Лиам
Извадих цигара от джоба си, погледнах я, после я хвърлих на бара с клетва и вместо това посегнах към бутилка Джак. Отворих я, без да се занимавам с чаша, наведох я и отпих дълго.
– Предполагам, че сега е твоя – промърмори Текс.
Хвърлих бутилката на бара и погледнах с гняв към празната сцена. Бях толкова сигурен. Бях се убедил, че всичко ще бъде наред. Беше само предпазна мярка.
МАМКА МУ!
Взех още една глътка.
– Какво пропуснах? – Попита Текс, звучейки загрижен.
Не можех да говоря с него за това. Още не. Все още се опитвах да го осмисля.
Последните два дни бяха минали гладко. По дяволите, тази сутрин дори не се бях ядосал, когато Либерти влезе в офиса ми. Беше организирала и актуализирала толкова много неща за два дни, че се чувствах като че ли тежест е паднала от раменете ми.
Всичко беше наред. Дори добре. Допреди пет минути, когато получих обаждането, че бебето, което носеше, беше мое.
Аз се бях изтеглил, по дяволите! Да, разбира се, веднага се изпразних върху задника и, но все пак, какъв беше шанса?! Не е ли приемала противозачатъчни? Беше на 31 години и живееше с мъж.
Взех още едно питие, надявайки се нещото да изчезне. Не можех да имам дете. За Бога, аз бях дядо. Един ден Кри и Илай щяха да отидат на училище с леля си или чичо си.
Стиснах зъби, затворих очи и вдъхнах дълбоко.
Как да кажа това на Мадлин? Съжалявам, скъпа, но забремених една жена, с която прекарах една нощ.
Това беше катастрофа.
Като говорим за катастрофа, жената, която ще роди детето ми, беше катастрофа. Беше прекалено млада и неподходяща да има дете. Нямаше дори кола, нито дом.
– Добре, През. Притесняваш ме – каза Текс, напомняйки ми, че е там.
– Всичко наред ли е тук? – Попита Дрифтър, докато тежките му стъпки се приближаваха.
– Не съм сигурен. Пие направо от бутилката и не е казал нито дума – отговори му Текс.
Рано или късно ще разберат. Блейз ще очаква да му кажа днес. Или да кажа на Мадлин. Нямаше да го крие.
Вдигнах поглед и погледнах Текс, после Дрифтър. И двамата ме гледаха, сякаш не знаеха какво да правят с мен. Взех още една глътка.
– Опитваш се да се напиш преди десет сутринта? – Попита Дрифтър. – Това не си ти. Станало е нещо лошо.
Изпуснах труден, безсмислен смях, после оставих бутилката с трясък на масата.
– Може да се каже – съгласих се.
– Да викаме ли подкрепление? – Попита Текс, докато ме изучаваше внимателно, търсейки някакъв знак защо се опитвам да се напия, преди дори да съм закусил.
Поклатих глава.
– Добре, тогава ще трябва да ни кажеш нещо. Можеш да се напиеш колкото искаш, но трябва да знаем какво става – настоя Дрифтър.
Взех дълбоко въздух и го издишах. Дори не знаех какво да правя с нея сега. Не бях направил планове. Бях спрял дори да мисля за това. Мисълта, че това ще бъде резултата, не ми беше хрумвала, защото бях сигурен, че е на бившия и приятел.
Селена ми беше изпратила съобщение снощи, че е получила билети за концерт през уикенда. Беше някаква нова група, която твърдеше, че свири кънтри музика. Бях измъчван с няколко от песните им, когато тя ги пусна у дома си. Това, което пееха, не беше кънтри музика. Нито по малко. Бях се съгласил да отида, въпреки че не трябваше.
– Либерти е бременна – казах с пресипнал глас. Изпих още едно питие, преди да ги погледна. – Мое е.
– Мамка му – промърмори Текс.
Дрифтър прекара ръка през косата си; очите му се бяха разширили, но не каза нищо.
– Изчуках я една нощ. Няколко пъти, но само една нощ. Това беше всичко, затова не мислех, че е мое – изкрещях, след което отпих още веднъж. Вече не ме пареше, когато преминаваше през гърлото ми. – Но резултатите от теста за бащинство дойдоха и е мое. Тя беше казала, че е, а аз си помислих: “По дяволите, тя ме чукаше часове след като се запознахме. Вероятно е правила тази гадост през цялото време. Явно не е лъгала за това.“
Текс издърпа един бар стол и седна.
– Искам да кажа, това е шок, но ако трябва да имаш майка на детето си, тя е една секси…
– НЕ! – Предупредих го, преди да започне пак с тези глупости.
Той вдигна двете си ръце.
– Съжалявам. Просто го отбелязвам. Сега можеш да я чукаш колкото си искаш. – Каза „чукаш“ с завист.
– Не я чукам – изръмжах аз.
Той се намръщи.
– Мога ли да попитам защо?
– Остави го – каза му Дрифтър.
Текс сви рамене.
– Просто се опитвам да разбера. Знаеш, че ще се грижи за нея. Това е негово дете. Няма да я остави просто така. Защо да не се наслади на това, което има?
Нямаше да мога да я пусна. Бебето беше и моя отговорност. Тя не можеше да се грижи за себе си, камо ли за бебе. Имаше ли изобщо лекар?
– Не знам какво ще правя – признах. – Опитвам се да преодолея шока.
– Разбираемо е – каза Дрифтър. – Но това е като да получиш втори шанс. Не си успял да отгледаш Мади. Сега ще можеш да бъдеш част от живота на това дете.
Поклатих глава.
– Това не е същото. Мадлин беше на Ета. Моя и на Ета. Дори не харесвам жената, която ще роди детето ми. Няма да я настаня в шибания си дом и да си играя на семейство с нея.
– Ами, аз не бих имал нищо против да я настаниш в моя…
Хвърлих бутилката на масата, за да затворя устата на Текс.
– Прекалено рано ли е? – Попита той.
– Боже, Текс, млъкни, по дяволите – каза му Дрифтър.
Трябваше да говоря с нея. Нямаше смисъл да и казвам, че съм баща. Тя вече знаеше или се надяваше, че съм, и блъфираше. Не можех да и имам доверие.
– Защо я мразиш толкова много? – Попита Текс.
Нямаше да разкажа на него или на някой от другите какво е направила в миналото си. Може би беше глупаво, но не можех да разкажа тези неща на никого. Тя беше майката на нероденото ми дете. Може да не ми харесваше, но нямаше да позволя на другите да мислят лошо за нея. Тя се нуждаеше от някой, който да се грижи за нея, и изглеждаше, че неспособността ми да не я изчукам ми беше отредила тази роля.