Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 14

Глава 11

Кейдж

От три дни я нямаше. Три много дълги дни. Когато се събудих и открих, че до леглото ми е оставено писмо, се надявах, че това е секси писмо, което ме уведомява кога отново ще остана насаме с нея. Вместо това беше писмо, в което се казваше, че Джереми идва да я вземе и да я заведе на гости на семейството си в Луизиана и че ще се върне след няколко дни.
Откакто тя си тръгна, бях притеснен. Знаех, че и е казал за плановете си, и това ме изнервяше като дявол. Не ми харесваше да мисля, че тя е заминала някъде и е разстроена. Напомнях си, че Джереми умее да се справя с емоциите и прекрасно, но беше трудно.
Лоу щеше да е тук, за да ме вземе на сутринта, а аз не исках да си тръгвам, без да видя първо Ева. Нямаше да се насладя на почивния си ден, без да знам, че тя е добре. Как така не разполагах с проклетия и телефонен номер? Бях спал цяла нощ с нея в прегръдките си и ѝ бях докарал оргазъм в езерото. Обикновено не планирах да се видя отново с някое момиче, затова никога не исках номерата им, освен ако не знаеха резултата. Ева не попадаше в нито една от тези категории. Тя беше… още. Нуждаех се от номера на мобилния и телефон.
Излязох от душа и увих кърпа около кръста си. Може би бих могъл да се обадя на Лоу и да видя дали не иска да направи нещо тук за няколко часа. Не трябваше да ходя да проверявам апартамента си. Идеята да се разхождам с Престън и да събирам момичета на плажа вече не притежаваше същата привлекателност. Ева Брукс ми беше надула главата.
Вдигнах телефона си и натиснах номера за бързо набиране на Лоу.
– Кейдж?
– Да, добре ли си?
Лариса изпищя на заден план и започна да ръкопляска, докато викаше името ми.
– Някой иска да говори с теб, почакай.
Усмихвайки се, зачаках гласчето на Лариса. Не я бях виждал, откакто бях дошъл тук. Лариса беше племенница на Лоу. До момента, в който бащата на Лариса реши да се включи в живота и, аз помагах на Лоу да се грижи за Лариса, докато майката на Лариса се занимаваше с други неща. На моменти Лариса сякаш беше детето на Лоу. Нещата обаче се промениха, след като в живота на Лоу се появи нейният годеник Маркъс Харди. Сега Лариса идваше на гости на Лоу само когато Лоу я търсеше.
– Здравей, Кейдж – каза Лариса по телефона.
– Здравей, момиченце. Забавляваш ли се с Лоу?
– Да! Мартус също е тук – изкрещя тя в телефона. Все още не беше разбрала, че може да говори нормално по телефона.
– Тогава се обзалагам, че получаваш цялото внимание. Как се справят всичките ти принцеси?
– Имам нова! Мартус ми купи Медия. Тя е с косата на Лоу Лоу.
Нямах представа какво означава това, но нямах намерение да и го казвам.
– Ще трябва да ми я покажеш следващия път, когато се видим.
Лоу започна да говори, а Лариса ми каза:
– Довиждане.
– Разбра ли онова нещо за новата коса на принцесата? – Попита с развеселен глас Лоу.
– Не.
– Не мислех, че ще го направиш. Дисни си има нова принцеса. Тя се казва Мерида и косата и е дълга, червена и къдрава. Тя е много по-разхвърляна от моята, но Маркъс се забавлява прекалено много с нея. Той е купил на Лариса няколко неща за Мерида и вместо това я нарича принцеса Лоу.
Щастието в гласа и накара всичко, което не беше наред, да се почувства правилно. Беше получила един скапан живот. Сега нещата се бяха променили и Лоу най-накрая си беше намерила почивка.
– Нямам търпение да видя тази нова червенокоса принцеса.
– Хммм, но не заради това се обади. Какво става?
– Имам молба. – Обърнах се и видях Ева да стои на вратата със странно изражение. – Нека ти се обадя след малко. – Приключих разговора и се приближих, за да хвана Ева за ръка и да я издърпам вътре, за да мога да затворя вратата след нея.
– Ей, ти се върна.
Тя ме погледна с мекота, която не очаквах.
– Току-що чух ли те да говориш на едно малко момиченце за нейните принцеси?
Колко време беше стояла там?
– Да, това беше племенницата на Лоу, Лариса.
– И ти говориш с нея по телефона за нейните кукли? Наистина изобщо не те познавам, Кейдж Йорк.
Протегнах ръка и увих една от дългите и къдрици около пръста си. Просто имах нужда да я докосна по някакъв начин.
– Ти се върна – повторих аз.
Тя се опита да се усмихне и не успя. Можех да видя малкото колебание на долната и устна.
– Какво става? – Попитах, като вече знаех, че става дума за Джереми.
Избяга малка сълза и аз бързо я изтрих с пръст.
– Джереми се мести. Той трябва да го направи. Искам да го направи. Искам да кажа, че той трябва да живее живота си. – Тя преглътна тежко, след което затвори плътно очи.
– Знаех, че се мести, преди да ми каже. Виждайки апартамента му и новия му живот, просто беше много, за да го приема. Щастлива съм за него, но ще ми липсва. Ще се изгубя без него.
Придърпах я в обятията си и тя зарови лице в рамото ми. Топлите сълзи се плиснаха по кожата ми и всяка капка разбиваше сърцето ми. Щях да поправя това, ако знаех как. Просто не знаех какво да направя, което да направи това по-добро. Джереми беше нейната спасителна мрежа.
– Просто – задави се тя – той продължава напред. Забравя. – Тя се спря и се отдръпна от мен. Можех да видя болката в Очите ѝ и желанието да ми разкаже за Джош. Исках да го направи. Исках да мога да говоря с нея за това. Мразех това, че се чувстваше така, сякаш има само Джереми, при когото да бяга.
– Какво е забравил, Ева? – Попитах. Тя избягваше да ми каже каквото и да било повече за това, че е свалила годежния си пръстен. Толкова много се опитвах да я предпазя от бягство от мен, но сега имах нужда от повече.
– Миналото – отвърна тя накрая. Обърна се и посегна към дръжката на вратата. Майната му. Тя щеше да избяга.
– Недей – помолих я. – Остани. Говори с мен.
Тя не се обърна назад. Вместо това отвори вратата и си тръгна.

Ева

Кейдж се върна едва след полунощ в неделя вечер. Единствената причина, поради която знаех това, беше, че последният път, когато погледнах часовника до леглото си, той показваше, че е 12:05 часа. Малко след това бях заспала. Когато станах в понеделник сутринта, Кейдж вече беше излязъл с кравите. Татко го беше накарал да маркира кравите, които щеше да изпрати на кошара. Бях слязла до езерото с надеждата, че ще ме потърси, но след три часа разбрах, че съм го подтикнала твърде много.
От самото начало той беше открит с мен. Не се въздържаше, когато го попитах нещо. Знаех много повече за него, отколкото той за мен. Това беше моя грешка. Как да му кажа за Джош? Как щях да обясня на друг човек, че загубата на Джош ме съкруши? Как щях да се справя с това да виждам съжалението в очите на Кейдж, когато ме погледнеше? Просто не ми се струваше, че мога да се справя с това. Джереми продължаваше напред, но аз не можех.
Върнах се към анонимното доставяне на кърпата и термоса на Кейдж. Той очевидно не искаше да ме вижда. Бях си тръгнала от него, когато той ме помоли да остана. Молбата, която прозвуча в гласа му, преследваше сънищата ми.
Той не беше твърдият егоистичен плейбой, какъвто очаквах, когато го срещнах за първи път. Кейдж беше нежен, когато трябваше да бъде. Начинът, по който гласът му беше станал сладък, когато говореше с малкото момиченце по телефона, и начинът, по който така охотно ме придърпа в прегръдките си, без да пита, за да ме утеши, когато разбра, че съм разстроена, го доказаха.
Когато беше забелязал, че пръстенът ми липсва, ме беше попитал за това, а аз го бях игнорирала и го бях разсеяла. И тогава той не беше настоявал за повече. Кейдж беше изтърпял много от мен. Беше му стигнало.
Издърпах краката си нагоре, за да мога да ги обгърна с ръце и да облегна брадичка на коленете си. През последните няколко дни бях станала толкова жалка в опитите си да зърна Кейдж, че прекарвах повече време на люлката на верандата, отколкото където и да било другаде.
Чакълът скърцаше и аз гледах как малкият червен кабриолет на Бека Лин се качва на алеята. Беше останала далеч по-дълго, отколкото очаквах. Бяхме говорили много малко за Кейдж, преди да започнем да пием шотове текила в нощта, когато излязохме.
Днес ботушите и бяха червени като захарна ябълка. Почти идеално подхождаха на колата и. Сигурно е знаела това, когато ги е купувала. Познавайки Бека, тя беше помолила да изнесе ботуша навън и да сравни цветовете, за да се получи точно така.
– Е, виж се как седиш тук в люлеещия се стол, сякаш си на шестдесет години – подиграваше се Бека, докато прекосяваше предния двор и се качваше по стъпалата.
– Това е хубаво място – отвърнах аз, място, откъдето можех да зърна Кейдж.
Бека Лин стисна заедно червените си устни, които също бяха доста близки до ботушите ѝ, и сканира двора.
– Никъде не виждам помощника на твоя баща – промълви тя.
– Името му е Кейдж, знаеш го – отвърнах аз.
Бека върна погледа си към мен.
– Отишъл ли си е или си получила слабост към местния красавец?
– В крайна сметка той не е толкова лош човек. Не се е възползвал от теб, нали?
Бека се вцепени, а после сви рамене, сякаш не и пукаше.
– Мисля, че той вероятно е от онези ужасно секси, но много горделиви типове. Обикновено, когато едно момче е толкова красиво, то е прекалено хубаво, за да е истина. Предполагам, че си има също толкова красив партньор у дома. Не ме разбирай погрешно, аз съвсем не съм хомофоб. Мисля, че би било горещо като гад да го видя. Но е жалко, че такова съвършенство не се бие в правилния отбор.
Тя не просто обвини Кейдж, че е гей, защото не иска да я прецака, след като току-що се е запознал с нея. Искаше ми се да изкрещя колко не е гей Кейдж, но се овладях.
– Виждала съм момичето в живота му. Той не е гей – информирах я аз. Тя не трябваше да знае, че Уилоу е ангажирана с друг.
Бека се намръщи:
– Той си има приятелка?
Технически, да. Имаше момиче, което му беше приятелка.
– Те са израснали заедно. Били са заедно от години.
Лицето на Бека стана тъжно и ми просветна какво току-що бях казала. Тя си мислеше за мен и Джош. Това беше съжалението, което не исках никога да виждам на лицето на Кейдж. Получавах достатъчно съжаление от всички останали. Джереми беше единственият, който не ме беше съжалил. Той беше стоял до мен и беше скърбял с мен, но никога не ме беше съжалил.
– Джереми ще учи в LSU през есента – изригнах, защото имах нужда да кажа на някого и да сменя темата. Не бях в настроение да обсъждам Джош с нея.
– О, уау. – Бека ме наблюдаваше внимателно. Очакваше да се срина и да се разплача. Вече го бях направила. Цели два дни плаках всеки път, когато си помислех за това, че той е продължил напред. Бях приключила със сълзите. Това не бяха сълзи от тъга по загубата на Джереми. Това бяха сълзи на тъга, защото той беше намерил начин да продължи напред, а аз все още бях в задънена улица и не можех да преодолея Джош.
– И така, кога разбра?
– Миналата седмица. Той ме заведе да видя новото му жилище. Наел е апартамент заедно с братовчед си от Джеферсън Париш. Заминава за постоянно следващия месец. Трябва да си намери работа и да се устрои, преди да започне училище.
– Двамата ще се справите ли, ако сте разделени?
Това, което тя наистина искаше да каже, беше, ще се справиш ли без него. Изглежда, всички разбираха, че Джереми е готов да продължи живота си.
– Ще се справим. Джереми трябва да живее.
Бека кимна:
– Да, той има нужда – направи пауза тя, – както и ти.
Иска ми се да знаех как.
Грохотът на пикап ни прекъсна и Бека се обърна от мястото си на парапета, за да гледа как Кейдж се задава от пасището.
– Боже, надявам се да си е свалил ризата – прошепна тя.
Бях съгласна с това желание.
Когато слезе от пикапа, той погледна в наша посока, но бързо отмести поглед и влезе в обора. Беше облечен с бяла тениска, която ми се стори твърде малка. Зачудих се дали не я е облякъл, защото беше закачил щангата си.
– Ще отида да поговоря с него. Ще се върна – обяви Бека, като скочи от парапета и тръгна надолу по стълбите.
Ами ако той се преобличаше? Ами ако види пробитото му зърно? Не исках тя да го види. Това беше моя тайна. Отворих уста да кажа нещо, за да я спра, но нямах друго оправдание освен това, че не исках да го споделя. Колко нелепо беше това? Гледах безпомощно как Бека Лин препуска през двора към вратата на плевнята. Не можех да направя нищо, освен да изтичам след нея и да я поваля на земята.

Назад към част 13                                                        Напред към част 15

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!