СИЕНА
Фалко не бяха готови да оставят Мика да си тръгне. Цял ден се бяха грижили за него и той поглъщаше цялото внимание. Дуейн си тръгна около четири, като каза на Мика довиждане и че ще се видят скоро.
Малко след като Дуейн си тръгна, аз се опитах да си тръгна с Мика, защото все още не бях отишла до магазина за хранителни стоки. Винаги ходех в неделя, за да се подготвя за седмицата. Мика обаче се беше вкопчил в идеята да остане с Таби и Дейв, докато аз пазарувам. Затова му позволих.
Не бях сигурна дали си спомням кога съм ходила да пазарувам без Мика. Той винаги беше с мен, така че бях свикнала да му казвам „не“ и да го разубеждавам от сладки закуски. Това беше много по-тихо и доста спокойно преживяване. Обичах сина си, но реших, че ми харесва да пазарувам без него.
Не бързах да минавам по всяка пътека и да обмислям от какво имаме нужда и с колко пари разполагам. За пазаруването държах калкулатор в чантата си, защото се бях опитвала да правя изчисленията в главата си, но е неудобно, когато стигнеш до касата и трябва да вадиш неща от торбите и да ги връщаш, защото нямаш достатъчно пари.
Без наем имахме повече пари за храна, отколкото обикновено, и беше хубаво да се поглезим с ментов сладолед, който Мика обичаше, и с лимонов чай за мен. Спрях се пред хляба и потърсих хляб за сандвич, който да е здравословен, но все пак да изглежда достатъчно бял, за да мога да подмамя Мика да го изяде. Също така трябваше да намеря такъв, който да не струва прекалено скъпо. Пет долара за хляб беше смешно. През повечето време можех да намеря пшеничен с мед, който беше достатъчно светъл, за да не се оплаква Мика.
– Хлябът е сериозен въпрос. Мога да кажа, че си съгласна с това – каза мъжки глас до мен и аз се обърнах, за да видя висок, тъмнокос мъж, който изглеждаше поне на трийсет. Панталонът и ризата с копчета може би бяха една от причините да изглежда по-възрастен, но бръчките около очите му, когато се усмихваше, го състаряваха. Все пак не изглеждаше зле.
– Да се хареса на придирчивия ми син – обясних аз. Обикновено, ако заговорех за сина си, мъжете се отдръпваха. Ако този щеше да се опитва да флиртува с мен, можех и да продължа и да го изпратя по пътя му.
Мъжът кимна, като все още се усмихваше, сякаш разбираше.
– Да, разбирам го напълно. Племенницата ми винаги избира белия хляб, когато ми идва на гости. Тя е на девет години и майка ѝ не иска да го купува вкъщи. Аз съм чичото, който нарушава правилата.
Той избра един хляб от по-скъпия бял хляб и ми намигна.
– От време на време трябва да нарушавам някои правила, за да се чувствам готин. Работата ми ме прави толкова некадърен, че от време на време имам нужда от малко подсилване.
Беше по-добре от добре. Всъщност беше наистина сладък. Имаше онзи изчистен вид, на който не бях голям фен, но го носеше добре.
– Наистина? Каква е тази работа, която не е готина? – Попитах, изненадвайки себе си. Обикновено не поощрявах разговорите с мъже. Но този ми хареса. Беше приятелски настроен и нямах чувството, че се опитва да ме свали на пътеката за хляб.
– Заместник-директор на гимназията „Морски бриз“ – отвърна той, после въздъхна и поклати глава. – Голямо разочарование, знам.
Директор. Беше млад, за да бъде директор. Или може би беше по-възрастен, отколкото предположих.
– Това не може да е лесна работа – отвърнах, като най-накрая посегнах към хляба, който ми се струваше, че ще свърши работа.
– Не е толкова лоша. Но има и дни като днешния, когато си тръгвам от работа късно и стресиран, а после се натъквам на красива жена, която избира хляб.
Красива жена. Той нямаше представа колко приятно беше да чуе това. Беше балсам за егото ми, което Дуейн беше смачкал доста плоско тази сутрин. Той не беше толкова опустошително красив като Дуейн, нито пък можеше да се смята точно за секси. Но беше привлекателен и имаше мила усмивка. Определено беше по-скоро в моята лига.
– Това беше ли прекалено грубо? Трябваше ли да е по-гладко? – Попита мъжа и аз трябваше да се засмея.
Поклатих глава.
– Не, просто си мислех колко е приятно да те нарекат красива – обясних аз.
Той се намръщи.
– Предполагам, че това ти се случва често.
Не съвсем. Момчетата, които обикновено ме закачаха, ме наричаха секси или просто направо ме канеха на среща. След това имаше момчета, които ме смятаха за средностатистическа. Уф! Трябваше да се откажа от това.
Усмихнах се и протегнах ръка, за да се ръкувам с него.
– Сиена Рой – казах, като реших, че съм го харесала достатъчно, за да си разменим имената.
