Либерти
Не можех да си спомня кога за последен път бях спала толкова дълго. Без прозорци, през които да влиза слънчева светлина, и без аларма, която да ме събуди за работа, беше вече след десет, когато слязох долу. Нина ме посрещна с още от бисквитите си. Миризмата на бекон, яйца и наденички обаче ми отне апетита. Взех една бисквитка, благодарих и и излязох от задната част на клуба.
Басейнът беше прекрасен, с много сянка и места за сядане. Продължих да се разхождам, дишайки чистия въздух и хапвайки от бисквитката с масло. Без миризмата на пържено месо, бисквитката успокои стомаха ми. Имаше толкова много място тук. Предният вход беше зает от паркирани коли и Харлита, но тук, отзад, имаше палми и зелена трева.
– Станала си рано – каза познат глас зад мен.
Обърнах се и видях Кънтри да стои до стената на сградата с чаша кафе в ръка.
Усмихнах се.
– Не е рано.
Той повдигна рамо и крива усмивка се появи на устните му.
– За тук е рано. Повечето момчета стоят будни цяла нощ и спят до обяд. Обикновено съм единствения, който е тук сутрин.
Той отпи от чашата в ръката си, докато ме изучаваше.
– Снощи си легнах преди десет. Спах почти дванадесет часа – казах мъ.
– Е, апартамента на През няма прозорци, така че предполагам, че е лесно.
Погледнах към втория етаж и забелязах, че там имаше прозорци.
– Значи не всички апартаменти са без прозорци?
Кънтри се засмя.
– Не, и единствения апартамент е на През. Останалите имаме спални с бани, много по-малки от неговата. Когато построи това място, реши да не слага прозорци от съображения за сигурност. Бившият му вицепрезидент беше най-добрия му приятел; той намери идеята за забавна и го дразнеше с нея.
Намръщих се. Знаех толкова малко за Лиам, а носех детето му. Нашето дете.
– Бивш вицепрезидент? – Попитах, любопитна защо най-добрия му приятел вече не е вицепрезидент.
– Тълса Абе. Никога не съм го срещал – беше преди да дойда тук. Убиха го преди около четиринадесет или петнадесет години, мисля. Сега вицепрезидент е сина му, Мика. Беше дете, когато баща му умря, и Лиам го отгледа – обясни той.
Лиам беше загубил най-добрия си приятел и беше отгледал сина му. Уау. Не бях очаквала това.
– Къде беше майката на Мика? – Въпросът излезе, преди да успея да се замисля колко любопитна звуча.
Жаждата да науча повече за Лиам и живота му беше нова за мен. Но той никога нямаше да ми се отвори. Щях да приемам това, което ми даваше.
– Чух някой да споменава, че е починала преди Тълса. Знам, че по-малката сестра на Мика е негова полусестра. Има друга майка. Пепър има бар в града. Хубаво място. Нина и Голди ходят там от време на време със старите си мъже. Трябва да отидеш. Пепър ще ти хареса.
Един разговор с Кънтри и знаех повече за Лиам, отколкото бях научила откакто го познавах. Поне така ми се струваше.
Погледът ми обходи имота и въздъхнах, мислейки за всички прекрасни растения и цветя, които биха могли да разкрасят мястото. Беше като празно платно, което се нуждаеше от изкуство. Тревата беше прясно окосена и с красив зелен цвят, който ме накара да си помисля, че има система за поливане. Лятото във Флорида беше дъждовно, но слънцето все пак можеше да превърне всичко в кафяво с жестоките си лъчи.
– Кой коси тревата? – Попитах, чудейки се дали го правят мъжете или има градинар.
Кънтри се засмя.
– Който изтегли късата клечка в петък вечер.
Аз се разсмях.
– Наистина ли?
Той кимна.
– Да. Тревата се коси в събота сутрин. Разбира се, имаме косачка John Deere с покривало и климатик, но никой не иска да става рано в събота, за да коси трева след късна нощ с пиене.
Хапейки долната си устна, обмислих идеята в главата си, преди да погледна отново към него.
– Как мислиш, че ще реагират всички, ако аз поема косенето в събота, а в замяна ми позволят да засадя малко цветя? Просто да добавя малко цвят. Няма да прекалявам.
Кънтри отпи още веднъж от чашата си, докато гледаше към задния двор.
– Мисля, че можеш да засадиш каквото си искаш и никой няма да се оплаче. Но ще ти откажа да косиш тревата. Не предлагай това. Някои от тези мързеливи копелета ще те оставят да го правиш, а после аз ще ставам всяка събота сутрин, за да кося проклетата трева, защото няма начин да те оставя да го правиш.
Намръщих се и сложих ръка на хълбока.
– Много добре мога да карам косачка. Много пъти в живота си съм косила трева с обикновена косачка. Когато бях малка, мащехата ми ме караше да го правя всяка седмица, а косачката, с която ме караше да работя, нямаше седалка, нито климатик. – Завърших малката си тирада, без да оценявам факта, че той смяташе, че карането на косачка е под достойнството ми.
– Къде беше баща ти? – Попита той, сбръчкал вежди.
Преглътнах. Беше минало повече от двадесет години и времето лекуваше, но не напълно.
– Почина, когато бях на десет години. Няколко месеца преди да навърша единадесет.
Съчувствието в кафявите му очи беше незабавно и разбрах, че съжаляваше, че ме е попитал.
– Съжалявам да чуя това.
– Благодаря – отговорих, мразейки се, че сега се чувствах неудобно. Винаги се чувствах така, когато се заговори за тази тема.
– Все пак няма да те оставя да косиш тревата. Косачката е огромна и има места, където трябва да слезеш и да използваш тример, за да стигнеш до някои места. Просто не мога да позволя на бременна жена да върши такава работа. Особено в тази жега. Трябва да се качиш на косачката и… – Той се спря и поклати глава. – Не мога да го направя. Дори майка ми да не ме беше възпитала да се грижа за жените, не бих могъл да го понасям. Но искаш да засадиш цветя? Давай. Аз ще се погрижа за останалото. На тях обаче няма да им пука. Обещавам ти го.
В главата ми веднага се появиха идеи. До задния вход и около басейна. Имах албум, пълен с вдъхновяващи идеи, които бях събрала. Можех да го прегледам днес и да събера нещата, които исках да направя. Трябваше да се уверя, че ще се получи в тази жега и в сянката, която предлагаше задния двор. Не трябваше да харча прекалено много. Въпреки че в момента нямах сметки за плащане, нямаше да остана тук и да не дам нищо на Лиам.
След като се роди бебето, щеше да ми трябват спестени пари, за да си намерим наше място. Желаех да ми позволи да си намеря работа тук. Може би можех да работя в бара, който беше на сестрата на вицепрезидента. Щях да го попитам следващия път, когато го видя. Въпреки че не знаех кога щеше да бъде това. Може би щеше да попитам самия вицепрезидент или Нина как да се свърже с Пепър.
– Трябва да намеря магазин за растения с достъпни цени – казах повече на себе си, отколкото на Кънти.
– Кажи ми кога искаш да отидем да купим цветя и ще те закарам.