях идиот, но тя беше толкова настоявала да ми каже колко безопасен е този копелдак.
– Това твоя жилищен комплекс ли е? – Попитах я, вече знаейки, че е.
Пепър ми беше изпратила адреса. Не бях възхитен от местоположението му, но това не беше моя работа. Можеше да е по-лошо.
Тя вдигна глава и, слава Богу, нямаше сълзи. Само пълна разруха. Да, сестра ми щеше да ме убие.
– Да – отговори тя тихо. – Паркирай от лявата страна. Аз съм на втория етаж.
Спрях до черния Мустанг на Пепър и изключих двигателя, преди да погледна отново към Доли. Тя посегна към дръжката на вратата и за първи път в живота си не знаех какво да кажа. Обикновено имах подходящите думи, когато ставаше дума за жени. Знаех как да ги накарам да се усмихват, да се смеят, да свършват, докато крещят името ми. Но в този случай бях безсилен.
– Чакай, да ти помогна да слезеш – казах и, докато отварях вратата, за да изляза.
Тя не ме игнорира, но предположих, че е само защото се страхуваше да не си счупи глезена, ако скочи с тези шибани токчета. Тя ми подаде ръка, но аз вместо това я хванах за талията. По дяволите, беше толкова тънка. Умът ми веднага се насочи към това как би изглеждала гола с тези бедра, гърди и тънка талия. По дяволите, трябваше да спра да мисля за това.
Но мисълта за ръцете на Кенан върху тялото и ме ядоса по начин, за който не исках да мисля.
Предпочитах да вярвам, че той още не я е докоснал. Че не са стигнали толкова далеч. Ако бяха, тогава тя се справяше по-добре, отколкото си представях. Все още нямаше сълзи или дори следа от сълзи.
Пуснах я, когато се стабилизира, и направих крачка назад. Погледът и се вдигна към мен и за миг видях нещо. Нещо, което бях свикнал да виждам в жените. О, по дяволите, не. Не и в нея. Не трябваше да ме гледа така.
Отместих поглед от нея и кимнах към сградата.
– Води – казах и.
Тя сякаш си спомни на кого беше отправила този пламенен поглед и леко поклати глава, сякаш да го изчисти, после мина безмълвно покрай мен и се насочи към комплекса. Трябваше да се сдържа с всички сили, за да не погледна задника и, докато вървеше. Дори ходеше перфектно. Никога не бях срещал жена, толкова женствена като Доли Диксън, и се съмнявах, че някога ще срещна. Нямаше начин Кенан да не е пипал по нея. Може би ще трябва да му отрежа ръцете, за да си намеря малко спокойствие. Да знам, че няма да може да я докосне отново. Да го накарам да страда, защото се е възползвал от нея. Доли беше лесна мишена и копелето трябваше да плати за това, че я е използвал.
Последвах я в сградата и се качих по стълбите до втория етаж. Най-накрая тя спря пред апартамент 205 и извади ключове от чантата си. Преди да успее да ги пъхне в ключалката, вратата се отвори и сестра ми застана там, изглеждаща едновременно свирена и облекчена. Тя едва ме погледна, преди да хвърли ръце около Доли.
– Съжалявам, че имаше такъв лош ден – каза и тя.
Тогава чух хлипане и Пепър вдигна поглед и ме изгледа, сякаш това беше моя вина. Е, факта, че Доли беше на път да заплаче, можеше да е моя вина, но деня като цяло не беше. Аз не я бях принудил да излезе с този кучи син. Аз я бях спасил от него.
– Няма нищо. Влизай и си събуй токчетата. Вече отворих бутилка просеко и донесох карамелените понички, които обичаш, от Седмо небе – каза ѝ Пепър, хващайки я за ръка и вкарвайки я в апартамента.
– Съжалявам – прошепна Доли, а Пепър се спря, за да я погледне за миг.
– Няма за какво да се извиняваш. Нищо. Не се извинявай на мен или на когото и да било. Разбра ли ме? Аз съм тук за теб. Имаш нужда от мен и аз съм тук, за да се грижа за теб.
Погледът на Пепър се върна към мен, сякаш ме обвиняваше в нещо. Разбира се, че беше права, но все още не го знаеше. Проклета всезнайка.
Доли избърса лицето си и отново похлипа. Надявах се да има нещо по-силно от сладко, пенливо вино. Щеше да ми е нужно.
Доли изпусна още един хлипащ звук. Дори плача и беше деликатен. Беше толкова крехка, че човек искаше да я прегърне и да я предпази. Не че щях да го направя. Нито сега, нито някога. Но можех да призная, че имаше този чар. Чар, който не ме интересуваше. Той идваше с условности и драма.
– Не знаех – прошепна тя.
Аз се сгърчих. Тя щеше да стигне до същината. Да, имах нужда от уиски. Дори текила щеше да свърши работа.
Моля те, нека има нещо по-силно от вино на това място.
Пепър я привлече обратно в прегръдка.
– Разбира се, че не си знаела. Какво прави една жена, когато започне да излиза с мъж? Това е част от запознанствата и от живота.
Доли поклати глава.
– Не това имам предвид – каза с мек, молещ глас.
Този път, когато погледа на Пепър срещна моя, той се стесни до цепнатини. Видях предупреждението в погледа и. Вдигнах ръце и свитах рамене. Направих всичко възможно. Какво, по дяволите, трябваше да направя, да седя там и да мълча, докато тя защитаваше копелето?
– Ела, седни. – Тя насочи Доли към бледосиния кадифен диван с яркорозови възглавници.
Доли се свлече върху него и стисна устни.
– Никога не бих излязла с него – каза тя.
Скръбта в гласа и ме караше да се чувствам странно. Трябваше да спра тази глупост.
– Трябва да взема нещата си от джипа и да отида до магазина за алкохол – казах, насочвайки се към вратата.
– Донеси ми една бутилка Tito’s – извика ми Пепър.
Само кимнах и не се обърнах. Нямаше да остана там за това. Не и когато реагирах така, както реагирах на разстроената Доли. Това беше объркано. Трябваше да пия нещо и да се отърся от това. Може би трябваше да позволя на Текс да дойде тук, както бях планирал първоначално. Доли се нуждаеше от надежден семеен мъж. Някой, който разбираше психическите и ограничения и нуждата и от защита. Човек, който ходи на църква. Тя никога нямаше да бъде просто секси мацка за секс.
Всичките тези нуждаещи се, безпомощни, секси, женствени глупости, които правеше? Не беше това, от което се нуждаех в живота си. Не беше това, което харесвах. Исках момичета като тези в клуба. Те знаеха как стоят нещата. Знаеха как да ме задоволят. Това беше, което исках.
Исус и Тинкър Бел не бяха за мен.