Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 28

Глава 25

Ева

– Ако не спреш да се въртиш в скута ми, няма да направим този проклет пиърсинг – изръмжа Кейдж в ухото ми, карайки ме да се кикотя.
– Извинявай, ще бъда добра – обещах.
– Никога не съм казвал, че искам да бъдеш добра, бебе. Харесва ми да си лоша и палава – целуна ме по рамото и плъзна пръст между краката ми, – и мокра.
Отблъснах ръката му и проверих вратата, за да се уверя, че момичето, което щеше да пробие другото му зърно, не ни наблюдава.
– Ако не искаш да се махна, тогава не говори мръсотии – изсъсках аз.
Кейдж се усмихна:
– Това не е мръсно, бейби. Това е просто малко сладко говорене. Но ако искаш да говоря мръсно, ще го направя.
– Искам да ти пробия и другото зърно. Престани да се опитваш да ме разсейваш.
Кейдж ме захапа за ухото.
– Знам, че искаш това, и ми става горещо, като си помисля за това твое малко розово езиче, което се занимава с него, сякаш е бонбон.
– Ти си като едно голямо парче бонбон. Всичко в теб може да се оближе. Дори тези трапчинки в долната част на гърба ти.
Усмивката му бавно се разпростря по лицето му.
– Харесва ми, когато облизваш и тях. Обзалагам се, че можем да ги накараме да ни дадат отделна стая, ако искаш да ми покажеш точно кои всички части на тялото ми обичаш да ближеш.
Вратата се отвори и влезе една жена. Тя имаше няколко татуировки и по-голямата част от лицето и беше пробита. Очите и загледаха Кейдж. Това само потвърди думите ми, че е като едно голямо парче бонбон. Тя също го видя.
– Добре, значи искаш да ти пробият и другото зърно – каза тя, придърпа един стол и приготви принадлежностите си.
– Тя иска да ми пробие и другото зърно – отвърна той, като ми намигна.
Момичето премести погледа си към мен. Можех да видя завистта в тях и не я обвинявах.
– Свали ризата – нареди момичето.
Протегнах ръка надолу и вдигнах ризата му. Той послушно вдигна ръце.
Сведох поглед към момичето и то се наслаждаваше на шоуто. Това малко ме дразнеше, но се сгуших по-близо в скута му и ръката му се стегна около мен, като пъхна ръка между краката ми.
– Готов ли си? – Попита го тя.
– Нямаш представа – отвърна той с развеселен тон.
Прехапах устните си, за да не се разсмея.
Момичето втри алкохол в зърното му, като го накара да се втвърди. След това посегна към нещо от рода на скоба, която издърпа зърното му. След това дойде иглата. Напрегнах се в скута на Кейдж и той се засмя, плъзгайки ръката си нагоре по вътрешната страна на бедрата ми. Той дори не се притесняваше от това.
Когато иглата влезе, той дори не реагира. Изпищях малко, но това беше единствената реакция.
След това влезе малката сребърна щанга.
– Приключихме – обяви момичето и аз въздъхнах с облекчение.
– Трябва да го пазиш почистено и да нямаш никакви чужди вещества върху него, докато заздравее – тя присви очи към мен и аз се зачудих дали това означаваше слюнката ми.
– Разбрах – отвърна Кейдж, изправи се и взе ръката ми.
– Искаш ли да си облека ризата обратно? – Попита Кейдж.
Помислих за всички жени между нас и колата и кимнах с глава.
Той се пресегна и я вдигна, като я издърпа през главата си.
– Хайде. Готов съм да отида да видя колко ти харесва – усмихна се злобно той.
– Слюнката ми не е ли чуждо вещество? И няма ли да е болезнено?
Кейдж се наведе и прошепна в ухото ми:
– Слюнката ти е наред, а що се отнася до болката, това никога не ни е спирало преди.

