Лиам
Беше минало малко повече от седмица, откакто оставих Либерти в „Светилището на Съд“. Няколко пъти се замислих да и се обадя, за да видя как се настанява, но в крайна сметка се отказах. Вместо това се обадих на Нина, за да се уверя, че всичко е наред с нея. Тъй като нямаше причина за притеснение, успях да се отпусна малко.
Селена започваше да ми създава проблеми. Избягвах обажданията и и отговарях на съобщенията и колкото се може по-малко. Чувствах се виновен всеки път, когато името и се появяваше на екрана ми. Знаех, че трябва да скъсам с нея. Не бяхме в сериозна връзка, но беше ясно, че тя беше придала повече значение на това, което правехме, отколкото имаше в действителност. Когато Либерти реши да и каже за бременността, можеше да го направи, но аз оставих това на нея. Що се отнася до мен и Селена, имах намерение просто да спра да се виждам с нея.
Тя беше най-класната жена, с която някога съм излизал. Фактът, че е лекарка, с всичко, което имаше, се интересуваше от президента на мотористки клуб, с дълга коса и татуировки, беше изненадващ. Разбира се, бях спал с висококласни кучки и преди, но не съм излизал с тях. Бях просто тяхното приключение. Нямаше значение. Селена и аз бяхме приключили.
Когато паркирах, няколко кандидат-членове бяха в най-дясната част на паркинга. Изглеждаше, че Пинч работеше по мотора си. Този гад винаги имаше нещо за поправяне. Останалите с него пушеха. Всички ме поздравиха, а аз само кимнах с глава и продължих към клуба.
Първият лекарски преглед на Либерти беше след час и аз бях дошъл да я закарам и да отида на съвет с офицерите от клуба. След това мислех да се отбия в Райско питие – бара на Пепър – и да пообщувам малко с мъжете, преди да се върна в Окала. Обикновено оставах за една или две нощи, но с Либерти в леглото ми, това нямаше да се случи.
С дълги крачки се запътих към кухнята, надявайки се Нина и Голди да са оставили нещо от закуската, и погледнах към стълбите, чудейки се дали Либерти е готова. Бях и казал, че ще съм тук в дванадесет и да е готова да тръгваме. Оставаха десет минути, така че имах няколко минути да хапна нещо.
Промушках се през червената врата, влязох в кухнята и спрях, като видях Либерти да стои там с престилка, смеейки се с Нина, която изглеждаше, че разточва тесто. Доли, годеницата на вицепрезидента ми, беше от другата страна на Нина и гледаше с широка усмивка на лицето. Явно се забавляваха.
Гледката на Либерти толкова щастлива ми донесе странно чувство в гърдите. Тя не се смееше така в мое присъствие.
Нина ме забеляза първа.
– Президент – каза тя и спря с това, което правеше.
Погледът на Либерти се премести към мен и веселието и изчезна.
– Не забелязах колко е часа. Съжалявам – каза тя веднага и започна да развързва престилката си.
– Десет минути по-рано съм – обясних, след което погледнах Нина. – Надявах се да има нещо за ядене.
Тя кимна и остави точилото.
– Мога да се справя. Продължавай, а аз ще приготвя плънката. Просто я нарежи на кръгчета, както ти показах. Изгреби я от средата, прегъни я и я запечатай с вилицата. По една супена лъжица масло за всеки пай. Две-три минути от всяка страна. Но не забравяй да използваш чугунения тиган. Мама Д. каза, че това прави голяма разлика – каза Либерти и се приближи до хладилника.
Гледах я, не знаех какво да мисля за факта, че бях влязъл, докато Либерти учеше Нина как да прави нещо.
– Показва ми как да правя пържени ябълкови пайове, както ги правеше баба ми. Аз съм ги правила и преди, но по рецепта от интернет – каза ми Нина с усмивка и погледна към Либерти.
Погледнах Доли.
– Мика тук ли е? – Попитах, знаейки, че трябва да е, ако Доли е тук.
Той не вярваше на нито един мъж около нея. Тя беше сладка. Тиха и дребничка. Тъмните и кафяви очи се омекотиха леко при споменаването на името му.
Тя кимна, бузите и леко порозовяха.
– Отиде горе да вземе нещата ми. Дошъл е за сбирката, но ще останем за няколко нощи.
Мика беше живял тук, докато не се ожени за Доли. Сложи и пръстен толкова бързо, след като тя излезе от болницата след инцидент, причинен от бившата му приятелка. В началото се притеснявах, че е защото се чувства виновен за това, което и се е случило, но не бях тук достатъчно, за да видя как се развиват нещата. Мъжката курва беше променен от най-добрата приятелка на сестра си.
– Това е чинията, която си оставила за Лиам, нали? – Попита Либерти Нина, изваждайки чиния, покрита с алуминиево фолио.
– Да, тя е – отговори Нина, докато се връщаше да изреже кръг от тестото.
– Знаеше, че ще дойда гладен – казах, като издърпах един стол и седнах срещу Нина.
Тя ме погледна.
– Готвя за теб от достатъчно дълго време, за да те познавам – каза тя и кимна към Либерти, която затопляше чинията ми. – Това обаче ме кара да се чувствам малко по-нисша. Все още не съм открила нещо, което тя не може да направи.
Либерти погледна през рамото си към Нина.
– Не започвай с това. Аз не мога да направя твоите бисквити или пърженото пиле като теб.
Нина се засмя.
– Благодаря ти, но ако опиташ, нямам съмнение, че ще се справиш отлично.
– Искам да дойдеш да ми помогнеш в цветната леха у дома – каза Доли на Либерти. – Сега, когато къщата е готова, ми се струва, че отвън изглежда гола.
Знаех, че Нина и Голди ще се сприятелят с Либерти и ще я накарат да се почувства комфортно. Доли щеше да има добро влияние върху нея. Не очаквах да вляза в клуба си и да видя Либерти да се вписва толкова добре. Селена не беше лесно да живее с нея, докато растяха, и предвид начина, по който излезе от къщата и, бях готов да разбера, че е показала тази страна от себе си и тук. Спеше в апартамента ми. Знаех, че всички я оставяха да прави каквото иска заради мен. Мислех, че ще бъде малко по-взискателна, а не толкова… Услужлива.
Либерти сложи чинията пред мен.
– Предполагам, че можеш да си сипеш сам – каза тя, след което се приближи до печката и започна да разбърква нещо в тенджера.
Нина повдигна вежди, като погледна гърба на Либерти, а после и мен. В изражението и се четеше забава, но тя не смееше да се усмихне. Станах, отидох до хладилника, взех бутилка вода и се върнах към чинията си.
– Вижте кой се е прибрал – каза Мика, като влезе в кухнята. Той ме потупа силно по гърба. – Как е големия татко?
Смехът в очите му, когато го погледнах, не ме изненада. Той беше умник, а факта, че бях забременил от еднократна авантюра, сигурно му беше безкраен източник на забавление.
– Мика! – Смъмри го Доли.
Той обърна вниманието си към нея и усмивката му се превърна в онази нелепа усмивка на сърцеразбивач.
– Какво, Тинк? Просто се забавлявах, скъпа.
Тя поклати глава, опитвайки се да се престори, че не се топи под погледа му. Двамата бяха малко отвратителни.
– Сигурно не е забавно за всички – прошепна тя.
Той обгърна лицето и с ръка и я погали с палеца по бузата. Аз се опитвах да ям. Не ми трябваше публичното им демонстриране на любов, докато ядях.
– Не се ядосвай, Тинк – каза и той, навеждайки се към нея.
Реших, че най-добре е да се концентрирам върху храната си.
– Либерти, донесох почвата, която ме помоли – извика Кънтри от задния вход на кухнята.
Повдигнах поглед и спрях с вилицата на половината път към устата си. Погледнах Либерти и видях как се усмихва лъчезарно, преди да остави лъжицата си и да се затича зад ъгъла.
– Благодаря! Ти си най-добрия! – Извика тя.
– Няма проблем. Ако имаш нужда от нещо, просто ми кажи – отговори Кънтри.
Усещах погледа на Мика върху мен и го погледнах в търсене на отговор.
Той ми намигна с вежди.
– Добрият стар Кънтри. Можеш да разчиташ на него да се погрижи за всичко – каза той, след което ме погледна многозначително. – Не, чакай. Сега, като се замисля, това изобщо не му прилича.
Беше решен да ме накара да се почувствам неудобно. Аз бях на ръба да се ядосам. Преместих погледа си към Нина, която също ме наблюдаваше за реакция. Тя леко сви рамене и се върна да разточва останалото тесто, след като изряза кръг.
Когато Либерти се обърна, погледа и срещна моя и отново усмивката изчезна. Тя не каза нищо, а се върна към тенджерата, за да провери каквото има вътре.
