Глава 20
Прекарах още една седмица в болницата, но нямах нищо против. Дните минаваха по-бързо, когато Джакс беше с мен по цял ден. След като разрешиха повече посетители, дойде г-н Грег и играхме шах. Той ме остави да спечеля и не разбра, че знам какво прави. Няколко пъти говорих с Джесика по телефона и тя изглеждаше щастлива и повече приличаше на себе си. Освен това отчаяно искаше да види Сам. Наистина и беше трудно да се справи с това, което му беше направила. Джакс ме увери, че тя ще получи помощ и за вината си. Госпожа Мери ми донесе пилешки пръстчета, картофено пюре и ябълков пай, които ми дойдоха като чудесно облекчение от болничната храна. Джакс продължи да ми пее. Сестрите надникнаха през вратата и въздъхнаха при вида му. Разбрах. Човекът, когото обичах, се оказа и световният сърцеразбивач. Бях го приела.
Джакс отказа да ме пусне да се върна в апартамента си, а госпожа Мери отказа да позволи на Джакс да ме вземе със себе си вкъщи. Така че в крайна сметка се прибрах вкъщи с госпожа Мери. Нямах търпение да видя Сам. Той беше успял да се вмъкне дълбоко в сърцето ми. Трябваше да си припомням ролята, която играех в живота му, всеки път, когато започвах да мисля за бъдещето му и да се тревожа за неща, за които не ми беше работа да се тревожа. Когато го държах отново и оставих пухкавите му малки пръстчета да се свият плътно около пръста ми, всичко изглеждаше наред.
Джакс седна до мен на дивана на госпожа Мери и погледна Сам.
– Той е сладко дете. Има твоите очи.
Усмихнах се на Джакс и кимнах.
– Очевидно Джесика има наистина силни гени.
Джакс докосна нежно носа на Сам.
– Е, приятелю, тогава ще бъдеш едно от най-красивите момчета, които някога съм виждал.
Засмях се, както и госпожа Мери.
– Добре, видяхте го, а сега трябва да се сбогуваш с Джакс и да си починеш. – Тя се вгледа в Джакс.
– Ти си бил с нея две седмици подред. Тя има нужда от почивка.
Започнах да споря, а Джакс поклати глава.
– Не, тя е права. Имаш нужда от малко почивка. В понеделник ще можеш да се върнеш на училище и искам да си отпочинала преди това.
Не мислех, че мога да бъда по-отпочинала. Бях лежала на едно легло в продължение на две седмици.
– Добре, добре – промълвих и се отпуснах на дивана.
Джакс се ухили и се наведе да ме целуне по челото.
– Отмених два концерта от турнето си и трябва да отида да ги пренаредя. Няма да остана за дълго. Просто трябва да се прибера вкъщи и да се справя с хилядите телефонни обаждания, които съм отложил.
Не исках да си тръгва, но знаех, че през последните две седмици се беше отказал от всичко, за да остане до мен.
– Добре. – Принудих се да се усмихна.
Той въздъхна.
– Хайде, Сейди, не гледай така. Ти правиш това толкова трудно. Имаш училище в понеделник, а аз ще трябва да съм на самолета за Ню Йорк до утре вечер.
Знаех това. Вече бяхме говорили за графика му през следващите няколко месеца. Нямах намерение да усложнявам това. Бях се заклела да направя нещата възможно най-лесни за него.
– Знам, прав си. Няма да се дуя повече, обещавам.
Той се засмя, наведе се и този път целуна устните ми. Отговорих мигновено, а той изстена и прекъсна целувката.
– Хайде, не ми прави това в къщата на госпожа Мери. Аз ще поема цялата вина, ако тя ни хване.
Усмихнах се.
– Съжалявам.
Той повдигна вежди и се усмихна.
– Разбира се, че е така.
Той се изправи и тръгна към вратата, където спря и каза:
– Ще се върна възможно най-скоро. Междувременно се наспи, за да можем, когато се върна, да поговорим, без госпожа Мери да ми диша във врата.
Кимнах, а той ме целуна, обърна се и продължи да излиза през вратата.
Последният ни ден заедно мина бързо. Преди да се усетя, Джакс отново си беше тръгнал, а аз се готвех да се върна в гимназията.
Събудих се преди изгрев слънце и си взех душ. Да се изправиш пред гимназията, след като си бил толкова време с Джакс, беше депресиращо. Когато се облякох и стигнах до кухнята, госпожа Мери беше сложила на масата чиния с палачинки и бекон.
– Станала си достатъчно рано. Какво ти отнема толкова време? Ела да изядеш това, преди да изстине.
Никога не бях получавала топла закуска, преди да тръгна на училище. Не можех да не и се усмихна през тъгата си.
– Благодаря ви, госпожо Мери. Съжалявам, че ми отне толкова време.
Не уточних нищо, а тя се обърна от миенето на чиниите в мивката и сложи сапунена ръка на бедрото си.
– Знам, че това момче ти липсва. Напълно го разбирам. Обаче си му обещала, че ще се наслаждаваш на последната си година в гимназията, а няма да успееш да го направиш, ако тъгуваш. – Мръщенето на госпожа Мери се върна и аз кимнах.
– Права си, разбира се. Имам толкова много неща, на които да се радвам. Като започнем с теб.
Бузите и почервеняха и тя ми махна със сапунена ръка.
– Ах, ти, да ходиш и да говориш такива неща. Ти си специална, момиче, няма съмнение в това.
Тя се обърна и довърши миенето на чиниите. Изядох колкото можах от закуската си и я занесох до мивката.
– А сега продължавай и си прекарай добре деня.
Кимнах и взех чантата си с книги. Сам нададе вик, а аз се приближих до него, наведох се и целунах малката му сладка плешива главичка.
– Бъди добър за госпожа Мери, мъниче. Ще се видим след училище.
Дебелите му ръчички пляснаха във въздуха и той ритна с крачета. Това беше любимото му занимание. Влязох в кухнята и махнах с ръка на излизане от вратата.
Кейн стоеше облегнат на хамъра. Когато ме видя, погледна часовника си, сякаш бях закъсняла. Бях спряла да се движа, объркана от присъствието му тук. В този момент телефонът ми иззвъня. Бръкнах в джоба си и го извадих.
– Ало?
– Добро утро, красавице. Сега искам да ми направиш услуга и да отидеш да се качиш в автомобила на Кейн. Не спори с мен. Случи се така, че имам лекарски предписания да не караш колело поне още два месеца.
Стоях и се взирах в сега усмихнатия Кейн.
– Лекарски заповеди, а? Да не би случайно да си платил на лекаря за заповедта? – Предизвиках го.
Той се ухили.
– Никога, а сега иди да се качиш в този хамър, преди Кейн да направи това, което му е било наредено да направи.
Замръзнах и се загледах в гиганта пред мен.
– Какви бяха инструкциите му?
– Да те качи в този автомобил, независимо от всичко – контрира той.
Усмихнах се, свих рамене в знак на поражение и тръгнах към „Хамър“-а. Кейн отвори вратата и трябваше да хвана ръката му, за да вляза в него.
– Добре, рокзвезда, аз съм в твоя Хамър.
– Благодаря ти.
Очаквах да злорадства, затова простото му благодаря накара сърцето ми да трепне.
– Няма за какво.
– Липсваш ми – каза той тихо.
– Ти също ми липсваш.
– Имам концерт в четвъртък вечер, а след това един в събота, но след това се прибирам у дома при теб поне за неделя.
– Ще те чакам.
– Забавлявай се днес в училище заради мен, моля те. Не забравяй, че преживяваш гимназията и за двама ни.
Въздъхнах.
– Ще имам това предвид, когато ми се подиграват в коридорите и ям лоша храна в кафенето.
Той се засмя, а после гласът му стана много сериозен.
– Ако някой се подиграва с теб, заплаши го с мен.
Този път се засмях.
– Разбира се, това ще ми помогне да се впиша много добре.
– Обичам те, Сейди.
Сърцето ми все още се разтуптяваше, когато той изричаше тези думи.
– Аз също те обичам.
– Ще те пусна да вървиш, защото Кейн трябва да е паркирал пред училище.
Погледнах през прозореца и осъзнах, че е прав.
– Да, той току-що спря. Довиждане, приятен ден.
– И на теб, довиждане.
Натиснах край на телефона и въздъхнах. Посегнах към раницата си, когато Кейн отвори вратата.
Усмихнах му се и казах:
– Благодаря ти, Кейн.
Той кимна и можех да се закълна, че го видях да се усмихва. Насочих се към вратата. Щях да имам много работа с учебниците. Трябваше да изпразня чантата си, за да може да побере всичко.
– Сейди, радвам се, че си се върнала в училище. Това, което се случи, е гадно. – Дилън Маккоуви се беше приближил до мен. Той погледна назад към излизащия Кейн и се усмихна. – Сигурно имаш по-сладки колела сега.
Трябваше много да се постарая да не извъртя очи. Вместо това кимнах.
– Известно време няма да мога да карам колело.
Дилън се засмя.
– Да, ама се съмнявам, че някога отново ще караш колелото си. Целият град говори за начина, по който Джакс Стоун седеше в болничната ти стая и ти пееше, докато не излезеш от комата. След това очевидно не те е оставял на мира нито за минута. Момчето изглежда пристрастено.
Усмихнах се на думите на Дилън, но не отговорих. Влязохме в сградата на училището.
– Трябва да отида в клас. Ще се видим по-късно, Дилън – извиках през рамо, докато се отдалечавах от него. Не исках да говоря за личния си живот с никого.
В момента, в който влязох в коридора, хората се спираха и ме гледаха. Искаше ми се да се обърна и да избягам обратно навън. Вместо това принудих краката си да вървят към шкафчето ми. Не осъществих визуален контакт с никого, но това сякаш нямаше значение. Преди да направя пет крачки, хората започнаха да ме нападат.
– Толкова се радвам, че си по-добре, Сейди.
– Сейди, вярно ли е, че Джакс Стоун е бил с теб в болницата?
– Това хамърът на Джакс ли беше, който те докара до училището?
– Живееш ли с него?
– Ще се премести ли Джакс Стоун тук?
Искаше ми се да сложа ръце на ушите си и да изкрещя на всички да се махнат. Присъединиха се още гласове, а хората продължаваха да задават въпроси, на които не исках да отговарям, тъй като това не беше тяхна работа.
– Премести се! Всички вие имате часове, така че ви предлагам да отидете на тях – обади се директорът Фармър над лешоядите.
Те се отдалечиха, но всички го направиха с неохота. Обърнах се обратно към шкафчето си и взех това, което ми трябваше.
– Мис Уайт, радваме се, че се върнахте и се справяте добре – каза зад гърба ми господин Фармър.
Обърнах се и му се усмихнах.
– Благодаря ви.
Той кимна и прочисти гърлото си.
– Искам да знаете, че ако имате нужда от нещо или имате проблеми като този, с който току-що се сблъсках, можете да ми кажете и аз ще го реша. Искам преживяването ти тук, в гимназията „Морски бриз“, да бъде страхотно.
Никога досега не беше говорил с мен, така че внезапното му желание да се увери, че съм щастлива, беше странно.
– Благодаря ви, сър – казах аз въпреки объркването си.
– Да, добре, искам също така да знаете, че ако вашият, хм, приятел иска да присъства на някое от нашите мероприятия тук, ще се радваме да го приемем. Той е повече от добре дошъл.
Тогава всичко придоби смисъл и ми се прииска да избухна в смях. Господин Фармър беше точно толкова луд по звездите, колкото и всички останали. Не си вярвах, че ще говоря, затова кимнах и тръгнах към класа. Вероятно вече закъснявах.
Обядът в столовата беше някаква смес от домати и паста, която беше трудна за преглъщане. Направих каквото можах, но след няколко хапки просто се примирих, че трябва да си пия водата. Намерих Аманда и седнах при нея. Бяхме заобиколени от нейни приятели и хора, които искаха да знаят за Джакс. Не казах много. Успях да игнорирам въпросите на повечето от тях, а Аманда се постара да ги накара да ме оставят на мира.
– И така, кой е готов за абитуриентския бал този петък вечер? – Попита Аманда, опитвайки се да накара всички да се замислят за нещо друго.
– Миналата седмица в Мобил намерих най-хубавата рокля – изръси се едно момиче от другата страна на Аманда. Няколко други момичета започнаха да говорят за роклите си и за това как планират да носят косите си. Слушах, но нямах какво да добавя към разговора, тъй като нямах намерение да отида.
– Сейди, идваш ли на мача? – Попита ме Аманда, преди да отхапе от ябълката си.
Започнах да отказвам, но после си спомних обещанието си към Джакс и това, че той искаше да ходя на футболни мачове.
– Не знам – казах над бутилката си с вода.
Аманда преглътна.
– Моля те, ела с мен. Ще отида на танците след това с Джеф Гарнър, но той е във футболния отбор, така че по време на мача ще бъда без кавлер.
Това ми прозвуча добре. Можех да отида на мача и да кажа на Джакс и може би това щеше да го задоволи за известно време.
– Разбира се, звучи добре.
Аманда се зарадва.
– Чудесно! Можеш да дойдеш у дома след училище и да си поиграем с тези невероятни къдрици, за които толкова ти завиждам, и ще намерим начин да оформим косата ти, а после можеш да ми помогнеш с моята права като дъска коса!
Намръщих се.
– Ама има ли значение как ще изглежда косата ми за футболния мач?
Тя се усмихна и кимна.
– Да, защото няма да имаш време да направиш нищо друго, освен да се преоблечеш преди танците.
– О, ами аз няма да ходя на танците, така че това не е голям проблем.
Аманда се намръщи към мен.
– Защо не?
Ами защото не исках да танцувам без Джакс. Повдигнах рамене, вместо да и кажа истината.
Тя се наведе и прошепна в ухото ми:
– Ако искаш среща, трябва само да си изкривиш пръста и всеки мъж ще се притече на помощ.
Поклатих глава.
– Не, не е така. Просто не искам да ходя.
Тя въздъхна.
– Значи ще ме оставиш сама. Мислех, че си казала, че Джакс иска да се възползваш от всички преживявания в гимназията.
Кимнах неохотно.
– Е, голяма новина, абитуриентският бал е едно от най-големите преживявания през годината.
Въздъхнах. Тя беше права. Беше казал, че има танци. Можех да дойда и да си отида бързо.
– Добре, ще се появя.
Аманда се зарадва.
– Перфектно! Искаш ли среща?
Поклатих глава.
– Не, отивам сама.
Тя въздъхна и сви рамене.
– Както и да е, просто се радвам, че ще дойдеш.
* * *
Спечелихме футболния мач по случай празника на училището, така че танците бяха див празник. Мажоретките всъщност носеха своите костюми на мажоретки на танците, а футболистите носеха униформите си без протектори. Бяха мръсни и потни и аз се чудех как Аманда щеше да танцува близо до Джеф, когато той миришеше така. Сбърчих нос при тази мисъл.
Ди джей пусна музика в момента, в който всички влязоха през вратата, а аз вече бях започнала да гледам часовника, за да мога да избягам. Аманда се беше опитала да ме накара да отида с нея по магазините за нова рокля, но аз я уверих, че имам такава, която мога да нося. Беше се слисала, когато видя синята рокля, която ми беше подарил Джакс. Бях и позволила да си поиграе с косата ми, тъй като толкова много и харесваше, но в крайна сметка просто я бях оставила пусната и свободна. Така беше по-лесно.
– Сейди, ще танцуваш ли с мен?
Обърнах се, за да видя Деймън, а той, разбира се, беше в потната си униформа. Не исках да танцувам с никого, освен с Джакс. Деймън можеше да е хубав и чист, а аз пак нямаше да искам да танцувам с него.
Започнах да клатя глава, когато Мери Ан се приближи и вмъкна ръката си в неговата.
– Е, здравей, Сейди. Сама ли си тази вечер?
Усмихнах и се, защото всъщност тя беше просто едно много несигурно глупаво момиче.
– Да, така е – уверих я аз.
Тя погледна Деймън, сякаш беше спечелила някаква награда.
– За пореден път изглеждаш изоставена от известния си приятел – измърмори тя и дръпна Деймън за ръката.
– Хайде да танцуваме.
Той ме погледна, сякаш искаше да спори, но аз се обърнах, за да му дам да разбере, че не ме интересува. Мери Ан дръпна още веднъж и двойката си тръгна. Въздъхнах с облекчение. Аманда ми махна от дансинга, а аз се усмихнах и махнах в отговор.
Часовникът показваше, че съм там от двайсет минути. Бях обещала на Джакс да остана поне трийсет. Оставаха ми още десет минути. Обърнах се, за да отида да си взема питие, и се спрях, когато чух песента да звучи от високоговорителите. Това беше моята песен. Гледах как двойките на дансинга забавят темпото си и се притискат един към друг. Чувайки гласа му, не се чувствах толкова самотна.
– Извинете ме, но мога ли да ви поканя на танц?
Сърцето ми се разтуптя. Преглътнах и се помолих да не си въобразявам това. Обърнах се и Джакс стоеше усмихнат срещу мен с протегната ръка.
– Джакс – казах задъхано и се хвърлих в прегръдките му. Той се засмя в ухото ми и ме придърпа по-близо. – Какво правиш тук? Как? Утре вечер имаш концерт в Детройт!
Той се усмихна и се наведе, за да целуне нежно устните ми.
– Не бих могъл да те оставя да дойдеш на танци без мен.
Облегнах глава на гърдите му и го вдишах.
– Защо не ми каза, че ще дойдеш?
Той ме притисна по-силно.
– Защото исках да те изненадам.
Усмихнах се. Харесвах такива изненади.
– И не бях напълно сигурен, че ще успея да се измъкна. Когато говорих с теб по телефона тази сутрин, ти звучеше толкова тъжно, че реших, че нищо друго няма значение. Направих си път. Ти си на първо място, винаги.
Целунах го по гърдите, а след това се вгледах в напрегнатите му очи.
– Станах толкова егоистична. Единственото, което ме интересува, е, че ти си тук.
Той се засмя, взе ръката ми и я целуна.
– Всичко е наред. Можеш да бъдеш егоист с мен, колкото си искаш. Аз съм твоя.
Въздъхнах и се заслушах в сърцебиенето му.
Той се наведе към ухото ми.
– Ела с мен на плажа.
Кимнах и той ме хвана за ръка. Излязохме мълчаливо от училищния паркинг и се спуснахме по хълма, който водеше към плажа.
– Искам да те държа още малко, далеч от публиката, която имахме там.
Той спря и седна също толкова грациозно, колкото и първия път, когато седяхме заедно на плажа. Седнах и аз, а той се намръщи. Посочи пясъка точно до себе си.
– Ела тук – каза той и се усмихна злобно.
Засмях се и се доближих колкото можех.
Тогава той легна по гръб, с една ръка зад главата си, а другата беше протегната до него.
– А сега легни тук – каза той и кимна към протегнатата си ръка.
Легнах върху ръката му. Той ме придърпа по-близо, а след това започна да си играе с косата ми.
– Това е много по-трудно, отколкото си представях – промърмори той в тъмнината.
Въздъхнах.
– Да бъдеш отделен от своя „въздух“ никога не е лесно.
Той се усмихна.
– Не се шегувам. През тази седмица ми беше адски трудно да дишам. Не искам нищо повече от това да ти кажа да забравиш това и да тръгнеш с мен. Но не мога да го направя. Искам да имаш това. Ще бъда тук за всичко, което е възможно. Искам да изживея всички неща, които съм пропуснал, с теб. Искам само да знаеш, че няма минута, в която да не ми липсваш, да не мисля за теб и да не ми се иска да те държа в ръцете си.
Подпрях се на ръката си и го погледнах надолу.
– Когато всичко свърши и се дипломирам, какво ще стане тогава? – Трябваше да знам.
Той се усмихна:
– Тогава ще те взема и няма да те върна.
Засмях се тихо.
Лицето му стана сериозно.
– Какво искаш да се случи, когато училището свърши?
Помислих си за колежа и за желанието ми да бъда нещо повече от Джесика. Исках да имам цел в живота.
– Винаги съм си мислела, че ще отида в колеж. Но сега….
Джакс се повдигна на лакти.
– Колежът е добре, Сейди. В Калифорния има много колежи. – Той направи пауза. – Или си мислила да останеш близо до дома?
Престорих се, че трябва да помисля върху това.
– Хм, добре, предполагам, че мога да отида някъде в Калифорния, тоест ако ме приемат.
Той повдигна вежди.
– Не разбра ли досега, че мога да премествам планини?
Засмях се и поклатих глава.
– Няма да преместваш планини, за да ме вземат в колеж.
Той седна и ме дръпна със себе си, а после взе лицето ми в ръцете си.
– Ще направя всичко, което трябва, за да бъда близо до теб. Няма да те лъжа. Тази година ще бъде най-трудната година в живота ми. Когато тя свърши, искам да те накарам да бъдеш близо до мен.
Аз също исках това. Моето бъдеще беше Джакс. Да, исках да отида в колеж, но повече от всичко друго исках да бъда с Джакс. Ако той можеше да направи така, че и двете неща да се случат, нямаше да позволя на упоритостта си да ми попречи.
– Искам да бъда с теб. – Думите ми предизвикаха огромна усмивка на невероятно красивото му лице.
– Ти си моето настояще и моето бъдеще, Сейди, ще използвам всяка сила, която имам, за да те направя щастлива.
Той се наведе и докосна съвършените си устни до моите, а сърцето ми полетя. Никога нямаше да ми омръзнат целувките му. Джакс Стоун беше всичко за мен.