Кейдж

Ева нервно търкаше ръце по време на пътуването от дома и до апартамента ми, за да вземе всичките си вещи. Беше се справила с баща си като професионалист и нямаше проблем да опакова всичките си вещи. Сега беше очевидно, че нещо я притеснява. Не обичах нещата да я притесняват.
– Какво става с треперещите ти ръце?
Ева спря мигновено и изпусна лек смях:
– Не осъзнавах, че го правя.
– Точно това ме притеснява. Защо си нервна?
Тя прехапа вътрешната страна на бузата си, което беше друг неин нервен навик, след което сведе очи към мен:
– Сигурен ли си, че искаш да ти отговоря?
За кратко ме обзе паника, но си припомних, че тя току-що е обявила на баща си, че е влюбена в мен.
– Да, искам. – Отговорих предпазливо.
Тя въздъхна и сви рамене:
– Притеснявам се, че това е твърде рано. Какво ще стане, ако ти омръзне да съм постоянно наоколо? Какво ще стане, ако ти изям сухарите или си оставя бельото в банята, или какво ще стане, ако хъркам?
Облекчението ме заля. Можех да поправя това. Тя нямаше да се откаже от мен.
Спрях на мястото за паркиране под апартамента ни, после изключих двигателя и се обърнах на седалката, за да я погледна.
– Аз не ям сухари, надявам се да оставяш всичките си момичешки гащи да лежат навсякъде, за да мога да ги виждам, когато те няма, и да знам, че ще се върнеш. И не хъркаш. Правиш това нежно мъркане, което е толкова шибано, че искам да лежа буден и да те слушам.
Ева се наведе през конзолата и ме целуна нежно и бързо.
– Обичам те.
Глуповатата усмивка, която тези думи винаги предизвикваха на лицето ми, не можеше да не се появи.
– Тогава ела нагоре по стълбите и ми покажи колко много ме обичаш. Имам всякакви идеи.
Ева се пресегна и нежно щипна най-новия ми пиърсинг.
– Могат ли да се включат? – Попита тя с дрезгав глас, който веднага ме накара да се втвърдя.
– По дяволите, да, могат.
Да кача Ева в апартамента, за да мога да си изкарам лудориите с нея, наистина звучеше привлекателно, но не това ме вълнуваше. Очакваше я изненада и нямах търпение да се кача там и да и я покажа. Носех две от кутиите и в ръце и ги поставих до вратата, за да мога да я отключа. Също така не исках нищо в ръцете ми да ми пречи да видя лицето на Ева, когато влезе в апартамента.
Завъртях бавно дръжката и я бутнах, за да се отвори.
– Дамите първи – казах, като се отдръпнах, за да я пусна вътре.
Ева ми се усмихна малко объркано и влезе в стаята. Последвах я вътре, без да откъсвам поглед от лицето и. В момента, в който видя пианото, което седеше в средата на всекидневната, а върху него бяха положени дузина червени рози, тя замръзна. Челюстта и спадна, след което бавно се приближи до пианото. Аз не дишах. Не можех да дишам. Трябваше тя да каже нещо. Дали не бях постъпил погрешно, като и го взех?
Ева прокара пръсти по клавишите от слонова кост, после се пресегна и взе малката картичка, която бях оставил с розите. На нея просто пишеше: „Обичам те“.
Когато очите и се срещнаха с моите, в тях блестяха неизплакани сълзи. Юмрукът и се вдигна и закри устата и, а тя поклати глава. Ах, по дяволите. Бях я разплакал. Не това исках да направя.
– Не мога да повярвам, че си ми купил пиано – издъхна тя, докато пускаше юмрука си пред устата си.
– Ако не го искаш, не сме длъжни да го държим. Просто си помислих, че след като ти каза…
– Няма да ми вземеш пианото никъде – прекъсна ме Ева. На лицето и избухна усмивка и от устните и се отрони лек смях. – Ти ми подари пиано – каза тя и поклати глава, сякаш не можеше да го разбере.
– Ти искаше да имаш – отговорих аз.
Ева постави картичката обратно на пианото и дойде да застане пред мен. Постави и двете си ръце на гърдите ми и се вгледа в лицето ми.
– Кейдж, аз ще искам много неща, но не очаквам от теб да ми ги осигуриш. Това, което искам най-много, си ТИ. И аз имам ТЕБ. По някакъв начин хванах известния плейбой Кейдж Йорк и не възнамерявам да го пусна.
Усмихвайки се, посегнах надолу и докоснах долната и устна с възглавничката на палеца си.
– Искаш да кажеш, че не ми се е налагало да купувам това пиано, за да те подкупя да останеш? Ами, по дяволите, бейби. Ако знаех това, можех да си спестя много пари.
Ева избухна в смях и се удари в гърдите ми.
– Ето, аз се опитвам да бъда мила, а ти ми се подиграваш.
– Съжалявам. Не знаех, че искаш да бъдеш сладка. Имам идея, нека отидем да си вземем душ и ще ми дадеш да опитам и да видя колко си сладка.
– Няма ли да ми позволиш първо да си поиграя с пианото? – Попита тя, оглеждайки с копнеж подаръка си.
– Нямам нищо против да те опитам на пианото. Това също е добре за мен. Обзалагам се, че ще изглеждаш ужасно секси, разтворена на тази пейка.

Назад към част 27                                               Напред към част 29

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *