Аби Глайнс – Морски бриз – Въздух – книга 1 – част 15

Глава 13

Не беше нужно Джакс да уволнява Маркъс, той се отказа. Госпожа Мери каза, че това е за добро и да не се притеснявам. Маркъс щеше да се върне в колежа след няколко седмици и вероятно се е нуждаел от тази почивка, за да се подготви. Обаче Уилям също напусна и г-жа Мери се оказа изправена пред проблем. Няма сервитьори.
– Днес видях двама кандидати и само единият е подходящ. Но той ще има нужда от помощ за първия си път. – Госпожа Мери се спря над купчината автобиографии пред себе си.
– Ще го направя тази вечер. Знам как. Единственият подходящ кандидат може да ми помогне.
Госпожа Мери сведе очи към мен и се намръщи.
– Не знам за това. Господин Джакс няма да го хареса много. Той вече мърмори, че работиш на слънце, и ме накара да обещая, че няма да те накарам да докосваш скариди или стриди отново, откакто разбра колко ги мразиш.
Засмях се.
– Е, той ще се справи с това. Освен това, какво друго можеш да направиш?
Госпожа Мери сдъвка долната си устна, а после кимна.
– Е, предполагам, че си права. Ти си единственият ми изход от тази каша.
Вратата се отвори и Джакс влезе с усмивка на лицето.
– Ах, точно този, когото исках да видя. – Той се наведе и ме целуна по носа, а след това подари на госпожа Мери очарователната си усмивка на малко момче.
– Имате ли сладък чай?
– Знаеш, че имам. Току-що направих пресен. – Тя се изправи, за да отиде да му приготви питието. – Докато си тук, исках да ти съобщя, че тъй като си изгонил моите сервитьори, Сейди ще обслужва тази вечер с новия човек, за да може да го обучи.
Джакс се намръщи.
– Не, няма.
– Джакс, не виждам защо не. Госпожа Мери има нужда от помощ. – Изправих се и сложих ръце на хълбоците си, готова да водя война.
Той се усмихна и прокара ръце през моите.
– Семейството ще вечеря навън тази вечер и аз ще бъда зает. Няма да имаме нужда от сервитьори. – Той се обърна към госпожа Мери и се усмихна. – Вземете си почивен ден.- Той ме погледна. – Ще ми окажеш ли честта да отидеш на вечеря с мен?
Г-жа Мери се засмя и аз се усмихнах.
– С удоволствие.
Той ме хвана за ръка и ме поведе към входа на основната част на къщата.
– Лека нощ, госпожо Мери – извика той през рамо.
Влязохме в стаята му.
– Накарах стилиста си да ти купи дрехи за пътуването, което не успя да предприемеш с мен. Ако искаме да се насладим на хранене без фенове, ще трябва да отидем да хапнем някъде, където кодът за обличане е малко по-строг от повечето. – Той отвори огромния си гардероб, влезе вътре и излезе с дълга бяла кутия. – За теб – каза той с усмивка.
Не ми харесваше идеята да ми купува дрехи, но нетърпеливата усмивка на лицето му ме накара да си прехапя езика и да го преодолея. Сложих я на леглото и я отворих. Вътре лежеше бледосиня рокля, която изглеждаше направена от толкова деликатен плат, че щеше да се скъса, когато я докосна.
– Страхувам се, че ще я нараня – прошепнах аз и го погледнах.
Той се засмя и отиде да застане зад мен. Дъхът му погали ухото ми.
– Единственото, което ще направиш, е да предизвикаш завистта на всички около теб. – Върна се в гардероба си и излезе с кутия за обувки. – Ще ти трябват и тези.
Отворих я. Вътре лежеше чифт сребристи, надиплени обувки с токчета и каишки.
– Надявам се да мога да ходя с тях. – Гласът ми звучеше нервно, дори за мен.
Той взе една, нахлузи я на пръста си и я остави да виси. – Изглеждат сложни, но просто си ги представям обути, а образът, който получавам, ме кара да се потя. Трябва да те махнем от мен. – Той взе роклята и ме поведе към спалнята за гости. – Имаш на разположение баня и ще откриеш, че в нея има всичко, от което можеш да се нуждаеш, за да се облечеш за тази вечер.
– Добре – казах аз, докато той слагаше роклята на леглото и се връщаше към вратата.
Той ме дари с нахална усмивка.
– Ще те взема в седем, ако нямаш нищо против.
Погледнах часовника на нощното шкафче. Показваше четвърт час преди шест.
– Ще се видим тогава.
Той се поклони и затвори вратата след себе си.
Влязох в съседната баня. Гримове и гелове за баня, сапуни, соли, кремове и още толкова различни лосиони за тяло, спрейове и пудри изпълваха мраморния плот. Прехапах устните си, за да не се разсмея на глас. Той се беше подготвил да кажа „да“. Върху хавлиите, кърпите за баня, гъбата, луфата и някакъв друг предмет, който не бях виждала досега, лежеше лист хартия. Вдигнах го и се усмихнах, когато разбрах, че е от Джакс.