Той плъзна по-голямата си ръка в моята и я стисна.
-Приятно ми е да се запознаем, Сиена. Кам Додж.
Той не пусна ръката ми веднага, но я задържа здраво за секунда по-дълго от необходимото.
– И така, Сиена, с какво се занимаваш? Освен да пазаруваш хляб за сина си?
– Аз съм фризьорка – отговорих аз.
– И предполагам, че не си омъжена. Направих цялото това нещо с небрежния поглед за пръстена, когато влязох и те погледнах добре.
Засмях се и поклатих глава.
– Не. Не съм омъжена.
Той кимна, а непринудената усмивка на лицето му стана по-надеждна.
– Да кажем, че те поканя на вечеря в петък вечер. … Ще дойдеш ли?
Беше мил. Самонадеяността, с която бях свикнала при момчетата, липсваше и това много ми хареса. Обикновено отказвах на срещи заради Мика, но сега, когато Фалко бяха в живота му, вероятно щяха да се радват на възможността да го задържат в петък вечер. Разбира се, тялото ми, а може би и сърцето ми искаха Дуейн, но не беше като да има шанс това някога да се случи. По дяволите! Трябваше да спра да мисля за Дуейн. Той беше чичо на Мика, това беше всичко. Ако го оставях да се промъква в мислите ми по този начин, това щеше да ми причини душевни терзания, от които нямах нужда.
– Трябва да го обсъдя със сина си. Да се уверя, че той е съгласен да излизам. Обикновено правим пуканки и гледаме филм. – Бях казала на този мъж много повече, отколкото беше нормално за мен…
Кам се усмихна и протегна телефона си.
– Защо не сложиш номера си тук за мен, а после ще ти пиша, за да имаш моя номер. Можеш да ми се обадиш, когато говориш със сина си.
Той изобщо не се изплаши от идеята за Мика. Това беше за първи път.
Взех телефона му и набих номера си, след което му го върнах.
– Ето ти го – казах, след като изпратих съобщение на себе си. – Вече изпратих съобщение на телефона си. Ще ти съобщя за петък не по-късно от утре.
Той ме дари с крива усмивка, която наистина беше много мила, след което кимна към следващата пътека.
– Предполагам, че е по-добре да отида да взема малко фъстъчено масло към този хляб. Ще чакам с нетърпение да се чуем, Сиена Рой – каза той, после се обърна и си тръгна.
Всъщност може би имам среща, помислих си аз. Истинска среща.
ДУЕЙН
Мика беше посетил къщата на родителите ми два следобеда тази седмица – понеделник и вторник. Мама се беше обадила, за да ми разкаже всичко, което е казал, и всичко, което е направил, докато е бил там. Беше очарована от момчето. Аз самият бях адски благодарен за него. Отдавна не бях виждал майка си толкова щастлива.
Мама ми се беше обадила тази сутрин, за да ми съобщи, че трябва да заведе татко на рутинен преглед при кардиолог и няма да се прибере следобед. Беше притеснена, че Мика няма да може да дойде на гости. Бях я уверил, че ще разбере, но тя не изглеждаше много убедена. Затова и казах, че ще занеса вечерята на Сиена и ще хапна с тях. Това я успокои.
В крайна сметка щеше да ми се наложи да говоря с мама за това. Тя щеше да задуши Сиена, ако продължаваше така. Сиена се държеше чудесно, като позволяваше на Мика да я посещава за по няколко часа всеки следобед, но очаквах скоро да ограничи това. От пет години бяха само тя и Мика. Тя нямаше да позволи на майка ми да и отнема момчето през цялото време. Очаквах мама да я убеди да позволи на Мика да започне да идва в дома ѝ след училище. Това щеше да помогне на Сиена да спести пари и бях сигурен, че щеше да ѝ хареса идеята да не му се налага да ходи на детска градина. Само че не знаех дали Сиена вече е готова за това.
Като спрях пикапа си на пътя на Сиена, изтръпнах при вида на разбитата ѝ кола. Щеше да ни се наложи да поговорим за това. Не ми харесваше Мика да се вози в това парче гадост. Беше опасно. Гордостта на Сиена щеше да е пречка. Това беше единствената причина, поради която още не ѝ бях докаръл нова кола вкъщи. Знаех, че тя няма да я приеме. Трябваше да намеря начин да я накарам да го приеме.
Входната врата се отвори и Мика изтича на верандата, като ми махна с широка усмивка.
Когато се обадих на Сиена и я попитах дали мога да донеса вечеря и да посетя Мика, в началото тя изглеждаше неохотно. Държеше се на разстояние от мен и аз разбирах това. Нямах нищо против. По дяволите, имах нужда от това. Да се сближа с нея щеше да е огромна грешка. Щях да се погрижа за нея и за детето, но нямаше да се сближа прекалено много с нея в този процес.
Протегнах ръка и взех двете големи пици на пътническата седалка. Мика щеше да дойде след мен, ако не побързам, а не исках да вижда шестте бири на пода. Излязох от пикапа и се отправих към верандата.
– Донесъл си пица! Обичам пица! Обичам повече макарони със сирене, но обичам истинска пица. По-добра е от хлебната – каза Мика и се усмихна. След това усмивката му спадна и той погледна назад към къщата със загрижена гримаса.
Започнах да го питам какво не е наред, когато той върна големите си очи към мен. Изглеждаше разстроен.
– Не казвай на мама, че съм казал това за пиците с хляб. Това ще я нарани. Тя ги прави, защото са евтини.
Момчето отново защитаваше майка си. Накара гърдите ми да се изпълнят с гордост и болка едновременно. Беше само бебе, но се държеше като мъжа в къщата. Не би трябвало да носи такава отговорност на малките си рамене.
– Това ще бъде наша тайна – уверих го, като намалих гласа си.
Той изглеждаше облекчен и усмивката замени намръщената му физиономия.
– Мама каза, че ще ми вземеш една с много сирене – каза той, отново развълнуван.
Осъзнах, че подобна пица е лукс за тези двамата. Което ме вбеси отново и отново. Защо, по дяволите, родителите на Сиена бяха постъпили така с нея и Мика? Сиена и Мика не трябваше да страдат толкова много. Моите родители щяха да се погрижат да имат всичко, от което се нуждаят, а една шибана пица нямаше да е удоволствие.
– Мама направи малко сладък чай, а Мама Т донесе цяла кошница бисквити тази сутрин. Но мама каза, че трябва да изчакаме до десерта, за да ги изядем.
Започнах да отговарям, но тогава Сиена изпълни вратата и езикът ми изведнъж залепна в устата ми. Беше облечена в чифт скъсани дънкови шорти и прилепнала тениска на Джордж Стрейт от турнето преди девет години. Тогава беше само на тринайсет години и знаех, че Рой не я бяха пуснали на концерта на Джордж Стрейт на кея през онази година.
– Хубава тениска – казах аз, тъй като имах нужда от оправдание, за да разгледам извивките ѝ. Съвършено вкусни извивки. Такива, по които ми се искаше да прокарам ръце и да запечатам следа от ухапвания. Маркирайки пътя си… Спри! Не. Не можех да го направя.
– Дъстин я донесе за мен. Години наред я използвах като тениска за спане, защото беше твърде голяма. Той отиде с приятели, а ти ги взе, струва ми се – каза тя с малка усмивка.
Бях ги взел, но бях забравил. Дъстин все още не беше поумнял и се бях погрижил всички да знаят, че Сиена е негова, а тя се променяше още тогава. Момчетата я бяха забелязали. Все пак и беше купил тениска, когато му посочих, че вероятно ще чуе, че е взел Виктория Харис на концерта. Виктория не беше толкова красива като Сиена тогава, а и не беше толкова хубава, колкото беше Сиена сега. Брат ми беше обсебен от циците на Виктория. Това беше всичко.
Затова беше купил тази тениска за Сиена. Забавно е, че бях изтласкал този спомен. Но като видях Сиена с тази тениска, всичко се върна.
– Спомням си, че ги взех. Не беше голям концерт. Не си пропуснала много – казах и аз.
Тя се засмя и всичко около нея светна. Звукът на смеха ѝ накара всичко, което не беше наред, да изглежда правилно.
– Знам, че това е лъжа. Но ти благодаря, че се опита. Виктория Харис се увери, че знам колко невероятен е бил този концерт. Тя също така се увери, че знам, че макар аз да имам тениска, тя има момчето. – Сиена се усмихна. – Това обаче беше преди.
Преди. Преди да принудя брат ми да се събуди и да види какво има точно там, за да го вземе. Сиена го беше боготворила и той беше харесал това, но не беше готов да направи нещо поне малко ексклузивно. Дори не обядваше с нея, докато тя не привлече вниманието на всички мъже в гимназия „Морски бриз“. Това беше запалило огън под задника на Дъстин.
– Влез с тези пици. Вече съм приготвила масата. – Тя се отдръпна, за да мога да вляза вътре.
– Трябва ли да напълня чашите с лед? – Попита я Мика.
– Това би било много полезно – каза му тя.
Той побърза да ме заобиколи и да влезе в кухнята. Поставих пиците в центъра на масата, докато той дръпна един стол, за да свали чашите. Понечих да му помогна, но ръката на Сиена докосна ръката ми.
– Не му помагай. Остави го да го направи – каза тя шепнешком.
Ето защо той беше толкова отговорен за възрастта си. Сиена му позволяваше да се чувства важен. Не бях сигурен дали ми харесва идеята, че няма да има възможност да бъде дете, или това е добро обучение. Може би тя възпитаваше по-добър човек, отколкото бяхме аз или брат ми. Бог знае, че обичах майка си, но тя глезеше мен и брат ми през цялото време. Не мога да кажа, че помагаше много на някой от нас.
Назад към част 12 Напред към част 14