Либерти
Той си беше отишъл. Остави ме като нежелано домашно животно, изхвърли ме тук, за да се оправят с мен непознати хора.
Успях да задържа сълзите, докато не се върнах в стаята, в която беше оставил багажа ми и ми каза да ползвам. Това беше неговата стая тук и никой друг освен него не я беше ползвал. Аз бях единствената, която имаше ключ, и можех да се чувствам като у дома си.
Голди и Нина бяха много мили и изглеждаха, че разбират, че имам нужда да бъда сама. И двете ме гледаха със съчувствие и съжаление, което почти ме докара до сълзи.
Протегнах ръка и изтрих още една сълза, която се беше стекла по лицето ми, докато разглеждах стаята. Беше огромна. Нямаше прозорци, което беше необичайно, но не се усещаше затворена поради големината и.
Имаше голямо легло с черно пухено одеяло, плосък телевизор с размер колкото една от стените в стаята, в която бях спала в клуба, черен кожен диван с масичка, направена от две мотоциклетни гуми, поставени една върху друга, квадратна метална табела на Harley Davidson с гладки, заоблени ръбове, тежести, стойка с редици ръчни тежести, както и тежести за лежанка, подредени в ъгъла, запълваха цялото свободно пространство.
Имаше кожа от мечка, която наистина се надявах да не е истинска, която покриваше пода до дивана и масичката за кафе, а в центъра на стаята лежеше мек сив правоъгълен килим. Имаше няколко албума в рамки, които изглеждаха подписани, и няколко плаката от мотоциклетни състезания по стените.
Частната баня към стаята беше също толкова впечатляваща, с голяма душ кабина с два душ глави. Едната беше от типа, който виси отгоре и пуска вода като дъжд, а другата можеше да се отдели и да се държи в ръка. Ваната изглеждаше като джакузи, в което можеха да се настанят четирима души. Стените бяха черни с бели мраморни плотове и матирана никелова повърхност.
Уолъс имаше хубав апартамент. Считаше се за луксозен. Въпреки това, не беше дори близо до толкова хубав.
Никога не бях виждала нещо подобно на живо. Може би в списания и по телевизията.
Всичко това обаче не компенсираше факта, че Лиам ме беше довел тук, за да се отърве от мен. Беше унизително и обидно. Но той беше прав. Ако трябваше да се справя сама, щях да работя много часове на крака, а това щеше да бъде по-трудно в по-късните месеци на бременността. Не беше безопасно да ходя до автобусната спирка през нощта. Ако ми се случи нещо, щеше да се случи и на бебето. Трябваше да мисля за това.
Затова мълчах, докато той слушаше класически рок по радиото по целия път дотук. Единственият път, когато си говорихме, беше когато спря за бензин и ме попита дали искам нещо или трябва да ползвам тоалетната. Това беше всичко.
Гледах голямото легло и се опитвах да реша дали да си легна или да отида да си взема нещо за ядене от кухнята. Не бях взела нищо от бензиностанцията и започвах да огладнявам. Може би имаше шоколад или сладолед. Можех да запълня празнината в стомаха си с храна.
Проверих как изглеждам в огледалото, изплакнах лицето си с малко студена вода и го подсуших. Не исках да изглеждам като че ли съм плакала. Вече им беше жал за мен. Нямаше нужда да влошавам нещата. Когато се уверих, че сълзите не личат по лицето ми, се върнах по дългия коридор с черни стени към стълбите.
На този етаж имаше много стаи, но той ми беше показал само тази. Всички останали бяха на членовете. Чудех се кой живееше тук с мен.
Стъпки ме накараха да спра и зачаках да видя кой ще излезе от първото стъпало. Беше мъж с руса коса, леко прибрана в кок, и кафяви очи с цвят на шоколад. Беше висок, с широки рамене, и тъй като носеше само жилетката на „Съд“, под нея се виждаха добре изваяните му ръце и гърди. Осъзнах, че го зяпам, и почувствах, че лицето ми се зачервява.
– Здрасти – измърморих. – Аз съм Либерти.
Единственият член, който бях срещнала, когато пристигнах, беше Брик, съпруга на Голди – или стария и, както тя го наричаше.
Усмивка се разля по лицето му.
– Ти си Либерти – отговори той и ми подаде ръка. – Аз съм Кънтри. Приятно ми е да се запознаем.
Стиснах ръката му, без да знам какво да кажа.
– А, и на мен.
Той пусна ръката ми.
– Надявам се, че отиваш в кухнята, защото Нина и Голди се тревожат, че не си яла, преди да дойдеш тук.
Не исках да ги притеснявам.
– Отивам – отговорих. – Просто трябваше да се освежа малко.
Погледът му ме обходи бързо, без да се забавя никъде или да ме кара да се чувствам, че ме оглежда.
– Изглежда, че си успяла.
Аз се разсмях, несигурна какво има предвид.
– Добре, ще се видим.
Той се отмести, за да мога да продължа по следващите стъпала.
– Да, стаята ми е три врати по-надолу от тази на През, отляво, ако ти потрябва нещо. Искам да кажа, през нощта… – Той поклати глава и изглеждаше, че се изчервява. – Не се изразявам добре. Опитвам се да кажа, че съм тук през нощта, ако нещо се случи. Голди и Нина обикновено си отиват вкъщи. Понякога остават тук, но не често. Доли и Мика са тук няколко вечери в седмицата. Те са в края на коридора. Както и да е, просто се чувствай като у дома си.
Не беше секси като Лиам, но имаше някаква привлекателност. Не че имаше значение. Бях бременна. Не си търсех мъж. Вероятно щяха да минат години, преди да мога да правя секс отново. Поне днешния опит беше заслужил медал. Щеше да ми стигне за дълго време.
– Благодаря – отговорих и продължих надолу.
Взех дълбоко дъх и се опитах да успокоя нервите си, преди да вляза в кухнята, където се чуваха много хора, които не познавах, но които всички знаеха, че техния президент ме е оставил тук. Нежеланата му бременна авантюра за една нощ.
Отворих тежката червена врата и влязох, готова да приключа с това.
Голди – привлекателна жена с тъмночервена коса, подстригана на пикси – вдигна поглед от храната, която слагаше в чинии, и ми се усмихна широко, като ме видя. Това значително успокои нервите ми.
– Либерти – извика тя и аз се приближих до тезгяха.
Разговорите като че ли затихнаха и имах чувството, че всички ме гледат. Любопитни бяха да видят жената, която шефа им беше оставил тук.
Нина се обърна от печката и ми се усмихна, преди да се обърне към хората в стаята.
– Добре, това е Либерти. Тя е на През. Ще отседне в стаята му. Всички да знаят, че не е свободна и да не я пипат – извика Нина.
Зад гърба ми се чуваха мърморене, съгласие, шепот и други неща и разбрах, че трябва да направя нещо. Да не стоя с гръб към тях като някаква странница.
Обърнах се, махнах леко с ръка и се усмихнах.
Мъжете бяха повече от жените. Мъже на всякаква възраст, с кожени жилетки и татуировки. Жените бяха, да речем, интересни. Повечето бяха почти голи и изглеждаха малко груби, тъй като всички ме погледнаха не особено приятелски. Поне мъжете изглеждаха достатъчно приветливи. Може би.
– Приятно ми е да се запознаем, Либерти – каза един по-възрастен мъж, който беше малко по-тежък.
Няколко други казаха подобни неща. Направих всичко възможно да им отговоря, после погледнах към Голди.
– Бих казала, че са безобидни, но това би било лъжа. Момичетата са гадни. Повечето от тях са в порнофилмите, които клуба продуцира. Има и няколко клубни курви. Но не се притеснявай за тях. Ти си под закрилата на През. Никой няма да те притеснява.
– Сега, какво би искала да ядеш? Вечерята е готова. Повечето вече са яли, но ти оставих чиния с всичко. Не бях сигурна какво би искала. Ще ти кажа обаче, че скаридите са прясно уловени, а сиренето, което приготвих към тях, е любимото на През – каза тя, като извади чиния от фурната и я отвори.
Имаше толкова много различни неща, че просто се загледах.
Нина се разсмя, като дойде до тезгяха с плосък чугунен тиган, който беше извадила от фурната, с домашно приготвени бисквити.
– Трябва да опиташ от тези. Аз правя най-вкусните бисквити. Попитай когото и да е тук.
– Само защото е майката на детето на През, не означава, че получава всички топли бисквити – каза мъж с яркочервена коса и брадичка, който се приближи до мен. Той ми намигна и взе една бисквита от тигана.
Нина го плесна по ръката, а той просто се разсмя и сложи бисквитата в устата си, преди да си тръгне.
– Това беше Фокс. Винаги говори глупости. Ние го игнорираме – каза Голди.
Знаех, че се опитва да го защити, защото ме нарече майката на бебето на Лиам, но всъщност това беше всичко, което бях за този мъж. Ако кряка като патица…
Повдигнах рамене.
– Не ме притеснява.
Голди се наведе към мен.
– Ти си повече от това, иначе нямаше да те доведе при нас и да те настани в апартамента си.
Нина сложи бисквитка в чинията ми.
– Тя е права. Сега яж. Ти си прекалено кльощава. Не че не бих си обръснала косата, за да имам гърдите и задника ти, но освен тези части, си прекалено слаба. Трябва да ядеш.
Голди се засмя.
– Ще се опита да те угои. Това е нейното призвание. Докато не я срещнах, нямах такива бедра – каза тя.
Брик се приближи зад нея и я хвана за крака, което я накара да изпищи.
– Това са моите бедра. Не говори лошо за тях.
Очите на Голди се затоплиха, докато накланяше главата си назад, за да може съпруга и да я целуне. По-скоро изглеждаше, че устата и е източника му на кислород. Трябваше да отвърна поглед. Чувствах се като воайор.
Сигурно е чудесно да имаш някой като него.
Мама и татко го имаха. Когато бях малка, винаги съм си мислила, че и аз ще го имам някой ден.
Но после мама почина. Татко се ожени за Абилин и сега, като поглеждам назад, знам, че той никога не я е обичал така, както е обичал мама. Това не беше моя вина и беше несправедливо тя да си го изкарва върху мен. Бях дете, което беше загубило родителите си.
Колкото повече пораствах, без да имам някой, който да ме обича толкова безрезервно, толкова повече се чудех дали не съм аз тази, която не е достатъчно добра.
– Сигурни ли сте, че е било инцидент? – Попита един мъж и аз погледнах към него. До мен стоеше мъж с черна коса, сини очи и тъмна кожа, който се усмихваше. – През е умен човек. Разбирам защо не го е опаковал с нея.
– Спокойно – каза Брик с дълбок, дрезгав глас, като погледна злобно другия мъж.
– Просто казвам това, което всички мислим – отвърна мъжа.
– Не започвай кавга тази вечер. Тя току-що дойде. Държи се прилично – каза Нина, сочейки с пръст мъжа. Тя погледна към мен. – Това е Лик и… Ами, той е просто…
– Задник – каза друг женски глас.
Погледът му мина покрай мен и той намигна на която и да беше тя. Обърнах се и видях жена с тежък грим, изкуствени мигли и прекалено пухкави устни, много приличаща на стриптизьорката, която ми донесе храна в клуба. Носеше потник вместо лепенки за зърната и къси панталонки, които приличаха повече на бикини. Обувките с високи токчета също бяха за стриптизьорки.
– Аметист – каза ми тя. – Отивам в Токсичен Дросел, но трябваше да се отбия да видя новото лице. Не всеки ден През води жена вкъщи.
Някой друг се разсмя.
– Направил го е само веднъж, и то беше дъщеря му. Не е майка на детето му.
Аметист хвърли кисел поглед на този, който беше казал това, и се обърна към мен.
– Пинч е кретен – каза тя, като завъртя очи.
– Трябва да си в Токсичен след десет минути – изрева един мъж.
Тя му извика.
– Отивам. – Обърна се към мен. – Успех тук.
– Сега опитай сиренето ми – каза Голди, привличайки отново вниманието ми към себе си.
Едно беше сигурно:
Тук нямаше да скучая.