Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 12

Глава 10

Ева

Спрях пикапа до езерото и взех кърпата и iPod-а си. Възнамерявах да се излежавам няколко часа и дори да поплувам. Не исках да се връщам в града днес. Нямаше какво да купя. Всеки филм, който даваха в киното, бях гледала през последните четиридесет и осем часа.
Поставих кърпата си върху най-гъстата трева. Проверих дали наблизо не се крият змии. Тъй като бях израснала в провинцията, отдавна бях научила, че змиите могат да бъдат навсякъде. След като се уверих, че съм на сигурно място, сложих слушалките в ушите си и пуснах плейлиста си „след Джош“. Всъщност не го нарекох „след Джош“. Просто така си го представях. Всички плейлисти, които имах преди, ми напомняха за него. Затова намерих песни на изпълнители, които никога не бяхме слушали заедно, и си направих компилация от песни, които изобщо не ми напомняха за него. Това беше единственият начин, по който успях да започна да слушам музика отново.
Знаех, че и татко, и Джереми се надяваха, че отново ще взема китарата, но знаех, че това никога няма да се случи. В деня, в който най-накрая я извадих от шкафа и я поставих в ъгъла, където я държах, Джереми се беше усмихнал. Докато не разбра, че всъщност няма да я използвам. Всяка песен, която някога бях написала, имаше нещо общо с Джош. Дори и тези, които не бяха любовни песни, Джош беше някъде там. Той винаги е бил моето вдъхновение. Сега не можех да ги изсвиря. Не и след като той си отиде, просто никога нямаше да се чувствам добре.
Поне бях допуснала музиката обратно в живота си. Това беше стъпка, която никога не съм мислила, че ще успея да направя. Израснала с музиката като втора любов, след Джош, разбира се, винаги съм смятала, че тя ще бъде моето бъдеще. По някакъв начин щях да направя нещо с песните и способностите си. Сега знаех, че съм загубила и тази любов. Сега това беше само болезнено напомняне.
Груба материя докосна крака ми и аз седнах права, готова да изкрещя, когато очите ми се спряха на един много развеселен Кейдж. Протегнах ръка нагоре, издърпах слушалките си и му се изхилих.
– Ти ме изплаши!
Кейдж се опита да сдържи смеха си, но очите му блестяха от него.
– Да, съжалявам за това. Опитах се да те заговоря, но когато не ми отговори, реших, че или спиш, или музиката е пусната много силно в ушите ти.
– Какво правиш тук? – Избухнах. Бях раздразнена. Най-вече на себе си, но той не знаеше това.
– Ами, карах до тук, за да поплувам, защото е горещо, и попаднах на теб, излегнала се тук в мъничък горещ розов бански. Аз съм мъж, захарче, и не можах да устоя на гледката.
Загледах се надолу към себе си, после обратно към него. Харесва ли му това, което вижда? Не можех да се усмихна. Не можех да се усмихна. Щях да изглеждам като идиот.
– Защо не дойдеш да поплуваш с мен? Дори ще си оставя боксерките.
Плуване с Кейдж. Хм. Това вероятно беше лоша идея.
– Не знам…
Кейдж се изправи и започна да сваля ризата си над главата и цялата мисъл се изгуби. Дали това беше щанга в зърното му?
– Какво е това? – Попитах, без да мога да откъсна очи от малката сребърна щанга, която определено беше прикрепена към твърдия му загорял гръден кош.
– Това е пиърсинг, мила Ева. А сега вдигни секси задника си и ела да плуваш с мен. Трябва да ти е горещо.
Поклатих глава, като все още се опитвах да разбера кога си е направил пиърсинг на зърното.
– Никога не съм го виждала преди – заявих накрая.
Кейдж издаде малък секси смях:
– Да, знам. Не мисля, че баща ти ще се зарадва много на това, че имам пиърсинг на зърното. През по-голямата част от времето, докато съм тук, го свалям. Но снощи си го сложих и просто забравих да го извадя тази сутрин.
Винаги съм си мислела, че да си пробиеш зърното е гадно. Това съвсем не беше гадно.
Кейдж започна да разкопчава работните си ботуши и аз наблюдавах как ги смъква. Когато ръцете му се насочиха към дънките, знаех, че трябва да се изправя и да се държа така, сякаш това не е стриптийз, но да откъсна очи от това да гледам как Кейдж Йорк се съблича, беше почти невъзможно.
– Ще станеш ли и ще се присъединиш към мен, или ще трябва да те вдигна и да те хвърля?
Когато дънките на Кейдж се смъкнаха по бедрата му и тъмносините боксерки започнаха да се показват, подскочих и отклоних поглед от Кейдж, за да погледна към водата.
Кейдж намери това за смешно. Ниският му кикот ме накара да се почувствам зачервена отвсякъде. Насочих се към водата, без да поглеждам към развеселеното му изражение. Освен това бях сигурна, че да установя контакт с него щеше да е трудно с този проклет пиърсинг на зърното, който ме дразнеше. Още една причина да зяпам гърдите на Кейдж.
– Ще ми кажеш ли защо ме избягваш през последните няколко дни?
Потопих пръстите си във водата, за да проверя температурата. Благодарение на сянката на дърветата нашата част от езерото оставаше по-хладна от другите части.
Опитах се да се съсредоточа върху водата и да игнорирам въпроса му. Как щях да отговоря на този въпрос? Не исках да му кажа истината: че се срамувам, защото миришех ужасно, спах в леглото му и вероятно хърках цяла нощ.
Повдигнах рамене, влязох във водата и продължих да навлизам, докато стигна до кръста ми. После се обърнах назад, за да погледна Кейдж. Той стоеше на брега с очи, вперени в мен. Тъмносините боксерки висяха на тесните му бедра, а тъмните косми, които започваха точно под пъпа му, ме накараха да преглътна силно.
– Не смяташ да се върнеш обратно от водата и да ме оставиш да стоя там сам и да гледам, нали?
– Какво? – Попитах, а той само се усмихна и поклати глава.
– Няма значение.
Той задържа погледа ми, докато се спускаше в хладната вода. Исках отново да се вгледам в зърното му, но не си позволих. Това само щеше да му даде още едно нещо, за което да ме дразни.
– Ах, сладко облекчение. Моята невидима фея ме остави на сухо през последните два дни. Трябваше да се оправям сам с водата си и единственото, с което можех да се разхладя, беше езерото. Чудя се какво ли съм направил, че да я ядосам?
Смехът, който избухна в мен, ме изненада. Не се бях смяла от толкова време, докато не се появи Кейдж. Той винаги знаеше как да ме разсмее. Как да ме накара да забравя.
– Невидимата фея се смути от поведението си – промълвих аз и потънах по-дълбоко във водата.
– Защо? Какво е направила? – Попита той, следвайки ме все по-дълбоко във водата.
– Пила е прекалено много – признах аз.
Очите на Кейдж се разшириха от изненада:
– Наистина? Феите пият? Да бъда проклет. Нямах представа. Би ли имала нещо против да и кажеш, че нямам нищо против нея? Случвало ми се е да правя лоши избори, в които е замесена текила.
Приемането на моята глупост накара нещо в мен да се разтопи. Познавах ли някога човек като него? Той правеше грешки и си ги признаваше. Не се оправдаваше за грешките си. Просто се справяше с тях и продължаваше. Исках да бъда толкова силна. Исках да имам такава решителност да живея.
– Иска ми се да приличам повече на теб – казах, преди да успея да се замисля.
Този път очите на Кейдж наистина се разшириха от шок.
– Какво? – Попита той.
Вдигнах рамене и потопих глава назад, за да намокря косата си и да я отметна от лицето.
– Чу ме. Приемаш живота и грешките си и продължаваш напред. Аз не се справям добре с това.
– Не казвай това, Ева. Ти не искаш да бъдеш като мен. Правил съм някои прецакани неща. Взех някои наистина лоши решения. Ако нямах Лоу там, за да ме държи здраво стъпил на земята, кой знае? Вероятно сега щях да съм в затвора.
Лоу? Като червенокосата Уилоу? Значи тя е била приятелката му? Ако Лоу беше единствената, която го предпазваше да не провали напълно живота си, тогава защо, по дяволите, флиртуваше с Бека Лин и мен? Старата аз щеше да си тръгне вбесена. Сега не исках да го правя. Джош щеше да тича след мен и да се опита да поправи всичко, което не е наред. Кейдж не би го направил. Той щеше да очаква да му кажа какво не е наред с мен. Той нямаше да тича след мен. Кейдж Йорк не тичаше след жени.
– Знае ли Лоу, че флиртуваш с всяка привлекателна жена, с която имаш досег? – Попитах, като се стараех да не звуча ревниво. Защото не бях ревнива. Не бях.
– Да, по дяволите, тя знае. – Отговори той. Обърканият поглед в хубавите му бледосини очи се смени с разбиране. – О, чакай, ти мислиш, че Лоу и аз имаме нещо? – Той изпусна гръмогласен развеселен смях: – Дори не си близо. Лоу е сгодена и не е за мен.
Какво правеше една обвързана жена, която му сменяше чаршафите и му носеше кърпи?
– Тя е ужасно полезна, когато имаш нужда от нея. Знае ли годеникът и това?
Кейдж се усмихна:
– Да, знае. Когато взе Лоу, той взе и най-добрия и приятел. С Лоу сме израснали заедно. И двамата имахме скапани семейства в още по-скапана част на града. Грижехме се един за друг. Бяхме семейството на другия. Тя е единственото ми семейство.
Сърцето ми се сви малко от картината, която той току-що беше нарисувал с толкова малко думи. Две деца, които имат само едно друго. Без родители или братя и сестри, които да ги обичат. Спомних си сладката усмивка и обърканото изражение на Лоу, когато се бях изказала така грубо за чаршафите. Сигурно си е мислила, че съм пълна кучка.
– О – отвърнах аз. – Не разбрах това. Мислех, че тя е едно от многото ти момичета, които са на повикване.
Кейдж изръмжа от смях:
– Моля те, никога не позволявай на Лоу да те чуе да казваш това. Тя ще побеснее до червенокосо плюене – Той направи крачка към мен и нахалната му усмивка се върна. – Мислиш, че имам на повикване много момичета ли? – Попита той.
Повдигнах една вежда и му върнах глупавата усмивка:
– Знам, че имаш момичета на повикване. Момчета като теб ги подреждат и те чакат.
Кейдж направи още една крачка към мен:
– Мислиш, че си ме разбрала, нали?
Кимнах и стиснах юмрук, за да не протегна ръка и да не докосна щангата на зърната му, след като беше толкова близо до мен. Толкова много изкушаващо.
– Има много неща, които не знаеш.
– Какво например? – Попитах, като имах нужда да откъсна мислите си от зърното и коремната му преса, които бяха толкова близо до ръцете ми.
– Като например това, че според мен имаш най-красивите очи, които някога съм виждал. Мисля си за тях твърде често. Или че казах на Лоу за теб. Никога не разказвам на Лоу за момичетата. Те никога не са били достатъчно важни. А онази неделна вечер беше най-хубавата шибана нощ в живота ми, дори ако пияният ти задник вероятно не може да си я спомни.
– О – беше единственият отговор, който имах. Сърцето ми биеше толкова силно в гърдите ми, че се чудех дали той може да го чуе.
– Като говорим за обвързани жени – Кейдж вдигна лявата ми ръка, където безименният ми пръст вече беше гол. Бях го свалила, когато се бях напила, и го бях прибрала в чантата си. Носех пръстена на Джош, докато пиех шотове текила и танцувах в бара, просто се чувствах зле. Не го бях сложила обратно.
– Има много неща, които не знаеш за мен – промълвих аз.
Повечето момчета щяха да настояват за повече. Но не и Кейдж. Той просто приемаше това, което исках да му кажа, и не искаше онова, което не бях готова да дам.
Сега гърдите на Кейдж бяха толкова близо до мен, че се допряха до гърдите ми. Отдадох се. Не можех да си помогна. Той току-що беше казал, че имам най-красивите очи, които някога е виждал, и че да спи с мен е най-хубавата нощ в живота му. Повдигнах ръка и прокарах палец по малката сребърна лента. Мускулите на гърдите на Кейдж подскочиха. Приех това като насърчение. Прокарах бавно върха на пръста си около него. Гърдите му започнаха да се повдигат по-бързо с всяко бързо поемане на въздух. Знанието, че въздействам на Кейдж, ми даваше странно усещане за сила. Докосването му беше това, което винаги ме караше да се вълнувам. Беше хубаво да разменим ролите си.
– Наистина ти харесва този пиърсинг на зърното, нали – каза той с нещо близко до ръмжене.
– Мммммм, никога преди не съм виждала такъв. Много ми харесва.
– Не се оплаквам. Ако толкова много те очарова, ще отида да си направя и на другото. – Дишането му беше накъсано.
Непослушното момиче в мен, за което честно казано не знаех, че съществува, наведе глава надолу и го погледна през миглите си, докато го галех с език.
– Ах, по дяволите – прошепна той, но звучеше почти като стон.
Окуражена от отговора му, аз изравних езика си и го прокарах нагоре и над твърдото му зърно.

Назад към част 11                                                      Напред към част 13

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!