– Засаждаш ли нещо? – Попитах я, когато изглеждаше, че никой не иска да ми обясни защо Кънтри е купил пръст.
Либерти се напрегна и се обърна към мен.
– Да. Надявам се, че нямаш нищо против. Уверих се, че другите не ги притеснява.
– Изглежда много хубаво – каза Нина. – Никога не съм мислила да добавя цветя и други неща, но тя определено го е направила красиво.
– О, да! Трябва да го видиш! Тя е брилянтна. Трябва да дойде у нас да ми помогне – възкликна Доли с вълнение.
Устните на Либерти се извиха леко в ъглите.
– Още не съм свършила – каза тя.
Взех още една хапка и я изпих с малко вода.
– Използваш ли албума, който си направи, за вдъхновение? – Попитах, спомняйки си какво беше казала на медицинската сестра и как бях помислил, че говори глупости.
Тя кимна.
– Да. За първи път го правя. Аз… Благодаря на всички, че са толкова мили.
Кънтри изпълняваше заповедите и. Нина правеше неща, които Либерти и показваше. Годеницата на вицепрезидента ми се опитваше да я убеди да дойде в къщата им и да се погрижи за градината. Дали беше очаровала цялото място?
– Надявам се, че това не прави косенето по-трудно – отговорих и лицето и помръкна.
Тревожно набръчка челото си. Не исках да прозвуча като задник, но мъжете не бяха луди по косенето на тревата, а и така им се налагаше да излизат и да ползват тримера и косачката. Имотът не беше малък.
– Кънтри се занимава с допълнителното подрязване и косенето – каза Нина, хвърляйки ми остър поглед.
– Не ми казвай – намеси се Мика, усмихвайки се като глупак.
Не се хванах на въдицата му. Можеше да ми целува задника. Гледайки Либерти, той си мислеше, че има нещо повече. Грешеше.
Повдигнах рамене. Предполагах, че са се разбрали. Доядох чинията си, без да кажа нищо повече, и станах.
– Готова ли си? – Попитах Либерти.
Тя затвори миялната машина, която беше пълнила, и се обърна към мен.
– Да.
– Благодаря за храната, Нина – казах, преди да се обърна към вратата. – Вкусно, както винаги. Кажи на Голди, че и благодаря.
– Либерти ми помогна да приготвя закуската. Може би трябва да и благодариш – отговори тя.
Погледнах назад към Либерти, която ми се усмихна насила, после взе чантата си от куката и я преметна през рамо. Тя е приготвила закуската? Погледнах я, като ми беше трудно да повярвам. Да готвиш за тази банда не е лесно. Защо се е предложила да го направи?
– Нямам търпение да чуя за срещата ти – каза Нина.
– И аз! Ако ти направят ултразвук, донеси снимки – добави Доли.
Либерти им махна с ръка.
– Ще ви разкажа най-важното.
Отворих вратата и излязох в коридора, точно когато Гриндър влизаше от задната врата.
– През – каза той. – Не те очаквах толкова рано. Сбирката е в четири, нали?
– Да – отговорих.
Погледът му се премести към Либерти, която ме следваше в коридора, и той се усмихна. Кога, по дяволите, Гриндър се усмихваше?
– Либерти – поздрави я той. – Не те видях, когато влязох в кухнята сутринта; беше отишла да се приготвиш. Но пържените картофи бяха нещо невероятно. Изядох две порции, преди Нина да ме спре.
Бях ли в някаква шибана зона на мрака?
Погледнах Либерти, която се изчерви.
– Радвам се, че ти харесаха. Знам, че Голди ги прави по друг начин, но Нина искаше да ги направя така, както знам.
– Общото мнение е, че всички предпочитаме твоите – каза той с нисък глас.
Либерти се засмя тихо.
– Ами, не знам тайната на нейните сиренени гритс, така че не и го казвай. Може да ни ги откаже и ще има бунт.
Той се засмя, докато аз стоях там и мълчаливо наблюдавах.
Накрая прочистих гърлото си.
– Трябва да тръгваме.
Гриндър ме погледна, сякаш беше забравил, че съм там.
– Къде я водиш? – Изглеждаше загрижен.
Това не беше негова работа.
– На лекар – отговори Либерти, когато не отговорих.
Очите му се разшириха.
– Добре тогава. Ще се видим на сбирката, През – каза ми той и влезе в кухнята.
Стигнахме до Чарджъра, без никой от моите хора да спре да разговаря с Либерти. Никой от нас не пророни дума, докато излизах през портата. Бях раздразнен, но не знаех точно защо. Трябваше да съм облекчен. Тя не беше гадна и всички изглеждаха доволни, че е там. Нямаше да се налага да я премествам, което беше нещо, което ми се въртеше в главата. Не бях там постоянно, както някога, и ако Либерти реши да се държи като разглезената кучка, която беше със Селена, не можех да очаквам всички да се справят с нея.
Явно се бях тревожил за нищо. Изглеждаше, че беше очаровала цялата банда.
Погледнах я. Носеше яркорозова рокля, която подчертаваше тена и. Имаше естествен маслинов тен, но беше прекарала време на слънце и той беше потъмнял. Тъмнокафявите и коси също имаха леки слънчеви оттенъци. Беше сякаш сияеше. Лицето и не изглеждаше толкова измършало, колкото когато я оставих тук.
– Как се чувстваш? – Попитах, нарушавайки тишината.
Гласът ми сякаш я изплаши. Тя леко подскочи и очите и се разшириха.
Облиза устните си, след което отговори:
– Добре. Всъщност по-добре. Не съм се чувствала зле през последните четири дни. Успокоително е да не ми се повдига, когато сутрин мирише на бекон и наденички.
Това нещо добро ли беше? Колко месеца беше?
– Колко, ъъъ… Колко месеца си? Искам да кажа, колко месеца или нещо такова.
Малки бръчки се появиха на челото и.
– Не съм сигурна. Това ще е първото ми посещение при лекар, но преди да си лягам, чета някои сайтове с информация за бременността и знам, че се брои по седмици, но първата седмица всъщност не е тази, в която си зачела. Това е седмицата на менструацията – или по-скоро първия ден е първия ден от последната менструация. Изчислих и утре трябва да съм в десета седмица. Ако съм изчислила правилно.
Ако беше във втория месец, оставаха само още седем. Поне ако беше разбрала уебсайта и той беше надежден. Вероятно вече трябваше да е отишла на лекар. Трябваше да направя няколко обаждания, за да и уредя час при един от най-добрите в района.
– Одобриха ми Медикейд – каза тя с усмивка. – Преди два дни получих имейл. – После се замисли и си ухапа долната устна. – Но не мисля, че всички лекари го приемат. Пита ли за този?
Този лекар не приемаше Медикейд. Тя беше една от най-добрите акушер-гинеколози в Маями. Но аз знаех това, когато записах час. Нямаше да позволя на кого да е да се грижи за нея, докато носеше детето ми.
– Няма да ни трябва Медикейд. Аз ще се погрижа за сметките – казах и.
– Но това може да излезе скъпо. Искам да кажа, че ще излезе скъпо.
Погледнах я.
– Вече те включих в застраховката, която имам за служителите си – казах. – Нямаш нужда от Медикейд. Щом се роди бебето, ще го включа в моята застраховка. Тогава можеш да използваш Медикейд за себе си, ако искаш.
Тя кимна и се обърна да погледне отново през прозореца.
– Вероятно ще е разумно да ходи на редовни прегледи след раждането. Аз никога не съм ходила, но вече съм на трийсет и няколко.
И отново ми напомни колко безотговорна е. Като майка на детето ми, тя трябваше да се грижи по-добре за здравето си. Надявах се с цялото си сърце да не открият днес нещо нередно със здравето и, което да се отрази на бебето.
– Не си ходила на лекар преди това? Значи не си приемала противозачатъчни? – Попитах, усещайки как досадата отново ме обзема.
– Ходих в безплатната клиника. Прегледаха ме и ми дадоха противозачатъчни. Но когато напуснах Уолъс, не отидох да си ги взема. Не мислех, че ще ми трябват… – Тя замлъкна.
Е, може би не е разтваряла краката си за случайни мъже. Само за мен. Все още не можех да разбера това. Бях с шестнадесет години по-голям от нея. Тя беше красавица. Мъжете постоянно я задяваха. Защо ме покани в стаята на мотела?
– Просто предположих, че един обикновен лекар, който получава заплата, прави по-добър преглед от безплатната клиника – каза тя. – Не си спомням кога за последен път ходих на лекар, така че не знам какво правят там.
Започнах да и отговарям рязко и да и посочвам, че ако беше позволила на майка си да и помогне, щеше да има всичко това, точно като Селена. Но не го направих. Нямаше нужда да се впускаме в това. Нейното минало не беше моя работа. Целта ми беше да се разбираме добре.