Сейди,
Нямах представа от какво ще имаш нужда. Позволих си да купя всичко, което ми се стори, че мирише добре. Не всяко от тях мирише толкова добре, колкото теб, но продавачката ме увери, че всички жени искат да се чувстват поглезени в банята. Така че просто купих всичко. Що се отнася до грима, нямаш нужда от него. Естествената ти красота е достатъчна, за да ме постави на колене, но исках да си щастлива, затова накарах продавачката да ми даде всичко, от което може да се нуждае една „великолепна блондинка с невероятна кожа и невероятни сини очи с мигли, които са дълги и извити без чужда помощ.“ Тя каза, че звучи така, сякаш нямаш нужда от нищо, но ми даде няколко неща, които според нея биха те направили щастлива.

Обичам те,
Джакс

Засмях се, взех бележката и я прибрах на сигурно място в чантата си. Помирисах различните аромати и най-накрая се спрях на един, след което започнах да се разкрасявам достатъчно, за да пасна на роклята.

* * *

Джакс почука на вратата ми точно в седем и аз обух секси сребърните обувки. Прилягаха ми идеално. Той наистина си беше написал домашното. Отворих вратата и сърцето ми се разтуптя. Като го видях в черен смокинг, коленете ми леко отслабнаха.
– Наистина трябва да предупредиш някого, преди да се явиш пред него, облечен така – казах с трепет в гласа. Никога не бях виждала някой толкова невероятно съвършен. Тогава осъзнах, че той се взира в мен, ама в тялото ми, и погледът му се спря на краката ми.
– Мисля, че ще увелича заплатата на стилиста си.
Очите му срещнаха моите и той се усмихна, бавна секси усмивка, която не помогна на слабите ми колене.
– Невероятна си – каза той накрая, посегна към ръката ми и ме придърпа към себе си. Топлата му чиста миризма на сапун, вода за уста и Джакс раздвижи кръвта във вените ми.
Устните му докоснаха ухото ми.
– Искам да те държа, да те целувам и да ти се наслаждавам в тази рокля точно тук, в тази стая, цяла нощ, но не мога.
Потръпнах.
– Моля те, не трепери. Това прави нещо с мен – каза той отново на ухото ми.
Усмихнах се.
– Е, престани да ми шепнеш в ухото и да чертаеш шарки по голия ми гръб, и ще спра – изтръгнах през желанието, запушило гърлото ми.
Той ме хвана за ръката и започна да върви.
– Трябва да ни заобиколя с хора. Сега – каза той с чувство на спешност, което напълно разбирах.
Кейн стоеше на вратата на Бентлито, което бях виждала да използва само госпожа Стоун. Той кимна.
– Мис Уайт, господин Стоун – каза той без никаква емоция, когато влязохме вътре. Джакс сложи ръката си зад гърба ми.
– Имам информация, че не обичате повечето морски дарове.
Усмихнах се и кимнах, знаейки, че информаторът е г-н Грег.
– Така че съм ограничен до два избора. Този район е за туристите. Обикновеният ежедневен турист, но има няколко заведения, в които е по-трудно да се влезе. Чувала ли си някога за „Льо Селие“?
Не бях чувала, разбира се. Поклатих глава.
– Бил съм там няколко пъти. Добре е, но по-важното е, че е място, където можем да се насладим на храна навън заедно и да не се занимаваме с фенове.
Изпуснах щастлива въздишка, облегнах се на седалката и кръстосах крака. Джакс прочисти гърлото си и аз го погледнах.
– Можеш ли да се опиташ да не ми показваш крака, докато сме сами. Трудно ми е да се справя с това. – Усмивката му беше напрегната и аз прехапах устни.
– Съжалявам – казах тихо и прибрах кръстосаните си крака обратно към седалката.
Стигнахме до заведението и там чакаха мъже, които да ни отворят вратата. Джакс ме хвана за ръка и ни заведе до хостесата, която веднага забеляза Джакс.
– Господин Стоун, масата ви е готова. Точно тук.
Джакс беше прав. Другите посетители на ресторанта нямаше да дойдат да искат автографи, но го забелязаха, докато минавахме покрай тях. Няколко от тях прошепнаха и очите им го проследиха. Бяхме настанени на маса, отдалечена от основната зона за хранене, където нямаше други хора около нас. Джакс ми издърпа стола и аз седнах, доволна, че нямаше да сме в полезрението на любопитни очи.
Джакс се усмихна.
– Четеш ли на френски, или да ти поръчам?
– Менюто е на френски? – Попитах изненадано.
Той кимна.
– Да, и знам, че трябва да те пазя от стриди и скариди. Може ли да си позволиш телешко или омар?
Не бях съвсем сигурна с какво съм съгласна. Най-хубавият ресторант, в който някога бях ходила, имаше меню на английски и нищо не струваше повече от петнайсет долара.
– Просто поръчай каквото мислиш, че ще ми хареса.
Той се ухили.
– Добре.
Появи се един сервитьор и Джакс поръча на френски, разбира се. Наблюдавах го, хипнотизирана от гласа му и начина, по който чуждите думи се лееха от устата му с такава лекота.
Той спря.
– Какво искаш да пиеш?
Намръщих се и почти намразих да попитам.
– Имат ли кола?
Той се усмихна и се върна към говоренето на френски.
Щом отново останахме сами, той се наведе към мен и прошепна:
– Поръчах ти омар, защото знам, че тук е добър. Освен това няма нищо общо с вкуса на скаридите или стридите.
Преди да успея да отговоря, пред мен, а и пред Джакс, се появи кока-кола.
Той отпи глътка и протегна ръка към мен. Плъзнах ръката си в неговата и въздъхнах.
– Трудно е да съм близо до теб и да не те докосвам по някакъв начин.
Знаех точно какво има предвид. Мисълта трябваше да е щастлива, но фактът, че юли беше преполовил, ми напомни колко близо бях до това да не мога повече да го докосвам.
– Това не трябваше да те натъжава – каза той тихо.
Накарах се да се усмихна.
– Не е така. Просто си мислех за това колко бързо ще свърши лятото. Колко много вече е отминало.
Очите му показаха емоция, която не разбирах.
– Знам – каза той и затегна хватката си върху ръката ми. Погледна към питието пред себе си, а след това отново към мен с тъга в очите. – Не мога да мисля за това точно сега. Да те напусна ще бъде най-трудното нещо, което някога ми се е налагало да направя. Просто не съм сигурен как ще успея да го направя. – Той прекъсна и отклони погледа си от мен.
Съжалявам, че споменах за близкото ни бъдеще. Мразех да виждам болката в очите му.
– Ще разберем всичко. Нека не позволяваме това да ни повали сега. Все още имаме месец и половина до края.
Той се усмихна и кимна.
– Права си.
Джакс се изправи, заобиколи масата и протегна ръка. Вгледах се в него в смокинга му и дъхът ми застина в дробовете. Той наистина беше спиращо дъха красив.
– Би ли танцувала с мен?
Вмъкнах ръката си в неговата и го последвах в основната зала, където свиреше групата. Стъпих в прегръдките му и ми се прииска да остана там завинаги. Ръцете му легнаха на долната част на гърба ми, а аз плъзнах ръце нагоре по ръцете му и ги положих на раменете му. С допълнителния си ръменете му, благодарение на убийствените ми токчета, бях много по-близо до неговите метър и осемдесет. Той се наведе надолу, докато топлината на дъха му не погъделичка ухото и врата ми.
– Чувствам те невероятно в ръцете ми.
Поколебах се и плъзнах ръка зад врата му.
– Ако обаче старият джентълмен на масата вляво от нас не спре да зяпа краката ти, ще трябва да отида да го изведа.
Преглътнах смеха си и извърнах глава, за да видя обиждащия го старец.
– Ти си луд – прошепнах аз.
Той кимна.
– Луд съм от деня, в който излязох на горния етаж в спалнята си и те намерих да избърсваш нещо от пода. Никога няма да забравя как си помислих: „Не ме интересува дали се е промъкнала тук, за да се доближи до мен, ако ми позволи да изгубя пръстите си в тези къдрици и да се вгледам в тези бебешки сини очи, може да се доближи колкото си иска“.
Не бях осъзнала, че той е изпитвал нещо към мен през първия ден.
– Наистина? Мислех, че си се разгневил, че някой луд фен се е промъкнал.
Той се усмихна лукаво.
– Как мислиш, че някой се разгневява на някого, който би могъл да е паднал от небето?
Изчервих се и сложих глава на гърдите му. Завършихме остатъка от танца в мълчание. Запомних сърдечния му ритъм и затворих очи, за да запаметя момента. Знаех, че един ден скоро ще трябва да си спомня колко правилен е бил този момент. Когато всичко свършеше, не исках да си мисля, че съм направила грешка, като съм го обичала. Исках винаги да помня как ме караше да се чувствам, за да знам, че болката си е заслужавала.
Джакс ме върна на мястото ми, преди да заеме своето. Отпих от колата си и забелязах, че в средата на масата има някакъв хляб в сребърна чиния. Джакс наряза парче хляб и сложи върху него нещо, което можеше да е масло вместо олио, след което ми го подаде.
– Хлябът им е много добър – увери ме той.
Отхапах и реших, че странното масло е много по-вкусно от маслото. Той си беше намазал едно парче с вкусното масло и някак си успя да бъде секси, докато ядеше хляб. Зачудих се дали дават уроци на рок звездите за такива неща. И ако е така, мога ли да се включа в един от тези уроци.
– На какво се усмихваш? – Попита той.
Не бях осъзнала, че мислите ми личат по лицето. Повдигнах рамене.
– Мисля си за начина, по който правиш привлекателни толкова прости неща като яденето на хляб.
Той ме дари с крива усмивка и се наведе към мен.
– Може би по същия начин, по който ти правиш дишането секси.
– Какво? – Попитах объркано.
Той повдигна вежди.
– Когато дишаш, ме побиват тръпки.
Засмях се и поклатих глава.
– Наистина умееш да боравиш с думите.
Той ми намигна, седна на мястото си и отпи от колата си.
– Караш ме да се чувствам поетично.
Един сервитьор се появи зад Джакс, а аз чух един зад себе си, така че седнах изправена и зачаках да ни сервират салатата.
– Чудесното в Алабама е, че в салатата ти има пекани – каза Джакс, когато сервитьорите си тръгнаха.
Трябваше да се съглася с него. Обичах пекани, но никога преди не бях мислила да ги слагам в салатата си.
След като ястията ни приключиха и Джакс плати сметката, излязохме навън при Кейн и Бентлито, които ни чакаха на входната врата. Как Кейн го правеше, никога нямаше да разбера, но той винаги беше навреме. Пътувахме до апартамента ми в мълчание. Седях сгушена в ръцете на Джакс, а той си играеше с косата ми. Това беше един от онези моменти, в които нямаше нужда от думи.
Кейн намали скоростта и паркира точно на улицата пред апартамента ми.
– Благодаря ти за тази вечер.
Джакс ми се усмихна и наклони лицето ми към своето, преди да ме целуне нежно. Затворих очи и се притиснах по-близо до него. Той се отдръпна достатъчно, за да погледне в очите ми.
– Обичам те, Сейди Уайт – прошепна той с дрезгав глас.
Усмихнах се и нежно целунах лицето му.
– Аз също те обичам, Джакс Стоун.
Той въздъхна, придърпа ме по-близо и зарови лице в косата ми. Исках да остана така завинаги. Никога не исках септември да дойде.
– Ти си всяка песен, която някога съм пял. Никога повече няма да позволя на нищо да те нарани. За първи път в живота ми мечтите ми не са за мен. – Вдигнах очи, за да срещна неговите, и той се усмихна. – Те са за теб.

Назад към част 14                                                              Напред към част 16

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *